Кой стои зад ПИБ,Кремиковци,ОЦК,Юлен…
ноември 11, 2015 от fagor
Публикувано в Скрап Света
Кой стои зад офшорките, владеещи ски съоръженията на Витоша и Пирин? БиволъBG посети предградие в Никозия, където в скромен блок на сутерена живее Георгиус Георгиу, техният номинален собственик.
Мъжът, който ни отваря по бели боксерки и бяла тениска с дупка на корема, обрасъл с тридневна брада, е най-големият чуждестранен инвеститор в българската икономика. Активите на фирмите, които той притежава са за над 800 млн. лева. Той владее остатъците от Кремиковци, на ОЦК Кърджали, знакови фирми като Витоша Ски и Юлен АД, строителен, транспортен и туристически бизнес в България. Георгиус обаче е и най-големият длъжник. Всичко, което е придобил е взето с кредити от Първа инвестиционна банка.
„Не разбирам за какво говорите“ – отговаря той като латерна на завален английски на всички наши въпроси. Питаме го той ли е взел кредитите, как мисли да ги връща и познава ли собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. По документи те би трябвало да се познават, защото преди две години именно Георгиус продава на Цеко и Ивайло фирмата, която държи 6,7% от капитала на ПИБ или около 40 млн. лв.
Освен това Георгиус Георгиу е управител на дружеството FRAMAS, което е директна собственост на ПИБ. „Не разбирам за какво говорите“ – настоява той.
Човекът, който разбира за какво говорим се казва Г. Пападополус. Офисът на този адвокат се шири на три етажа в непретенциозна бизнес сграда.
Пападополус е „босът“. Така поне твърдят близките на Евдокия Макламузи, която е колежка и съсобственичка с Георгиус в различни сектори на българската икономика. Тя също е мултимилионер по документи. Макламузи живее в планинско село на 30 км. от Никозия. Резиденцията на милионершата е в скромна двуетажна къща, където ни посрещнаха нейни роднини. Макламузи отсъстваше, но след като нейна близка се обади на „боса“, имахме привилегията да изслушаме гневна тирада от самия Пападополус. Опитът ни да се свържем с него на следващия ден в по-спокойна обстановка останаха без резултат.
Каква е схемата? Георгиус и Макламузи работят като подставени лица при Пападополус. Той получава от България инструкции от ПИБ, за да регистрира фирмите и да им отвори сметки в кипърския клон на банката.
След това в България на тези фирми се прехвърля собствеността на български дружества, които получават кредити от ПИБ. Българските фирми също са собственост на подставени малоимотни лица, или на служители на банката . Парите заминават в Кипър. Оттам отиват в други офшорни сметки. Според добре осведомени източници, преди да бъдат въведени ограниченията за капиталови трансфери, от кипърския клон на ПИБ са заминали към различни дестинации около 500 млн. евро. Познайте дали тези пари ще бъдат върнати в банката.
Всичко това беше подробно разследвано от Биволъ в мащабно документирано проучване на особените залози учредени след кредити от ПИБ. Проучихме детайлно собствеността на 50 български фирми получили кредити и 30 офшорки, които стоят зад тях. Освен Георгиус и Макламузи, като подставени лица за Пападополус работят Елена Макламузи, Ставрос Константину, Стела Георгиу, Ники Тенекедзи, Анастасия Йоанидес, Кристиния Коне, Ники Ан Реймундо и други. Всички те са натрупали общо
1,27 млрд. лв. дълг към ПИБ!
или почти два пъти капитала на банката при позволено кредитиране на свързани лица не повече от 20% от собствения капитал.
Тези разкрития на Биволъ бяха последвани от гробно мълчание от страна на БНБ и банковия надзор. След сигнал до Прокуратурата и ДАНС започна проверка, която към днешния ден е на трупчета. Но духът вече е пуснат от бутилката и това пролича в доклада на Световната банка и МВФ, в който е констатирана неспособността на банковия надзор да се справи с концентрацията на кредити към свързани лица.
Забрана за скрап от потънали кораби в морето
март 27, 2015 от fagor
Публикувано в Скрап България
Парламентарна група БДЦ, с подкрепата на депутати от други парламентарни групи изпрати писмо до трима министри, областните управители на Бургаси Варна и три парламентарни комисии, в което призовава да се спасят потъналите кораби в българската Черноморска акватория, заплашени от това да бъдат изтеглени и нарязани за скрап, предаде БургасНюз.
За основание на тези съсипнически действия някои фирми използват не съвсем ясни записи в наредба на Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии от 2011-а година за изваждане на потънало имущество в териториалните води и вътрешните водни пътища.
Депутати настояват наредбата да се промени като изрично сe запише, че съдове, които са се превърнали в изкуствени рифове, с изключително богата подводна флора и фауна и/или са част от българската търговска, морска и военна история, да бъдат специално защитени от прилагането на наредбата.
В някои европейски страни с далеч по-богати води от нашето Черно море има специално законодателство, което насърчава потапянето на неизползваеми кораби и други съоръжения, с цел превръщането им в изкуствени рифове – не само атракции за водолазния туризъм, но и богати местообиталища на подводна флора и фауна.
„Информирани сме, че въз основа на тази наредба е изразено желание за изваждането от български териториални води на металните остатъци от кораба „Кампидолио“ (потънал на 23 февруари 1931 г. при нос Акин, в района на Черноморец) както и на и други съдове, потънали в българската акватория на Черно море. Тези съдове, над 30 от които относително добре запазени, са част от търговската, морската и военната история на България. Освен подводни забележителности за бързо развиващия се водолазен туризъм, те са естествени подводни местообиталища на подводна флора и фауна. Особеностите на Черноморското дъно предполагат не само съхраняване на съществуващите подводни рифове, но дори и специална политика за създаване на изкуствени (тип wreck), които интензивно развиват подводния живот.
Пример за успешен подобен опит е потопения през 2008 година риболовен кораб „Пионер“ в акваторията на Созопол, който за броени години се превърна в изключителна подводна атракция, посещавана годишно от стотици туристи и с нехарактерно богато за дъното около Созопол местообиталище на подводни видове – завърнаха се морски котки, риби-лястовица , целият кораб е красиво обрасъл с водорасли. Като успешен опит може да се приеме и потопения през 2011 година в района курорта Св.св. Константин и Елена, бивш правителствен самолет на България от периода преди 1990.-а година.
Слабата соленост и слабото кислородно съдържание в черноморската вода са отлична предпоставка за добро и дълготрайно съхранение както на новопотопени обекти, така и на исторически артефакти от различни периоди от времето на първите заселвания на Черноморския бряг до наши дни. Голяма част от тези обекти все още не са достатъчно добре проучени и представляват несъмнен интерес не само за български историци и археолози.
От по-ново време подобни съдове с историческо, туристическо и екологично значение са „Родина“ (1941г), „Мопанг“(1921), „Жак Фресине“ (1929г. ) „Сафак“ (1942г.) подводницата „Щ210“ (1942) „ПЛК43-Напористи“ (1994г.) и още десетки други съдове.
Обръщаме се към всички вас за съдействие Наредба №24 от 5 август 2011 на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изваждане и изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България да бъде обогатена с изрично записване, което изважда от полето на дейност на наредбата исторически обекти или изкуствени рифове, нарочно създадени с тази цел или образували се след корабокрушения.
Наредбата достатъчно и професионално коректно изрежда обстоятелствата по установяване на опасността от новопотънали и съществуващи обекти, която обективно би наложила изваждането им. Но поради липсата на изричен запис, в момента тя се използва като претекст подобни обекти да бъдат изваждани за скрап.
Готови сме при желание от ваша страна да съдействаме всячески, включително да ви представим пълен списък на значимите подводни обекти с точни навигационни координати. Надяваме се на бърз отговор от ваша страна, защото проблемът не предполага специални законодателни инициативи, а чудесно може да бъде решен на ниво поднормативни актове“, се казва в писмото.
Maritime.bg – България
Статистика и последни цени в Турция 09.03.2015
март 9, 2015 от fagor
Публикувано в Скрап Света
Случи се – кризата от 2008 год. се повтаря!
февруари 6, 2015 от fagor
Публикувано в Скрап Света
По принцип участниците в международния пазар на скрап очакваха да намалеят котировките през февруари, но никой не е мислил, че ще е толкова бързо. Само за седмица котировките в САЩ и Турция паднаха с повече от 15%. Такъв спад на пазара не е имало най-малко от есента на 2008. Въпреки всичко обаче, има становища, че металът е все още надценен спрямо продължаващия спад в цените на желязната руда.
Основният източник на безпрецедентното намаляване на цената на скрап е може в Съединените щати. Местните оферти за арматура държаха на ниво по-високо от световното около $ 200-250 за тон през януари, но спаднаха поради засилената конкуренция от внос и намаляване на вътрешното търсене, особено при производството на нефт и природен газ и свързаните с тях индустрии. Някои американски заводи през последния месец понижиха обема си на производство на стомана и съответно, драстично намалиха покупките на метален скрап. В допълнение, се намалиха и покупките на американски суровини в Турция и страните от Източна Азия.
Процесът е общо взето лавинообразен. Дори в края на януари американските търговци смятаха , че намаляването на цената ще бъде около $ 10-15 за тон. В действителност, цените паднаха с $ 45-50 за тон. В началото на февруари шредирания скрап закупен от заводите в Средния запад беше на средна цена 300$ на тон (доставен) , докато в средата на януари, цените бяха 350 $ за тон.
Не по-малко бърз спад се появи и в Турция. Производители на стомана в тази страна от януари се въздържаха от сключване на нови сделки, използвайки натрупаните по-рано резерви. Следващата вълна на поръчките се очакваше в началото на февруари, но в действителност търсенето е няколко пъти по-ниско от очакваното от страна на търговците.
Турската металургическа промишленост в момента е в криза, причинена на първо място,от рязкото стесняване на регионалния пазар на дълги продукти. Търсенето на турско арматурно желязо в страни като Египет, Ирак, ОАЕ, Йемен, Саудитска Арабия, за миналата година е намаляло драстично, а този процес все още продължава. Поради това, заводите чувствително са намалили производствения си капацитет, използваните суровини, а от тук и цените за изкупуване.
Не по-малко важна роля играе миналогодишния спад в цените на желязната руда. Ако в началото на 2014 г. скрапа на CFR Турция беше на стойност около 2.9-3.0 пъти по-висок от 62% концентрат на желязната руда на CFR Китай, то година по-късно, това съотношение достигна 4,6 пъти в полза на скрап. Поради тази причина, турските заводи наскоро се опитаха да намалят делът си на по-скъпото рециклиране като дейност и започнаха масова да закупуват за производството си валцувани руски и украински заготовки.( Всъщност www.scrap-bg.com предупреди за създаващата се тенденция още от миналата година през октомври) Използването на полуготови продукти стана по-изгодно, най вече заради тарифите за електроенергия в Турция , които от миналата година се увеличиха чувствително.
Като се има предвид, че турските фирми затвориха покупките си през втората половина на януари, руската и украинската скрап 3A се купуваше тогава за $ 285-295 за тон CFR, а сега за февруари, въпреки изгодните скрап цени не се предвижда закупуване на големи количества, а по скоро инцидентни сделки. За тези сделки започна ожесточена конкуренция между европейските и американските търговци. В края на януари, цената на скрап HMS № 1 & 2 (80:20), беше в диапазона от $ 310-320 за тон CFR, но падна под $ 300 на тон CFR, а в първата седмица на февруари реализираните сделки бяха в размер на $ 260-270 за тон CFR. Това е най-ниското ниво от почти шест години.
Очевидно е, че пазарът не е на дъното все още. Според някои експерти, за да се постигне паритет с желязна руда, обезценявайки се от повече от половината от началото на миналата година, цените за скрап в Турция трябва да паднат до по-малко от $ 200 на тон CFR!
Азиатския пазар за скрап в началото на февруари падна по-бавно, губейки за една седмица не повече от $ 5 – 10 за тон. По този начин, Американския материал HMS № 1 & 2 (80:20), доставен в контейнери за Тайван, вече се предлага за около $ 245 на един тон CFR за в сравнение с около 255 $ за тон в края на януари. Японските компании също третират относително леко понижението на цените, което частично се компенсира със засилването на йената спрямо долара. Въпреки това, цените на японския скрап в Азия се сринаха през октомври миналата година, а в САЩ – през декември, докато в Турция бяха наблюдавани много по-малки колебания.
Въпреки това, както изглежда, стойността на азиатския скрап ще намалее в резултат на по-ниското неговото търсене. През последните години, потребителите в Тайван, Югоизточна Азия, и дори в Индия предпочитат сравнително по-евтините заготовки руско и китайско производство. Поради по-ниските цени за разходите за производство на стомана , рудата сега е значително с по-ниска стойност за производство .
Желязната руда през януари е намаляла с 13% в допълнение към намаляването си от 47% през 2014 г. и в началото на февруари котировките на австралийския материал с 62% желязо на CFR Китай спадаха под 62 щатски долара на тон. Според анализатори, спадът се дължи на намаляване на производството на стомана в Китай, където редица големи и средни фирми спряха работа за ремонт или поддръжка на производствата си предсрочно, без да чакат почивките около Нова година по китайския календар (19 февруари).
Досега не се очакват да се намали драстично цената на рудата до по-малко от $ 60 за тон – най-малко в близко бъдеще, въпреки ,че не си изключва и тази вероятност. В началото на февруари, някои китайски компании, под въздействието на ниските цени подновиха покупките на суровини, но въпреки това, перспективите в следващите три до четири месеца все още изглеждат разочароващи.
Най-големите рудодобивни компании на желязна руда не са се отказали от плановете си да увеличат производството си, надявайки се да премахнат от пазара всяка друга по-малка мина, фирма и конкуренция. За тази година обемът на доставките на руда на световния пазар следва да се увеличи с 80-100 000 000 млн.тона В същото време, в Китай се очаква( според инвестиционните банки Goldman Sachs и Morgan Stanley) през 2015 г. за първи път от повече от 25 години да се намали производството на стомана в сравнение с предходната година.
Трудно е да се каже дали китайските производители на стомана ще се възстановят след празниците или продължават рестриктивната политика. Въпреки това, почти всички експерти смятат, че крайната точка на спад в световния пазар на желязна руда все още предстои.
Металния скрап – вече вързан със цените на желязната руда
февруари 5, 2015 от fagor
Публикувано в Скрап Света
Световният пазар внимателно наблюдава съотношението на цените на железения скрап спрямо цените на желязната руда. Все по-често се говори за това съотношение и ние няма как да го подминем!
Цените за скрап – доставка в Турция паднаха до $ 268 / т. тази седмица от $ 300 / т. на 28 януари, което е спад с почти 11%. Желязната руда, междувременно, поддържа цена от 61.25 $ / MT / CFR Китай , но надолу само с 2,8% спрямо същия период .Падащите цени на скрап направиха съотношението към желязна руда 2,95: 1, след рекордните нива от януари - над 3,14: 1 в средата на месеца.
В т ази ситуация все още предпочитана за използване в производството е желязната руда като се основаваме на цената и имайки предвид съотношението ,което бече е доста по-близо до 2: 1 от преди година. Желязната руда може да остане за предпочитане при комплексната организация на производството , където могат да се прибават и количества скрап, да се добави метална сплав , или чугун за производството на сурова стомана. Вече много производители на стомана споделят в различни интервюта ,че се концентрират върху използването на желязна руда, за да намалят съдържанието на скрап в производството на стомана. Всяко допълнително плащане изглежда е било компенсирано от икономиите на разходи чрез намаляването на скрапа. Съотношението на цените на скрап в Турция цените за желязна руда е малко над 2,9 : 1 от декември 2014 насам, за намаляване на разходите за производството на арматура ,заводите се снабдяваха с евтини заготовки валцувани от заводите от ОНД , а арматурното желязо за износ от Китай се състезаваше с турските производители, намалявайки търсенето за скрап в региона.
В САЩ, цените на скрапа също спаднаха рязко. В края на месец януари, шредираните цени на скрапа удариха петгодишеното дъно – под $ 300 / LT за първи път от декември 2009 г.Цените на скрап и там вече се движат повече в съответствие с цената на други металургичи „ входове“( суровини за производството на стоманата), отколкото с фактическата цена на металния скрап.
Ясно е ,че тепърва ни очакват много изненади на тази тема – най-вече от това, че желязната руда тази година няма да бележи повишаване на цените, даже напротив – прекомерното и производство,големите складови наличности на мините и големите ресурси на пристанищата в Австралия и Китай,както и все по-честата употреба на желязната руда,ще потиснат цените надолу.Скрап все по-малко че се търси, ще има достатъчно предлагане, но всъщност „правилата“ ще се изменят, така както заводите пренастройват производствата си от производства, които работят на метален скрап, към производства, които разботят с метални заготовки и все повече желязна руда.
Рекламна кампания на Scrap-bg.com
януари 17, 2015 от fagor
Публикувано в Скрап България
Уважаеми колеги!
Започна годишната ни рекламна кампания.
20 000 реални потребители посещават ежемесечно нашият сайт.В началото на 2015 година започва рекламната кампания на сайта.Възползвайте се от тази възможност,защото нашите посетители са вашите реални клиенти.Всеки, който се занимава с тази дейност – събиране,рециклиране,изкупуване,търгуване, внос или износ на вторични суровини е наш посетител.
1000 лева за 1 година реклама ( 12 месеца) с банер 300х100 пиксела на първа страница на сайта, Ви осигурява 200 000 „виждания“ на вашата реклама. Дори минималния 1%, които може да Ви се обадят, след като видят Вашата реклама са 2000 човека!
Годишните реклами се пускат до 31.01.2015 и ще стоят на сайта до 31.01.2016 година.Побързайте, местата за реклама все пак са ограничени! Приемаме Вашите поръчки до 31.01.2015!
www.plastic-bg.com e единствения български информационен сайт за събирането,рециклирането,преработката и търговията с пластмаса – скрап и готова продукция в България и по света. Тук имате възможност за годишна реклама на цена от 500 лева.Сроковете са същите – от 31.01.2015 до 31.01.2016 година.
www.steelmetal-bg.com e единствения български информационен сайт за търговията с метали – готова продукция. Възможността за реклама в него е 500 лева на годишна база.Сроковете са същите.
Сайтовете са медийни партньори на международното изложение „Save the Planet”, което се отнася за тези индустрии и развитието им в Югозападна Европа.Изложението е ежегодно организирано от „Via Expo”, с които си сътрудничим като медии.Това е възможност Вашите реклами да бъдат видяни от многобройните фирми участници в изложението.
При интерес и за повече информация ни пишете:
info@scrap-bg.com или се обадете : 0895 / 734 502
Николай Асенов / Програмен Директор/
Автобусна спирка за скрап
септември 26, 2012 от fagor
Публикувано в Скрап България

Още при първия разпит в полицията обаче кметът признал, че разглобил спирката, защото му трябвали пари. Самото съоръжение, според него, пък не вършело работа, защото било много амортизирано.
С парите той се разплатил с музикантите от село Рабово, на които бил шеф. Черчеларов не смята, че е извършил престъпление, защото спирката била ничия. В цялата тази работа той виждал политическа атака срещу него. Спирката обаче се води публична общинска собственост и сега той ще трябва да отговаря за деянията си.
30 000 глоба за нарушение по чл.54 от ЗУО
юни 19, 2012 от fagor
Публикувано в Скрап България
Р Е Ш Е Н И Е № 165
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. Видин, 12.06.2012 г.
Административен съд Видин, първи административно наказателен състав, в открито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Нели Дончева
Членове: 1. Николай Витков
2. Борис Борисов
при секретаря М. И. и с участието на прокурора К. Кирилов, като изслуша докладваното от съдия Борисов АН дело № 109 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от „М****”ООД, Булстат 105014752, представлявано от управителя К.М.М., действащ чрез процесуалния представител адв. Георгиев против решение № 33/18.01.2012 г., постановено по АНД № 1678/2011 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № Т-НП-100/21.10.2011 г. на зам. министъра на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 30 000.00 лева, на основание чл.115, ал.2, предл. първо, във връзка с чл.115, ал.1, т.1 от ЗУО, за нарушение по чл.54, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението на ВРС. Иска се да бъде отменено решението, както и потвърденото с него наказателно постановление, тъй като не е извършено процесното нарушение.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с подробно писмено становище. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд Видин следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка: на 23.06.2011 г. в гр. Видин е била извършена проверка от служители на ОДМВР-Видин, в леярна на фирмата – касатор, находяща се в гр.Видин,западна промишлена зона 1,парцел № 15. При проверката било установено, че фирмата извършва търговска дейност черни и цветни метали/чугун/, без да е лицензирана по съответния ред. Въпросните отпадъци се използват като суровина за основната дейност на фирмата – претопяване и производство на чугунени отливки. За извършените покупки са издадени следните фактури: № 1007/02.06.2011 г., и № 1018/09.06.2011 г., копия от които са приложени като доказателства към административно наказателната преписка.
При съставяне на АУАН управителят на дружеството е направил възражение, че закупеното количество метални отпадъци се използва като суровина за производство на чугунени отливки. По преписката е депозирал и писмено обяснение, в което посочва, че фирмата притежава разрешително за дейности по оползотворяване на отпадъци, както и че необходимите за производство отпадъци са закупени от фирми, притежаващи лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали.
В резултат на така установената фактическа обстановка ответникът, който е упълномощен за това с приложената към преписката заповед № РД-16-801/15.09.2009 г. от министъра на МИЕТ, издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.
Първоинстанционният съд потвърдил оспореното наказателно постановление, като приел, че е осъществен съставът на административното нарушение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е законосъобразно и правилно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, по безспорен начин е установено осъществяването на описаното административно нарушение от обективна страна, както и неговия извършител. При постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, които да обуславят неговата отмяна в настоящето производство. Не са налице описаните в жалбата основания за касиране.
Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на касатора, че не е осъществено нарушение на чл.54, ал.1 от ЗУО и чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, тъй като при налагане на санкцията не е отчетена разпоредбата на чл.6 от рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО, респ. на §.1, т.24 от ДР на ЗУО. В случая, е безспорно между страните, че дружеството не притежава лиценз, издаден по реда на ЗУО и Наредбата. Същевременно, то е изкупувало черни и цветни метали, като в момента на проверката било констатирано наличие на отпадъци от черни метали, закупени и съхранявани от фирмата в леярския й цех.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗУО, за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се изисква притежаване на лиценз за тази дейност, издаден от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър. От друга страна, според чл.54, ал.3, т.1 от ЗУО не се изисква лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, когато купувачът е лицензиран. Най-сетне, според чл.54, ал.3, т.2 от ЗУО, не се изисква лиценз и за продажба на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер от физически лица, когато купувачът е лицензиран. Следователно, във всички останали случаи, без цитираните по-горе изключения (сред които касаторът безспорно не попада), законодателят е предвидил лицензиране на търговската дейност.
Касаторът релевира доводи, че дружеството само е закупувало отпадъци, без да е извършвало с тях последващи разпоредителни сделки в непреработен вид, а също така, че в случая изкупуването на метални отпадъци не представлявало разпоредителна сделка с тях, респ. фирмата не е извършвала търговска дейност по смисъла на §.1, т.24 от ДР на ЗУО.
Действително, според §.1, т.24 от ДР на ЗУО, търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали е осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, както и свързаните с тях дейности (събиране, транспортиране, съхраняване, както и съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други). Безспорно е, че дружеството, с оглед на своята правно-организационна форма, представлява търговец, по смисъла на чл.1, ал.2, т.2 от Търговския закон. Извършваната от фирмата дейност несъмнено е търговска дейност, доколкото е налице осъществяване на покупка на стоки с цел да се препродадат в преработен или обработен вид. Това следва от фактическата обстановка, според която установените отпадъци от черни метали били основна суровина за производство на отливки, за целта на което фирмата е обособила помещение, приспособено като леярна. В този смисъл, дейността й попада в посочената по-горе хипотеза на чл.54, ал.1 от ЗУО, според която се изисква лиценз за покупка на отпадъци от черни и цветни метали, какъвто безспорно касаторът не притежава.
Разбирането, че в случая става дума за преработване и унищожаване на отпадъци чрез употребата им в производствена дейност, не може да се сподели от съда. „М****”ООД е привлечено към административно наказателна отговорност, тъй като без наличие на лиценз е изкупувало отпадъци от черни и цветни метали, което несъмнено е установено от фактическа страна. Изобщо, сделките с черни и цветни метали се отличават със спецификата на стоките, поради което изискването за лицензиране на субектите, които извършват действия или дейности, свързани с третирането им, подлежат на засилен контрол. Това е така, тъй като по принцип ЗУО урежда (чл.1 от закона) екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, както и формите на контрол върху тези дейности. Доколкото управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда, очевидно законодателят е разширил обхвата на осъществявания контрол (вкл. чрез предварително лицензиране). Този извод следва именно от разпоредбата на §.1, т.24 от ДР на ЗУО, където примерно са изброени свързаните дейности със сделките с отпадъци от черни и цветни метали – събиране, транспортиране, съхраняване, както и съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други. Следователно, не могат да се възприемат доводите на жалбоподателя, че тази разпоредба за целите на закона дава по-тясно съдържание от понятието търговска дейност с отпадъци, която я обвързва само с осъществяване на разпоредителни сделки. По този начин, според становището на жалбоподателя, би следвало да се лицензират единствено прекупвачите на отпадъците, които извършват само разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, което тълкуване противоречи на целта и смисъла на закона, който определят изискванията към продуктите, които в процеса на производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци, вкл. действия и дейности, свързани с образуването и третирането такива отпадъци.
По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че дейността на касатора попада в приложението на хипотезата на чл.54, ал.1 от ЗУО и чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.
Установено е осъществяването на нарушението по чл.54, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, извършено от касатора, като административно наказващият орган е наложил минимално предвидената санкция за него. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което решението на ВРС, с което е потвърдено процесното наказателно постановление, следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/18.01.2012 г., постановено по АНД № 1678/2011 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № Т-НП-100/21.10.2011 г. на зам. министъра на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), с което на „М****”ООД е наложено административно наказание глоба в размер на 30 000.00 лева, на основание чл.115, ал.2, предл. първо, във връзка с чл.115, ал.1, т.1 от ЗУО, за нарушение по чл.54, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.