"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Китайската валута(Юан) срещу Доларът.Войната на валутите.

април 1, 2015 от  
Публикувано в Mix News

Китай ще обвърже валутата си изцяло със златото и макар и неофициално, съвсем скоро Юана може да се превърне в новата световна резервна валута, каквато сега е американският долар, прогнозират анализатори

Вниманието ми беше привлечено от проучванията на един уважаван анализатор, следят събитията и процесите в Китай от години насам, който твърди, че Китай разполага с много повече от 30,000 тона злато и през следващите няколко години китайската валута (юанът) ще бъде обезпечен със злато. Китай разполага с много повече злато, отколкото позволява на светът да види. Както отбелязва един от най-авторитетните анализатори на ценните метали в глобален мащаб Аласдаир Маклеъд за периода 1983-2002 Китай е акумулирал официално 25, 000 тона злато. В момента се говори за 30, 000 тона. Китай продължава да трупа и обогатява зланитя си резерв, докато САЩ правят точно обратното – продават или дават назаем повечето си злато. Никога в трезорите на ФЕД (федералния резерв) не е имало толкова малко злато през 21 век.

Има сериозни доказателства, че в трезорите на Китай се съхранява голямо количество недокладвано злато.

Ето какво предрича друг анализатор – Саймън Хънт:

  • Китай ще предприеме твърди мерки през втората половина на тази година, за да преструктурира финансовата си ситема, тежката индустрия, производството и пазарът на недвижими имоти. Ще се случи, както го наричаме, период на „контролирана криза“, която не само ще шокира повечето чужденци, но ще има отражение върху цялата глобална икономика.
  • Китай не иска нейната валута да се превърне във световна резервна валута, но ще се стреми да се засили използването ѝ в търговията и централните банки.
  • Китай не се доверява на Вашингтон и не вярва в неговата способност да подсигури интересите на останалата част от света със своята резервна валута – доларът. Вашингтон гледа само собствения си интерес. Китай ще се опита да обвърже Юана със злато през идните три години. Преди това ще има болезнени реформи в икономиката, но тя ще бъде стабилизирана в последствие.

В медиите се говори често за т.нар. „война на валутите“ и Хънт е сигурен, че стратегията на Китай е да стабилизира максимално Юанът и да го обвърже със златото. Това за китайците е ключа към превръщането им в бъдещата глобална сила, която ще доминира световната финансова система. И това ще се случи със сътрудниеството с Русия, която също значително увеличава своите златни резерви и някои държави-членки на БРИКС, които ще предложат обезпечена със злато резервна валута, алтернативна на доларът.

Юана вече се разширява значително: 28 държави по света вече направиха суап-сделки с център Цюрих, които включват разплащането с китайски юани. През 2013 година пък ЕЦБ подписа 4-годишна суап-сделка с Китай, според която Китай може да предостави по всяко време при нужда на ЕС 350 млрд.юана. Решението на ЕЦБ да сключи сделката с Китай беше продиктувано от поредното увеличаване на американския дълг и блокирането на американските институции поради липса на свободни средства и нов бюджет. Тоест, европейските партньори на САЩ предпочетаха да се подсигурят от китайците, виждайки рисковете пред американската икономика заради огромния им дълг от 18трлн.долара.

Ако Китай разполага с 30, 000 тона злато, тогава обвързването на валутата им със злато определено е по възможностите им. Увеличавайки златните си резерви Китай избягва зависимост от доларът. Скоро всички ще си спомнят, че Китай мисли с много ходове напред и се възползва добре от предимствата на контролираната икономика.

“Метално съкровище” в хвостохранилището

май 15, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

 Ценни метали за колосалните 138.9 млрд. лв. лежат на североизток от София. Те са останали в находището, което експлоатираше „Кремиковци”.

“Само в хвостохранилищата на комбината има отложени манган, сребро, мед и олово за 19 млрд. лв. С тях можем да платим външния дълг на България и 7 млрд. да останат”, обяснява известният геолог проф. д-р Вълко Гергелчев пред в. “Република”.

При отварянето на комбината през 1963 г. залежите се оценявали на $185 млрд. Заради плановата икономика и изискванията на СИВ обаче започва извличане единствено на желязо и барит. 

“Само манганът в находището струва повече от тях”, пояснява ученият и добавя, че „всъщност не само заради псевдоикономически съображения, но и заради тогавашната липса на технологии останалото бе оставено”.

Проф. Гергелчев разказва, че при него дошъл канадски инвеститор, който поискал списък на хвостохранилищата в страната и разчетите му, къде какво е отложено. На много места извличането би имало икономически ефект и Гергелчев дава пример с хвоста на „Кремиковци” – съдържанието на мед там е 3.6%, а в  „Медет” – 3.2%.