"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

На 5 ноември се чества Денят на металурга

ноември 5, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

На 5 ноември се чества Денят на металурга. Обявен за професионален празник на българските металурзи през 1963 г. С разпореждане 827 на Министерския съвет от 19 ноември 1963 г. денят е обявен за Професионален празник на българските металурзи по повод влизането в експлоатация на тази дата на Металургичния завод “Ленин” в Перник (1953) и на Стопанския металургичен комбинат “Кремиковци” (1963).

Българските металурзи посрещат своя празник с добри резултати и с обнадеждаващи перспективи.

Българската металургична промишленост – цветната и черна металургия, преодолявайки предизвикателствата на световната финансова и икономическа криза, бележи успех в своето развитие и в реализацията на своята продукция.

Почти навсякъде има сериозно повишение на производството.

Произведената продукция в металургията през 2012 г. е за 7.2милиарда лв.

Производителите на черни и цветни метали отчитат над 15% ръст на реализираните продукти през 2012 г. спрямо предходната 2011 г. Тази тенденция се запазва и през първите 6 месеца на настоящата година.

Българската металургия осигурява в момента между 15% и 16% от експорта на страната, произвежда 12% от електролитната мед и около 4-5% от оловото и цинка на Европейския съюз.

Причина за тези оптимистични резултати е увеличеният износ основно за страни от ЕС и повишената конкурентноспособност, отговаряща напълно на европейските изисквания.

След приватизацията на големите предприятия в сектора, досега са инвестирани над 4 милиарда лева в технологична модернизация, подобряване на работната среда и опазване на околната среда.

В настоящия момент е особено важно да си дадем сметка и да оценим факта, че металургията наистина показа сериозна промяна в екологичното съзнание.

От отрасъл, който беше символ на застрашаващ околната среда, той се превърна в отрасъл, който се справя с тези проблеми.Днес имаме модерни предприятия, съобразени с всички изисквания за опазване на околната среда.

Особено обнадеждаващо е, че инвестициите в тях са насочени не само в технология, оборудване и технологичен контрол, но и в човешкия фактор. Много от фирмите имат разработени социални програми в подкрепа на квалификацията, здравеопазването, спорта, младежта и хората с увреждания…

Ще бъде погрешно, обаче, ако кажем, че всичко се дължи на инвестираните пари и на инвестиционните програми.

Тези успехи се дължат на българските металурзи, на този потенциал от квалифицирани хора, без които тези инвестиции нямаше да станат в България.

Българската металургия – спадове и ръстове

ноември 6, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Преди повече от 20 години започна краят на държавната металургия, която беше обявена едва ли не за мръсна дума. Когато се заговори за тежка индустрия, първото предприятие, за което хората се сещат, е “Кремиковци” и неговият безславен край.

Извън тази представа металургията, напук на създаденото обществено мнение, не само не е спряла, но остава един от успешните отрасли на икономиката. Тези предприятия потребяват до 14% от енергията в страната, осигуряват 20% от товарите на железниците и пристанищата и имат дял от 12% в общата промишлена продукция.

2008 г. е най-силна за предприятията от бранша, който и в частни ръце остава експортно ориентиран. От 2009 г. металургията навлиза в спад, който намалява продажбите до 50% за различните отрасли. Миналата година се оказа първата с ръст след началото на кризата, но от началото на 2012 г. тенденцията отново е обратна, особено за черната металургия. Спад отчита стоманодобивът.

“Въпреки тежката ситуация за металургията предприятията, особено в производството на изделия от цветни метали, продължават да работят добре. Надявам се до края на годината тенденцията да се обърне”, коментира Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Средната работна заплата в металургията е два пъти по-висока от средната за страната, показват отчетите на бранша за последната година. Според националната статистика единствените браншове, които изпреварват производството на метали по заплащане, са нефтодобивът и енергетиката.

Металургията се дели на два големи отрасъла – черна и цветна. Най-големите производители на черни метали са “Стомана Индъстри”, “Промет стийл”, “Хелиос Металург”, “ПИХ Индъстри” и “Жити”. Те произвеждат под 1% от световното производство на черни метали.

От миналата година официално не работи “Кремиковци”, което освободи суровини под формата на метален скрап за останалите предприятия. В момента повечето от дружествата в черната металургия работят с наполовина натоварени капацитети, тенденция, започнала през 2009 г. Изключение за миналата година е “Стомана индъстри”, чиито мощности са натоварени на 86,9%.

Останалите предприятия също отчитат известен ръст през 2011 г., който обаче не продължава от началото на тази година.
Основната суровина за черната металургия са скрапът и чугунът за леярски цели. По-голямата част от тях е внос от Украйна, Гърция. От БАМИ отчитат с 14,5% по-малко внесен скрап през 2011 г.

Причината е, че повечето предприятия имат резерв или купуват от страната. В същото време обаче нараства вносът на полупродукти, тоест заготовки за метални изделия, които се довършват в страната.

И докато вносът отчита известен спад, износът бележи ръст от 11,8% за миналата година спрямо 2010 г. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап (41,7 на сто) от общия обем на износа, както и на готовата продукция. Експортират се до 35,6% повече спрямо 2010 г. От началото на 2012 г. вече няма ръст, а дори лек спад. И докато предприятията през 2011 г. се надяваха на излизане от кризата, в бранша вече има съмнения, че това ще се случи през тази или дори следващата година.

Първенец при
медта

България е един от най-големите производители на мед в Европа и лидер в Югоизточна Европа. Най-голямото предприятие е пирдопският завод “Аурубис България”. Основно дружеството произвежда катодна мед, а като страничен продукт – сярна киселина, която се купува от торовите заводи.

През 2011 г. производството на анодна мед достигна най-високата си стойност за последните пет години, като увеличението е 25,9% спрямо 2010 г. Причината не е внезапно нараснало търсене, а въвеждането в експлоатация на нова рафинерия в Пирдоп. През 2011 г. делът на произведената в България електролитна мед представлява 1,15% от световния добив и 8,4% от произведената в ЕС.

И докато производството на мед не само се стабилизира, но отчита ръст, добивът на олово намалява. Основната причина е спирането на ОЦК в Кърджали, един от заводите, които бяха водещи при производството на цветния метал. В същото време продължава да работи КЦМ в Пловдив.

Олово от акумулаторни отпадъци се произвежда от компания “Монбат Рисайклинг”, която има дял 85% от производството на рециклирано олово в България.
Спад отчита и производството на цинк. Една от причините също е спирането на ОЦК. Като цяло за последните три години в страната се добиват 40% по-малко от цветния метал.

Намаление отчита и производството на злато, за разлика от това на сребро, показват данните на БАМИ. Предварителните прогнози показват, че тенденцията ще се запази и през тази година. По-голямата част от суровините за цветната металургия, подобно на тези за черната, е вносна. Причината – страната ни няма достатъчно капацитети на добив, от една страна, а от друга, добитите количества на метални руди в България се изнасят извън страната за допълнителна обработка.

Вложенията не спират

Въпреки кризата повечето металургични предприятия продължават да инвестират в производствата си. От БАМИ обясняват, че основните причини за това са две – от една страна, след свиване на паричните потоци процесите се нуждаят от оптимизация, а от друга – след преминаването на кризата предприятията ще се нуждаят от по-големи мощности.

Общо през последните пет години инвестициите в сектора се изчисляват на 4 млрд. лева.
Над 420 млн. лева е вложила “Стомана индъстри” в нови мощности, с които за последните 10 години са увеличили производителността си 2 пъти. С това са успели да намалят енергийната ефективност на продукцията си с 15%.

Инвестиция над 500 млн. лева има и пловдивското КЦМ. Завършването на поредна инвестиция ще бъде отбелязано днес в шуменското “Алкомет”. Компанията е вложила 130 млн. лв. за разширяване на производството си. Сред големите инвеститори в бранша са още “Аурубис” с вложения от над 1 млрд. лв., “Промет стийл” и “София мед”.

 

Цветелина Катанска

“Метално съкровище” в хвостохранилището

май 15, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

 Ценни метали за колосалните 138.9 млрд. лв. лежат на североизток от София. Те са останали в находището, което експлоатираше „Кремиковци”.

“Само в хвостохранилищата на комбината има отложени манган, сребро, мед и олово за 19 млрд. лв. С тях можем да платим външния дълг на България и 7 млрд. да останат”, обяснява известният геолог проф. д-р Вълко Гергелчев пред в. “Република”.

При отварянето на комбината през 1963 г. залежите се оценявали на $185 млрд. Заради плановата икономика и изискванията на СИВ обаче започва извличане единствено на желязо и барит. 

“Само манганът в находището струва повече от тях”, пояснява ученият и добавя, че „всъщност не само заради псевдоикономически съображения, но и заради тогавашната липса на технологии останалото бе оставено”.

Проф. Гергелчев разказва, че при него дошъл канадски инвеститор, който поискал списък на хвостохранилищата в страната и разчетите му, къде какво е отложено. На много места извличането би имало икономически ефект и Гергелчев дава пример с хвоста на „Кремиковци” – съдържанието на мед там е 3.6%, а в  „Медет” – 3.2%.

И кадрите от “Кремиковци” отиват в Лом

февруари 16, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Още един завод ще открие през април в Лом холдингът РУА груп. Така работниците на фирмата ще станат шестстотин, съобщи собственикът Виктор Демянюк. В бъдещия металургичен комбинат ще бъдат създадени 100 работни места, а производството му ще увеличи с 200 хиляди тона товарите на пристанището, обеща Демянюк.Новото предприятие ще е на територията на бившия военен завод. “Барит Майнинг” е фирмата, която ще произвежда от пролетта метализирани пелети в Лом. Всяко от трите предприятия се управлява от отделно дружество в рамките на холдинга. Инвестициите, направени досега в крайдунавския град от РУА груп, възлизат на 25 милиона лева, а разкритите работни места са петстотин. През 2011 г. “Барит Майнинг” построи втори тръбопрокатен завод. Тук вложенията са за 3 млн. лв. Нова линия по италиански лиценз увеличава производството на тръби до 130 м в минута. Неотдавна в Лом бе доставена техника от Кремиковци. Това е въртяща се пещ с дължина 60 м, в която се изпичат метални пелети.Нито един от заводите не е металургичен, всичките са преработвателни, обясни изпълнителният директор инж. Райна Малчева. Чрез преработката на скрап и смляна руда се получават метални тела, които са суровина за металургията. Използваната технология е единствена в Европейския съюз. Тя е безшумна и безопасна за хората и околната среда. Била е разработена от научни специалисти за 4 години. Производството на “Барит Майнинг” ще се изнася в цяла Европа. То е основна суровина за черната металургия. Клиенти на “РУА груп” са фирми от Германия, Австрия, Унгария, Полша, Естония, Латвия, Франция, Испания и скандинавските страни. Заводът ще произвежда годишно около 50 000 тона пелети. Отпадъците ще се преботват в керамичен цех на тухли и плочки. По 15 кубика на час топла вода ще излиза от пещта.Заводът не застрашава околната среда, увери и директорът на Регионалната инспекция по околна среда и води в Монтана Деница Славкова. Всяка стъпка е консултирана с МОСВ. Предприятията са контролирани постоянно. Компанията инвестира в газоочистващи инсталации. Всяка машина има собствена аспирация. Специалисти от РИОСВ в Монтана следят параметрите на въздуха и водата. Всичко е в границата на допустимото, обяви Славкова. Готови сме ежегодно да организираме Ден на отворените врати и да дискутираме проблеми, ако има такива, подчерта Виктор Деменюк.От РУА груп са привлекли на работа специалисти от металургичния комбинат “Кремиковци”. Тук са бившият му директор Лилиян Вачков. Инж. Райна Малчева е ръководила леярния цех в “Кремиковци”. Управителят на “Барит Майнинг” Явор Евтимов, както Игор Маджарски и Бисер Резов също са кадри на комбината. Компанията непрекъснато обучава нужните специалисти. Заради редовните заплати и големите социални придобивки купони за храна, безплатни лекарства и др., Руа груп е предпочитана за работа от жителите на града.Виктор Демянюк е в Лом от 2005 година. Тогава РУА груп купува част от терена на бившия военен завод и изгражда завод за производство на метални тръби. Избрахме Лом, защото има необходимите комуникации пристанище, шосета, ж.п. -линия, поясни бизнесменът.

Нов завод за металургични суровини

февруари 9, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Нов завод за металургични суровини ще бъде изграден край Лом, съобщиха от фирмата инвеститор „Руа груп“. Идеята е към сега съществуващите мощности да бъдат построени нови за производство на пелети. Тази суровина се използва за създаването на стомана и чугун и щом инвестицията се осъществи, България ще стане износител на тези стоки за Европа, коментираха източници от фирмата. В момента “Руа груп” има в Лом две предприятия – завод за метални тръби и фабрика за метали, които работят от 2005 г. В цеховете се леят метални топки за смилане на руда и цимент, а продукцията освен към нашия пазар се изнася в Гърция, Албания, Украйна и други страни.  Основен инвеститор в проекта е украинският бизнесмен Виктор Деменюк, който имаше интерес да купи от Прамод Митал фалиралия металургичен комбинат „Кремиковци“.

Проблеми в металургията заради стачката

ноември 25, 2011 от  
Публикувано в Скрап България

Без сближаване на позициите приключи срещата между ръководството на БДЖ и синдикатите. Това означава, че от днес започва ефективна стачка и се очаква влаковете в страната да не се движат между 8 и 16 ч. Ако за пътниците това е поредното неудобство, причинено от държавния превозвач, за бизнеса последствията може да са далеч по-тежки.

Особено сериозно е положението при добивните и металургичните предприятия, които превозват големи обеми суровини и продукция и трудно могат да намерят алтернатива. Ако стачката продължи по-дълго, това може да доведе дори до блокиране на работата на някои от тях заради липса на суровини или невъзможност да съхраняват продукцията си.

Забавяне

“Повечето товари на металургичните предприятия се транспортират през нощта, така че превозът няма да бъде спрян напълно. Ще има обаче забавяния по гарите и граничните пунктове, а от БДЖ вероятно ще гледат да пускат с предимство пътническите влакове”, каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Стачката ще се отрази на доставките на суровини, което може да се окаже фатално за предприятията, тъй като наличните количества в даден момент ще се изчерпят, а процесите са непрекъсваеми. Затрудненото извозване на готова продукция пък ще принуди компаниите да плащат неустойки и в по-краен вариант може да им коства пазарен дял.

“Може да се наложи намаляване на транспортираните количества и дори на производството, а това ще намали и конкурентоспособността ни”, каза Антон Петров, регионален представител на гръцката Viohalco Group. По думите му такава ситуация е крайно нежелателна, тъй като металургичната индустрия е една от най-силно експортно ориентираните и съответно един от важните двигатели на икономическия растеж на страната.

…или да спрат работа

Още по-сериозен е проблемът с някои металургични предприятия като пловдивския Комбинат за цветни метали, Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали и “Аурубис България”, които произвеждат сярна киселина от отпадните си газове. От една страна, те не могат да спрат да правят киселина, тъй като изпускането на технологични газове без предварително улавяне на серния диоксид е недопустимо. От друга, заводите разполагат с ограничени възможности за съхранение на течния продукт.

“Цистерните със сярна киселина трябва да се извозват регулярно, тя не може просто да бъде излята. Ако транспортирането й се затрудни за по-дълъг период, предприятията трябва да спрат производството си”, посочи Паунова.

“Около 80-90% от рудата превозваме със собствен автомобилен транспорт, така че стачката на БДЖ няма да ни се отрази много”, коментира Роберто Младенов, изпълнителен директор на мажоритарния собственик на ОЦК “Интертръст”. Той обаче предпочете да не коментира какво ще се случи, ако компанията не може да извозва сярната си киселина. В момента ОЦК транспортира продукта към Турция, като ползва услугите на БДЖ.

Без алтернатива

Товарите, които металургичните заводи транспортират по железопътните линии, са около 5-6 млн.т годишно по данни на БАМИ. Само “Стомана индъстри” превозва около 2 млн.т стомана и стоманени продукти. “Аурубис” и КЦМ пък транспортират съответно по над 1 млн.т и 200-300 хил.т сярна киселина годишно.

Не случайно още преди дни от асоциацията изпратиха писмо до транспортния министър, в което предупреждават за сериозната опасност за сектора, ако стачките провалят транспортния им график.

“Металургичните предприятия нямат алтернатива на железопътния транспорт”, категоричен е Петров. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев автомобилният транспорт не е подходящ за обемни стоки, а на по-дълги разстояния не е и изгоден.

Пред същия проблем са изправени и добивните предприятия, които не преработват концентрата си на място. Едно от щастливите изключения е “Асарел-Медет”, което използва автомобилен транспорт до близкия град Пирдоп. “Челопеч майнинг” обаче превозва големи количества концентрат до пристанището в Бургас, откъдето продуктът отива в завода на компанията в Намибия.

“Крайният вариант е да превозваме концентрата с камиони, но това не е удачно, понеже ще се направят много курсове”, каза изпълнителният директор Николай Христов.

Под въпрос

Доколко автомобилният бранш може да поеме товарите обаче също е под въпрос. Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов БДЖ транспортира по около 35 хил.т на ден, което означава, че ще са нужни над 1700 камиона, за да се справят в този обем.

“Нямаме такива специализирани камиони, които да могат от утре, ако изцяло спре железницата, да поемат превозите”, коментира и Георги Минчев, собственик на “Транс Балкани” и председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика.

Дори и да се намерят достатъчно камиони обаче, това ще повиши транспортните разходи на предприятията и допълнително ще ги затрудни в плахите им опити да преодолеят последиците от кризата. А те за разлика от държавните железници не могат да си позволят да работят години наред на загуба.

Повече стомана за България

ноември 17, 2011 от  
Публикувано в Скрап България

За първите девет месеца на 2011 г. в България са произведени 655 100 тона течна стомана. Спрямо същия период на миналата година количеството нараства с 93 хиляди тона, или с 16,5 на сто.

Това показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия, обявени в края на миналата седмица.

Засилва се темпът на растеж на производството, след като през 2010 г. бяха отчетени едва 2% нарастване спрямо предходната 2009 г. Производството на стомана на човек от населението в България обаче е над 3 пъти по-малко спрямо средното европейско ниво.

Започналата от 2008 г. тенденция за намаление в количествата на произведени валцувани черни метали се запазва и през 2010 г. Освен заради световната криза по-слабите резултати се дължат на затварянето на “Кремиковци” и спряното производство на плосък прокат.

През деветте месеца на 2011 г. тенденцията за ръст в производството на електролитна мед се запазва. В сравнение със същия период на 2010 г. увеличението е 3,3 %, а спрямо деветмесечието на 2008 г. то е 2,2 пъти.