Нов Изпълнителен Директор в “Стомана Индъстри”

Cмянa в pъĸoвoдcтвoтo нa „Cтoмaнa Индъcтpи"
Aлeĸcaндъp Aлeĸcaндpoв е нoвият изпълнитeлeн диpeĸтop нa „Cтoмaнa Индъcтpи".

Aлeĸcaндъp paбoти oт 2016 г. ĸaтo  Aдминиcтpaтивeн диpeĸтop нa cтoмaнoдoбивнoтo пpeдпpиятиe.

 Πpeди Cтoмaнa Индъcтpи, тoй e paбoтил 15 гoдини в "Oйлтaнĸинг Бългapия" AД, ĸaтo

изпълнитeлeн

 диpeĸтop и глaвeн мeниджъp „Бизнec paзвитиe и пpoeĸти", ĸaĸтo и мeниджъp „Бизнec paзвитиe"

 зa

Бaлĸaнитe и Чepнoмopcĸия peгиoн.
Бил  e oпepaтивeн мeниджъp нa „Юниливъp Бългapия, имa oпит ĸaтo мeниджъp „Лoгиcтиĸa" в

„Epиĸcoн

 Teлeĸoм Бългapия" OOД",ĸaĸтo и в Бългapo-aмepиĸaнcĸия инвecтициoнeн фoнд. Зaнимaвaл ce e

 c yпpaвлeниe

нa пepcoнaлa и ĸaĸтo и oпepaтивeн мeниджмънт.
Зaвъpшил e Texничecĸия yнивepcитeт в Coфия. Имa пpидoбитa ĸвaлифиĸaция oт Oĸcфopд

Πpинcтън в пpoгpaмaтa

 „Ocнoви нa тъpгoвиятa c нeфтeни пpoдyĸти – тexнoлoгия, пaзapи и иĸoнoмиĸa", ĸaĸтo и

 ĸвaлифиĸaция в пpoгpaмaтa

 зa oбyчeниe нa виcши мeниджъpи нa Сhаngе Іntеrnаtіоnаl, Гepмaния.
Aлeĸcaндъp Aлeĸcaндpoв пoeмa нoвия пocт c aмбициитe дa пpeвъpнe „Cтoмaнa Индъcтpи" в

 мoдepнo eвpoпeйcĸo

пpeдпpиятиe, ĸoeтo ce пoлзвa c виcoĸoтo дoвepиe нa cвoитe ĸлиeнти, пapтньopи и

cлyжитeли. Toй вяpвa,

 чe инвecтициитe зa мoдepнизaция и нoви тexнoлoгии, нaпpaвeни в пocлeднитe ceдeм гoдини

 щe пpoдължaт

дoбpoтo пpeдcтaвянe нa пpeдпpиятиeтo, ĸoeтo oт cвoя cтpaнa би нaлoжoлo и  нoви пoпълнeния

в eĸипитe нa

зaвoдa, пoдoбpявaнe нa paбoтнaтa cpeдa и възнaгpaждeниятa.
Ocнoвнитe цeли  нa ĸoмпaниятa ca, дa cтaнe пo-гъвĸaвa, пo-мoдepнa и изцялo oбъpнaтa ĸъм

нyждитe нa ĸлиeнтитe.

B тaзи вpъзĸa,  Aлeĸcaндъp Aлeĸcaндpoв имa yвepeнocт, чe дpyжecтвoтo щe нaмepи пoдoбaвaщo

 мяcтo нa ĸapтaтa нa

бизнeca ĸaĸтo в Бългapия, тaĸa и в cвeтoвeн плaн.
Дoceгaшният изпълнитeлeн диpeĸтop нa „Cтoмaнa Индъcтpи" Hиĸoлaoc Eвaнгeлиy  пpeминaвa нa

 нoвa пoзиция в

 „Cидeнop гpyп", ĸoятo e чacт oт xoлдингa „Bиoxaлĸo", ĸaтo щe oтгoвapя зa дeйнocтитe

cвъpзaни c вepигaтa

 глoбaлни дocтaвĸи зa цялaтa гpyпиpoвĸa, вĸлючвaщи cнaбдявaнe, лoгиcтиĸa, плaниpaнe,

cĸлaдoвe, ĸaĸтo и зa

 yпpaвлeниeтo нa пpoeĸтитe бaзиpaни нa инoвaциoнни и тexнoлoгични плaтфopми.

http://www.mirogled.com/bg/news-view/stomana-indstri-s-nov-diriektor

Българската асоциация по рециклиране призовава за спешни законови поправки

Българската асоциация по рециклиране призовава за спешни законови поправки, които да предотвратят безработица, кражби и намаляване на производството на метали.

Въпреки нашите усилия, делото в Конституционния съд и резултатите от прилагането на Закона за управление на отпадъците, все още парламентът не е гласувал текст, с който да премахне ограниченията в закона за търговия с отпадъци от черни и цветни метали, съобщават от асоциацията.

През последните две години от действието на закона, основната цел на строгите режими по лицензиране на фирмите за скрап и усилията на полицията и бранша да се справят със сивия сектор, кражбите на черни и цветни метали за скрап, са намалели с близо 60% –  по данни на МВР.

Компаниите инвестираха около 70 млн. лв. по време на криза в нови площадки, 24-часово наблюдение, банкови гаранции за работа, строг контрол и отчетност на всяко предадено количество метали и целите на закона бяха постигнати. В момента броят на площадките за предаване на скрап е около 900, а полицията полага усилия да се бори с нелегалните леярни и пунктове, посочват от БАР.

Въпреки постигнатите резултати обаче досега нямаше възможност законодателят да изчисти несправедливите ограничения в закона, които са обект на дело в Конституционния съд. И от 13 юли те би трябвало да влязат в сила с множество последствия от тях.

Става въпрос за текста, според който гражданите ще могат да предават отпадъци от черни и цветни метали само безвъзмездно и само на общински площадки.

До момента няма нито една такава готова площадка в повече от 260-те общини на България, което поставя под въпрос изпълнението на закона. Причините за това са, че местните власти са наясно, че гражданите нямат стимул да предават отпадъци безплатно, нямат средства за допълнителни инвестиции и очакваха тези непазарни текстове да бъдат отменени.

С търговия с отпадъци изкарват прехраната си над 600 хил. души и ако те нямат възможност да предават срещу заплащане отпадъци или да работят в сектора, ще останат без възможност за препитание в разгара на лятото, преди парламентарните избори.

Според нас, освен до рязък скок на безработицата и огромно недоволство, това ще доведе до увеличаване на кражбите, грабежите и криминалната престъпност във всичките й измерения. От друга страна прогнозираме нарастване на сивия сектор, тъй като търговията с отпадъци между фирми е разрешена. Смятаме, че както и в нерегламентираните и нелицензирани обекти досега, за в бъдеще хората ще предават отпадъци в нерегламентирани пунктове, като оборотът ще остане скрит за държавата. След това тези отпадъци ще бъдат оформяни с фалшиви фактури и предавани на лицензирани пунктове като отпадък от фирма.

Предупреждаваме, че ако законовата поправка, която забранява предаването на отпадъци срещу заплащане не бъде отменена, индустрията в България ще изпита сериозно затруднение. Според прогнозите ни „Стомана индъстри“ би трябвало да намали наполовина производството си или да внася скрап от чужбина, което ще оскъпи продукцията й и компанията ще работи на загуба. Същото се отнася и до преработващите цветни метали компании в България.

От 13 юли влиза в сила още едно ограничение в търговията – предаващите отпадъци да получават заплащане само по банков път. Повечето доставчици на скрап са социално слаби и предват отпадъци на стойност между 5 и 20 лева на ден. По-голямата част от тях не умеят да работят с банкови карти, а от друга страна имат натрупани задължения, които няма да им позволят да получат парите си, тъй като сметките им ще бъдат блокирани.

Опасяваме се, че ако законовите текстове не бъдат своевременно отменени, това ще доведе до 600 хил. безработни, свиване до минимум на работата на компаниите за търговия и преработване на отпадъци с обороти над 2 млрд. лв. годишно, удар по индустрията за преработка на черни и цветни метали, повишаване на криминалната престъпност и нов бум на сивия сектор.

Новите условия за доставки на скрап

Новите условия за доставки на скрап

С Т О М А Н А    И Н Д Ъ С Т Р И” А Д

 

П Е Р Н И К

Считано от 15.06.2014 да се изплащат месечна и тримесечни премии за количества доставен  скрап, както следва:

• І. Месечна Премия

  1.      Размер: 60 лв./МТ при доставени през съответния месец мин. 17500 МТ с допуск от минус 10%. “Месец” ще означава календарен месец;

Металургията в България 2013

Когато миналата пролет в металургичния сектор се забелязаха първите негативни сигнали след резкия скок през 2011 г., компаниите се надяваха притесненията им да се окажат неоснователни. Все пак предходната година резултатите им ясно показваха решително измъкване от кризисния спад, независимо че имаше и временни фактори за ръста. Надеждите им обаче не се оправдаха. Освен подновената рецесия в Европа към проблемите на предприятията се добави и рязкото поскъпване на енергоносителите, което ограничи възможностите им да се възползват от останалите жизнени външни пазари и сви маржа им. Така към средата на годината стана ясно, че мрачните прогнози ще се сбъднат, а краткото възстановяване не е било начало на възходяща тенденция.

Такава ситуация показват и резултатите на 15-те водещи металургични предприятия в класацията. Докато през 2011 г. девет от компаниите в челната десетка отчетоха увеличение на приходите, а средният им ръст достигна близо 40%, за миналата година статистика е доста по-песимистична. По-слаби са продажбите на девет от петнайсетте дружества, а средното понижение е 5%.

Разбира се, картината не е еднородна – докато някои компании намаляват приходите си с двуцифрено число, други растат със същото темпо. И едните, и другите обаче разчитат основно на модернизация и инвестиции в по-ефективно производство, за да успеят да “прескочат” трудния период. Както и да се подготвят за растеж, когато времената станат по-добри за бизнес.

Медният лидер

Неизменно и с голяма преднина начело в сектора е “Аурубис България”. Заводът в Пирдоп не само е част от втория в света производител на мед – германската Aurubis, но и притежава най-модерната рафинерия в рамките на групата, след като през 2008 г. бяха изградени нови мощности на зелено и беше увеличен капацитетът за производство на катоди (мед с чистота 99.99%). Независимо от това през миналата година приходите на компанията намаляха леко. Една от причините за това е, че през есента предприятието прекъсна работа за планов ремонт, който продължи няколко седмици. Понижиха се и цените на медта и златото на Лондонската борса за метали, което също частично се отрази на резултатите на дружеството, въпреки че приходите му се формират основно от т.нар. такса за рафиниране. Последната зависи главно от наличието на концентрати на световния пазар – колкото повече суровина се предлага и колкото по-ограничен е капацитетът за преработка на металургичните предприятия, толкова по-висока е таксата. “Аурубис България” изкупува целия концентрат от местните добивни компании “Елаците мед” и “Асарел – Медет”, но това задоволява само 26% от нуждите на завода и затова останалото количество се внася.

Прогнозите на компанията обаче са добри. Заради нарасналия добив на руди и предстоящите ремонти в няколко големи завода в света от Aurubis очакват да увеличат капацитета си, което ще се отрази и на приходите им. “Вече сме готови да постигнем капацитета, заложен в програмата “Аурубис България 2014″, но първо трябва да финализираме екологичната част, за да можем да използваме 100% от мощностите”, каза изпълнителният директор на българската компания Никола Треан. Изпълнението на инвестиционната програма за 44.2 млн. евро започна през 2009 г. и се очаква да приключи догодина, като до момента са завършени около 60% от дейностите. Предстои да бъдат изградени нова газопречиствателна станция, завод за преработка на дъждовна вода и още един допълнителен комин към производството на сярна киселина. “Въвеждането на екологични технологии ни позволява да повишим производството, тъй като сме ограничени от емисиите, които отделяме. Така че колкото повече емисии улавяме, толкова повече можем да увеличим капацитета си”, обясни Треан. В заводите на групата в Пирдоп и Хамбург се използват около 90% от най-добрите налични технологии (Best Available Techniques, BAT). “В технологично отношение сме близо до възможния лимит”, уточни Треан.

Ограничаване на щетите

Единственият останал производител на черни метали в класацията – “Стомана индъстри”, изкара тежка година, въпреки че запазва второто си място в класацията. Приходите на компанията обаче намаляха с двуцифрено число, а загубата й скочи над осем пъти. “Единствената причина за това са високите енергийни цени”, каза представителят на гръцкия собственик Viohalco Антон Петров. По думите му кризата не играе толкова съществена роля за резултатите, тъй като е фактор, който отчитат всички производители в Европа. Това, което има значение, е конкурентоспособността – а тя рязко намалява с поскъпването на електричеството и горивата, тъй като те формират близо половината от разходите на металургичните предприятията. Така, когато повишението на енергийните цени в България не е съпроводено с аналогично повишение в останалите европейски страни, българската продукция трудно се пласира в чужбина, където са основните й пазари. “Фирмата е достатъчно силна, за да може да си позволи тези загуби и да продължи да съществува в очакване на по-добри времена”, уточни Петров. “Но има и намаляване на обемите, което означава, че се опитваме да стабилизираме фирмата на по-ниско ниво, за да намалим щетата”, добави той. Резултатите за първото шестмесечие на тази година не се очертават като по-добри и няма причина да се очаква ръст. Според Петров ако идеите за повишаване на цените на електроенергията за индустрията за сметка на бита се осъществят, това веднага ще се види в резултатите на “Стомана индъстри” като по-голям отрицателен резултат и по-малко производство.

Без конкуренция

Пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) остана без конкуренция в производството на цинк и олово в страната, след като в края на 2011 г. Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) спря работа. През миналата година активите на завода в Кърджали бяха разпродадени, а купувачи се оказаха един от основните кредитори – Първа инвестиционна банка и свързаната с нея “Хармони 2012″. От компанията обявиха намерения да възродят цинковото производство, но в сектора като цяло са скептични към проекта – не на последно място и защото наблизо се намира КЦМ, където в момента тече мащабна програма за модернизация. Ефектът от нея ще се усети в резултатите за тази година. Още през 2012 г. обаче КЦМ отчита лек ръст на приходите си благодарение на увеличеното производство и въпреки по-ниските цени на металите. “Независимо че числата показват само малко повишение, като се имат предвид цените, резултатът ни е доста по-добър, отколкото през 2011 г.”, каза изпълнителният директор на групата “КЦМ 2000″ Румен Цонев. Към края на миналата година започнаха да работят част от новите мощности, свързани с цинковото производство, където целта е да се увеличи делът на преработваните вторични суровини. До края на тази година пък трябва да приключи изграждането на нов оловен завод и да започне въвеждането му в експлоатация. Това е най-големият проект на КЦМ за последните 50 години. За трите години на реализацията му инвестицията ще достигне около 200 млн. лв. Основната част от средствата са под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, останалата част е собствен ресурс на компанията.

Въпреки по-високите приходи обаче печалбата на КЦМ намалява с над 70%. Причината е добре позната на всички металургични предприятия, а и на другите високоенергийни производства. “Анализите ни показват, че за миналата година имаме увеличение на разходите за енергоресурси, които са произвели отрицателен ефект в размер на 7.5 млн. лв.”, каза Цонев. Според него големият проблем е, че този риск не е икономически и е на практика неуправляем. “Ние можем да реагираме на цени на метали и т.н., но не можем да реагираме на еднократни актове на органи, които не контролираме и няма нужда да контролираме”, посочи той. Въпреки това от КЦМ са положително настроени за развитието на бизнеса. “Тази година ще се усетят резултатите от цинковата модернизация и затова като цяло сме умерени оптимисти”, каза Цонев.

Продукти със задържана стойност

Металургичните предприятия, които произвеждат междинни продукти, като цяло са по-уязвими от пазарите и по-силно притиснати от конкуренцията. При тях обаче нямаше сериозни сътресения и всички те запазват позициите си. Най-голямото от тях – “София мед”, което също е част от групата Viohalco, повишава леко приходите си в резултат главно на увеличаването на производството. “Обеми има, но все още няма достатъчно добри цени”, каза Антон Петров. Според него единственото бъдеще е в непрекъснатото увеличаване на обемите и това е посоката, в която върви предприятието. “Така ще можем с по-ниските маржове в момента да преодолеем тези тежки години”, обясни той. По думите му увеличаването на загубата не отразява реално оперативната дейност на фирмата, а по-скоро цените на металите. Прогнозата на “София мед” за тази година обаче е за по-голям ръст на продажбите – около 10%.

Сравнително спокойно и без резки промени мина годината за третата компания на Viohalco в страната – “Етем България” (преди “Стилмет”). През последните две години компанията инвестира в две нови производствени линии от общо четири, което повиши капацитета за производство. Предприятието е познато основно като производител на алуминиеви врати, прозорци и други сградни системи. Заради променената обстановка обаче в момента фирмата развива нови пазари. “Голяма част от производството беше насочено към вътрешния пазар, който поради ниското потребителско търсене залиня, но направихме необходимите структурни промени и се насочихме към автомобилната индустрия на външни пазари”, обясни Петров. В момента “Етем България” е сред доставчиците на водещи автомобилни концерни като BMW, Audi и др.

Шуменският производител на алуминиеви продукти “Алкомет” през миналата година увеличи производството с около 1000 тона в натурално изражение, но въпреки това продажбите спаднаха леко. Причината е в по-ниските цени на алуминия на Лондонската борса за метали и съответно намаление на премията на тон произведена продукция. “Увеличихме леко продажбите на вътрешния пазар, където се работи по-лесно, а експортът ни малко намаля”, каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. Тъй като износът представлява над 90% от продажбите, това намаление се вижда и в приходите. През миналата година компанията инвестира близо 20 млн. лв. в модернизация, основно във валцовия цех, което е и причината за лекото намаляване на валцовата продукция. Проектът тази година ще продължи с инвестиции в пресовия цех. Предстои и изграждане на нови пещи за отгряване, което се финансира със средства по оперативна програма “Конкурентоспособност”. “От няколко години произвеждаме приблизително едно и също количество, затова решихме да направим инвестиции, за да можем да увеличим капацитета”, уточни Динев. По-сериозен спад се наблюдава в печалбата на компанията, която намалява почти наполовина, основно заради по-високите разходи за труд и енергия. През миналата година “Алкомет” увеличи заплатите в завода, което вдигна разходите с около 1.9 млн. лв. Още 2.1 млн. лв. от печалбата изяде увеличението на цените на газа и електроенергията, въпреки че консумацията на ток е спаднала. “Ако тези допълнителни разходи ги нямаше, щяхме да имаме печалба колкото предходната година, около 8 млн. лв.”, каза Динев. По думите му обаче през 2013 г. тези фактори няма да влияят и затова очакванията са по-добри. Това се вижда и от резултатите за първото тримесечие.

Доста сериозен ръст на приходите отчита пловдивската “Хъс”, която е сред най-големите компании в търговията и обработката на черни метали и която стабилно разширява бизнеса си. Наскоро дружеството купи един от основните си конкуренти – “Металснаб”, от германската Kloeckner. Фирмата обяви също, че ще реинвестира печалбата си в изграждането на завод за тръби в Лом.

Суровини

Единствената рудодобивна компания, която предостави данни и участва в класацията, е “Челопеч майнинг”. Тя е и един от най-големите производители на суровини за металургичния сектор. Златодобивното предприятие обаче изнася произведения концентрат, след като проектът му за изграждане на завод за преработка беше отхвърлен преди няколко години. Резултатите на компанията показват рязко увеличение на приходите за миналата година, което се дължи на приключилото разширение и модернизация на производството. За последните три години дружеството инвестира близо 176 млн. долара, за да удвои добива на руда и да повиши капацитета за преработка. Ефектът вече се забелязва и във финансовите резултатите на компанията.

В топ 15 на металургичния сектор присъстват и някои от най-големите предприятия, които се занимават с търговия с метали и скрап, въпреки че трудно може да се определи делът на отделните участници на този пазар, тъй като липсва ясна статистика за добива на отпадъци от черни и цветни метали в страната. Едно от тях е “Металвалиус” (преди “Копервалиус”), което е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и също е свързано с групата Viohalco. То е и отличникът в сектора по ръст на приходите за миналата година.

Леко понижение на продажбите се забелязва при друго дружество от подсектора – “Норд фероиндъстри”, което се дължи на спада в цените на повечето метали на международните пазари. Компанията заложи на увеличаване на обема на дейностите, които придават стойност на суровините, с които търгува, и едновременно с това увеличи търговските обороти за износ. “Така, освен че диверсифицирахме продажбите си, си осигурихме достъп до пазари, на които може да се постигне по-висок марж на печалбата”, каза председателят на надзорния съвет на “Норд холдинг” Борислав Малинов. По думите му кризата в Европа продължава да потиска борсовите цени на основните метали, включително цената на скрапа. Затова и прогнозите на компанията за тази година са умерени – лек ръст на продажбите и без промяна на печалбата.

Едно наум

Предпазливите очаквания на металургичните компании за тази година са свързани главно с политиката, която новото правителство ще следва в областта на енергетиката. Става дума най-вече за идеите за прехвърляне на тежестта от евентуалното повишение на цените на електроенергията върху индустрията, така че сметките за бита да остана непроменени. От сектора обаче предупреждават, че ефектът от такава мярка няма да закъснее. “Това за съжаление веднага означава по-малко работни места или спиране на едно или друго предприятие”, посочи Петров. Треан определи прехвърлянето на енергийните разходи от потребителите на индустрията и обратно като “игра на пинг-понг, която е крайно време да престане”. Според него енергийният сектор в България се нуждае от преструктуриране, защото има много възможности за подобрение. Най-важното е цената за зелената енергия да стане прозрачна.

Индустрията има нужда от подкрепа сега, защото инвестициите, които прави, ще се усетят по-късно, смята изпълнителният директор на “КЦМ 2000″. “В продължение на две години влагаме средства и осигуряваме работа на 300 души, които работят по проекта ни за модернизация, и след време това ще ни донесе изгода. Тази изгода е планирана, но доходът е прогнозен и отложен, а обществото има сериозна полза от проекта днес”, каза Цонев. Затова от сектора се надяват да видят правителство, което мисли малко по-дългосрочно. И по-малко популистки.

Превозите на скрап – намаляха многократно

Заедно с кандидат-купувачите си “БДЖ-Товарни превози” непрекъснато губи все повече товари.
Поради това приходите на компания за първото тримесечие са паднали с 6.242 млн. лева спрямо същия период на 2012 г. – от 34.8 млн. на 28.6 млн. лева – спад от 18%. Спрямо бизнес плана спадът е 7.265 млн. лева – 20%.
През първите 3 месеца на 2013 г. са превозени 1.900 млн. тона товари, с 371,6 хил. т по-малко от 2012 г. и 439,3 хил. тона по-малко спрямо заложения план. Основните причини за спада са кризата и намаленото потребление на ток, което доведе до застой на въглища в складовете на ТЕЦ “Бобов дол” и “Марица 3″, Димитровград.
Числата говорят за сериозна криза в енергетиката, металургията, химията, строителството и пр. сектори на икономиката.
Намаление на обема превозени товари отчитат най-големите товародатели и спедитори:
От 60 на 20 влака е паднал превозът на варовик на “Прайм Спед” АД;
От 198 хил. на 96 хил. тона са намалели количествата скрап на “Стомана индъстри”;
От 93 хил. на 57 хил. тона са се свили торовете, возени от “Неохим” за порт Бургас;
Над 10 пъти е паднал обемът нефтопродукти, които БДЖ вози на “Лукойл Нефтохим Бургас”- от 164 на 16 хил. тона. Тези товари бяха привлечени от частната “Българска железопътна компания”, конкурент на “БДЖ-ТП”;
От 69 на 50 хил. тона са намалели количествата пясък, които “Каолин” вози от гарите Ветово и Сеново – 26,6% спад.

Българската металургия – спадове и ръстове

Преди повече от 20 години започна краят на държавната металургия, която беше обявена едва ли не за мръсна дума. Когато се заговори за тежка индустрия, първото предприятие, за което хората се сещат, е “Кремиковци” и неговият безславен край.

Извън тази представа металургията, напук на създаденото обществено мнение, не само не е спряла, но остава един от успешните отрасли на икономиката. Тези предприятия потребяват до 14% от енергията в страната, осигуряват 20% от товарите на железниците и пристанищата и имат дял от 12% в общата промишлена продукция.

2008 г. е най-силна за предприятията от бранша, който и в частни ръце остава експортно ориентиран. От 2009 г. металургията навлиза в спад, който намалява продажбите до 50% за различните отрасли. Миналата година се оказа първата с ръст след началото на кризата, но от началото на 2012 г. тенденцията отново е обратна, особено за черната металургия. Спад отчита стоманодобивът.

“Въпреки тежката ситуация за металургията предприятията, особено в производството на изделия от цветни метали, продължават да работят добре. Надявам се до края на годината тенденцията да се обърне”, коментира Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Средната работна заплата в металургията е два пъти по-висока от средната за страната, показват отчетите на бранша за последната година. Според националната статистика единствените браншове, които изпреварват производството на метали по заплащане, са нефтодобивът и енергетиката.

Металургията се дели на два големи отрасъла – черна и цветна. Най-големите производители на черни метали са “Стомана Индъстри”, “Промет стийл”, “Хелиос Металург”, “ПИХ Индъстри” и “Жити”. Те произвеждат под 1% от световното производство на черни метали.

От миналата година официално не работи “Кремиковци”, което освободи суровини под формата на метален скрап за останалите предприятия. В момента повечето от дружествата в черната металургия работят с наполовина натоварени капацитети, тенденция, започнала през 2009 г. Изключение за миналата година е “Стомана индъстри”, чиито мощности са натоварени на 86,9%.

Останалите предприятия също отчитат известен ръст през 2011 г., който обаче не продължава от началото на тази година.
Основната суровина за черната металургия са скрапът и чугунът за леярски цели. По-голямата част от тях е внос от Украйна, Гърция. От БАМИ отчитат с 14,5% по-малко внесен скрап през 2011 г.

Причината е, че повечето предприятия имат резерв или купуват от страната. В същото време обаче нараства вносът на полупродукти, тоест заготовки за метални изделия, които се довършват в страната.

И докато вносът отчита известен спад, износът бележи ръст от 11,8% за миналата година спрямо 2010 г. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап (41,7 на сто) от общия обем на износа, както и на готовата продукция. Експортират се до 35,6% повече спрямо 2010 г. От началото на 2012 г. вече няма ръст, а дори лек спад. И докато предприятията през 2011 г. се надяваха на излизане от кризата, в бранша вече има съмнения, че това ще се случи през тази или дори следващата година.

Първенец при
медта

България е един от най-големите производители на мед в Европа и лидер в Югоизточна Европа. Най-голямото предприятие е пирдопският завод “Аурубис България”. Основно дружеството произвежда катодна мед, а като страничен продукт – сярна киселина, която се купува от торовите заводи.

През 2011 г. производството на анодна мед достигна най-високата си стойност за последните пет години, като увеличението е 25,9% спрямо 2010 г. Причината не е внезапно нараснало търсене, а въвеждането в експлоатация на нова рафинерия в Пирдоп. През 2011 г. делът на произведената в България електролитна мед представлява 1,15% от световния добив и 8,4% от произведената в ЕС.

И докато производството на мед не само се стабилизира, но отчита ръст, добивът на олово намалява. Основната причина е спирането на ОЦК в Кърджали, един от заводите, които бяха водещи при производството на цветния метал. В същото време продължава да работи КЦМ в Пловдив.

Олово от акумулаторни отпадъци се произвежда от компания “Монбат Рисайклинг”, която има дял 85% от производството на рециклирано олово в България.
Спад отчита и производството на цинк. Една от причините също е спирането на ОЦК. Като цяло за последните три години в страната се добиват 40% по-малко от цветния метал.

Намаление отчита и производството на злато, за разлика от това на сребро, показват данните на БАМИ. Предварителните прогнози показват, че тенденцията ще се запази и през тази година. По-голямата част от суровините за цветната металургия, подобно на тези за черната, е вносна. Причината – страната ни няма достатъчно капацитети на добив, от една страна, а от друга, добитите количества на метални руди в България се изнасят извън страната за допълнителна обработка.

Вложенията не спират

Въпреки кризата повечето металургични предприятия продължават да инвестират в производствата си. От БАМИ обясняват, че основните причини за това са две – от една страна, след свиване на паричните потоци процесите се нуждаят от оптимизация, а от друга – след преминаването на кризата предприятията ще се нуждаят от по-големи мощности.

Общо през последните пет години инвестициите в сектора се изчисляват на 4 млрд. лева.
Над 420 млн. лева е вложила “Стомана индъстри” в нови мощности, с които за последните 10 години са увеличили производителността си 2 пъти. С това са успели да намалят енергийната ефективност на продукцията си с 15%.

Инвестиция над 500 млн. лева има и пловдивското КЦМ. Завършването на поредна инвестиция ще бъде отбелязано днес в шуменското “Алкомет”. Компанията е вложила 130 млн. лв. за разширяване на производството си. Сред големите инвеститори в бранша са още “Аурубис” с вложения от над 1 млрд. лв., “Промет стийл” и “София мед”.

 

Цветелина Катанска

Скрап с радиация

Във вагон със скрап, предназначен за преработване в предприятието “Стомана Индъстри” АД (гр. Перник), е открито табло с контролни прибори, съдържащи радий-226.

Аварийният център на АЯР е уведомен, че системата за входящ радиационен контрол в завод “Стомана Индъстри” АД, гр. Перник, е отчела леко повишено ниво на радиация във вагон със скрап. Вагонът е отделен и обезопасен на специално приспособена за целта площадка на територията на завода.

Измерената мощност на дозата е до 0,85 µSv/h, контактно до малък участък отстрани на вагона (естественият радиационен фон в този район варира от 0,07 до 0,11 µSv/h). При направения гама-спектрометричен анализ на място е установено наличие на радиоактивен изотоп Ra-226.

По-късно вагонът е частично разтоварен, при което е намерен и отстранен от скрапа причинителят на лъчението – табло с 3 бр. контролни прибори (Ø60 mm, дебелина 80 mm и общо тегло около 1 kg), съдържащи радий-226. На 10 cm от него са измерени стойности на мощността на дозата около 3,4 µSv/h, а контактно – до 8,9 µSv/h. Вероятно лъчението произхожда от нанесено луминeсциращо покритие, съдържащо Ra-226.

Извадените предмети са опаковани и прибрани за временно безопасно съхранение. Останалият скрап е проверен отново и вагонът е освободен за разтоварване.

Един скрап-консултант из България

Понеже имам познания в областта на скрапа от черни метали и възможности да налагам решения при спорове между браншовите организации на набирвачите, купувачите, разфасовчиците-балировачи и търговците на едро по тази верига, се явявам доста търсен за консултански услуги за определени скраподепа из страната. Моят район е от Перник до Пловдив. Консултирам скрапокадрите как да работят без да са свързани касовите им апарати с НАП, насочвам ги накъде в Европа да отправят сбраното джелезо, чии частни вагони да ползват.  Понякога нещата в скрапобизнеса вървят като по релси и нямам поръчки с дни, но вчера имах две, а се наложи да отида и до завода за преработка на скрап в Перник да ми обяснят персонално защо вместо да изкупуват скрап от моите хора се опитват да им „играят на въже”.

Първата ми заявка бе в кв. Захарна фабрика. Там до реката, която излиза от Западен парк между улиците „Кукуш” и „Работническа класа” има гето. То възникна след 1989 г. когато изоставената Захарна фабрика разкри истинските си възможности – да се добива от нея скрап. Суровината от фабриката стана причина днес гетото да пращи по шевовете заради новопредставените в него от Видинско. На печално известните улици 753 и 754 са скраподепата на моите хора. Веднага им уредих въпроса – казах им актуалните пароли ако дойдат на проверка от НАП или от ГДБОП, но бях впечатлен от дуго:

Предният ден ученици, студенти, служители от Общината и войници с камиони бяха идвали и почистили гетото. Никаква мръсотийчица не може да се намери никъде!  Цистерни бяха измили улиците, които изглеждаха като къпани, дори останах с убеждение, че след измиването им са ги и надезодорирали. Гетото свети, бих си купил дори парцелче там за виличка, но вече имам.

От там веднага на влака и на следващия ми обект  за консулнатнска услуга за деня – скраподепото в пловдивския квартал Шекермахала. Докато пътувах видях, че замърсеният район между квартала Христо Ботев и аерогарата светеше от чистота. Никакви пластмасови торби, чували от сезал, никакви фашкии от конете. Същото бе положението и между Гара Искър и Казичене. Никакви пластмаси покрай квартала „Димитър Миленков” не видях, никакви строителни отпадъци! Видях, че дори между кълновете в нивите с рапицата бе почистено

Квартал Шекермахала носи имато си от тамошната Захарна фабрика. Изоставянето й и огромните възможности, които тя предоставя за набирване на скрап привлече там хиляди сбирвачи на джелезо. Лошото е, че тук ресурсите от джелезо са изчерпани изцяло и бившите сбирвачи сега се пробват в друг „бизнес”, докато софийската Захарна фабрика още предлага суровина, макар да има опастнот от срутване на стени и смачкване на част сбирвачите й. Проблемът в Шекермахала не бе в скраподепото, а в едни изнудвачи от  Перник, които вместо да изкупуват скрапа им по 0,43 лв./кг. им дават по 42 ст. и така ги ограбват.

Като навлязох в сърцевината на проблема и измислих решението му се поогледах из махалата и останах изумен от чистотата там – просто всичко светеше! Дошли бригади „Да почистим България за един ден” и откарали всички боклуци от кваратала в село Цалапица. И улиците им измили.И си казах: сигурно вече е така и във Филиповци, и във Факултето и в квартал „Жак Дюкло” и на ул. „Летоструй” и в Баталовата воденица, навсякъде – в Столипиново, в Надежда /Сливен/, в Нов път /Видин/ и т. н.

На Централна гара, която също бе светната от почистването смених влака и поех за Перник. Тук смайването ми нямаше граници:

От двете страни на ж. п. линията след ж. п. бариерата на шосето за Суходол всичко почистено, направени бяха лехи, н които студентки бяха засадили цветя. Мургави млади момичета с лейки поливаха разсада и му се радваха. Сигурно и тук са дошли хора от Общината или пък от БДЖ, които за часове са изнесли боклука са променили така тази доста неприятна преди гледка. Пътуващите с влак на юг от София я знаят добре.

В Перник се наложи да чакам два скрапоизкупвача да се върнат с джиповете си от страната, где они „шли на дело”. Разказах им играта за една минута и те обещеха повече така със Шекермахала да не правят. Докато ги чаках обаче си мислех:

Какво нещо е да предприемеш една благородна инициатива! И то от най-първата телевизинна програма, БТВ. По нея аз гледам предаването на Слави, което издига интелектуалното ми ниво, не пропускам турските сериали, които ми въздействат по същия начин и знам всчиките им герои – Фатмагюлкадън, Сюнгюлханъм, Ферхундегювенди и др. Лошото е , че спряха някои филми, защото хората започваха да казват, че Каванч бил по-красив от бать Бойко, а пък Али Раза бил по-умен от него, а Уус приличал на Иван Костов /на циганин/. Веднага обаче пуснаха други турски сериали с още повече серии. По тази телевизия търсят и откриват таланти. Показаха един надарен ром как с фалоса си тегли лека кола. Пожелаха му от комисията по оценка на талантите още повече да усъвършенства самобитния си „талант”, което ще провокира други като него с още по-огромни и яки„таланти” да опитат да тегля джип, а защо не и тир,с надежда, да станат и те известни от ефира на БТВ.

Добра телевизия, добра идея, добри резултати. Как никой до сега не се сети, че затрупваната ни години с боклуци страна може да се почисти за един ден!

Докато извършвах консултантските си услуги аз се убедих в това.

Този процес имаше и врагове. Един такъв враг, ама много злобен, каза:

По-лесно е да се ограби България за един ден, от колкото да се почисти.

Аз пък си мисля:

Да се чисти е добре, но пазят ли хората чисто, имат ли такава вътрешна потребвост, кои са основните замърсители, извършват ли общината и държавата превенция, защо се създават нови сметища навсякъде, защо пред очите на всички на някакво място – напр. покрай ж. п. линия израства планина от боклуци, които хората виждат, но не и ръководителите – тези, които са призвани да регулират тези процеси. А сметища вече има и в планината. Ще поместя снимки от махали, районите около които идващите да „разпуснат” в бащините си къщи са превърнали от рай в сметища…

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/05/14/rezultatite-ot-ednodnevnoto-pochistvane.953849

 

Антон Петров – За бъдещето на BG металургия

Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и изп. директор на “ТеПро Метал” АД:

Държавата да отчита позицията на бизнеса по ключови въпроси като инфраструктурата

Всяка инвестиция в металургията е свързана и с подобряване на енергийната ефективност

Антон Петров започва работа в гръцката индустриална група “Виохалко” с основаването на първото й представителство в България след промените от 1989 г. Като неин регионален мениджър в момента отговаря за представянето на едни от най-големите предприятия в отрасъла като “Стомана индъстри”, Перник, “София мед”, “Стийлмет” и др. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Като представител на бранша е загрижен за промените в Закона за управление на отпадъците, които заплашват значително да свият географския обсег на фирмите, които изкупуват скрап, за го продават за преработка на металургичните предприятия.

 

Г-н Петров, “устойчиво развитие” е модерен термин, какво означава в контекста на металургичната индустрия?
- Устойчивото развитие на металургията – а по същество и на останалите индустриални сектори – трябва да осигурява развитие и балансирано решаване на важни въпроси като: оптимално натоварване на производствените мощности, ефективно използване на суровините и енергоносителите, опазване на околната среда, добри условия на труд и заплащане при отговорно социално партньорство, осигуряване на инвестиции и иновация за обновяване на технологиите и мощностите на основа на най-добрите налични практики.

Кои са основните задачи пред бранша по отношение на екологията, на суровинната база и пазарите?
- В сектора през последните години се направиха огромни инвестиции, които вече надхвърлят 4 млрд. лева. Това позволи металургичното производство да подобри своята конкурентоспособност и да намери реализация на европейските и световни пазари. Паралелно се решават и основните екологични проблеми съгласно изискванията на  европейското законодателство. Този процес е постоянен и отделните производства и фирми решават как да подобряват своите показатели и да се развиват.
Предвид характера на металургията, която е енергоинтензивна и материалоемка индустрия, всяка инвестиция е свързана и с подобряване на енергийната ефективност и използването на суровините. В страната няма богати природни ресурси от черни и цветни метали, а това в голяма степен важи и за Европейския съюз. Затова приветстваме работата на Европейската комисия по “Пътна карта за ресурсоефективност”. Целта е да има дългосрочна визия за използване на наличните ресурси при висока рентабилност на индустрията.
Важно място в този процес трябва да се отдели на вторичните метални суровини, които на практика имат безкраен жизнен цикъл на използване. Тези суровини имат и най-добра екологична и енергоефективна преработка.

Кои са екологичните задачи пред отделните предприятия и сектора като цяло?
- Металургичните производства и технологии имат специфични изисквания с различна значимост по отношение опазването на въздуха, водата и почвите. Безспорен факт е, че в добива на цветни метали тези отговорности имат по-голяма тежест. Затова вложените средства и бъдещите инвестиции за екология в тези производства заемат значителен дял от общите инвестиции. Пример за това са двата най-големи производители на метали в страната: за електролитна мед “Аурубис България” АД, Пирдоп, и за производство на олово и цинк – КЦМ АД. Въпреки че основните проблеми са решени, те вече инвестират в бъдещето. В производството на олово започва мащабна инвестиция и внедряване на нова технология, отговаряща на най-добрите световни практики.
Всички предприятия имат отговорности по изпълнение на европейски директиви и регламенти като REACH, Европейска политика и План за действие по изменение на климата, намаляване на емисии на парникови газове, управлението на отпадъците и др.

Какво е състоянието на българската металургична индустрия през последните пет години, в годините на криза, и какви са основните предизвикателства?
- Отчетните данни за производството през последните години са отражение на състоянието на европейската и световната икономика. Металургията е експортно ориентиран сектор. Около 80% от продукцията се реализира на външните пазари, а над 50% от този износ е за Европейския съюз. Затова състоянието на европейската икономика оказва пряко влияние на работата на българските металургични предприятия. За 2009 г. и 2010 г. има спад почти във всички производства, най-голям – при проката и изделията от черни метали – между 30% и 50%, както и при производството на прокат от мед и медни сплави – около 50%.
От втората половина на 2010 г. и през 2011 г. започна ръст, който изцяло се дължи на износа за ЕС и трети страни. Реализацията на металопродукция за вътрешните пазари и през 2011 г. намалява. Увеличената реализация за външните пазари се дължи и на направени инвестиции за усвояване на нови продукти и изделия, на предприети действия за намиране на пазарни и продуктови ниши. Такива примери има в “София мед” АД, “Алкомет” АД и др.

Какви са предизвикателствата пред свързаните с металургичната промишленост сектори – инфраструктура, услуги и др.?
- Предизвикателствата пред металургичната индустрия в голяма степен са свързани с общата индустриална и икономическа политика на страната. Предприятията са най-големите енергийни консуматори, осигуряват основните товаропотоци, които ползват пристанищната и железопътната инфраструктура. Тези дейности са предимно държавен монопол и решенията за тяхното преструктуриране, промените в цените и качеството на услугите пряко се отразяват на показателите в сектора.
За съжаление при взимането на тези решения нашият бизнес не може да влияе. Засега няма наложена практика при преструктуриране на определени дейности да се отчита и въздействието, което това ще има върху други засегнати от промените индустрии.

В страната приоритетно трябва да бъдат приети и изпълнявани политики, свързани с:
- бързо преструктуриране на енергетиката за създаване на работещ либерализиран енергиен пазар
- предприемане на реални действия за развитие на газопреносната мрежа и осигуряване на алтернативни доставки на природен газ
- създаване на условия за развитие на товарния транспорт на конкурентни начала, без монопол в дейността и при гарантирани инвестиции
- предоставянето на концесии за инфраструктурните обекти да става по ясни и прозрачни правила, да осигуряват свободна конкуренция и развитие.
Действията и поведението на съществуващите засега важни за българската металургия монополни структури са фактори, които имат негативно отражение за доброто планиране и развитие на сектора.

Защо предложените промени в Закона за управление на отпадъците предизвикват всеобщо неодобрение?
- Бизнесът, който има отношение към този закон, не беше чут, не се отчетоха изложените съображения и предложения за промени в проекта на Министерския съвет. Този проект създава предпоставки за концентрация на дейността в ограничен брой фирми и отпадане на много малки и средни предприятия в сектора, има неравнопоставеност между частните фирми и общините, затруднява събирането на отпадъци от цялата територия на страната, нарушава правата на гражданите да предават възмездно и на достъпни за тях площадки различни метални отпадъци, включително от излезли от употреба домакински уреди и редица други проблеми.
В този вид законът може да доведе до рязко намаляване на събираните на територията на страната вторични метални суровини и тяхното предаване за преработка в металургичните предприятия. Това ще има негативен ефект върху околната среда, ще доведе до завишаване на разходите на металургичните предприятия за суровини, а специално в черната металургия може да има недостиг на ресурс, водещ и до намаляване на производството на стомана.

 

 

 

Строителство Градът

Хаос и апокалиптични сценарии за скрапа

Две трети от площадките за изкупуване на скрап може да затворят след 15 февруари заради законови изисквания. В резултат около 180 общини са заплашени да останат без пунктове за събиране на метални отпадъци, стари акумулатори или електрически уреди. Вместо в пунктовете, те ще се изхвърлят на улицата и това ще доведе до замърсяване. Много малки и средни фирми ще спрат работа, а големи потребители на скрап ще изпитат недостиг на суровина за производството си и освен това ще я купуват по-скъпо. Такива апокалиптични сценарии изтъкват изкупвачи на метали и се готвят за протести. Опасенията на търговците за тотално пренареждане в бизнеса са заради текст в Закона за управление на отпадъците. Според него след 15 февруари ще може да работят само онези пунктове за метални отпадъци, които според общите устройствени планове на общините са на територии, предвидени за складови и производствени дейности. Позволени са и площадките на пристанища и жп обекти със стопанско предназначение. Целта е да няма пунктове в жилищните квартали и броят на площадките да се намали, за да се подобри контролът и да спаднат кражбите от домовете на хората. Проблемът Притеснението на търговците е породено от факта, че само 33% от общините в България имат общи устройствени планове. Повечето местни власти ползват градоустройствени схеми, приети преди десетилетия, които вече са с изтекла давност. Заради неглижиране на проблема и липса на пари общините масово не инвестират в разработването на нови планове. “Ако се прилага стриктно разпоредбата за пунктовете, ще останат само 800 площадки”, каза неотдавна зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева. В момента по неофициални данни работят около 2000 пункта. Официално лицензираните фирми са около 1100, но според бранша реално действат около 400. Все още обаче липсва точна информация колко от тях трябва да затворят. От министерството на икономиката, което лицензира площадките и фирмите, обясниха, че ще им трябва поне месец след изтичането на срока за прелицензиране, за да кажат колко от пунктовете остават. “В момента цари пълен хаос. Общи устройствени планове няма в големи общини като Хасково, Монтана и Перник”, каза Петър Кичашки от Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и собственик на видинската фирма “Китекс ойл”. Собственик на хасковска фирма за отпадъци добавя друг проблем – в старите планове територии, които впоследствие са се превърнали в индустриални, все още стоят отбелязани като жилищни. Опит за решение Предстои рестриктивният текст в Закона за управление на отпадъците да бъде променен с приемането на нов закон. В него ще бъде записано, че освен извадки от общи устройствени планове може да се ползват и старите градоустройствени схеми, както и подробни планове. В момента законът е между първо и второ четене в парламента. “Очаква се проблемът да се реши до 15 март с приемането на новите текстове. Дотогава обаче всички площадки в една трета от общините ще са незаконни”, коментира Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране и на борда на фирмата за търговия със скрап “Норд холдинг”. За да се реши временно проблемът, институциите тълкуват по-свободно разпоредбата, влизаща в сила от 15 февруари. Министър Нона Караджова издаде указание до регионалните екоинспекции да признават и извадки от стари градоустройствени и териториални планове. Структурите на ведомството проверяват площадките, но не издават лицензите за тях. Това се прави от министерството на икономиката. “Законът за устройство на територията допуска, когато липсват общи устройствени планове, да се признават като такива общи градоустройствени планове и подробни устройствени планове. Няма причина те да не бъдат признавани, стига имотът, където се извършва дейността, да е предназначен за складови или производствени дейности”, обясниха от ведомството на Трайчо Трайков. Вратичка за корупция “Има нареждане към екоинспекциите да не ни закачат до влизането в сила на поредните изменения. Заповедта на министъра обаче не може да отмени закона и няма гаранция, че няма да има наказания”, смята Кичашки. Борислав Малинов също се притеснява, че при евентуални проверки може да бъдат отнети лицензите на фирми в общини без нови планове. “Ще затворя временно площадките на такива места”, каза той. “Тълкуването на закона е вратичка за корупция”, смята Политими Паунова, изпълнителен директор на Камарата за цветни и черни метали. “Няма причина и основание за санкции”, успокоиха от министерството на икономиката. Суровината – недостатъчна и скъпа .Според фирмите, ако голяма част от пунктовете отпаднат, от пазара ще изчезнат основно малки и средни фирми с по няколко площадки на територията на една община. Това обаче може да доведе до недостиг на черни и цветни метали, които се използват като суровина в производството от предприятия като “Стомана индъстри”. “Опасността от недостиг на скрап може да стане съвсем реална, тъй като няма да има достатъчно търговци. От министерството на околната среда твърдят, че ще се признават и старите планове при лицензирането на пунктовете, но няма законово основание за това”, каза Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Той е и регионален мениджър на гръцката “Виохалко” за България, която е собственик на “Стомана индъстри”. Според Петров, ако повечето площадки затворят, освен че ще е дефицитен, скрапът от вътрешния пазар ще е и по-скъп, тъй като малки количества отпадъци ще трябва да се транспортират на големи разстояния от общини без пунктове към такива с действащи площадки. “Засега не можем да кажем как точно ще се отрази прилагането на новите правила на потребителите на скрап, тъй като площадките все още работят. Ако се спази буквата на закона обаче, те ще изчезнат от много населени места. Ако остане само една трета от тях, няма да се осигури металът, нужен само за “Стомана индъстри”, а износът ще бъде спрян”, коментира Паунова. Причината е, че няма да си струва за предаването на една стара печка или ограда да се пътува до най-близкия пункт. Малки фирми, които правят такива боклуци, също няма да имат стимул да ги предават за рециклиране. Иначе и според камарата не е редно пунктовете да са в жилищни квартали, тъй като това насърчава кражбите от частни домове, промишлени площадки и инфраструктура.
Хаос заради нови промени .

Хвърлил съм много пари за инвестиции в този бизнес. В последната година и половина обаче не влагам нищо, защото заради постоянните законови промени няма никаква сигурност в сектора.” Думите са на собственик на фирма за изкупуване на метални отпадъци, а оплакването му е провокирано от проекта на Закон за управление на отпадъците. В него се предлага да се забрани на граждани да продават скрап или стари електроуреди на фирми. Ще може да ги дават само на общината, и то без заплащане. Въвежда се задължително безкасово плащане при изкупуването на метални боклуци. Търговците определят това като недомислие. Според тях това означава, че за продажбата на 1 кг алуминий, който струва 2 лв., трябва да се плати банкова такса от още толкова за превод на сумата. Лицензите на фирмите ще се отнемат, ако на площадките им има крадени отпадъци, предвижда още законът. Въвеждат се банкови гаранции за лицензиране на фирмите. Според първоначалните текстове те ще са 50 000 лв. на дружество и по още 10 000 лв. за всяка площадка. Според търговците това ще блокира свежи пари във времена на криза. Всички промени се мотивират с ограничаването на кражбите на метали. “Ние сме срещу кражбите, но да се блокира цялата дейност по рециклирането с презумпцията, че всички са престъпници, не е оправдано”, каза Антон Петров, председател на асоциацията на металургичната индустрия.

 

 

 

 

 

 

 

trud.bg

Проблеми в металургията заради стачката

Без сближаване на позициите приключи срещата между ръководството на БДЖ и синдикатите. Това означава, че от днес започва ефективна стачка и се очаква влаковете в страната да не се движат между 8 и 16 ч. Ако за пътниците това е поредното неудобство, причинено от държавния превозвач, за бизнеса последствията може да са далеч по-тежки.

Особено сериозно е положението при добивните и металургичните предприятия, които превозват големи обеми суровини и продукция и трудно могат да намерят алтернатива. Ако стачката продължи по-дълго, това може да доведе дори до блокиране на работата на някои от тях заради липса на суровини или невъзможност да съхраняват продукцията си.

Забавяне

“Повечето товари на металургичните предприятия се транспортират през нощта, така че превозът няма да бъде спрян напълно. Ще има обаче забавяния по гарите и граничните пунктове, а от БДЖ вероятно ще гледат да пускат с предимство пътническите влакове”, каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Стачката ще се отрази на доставките на суровини, което може да се окаже фатално за предприятията, тъй като наличните количества в даден момент ще се изчерпят, а процесите са непрекъсваеми. Затрудненото извозване на готова продукция пък ще принуди компаниите да плащат неустойки и в по-краен вариант може да им коства пазарен дял.

“Може да се наложи намаляване на транспортираните количества и дори на производството, а това ще намали и конкурентоспособността ни”, каза Антон Петров, регионален представител на гръцката Viohalco Group. По думите му такава ситуация е крайно нежелателна, тъй като металургичната индустрия е една от най-силно експортно ориентираните и съответно един от важните двигатели на икономическия растеж на страната.

…или да спрат работа

Още по-сериозен е проблемът с някои металургични предприятия като пловдивския Комбинат за цветни метали, Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали и “Аурубис България”, които произвеждат сярна киселина от отпадните си газове. От една страна, те не могат да спрат да правят киселина, тъй като изпускането на технологични газове без предварително улавяне на серния диоксид е недопустимо. От друга, заводите разполагат с ограничени възможности за съхранение на течния продукт.

“Цистерните със сярна киселина трябва да се извозват регулярно, тя не може просто да бъде излята. Ако транспортирането й се затрудни за по-дълъг период, предприятията трябва да спрат производството си”, посочи Паунова.

“Около 80-90% от рудата превозваме със собствен автомобилен транспорт, така че стачката на БДЖ няма да ни се отрази много”, коментира Роберто Младенов, изпълнителен директор на мажоритарния собственик на ОЦК “Интертръст”. Той обаче предпочете да не коментира какво ще се случи, ако компанията не може да извозва сярната си киселина. В момента ОЦК транспортира продукта към Турция, като ползва услугите на БДЖ.

Без алтернатива

Товарите, които металургичните заводи транспортират по железопътните линии, са около 5-6 млн.т годишно по данни на БАМИ. Само “Стомана индъстри” превозва около 2 млн.т стомана и стоманени продукти. “Аурубис” и КЦМ пък транспортират съответно по над 1 млн.т и 200-300 хил.т сярна киселина годишно.

Не случайно още преди дни от асоциацията изпратиха писмо до транспортния министър, в което предупреждават за сериозната опасност за сектора, ако стачките провалят транспортния им график.

“Металургичните предприятия нямат алтернатива на железопътния транспорт”, категоричен е Петров. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев автомобилният транспорт не е подходящ за обемни стоки, а на по-дълги разстояния не е и изгоден.

Пред същия проблем са изправени и добивните предприятия, които не преработват концентрата си на място. Едно от щастливите изключения е “Асарел-Медет”, което използва автомобилен транспорт до близкия град Пирдоп. “Челопеч майнинг” обаче превозва големи количества концентрат до пристанището в Бургас, откъдето продуктът отива в завода на компанията в Намибия.

“Крайният вариант е да превозваме концентрата с камиони, но това не е удачно, понеже ще се направят много курсове”, каза изпълнителният директор Николай Христов.

Под въпрос

Доколко автомобилният бранш може да поеме товарите обаче също е под въпрос. Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов БДЖ транспортира по около 35 хил.т на ден, което означава, че ще са нужни над 1700 камиона, за да се справят в този обем.

“Нямаме такива специализирани камиони, които да могат от утре, ако изцяло спре железницата, да поемат превозите”, коментира и Георги Минчев, собственик на “Транс Балкани” и председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика.

Дори и да се намерят достатъчно камиони обаче, това ще повиши транспортните разходи на предприятията и допълнително ще ги затрудни в плахите им опити да преодолеят последиците от кризата. А те за разлика от държавните железници не могат да си позволят да работят години наред на загуба.