Офшорен скрап-бизнес
юли 10, 2013 от fagor
Публикувано в Скрап България
МК “Кремиковци”, ОЦК-Кърджали, десетки ВЕИ централи, дори и университет са в тайнствени анонимни собственици и източват национален доход
Светла Василева
в-к “Дума”
Пасиансът е популярна игра с карти за скучаещи самотници. Успехът като че ли зависи от три неща: интелект, търпение и късмет. В общия случай. България през последните 2-3 години сякаш преживява бум на модерна разновидност на класическото забавление, която смело може да се нарече офшорен пасианс. “Чарът” на играта е в това, че публиката вижда резултата, дори го усеща, макар и косвено, по качеството и начина си на живот, но не знае кои са реалните играчи, които редят картите, нито има яснота за мотивите им да останат анонимни. Внушенията, че използването на офшорни компании е обичайна и законна търговска практика, все по-малко успокояват обществото, чиято чувствителност към разнообразните методи на изтичане на национален доход нараства с впечатляващи темпове.
Схемата с офшорните собственици проработи успешно през април 2011 г., когато на публичен търг синдикът на МК “Кремиковци” продаде част от предприятието за 316 млн. лв. на фирма “Елтрейд къмпани”, собственост на 26-годишния (тогава) никому неизвестен студент Лъчезар Варнаджиев. В действителност пасиансът е нареден много преди датата на продажбата (12.04.2011 г.), но правилото
публиката да вижда само резултата
стриктно беше спазено от играчите, които държат да контролират максимално хода на играта. Още през януари 2011 г. е учредено “Надин металс трейд” ЕООД с предмет на дейност: изкупуване, съхраняване, преработка и търговия с цветни и черни метали. Два месеца по-късно Лъчезар Варнаджиев регистрира “Елтрейд къмпани” ЕООД. И двете компании вписват в търговския регистър един и същ предмет на дейност, внасят еднакъв по размер капитал в една и съща банка – Първа инвестиционна банка АД (ПИБ АД). Третият участник “Валпет консулт”, учредена през 2009 г., но без дейност към началото на 2011 г., е активирана и очаква да бъде включена в играта.
Към датата на търга фирмите от пасианса са в светлината на прожекторите, подредени на предварително определените им места. И трите еднолични дружества с ограничена отговорност – “Надин металс трейд”, “Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани”, са без история, без собственост и са притежание на български граждани, нямащи нищо общо с металургията. Тези обстоятелства породиха резонни въпроси в публичното пространство относно произхода на средствата за финансиране на сделката и съмнения за наличие на задкулисен интерес към остатъците от комбината. Плащането на сумата от 316 млн. лв. от официалния купувач “Елтрейд къмпани” ЕООД сложи началото на процес на бърза и тиха
трансформация на собствеността
и в трите компании.
В рамките на три месеца българските фирми стават притежание на офшорки, регистрирани на Британските Вирджински острови. “Толедо асоушиейд лимитид” придобива “Надин металс трейд”. “Спиката консултинг лимитид” става собственик на “Валпет консулт” ЕООД, а “Бессиън мениджмънт лимитид” купува дяловете на Лъчезар Варнаджиев в “Елтрейд къмпани”. И трите компании залагат пред ПИБ АД дяловете си от МК “Кремиковци”. Макар формално да са собственост на различни офшорни фирми, действията и на трите дружества са абсолютно синхронизирани, все едно се командват от едно лице. Едновременно сменят адресите си на управление, вдигат лимитите си за разпоредителни сделки, одитирани са от една и съща компания – “Одит консулт 99″ ЕООД. Едновременно са приети годишните им финансови отчети от представителите на офшорките-собственици на 08.06.2012 г. за 2011 г. и на 09.04.2013 г. за 2012 г. За година и половина, откакто се разпореждат с имуществото на металургичния комбинат, трите компании декларират общ приход в размер на 213 140 000 лв. (виж таблицата). Макар “Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани” да приключват и 2011 г., и 2012 г. със счетоводна загуба, а “Надин металс трейд” с печалба, реализираният общ приход от 213 млн. лв. е 2/3 от отпуснатият им от ПИБ АД заем в размер на 316 млн. лв. Счетоводният финансов резултат говори, че в националния ни бюджета са влезли не повече от 250 000 лв. данък печалба.
В отчетите и на трите компании като основен клиент е посочена “Надин комерс”, част от групата “Надин”, която притежава лицензирани структури за изкупуване на метален скрап. Четири от фирмите в групата – “Надин комерс”, “Надин транс”, “Надин реал естейт” и “Надин холд” са собственост на “Надин метал”, който се притежава от “Надин – 3″, а тя пък на свой ред от “Надин – Н”. Скрити една в друга, компаниите-матрьошки в крайна сметка водят до офшорната зона на Британските Вирджински острови, където е регистриран собственикът на “Надин – Н” – “Никила дивелопмънтс лимитид”. Любопитен детайл за наблюдателните е, че счетоводните отчети на “Надин комерс” за 2011 г. (за 2012 г. към момента на редакционното приключване на броя все още липсват на страницата на Търговския регистър) са заверени от същия одитор, който проверява финансовите записи на трите компании, разпореждащи се с имуществото на “Кремиковци”.
Какво се получава в действителност
Частна банка, в случая ПИБ АД, причислена от експосланика на САЩ в България Дж. Байърли (в доклад с инд. 06SOFIA1652 от 2006 г., публикуван на страниците на “Уикилийкс”) към групата на “гнилите ябълки” на банковата ни система, финансира покупката на дял от огромен за българските мащаби металургичен комбинат. Отпуснатият милионен кредит де факто се оказва в компании без история и без опит, които светкавично сменят собствениците си на практика с анонимни пощенски кутии на Британските Вирджински острови. За по-лесно и основният им клиент също е регистриран там. Равносметката е ясна. При запазване на темповете само след година ПИБ АД ще си е върнала отпуснатите средства, при това с лихвите. Някой ще притежава терен край София заедно с част от производство (електропещ, линия за непрекъснато разливане на стомана, цех за студено валцуване “Стан 1700″), което все още може да се рестартира, и километри прилежаща инфраструктура. Държавата ще получи минимален по размер данък печалба, а може и да не получи, т.к. триковете за бягане от данъци чрез офшорните зони са широко прилагани.
Историята не свършва дотук. През м. април тази година в пасианса е включена нова карта. Софийската фирма “Крис мит” ООД отправя искане до Комисията за защита на конкуренцията за разрешение за концентрация (преписка КЗК/423/2013 г.). Очаква се становището на институцията. Ако е положително, то “Елтрейд Къмпани”, “Надин Металс Трейд” и “Валпет Консулт” ще станат притежание на “Крис мит”. Изненадващо или не, и тя като тях (преди да придобият дял от “Кремиковци”) няма собственост, нито опит в металургията. Годишните й приходи са повече от скромни – за 2011 г. – 7000 лв., а за 2012 г. – 5000 лв. Финансовият резултат за 2011 г. е загуба в размер на 18 000 лв., а за 2012 г. – загуба в размер на 17 000 лв. Но има претенцията да купи активи на стойност милиони лева, което означава, че в светлината на прожекторите застава поредната пешка. След време и тя ще се превърне в царица по волята на задкулисие, което не желае публичност.
Офшорният пасианс “Кремиковци” се развива успешно за играещите го. Засиленият обществен интерес в периода около покупката на активите на дружеството от скандално млад купувач бе туширан с изявление на шефовете на Националната агенция по приходите, които обещаха да проверят сделката. До момента няма огласени резултати от тази проверка. Няма и отговор на искането на ДУМА, отправено на основание Закона за достъп до обществена информация, да ни се предоставят материалите и заключителният доклад от ревизията.
Продажбата на дял от металургичния гигант окуражи играчите да повторят печелившата схема. И те го сториха. Година и половина след “Кремиковци”
пасиансът е нареден за ОЦК-Кърджали
На 14 септември 2012 г. цинковото производство на комбината е купено за 8 600 000 лв. от регистрираната само два месеца преди това “Хармони 2012″ ЕООД. И тя като купувачите на “Кремиковци” няма собственост и история, нито опит в металургията. И тя като тях внася регистрационния си капитал в ПИБ АД. И тя декларира скромни приходи за 2012 г. в размер на 5000 лв. и загуба от 555 000 лв. Най-съществената прилика обаче е, че и “Хармони 2012″ е собственост на офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови – “Хармони холдингс лимитид”. Неин директор е Леня Пападопулу. Същата представлява и собствениците на “Елтрейд къмпани” и “Валпет консулт”, участващи в пасианса “Кремиковци”, а също така и “Легнано ентерпрайс лимитид”, която пък притежава 7.7% от капитала на ПИБ АД. Макар в интервю пред в. “Нов живот”, публикувано на 19 март 2013 г., управителят на “Хармони 2012″ Иван Елкин да уверява, че ОЦК няма да повтори съдбата на “Кремиковци” и да бъде осребрен под формата на скрап, съмненията остават. Заради уклончивите му отговори по отношение на сроковете за стартиране на производството, плановете за привличане на специалисти, наемането на работници и неяснотата около суровината, която ще се използва в технологичния процес.
Изпробван успешно в металургията, офшорният пасианс беше реден многократно и
във ВЕИ сектора
Над 1/3 от централите, произвеждащи “зелен” ток у нас, са собственост на чужди физически и юридически лица. Част от тях са регистрирани в офшорни зони. Ето няколко примера само за солари: Британски вирджински острови – ФтЕЦ “Аклима”, ФтЕЦ “Камено Солар 1″, ФтЕЦ “Каменар Санпауър”, ФтЕЦ “Стралджа”, ФтЕЦ “Каменар ПВ1″; Сейшели – ФтЕЦ “Карбинци 1″, ФтЕЦ “Воднянци”; Кипър – ФтЕЦ “Малко Търново”, ФтЕЦ “Девня”, ФтЕЦ “Ловеч”, ФтЕЦ “Перун”, ФтЕЦ “Добрич”, ФтЕЦ “Терес”; Белиз – ФтЕЦ “Солсбор КГД” и т.н. Доклад на Държавната агенция за национална сигурност за 2012 г., публикуван миналата седмица в интернет, идентифицира “зелените централи”, регистрирани в офшорни зони, като рискови по отношение прането на пари поради факта, че проследяването на транзакциите, собствеността и произхода на средствата е затруднено.
Офшорният пасианс е заразителен и се разпространява с ужасяваща бързина. Въображението на играчите стигна дотам, че създадоха цял университет в Перник чрез две компании, регистрирани на Британските Вирджински острови и на Каймановите острови. И защо не! При положение, че обществото нехае и отказва да проумее, че макар и законни, офшорните компании са магистрали, през които националният доход с лекота напуска страната. Искаме ли това да продължава или е време за промяна?!
“Кремиковски далавери”
май 23, 2013 от fagor
Публикувано в Скрап България
Мащабната далавера с криминален привкус около продажбата на Кремиковци става все по-заплетена .Младежът Лъчезар Варнаджиев, който купи комбината преди 2 години за 316 милиона лева е в неизвестност.Брат му е арестуван преди една година и дълго време лежи в ареста.
Лъчезар Варнаджиев е продал Кремиковци на офшорка от Кипър, която наряза на скрап голяма част от машините , а сега се готви и нова продажба.Кандидат е фирма на осъждания за производство на наркотици Кристиян Младенов.Според източници на вестник “Галерия” той е в близки отношения с хора на ГЕРБ и лично със Станимир Флоров.Младенов бе замесен в операцията “Опицвет”.
“ГЕРБ и Бойко Борисов превзеха бизнеса със скрап със силови методи, рекет и арести.Нищо чудно тези хора да са собственици на офшорката от Кипър, която стана най-големия фактор в този бизнес след схемата с продажбата на завода. Тази мащабна далавера става все по-зловеща” разказва бизнесмен, който от години се занимава със скрап и следи отблизо ситуацията около “Кремиковци”.
През 2011 година правителството на Борисов продаде завода, като изкуствено фалира дейността.Купувачът изненада дори световните инвеститори – младеж на 26 години от Белене.Днес той е в неизвестност.Фирмата му “Елтрейд” е свързана с “Надин”.През миналата година арестуваха управителите на “Надин” – Радослав Босилков и брата на Варнаджиев.Обвиниха ги в измами с ДДС.Те също са подставени лица.Сега мълчат, защото знаят че ще изгорят.Малко след като “Елтрейд” купи “Кремиковци”, беше препродаден.Сега се готви същото и дано служебното правителство да вземе мерки.
Кандидат-купувачът Младенов е бивш член на управителния съвет на футболен отбор “Локовотив София”През 1997 година е задържан заради разбитата лаборатория за производство на наркотици в село Опицвет, откъдето бяха иззети 300 кг амфетамини и 700 кг прекурсори.Собственикът на лабораторията не е задържан, но изгарят химикът Валери Величков и работодателя му Кристиян Младенов.Последният е осъден чак през 2008 година, но според хората които го познават не е лежал и ден зад решетките.
“Младенов е също подставено лица, както и Варнаджиев. Печалбите от скрапа , на който режат завода отиват при неясен собственик в кипърска офшорка.Говори се, че близкият на Бойко Борисов от времето на СИК – Румен Пашата е тайният акционер.Той е свързан и с другата фирма в схемата – “Надин”, която също има участие в приватизацията на завода” – разказва бизнесменът.Според него, след като се продаде скрапа от завода, инвеститорите от офшорката ще започнат да строят на изчистения терен.За около 2 години били на тройна печалба само от скрапа, защото държавата по нареждане от високо нива взела нищожната сума от 316 милиона лева.
Покрай завземането на бизнеса с метали правителствота на ГЕРБ , арестува няколко такива предприемачи в бранша и така ги отстрани от територията, която е монополизрана от близки на Бойко Борисов хора.
Вестник “Галерия” – брой 21/23.05.2013
Какво става с “Кремиковци”?
октомври 26, 2012 от fagor
Публикувано в Скрап България
Миналата година никому неизвестният 26-годишен Лъчезар Варнаджиев купи за 316 млн.лв. обособена част от МК “Кремиковци”. Наричаният само преди четвърт век “гордост” и “гигант” на социндустрията за пореден път смени собственика си, ставайки притежание на компания без история, регистрирана месец преди деня на продажбата. Медиите пошумяха около скандалната възраст на купувача, произхода на средствата му и финансирането на сделката. Националната агенция по приходите тушира ажиотажа, разгласявайки, че започва пълна проверка на обстоятелствата около покупко-продажбата, след което поредното чудо на сбъркания ни преход бе “затиснато” от по-нови, по-атрактивни и по-кресливи събития.
Предистория на историята
Открит през 1963 г., МК “Кремиковци” постепенно увеличава обороти. Към 1989 г. комбинатът се е разраснал на 24 кв. км площ, върху която функционират 25 завода с общо около 15 000 работници, той осигурява 25% от товарите, превозвани от БДЖ, както и 50% от оборотите на пристанище Бургас. След две петилетки в условията на свободна “входно-изходна” икономика на сметката му се натрупват задължения в размер на 640 млн. лв. (деноминирани) и множество претенции за замърсяване на околната среда. Гигентът влиза в “черния списък” на губещите предприятия заедно с БГА Балкан, ДЗУ-Стара Загора, Горубсо-Мадан и др. и през 1999 г. 71% от акциите му са продадени на фирмата на Валентин Захариев – “Дару металс” срещу 1 долар и обещание за инвестиции в размер на 300 млн. долара, които да бъдат направени за период от пет години.
След смяна на собствеността, вероятно като жест на добра воля, правителството опрощава 201 млн. лв. от дълговете на Кремиковци и отпуска 183 млн. лв. за погасяване на задължения на комбината към НЕК и Булгаргаз, което по своята същност е държавна субсидия на частна компания. “Дару металс” е преименувана на “Финметалс”, а през 2004 г. Софийски градски съд налага запор на притежаваните от нея акции на металургичния комбинат поради неизпълнени ангажименти от приватизационния договор. Мярката е предпазна с цел ограничаване възможностите на В. Захариев за “бягство” от поетите ангажименти. Решил да се отърве от Кремиковци, той заобикаля възбраната, продавайки не акциите, а компанията, която ги притежава.
От 2005 г. “Финметалс” официално става част от Глобъл стийл метълс лимитид (GSHL). Новият собственик Прамод Митал разсрочва дълговете към НЕК и Булгаргаз за 10 г. и обещава на свой ред 300 млн. евро инвестиции до 2011 г. Той прави и още нещо. Плаща задълженията на комбината към Агенцията за държавни вземания (112.8 млн. лв.), която вдига запора върху акциите на дружеството. Те веднага са използвани като залог за емисия облигации на стойност 325 млн. евро, пласирани чрез Лондонската фондова борса. Сумата от тази финансова операция обаче не е инвестирана в Кремиковци и задълженията продължават да се трупат. Опитите на Прамод Митал да намери купувач за комбината се провалят.
През 2008 г. дружеството е обявено в неплатежоспособност, а през 2010 г. в несъстоятелност. Пазарната стойност на активите му към 2010 г. възлиза на 837.2 млн. лв., но срещу тях стои колосалната сума от около 2 млрд. лв. дългове. Следват два неуспешни търга за продажба на онова, което е останало от него, провеждани през 2010 г., като цената тръгва от 565.5 млн. лв. и слиза на 452.4 млн. лв., без да има сделка.
Офшорки и хора-пешки в печеливша комбинация
Проведеният на 7 февруари 2011 г. трети търг за продажба на активите на Кремиковци за 396 млн. лв. отново няма успех. Ако някой чака обаче цената да пада още, вече е получил сигнал, че забавянето оттук нататък става високорисково, понеже има заявен интерес към комбината, макар нереализиран в покупка. Време е за действия – и те не закъсняват.
На 23.02.2011 г. Симеон В. Стоянов (известен с участието си в шест различни дружества, между които “София Ленд” и фирми от групата “Надин”) учредява “Надин металс трейд” ЕООД с предмет на дейност: изкупуване, съхраняване, преработка и търговия с цветни и черни метали. Капиталът на дружеството е 20 000 лв., внесен по набирателна сметка в Първа инвестиционна банка (ПИБ) АД. На 08.03.2011 г. Лъчезар Варнаджиев повтаря като под индиго действията на Симеон Стоянов, регистрирайки “Елтрейд къмпани” ЕООД. Размерът на капитала, банката и предметът на дейност са същите.
Третият участник в комбинацията е фирма “Валпет консулт” ЕООД, собственост на Валентин Петров Войнов (лице със същото име се среща два пъти в регистрите с дарители на ПП ГЕРБ – през 2007 г. с 4000 лв. и през 2008 г. с 5000 лв.). Регистрирана е през 2009 г. с 5000 лв. капитал и предмет на дейност: експлоатация на търговски обекти и търговия. До края на 2010 г. тази компания е “спяща” – няма дейност, както се разбира от декларациите, представени в Търговския регистър. На 04.01.2011 г. в играта влиза първата офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови – “Спиката консултинг лимитид”, която подава молба за приемане като съдружник във “Валпет консулт”.
Към 12.04.2011 г. – датата на четвъртия търг за продажба на Кремиковци, публичните участници в предстоящия “спектакъл” са структурирани. И трите еднолични дружества с ограничена отговорност – “Надин металс трейд”, “Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани”, са без история, без собственост, и са притежание на български граждани, нямащи нищо общо с металургията. Тези обстоятелства пораждат резонни въпроси в публичното пространство относно произхода на средствата за финансиране на сделката и съмнения за наличие на задкулисен интерес към остатъците от комбината. Плащането на сумата от 316 млн. лв (на 14.04.2011 г.) от официалния купувач “Елтрейд къмпани” ЕООД слага началото на процес на бърза и тиха трансформация на собствеността и в трите дружества.
На 29.04.2011 г. “Толедо асоушиейд лимитид”, регистрирано на Британските Вирджински острови, подава молба до “Надин металс трейд”, с която заявява желание да придобие дяловете на собственика – Симеон Стоянов. Две седмици след това, на 16.05.2011 г., “Валпет консулт” ЕООД вече е собственост на “Спиката консултинг лимитид”. Излизането на решението на Софийски градски съд от 02.06.2011 г. за въвеждане във владение на купувача в МК “Кремиковци” дава допълнителен тласък на промените, случващи се почти паралелно и в трите компании. На 08.06.2011 г. Валентин Войнов излиза от играта, освободен от новия собственик на “Валпед консулт” – офшорката “Спиката консултинг”. Мястото му е заето от следващата пешка – Пламен Георгиев Атанасов (собственик на “Монолитно строителство” ЕООД, строил ВЕЦ “Калето” – 3 МВт, на площадката на “Асарел-Медет”, открита от Бойко Борисов на 03.06.2011 г.). Същия ден Симеон Стоянов продава “Надин металс трейд” на “Толедо асоушиейд лимитид”. След седмица на сцената се появява и третата офшорка – “Бессиън мениджмънт лимитид”, и тя с регистрация на Британските Вирджински острови, с молба за придобиване дяловете на “Елтрейд къмпани” от Лъчезар Варнаджиев. Дни преди да продаде компанията обаче, Варнаджиев учредява залог върху закупения от него МК “Кремиковци” в полза на ПИБ срещу сумата от 59 млн. евро.
На 05.08.2011 г. в един и същи ден “Валпет консулт” и “Надин металс трейд” правят същото – залагат пред ПИБ АД търговското предприятие срещу сумите от 56 243 000 евро и съответно 53 685 650 евро. Оттук нататък, макар три различни офшорни компании да са собственици на българските фирми, които се разпореждат със собствеността и управляват “Кремиковци”, действията на чужденците са напълно синхронизирани, все едно се командват от едно лице. До края на м. август 2011 г. адресите на управление на “Елтрейд къмпани”, “Валпет консулт” и “Надин металс трейд” са преместени в бившата административна сграда на Кремиковци. На 27.12.2011 г. Лениа Пападопулу като представител на “Спиката консултинг” освобождава Пламен Г. Атанасов и назначава за управител на “Валпет консулт” Петър Владимиров Ташков, а като представляваща “Бессиън мениджмънт лимитид” избира за втори управител на “Елтрейд къмпани” – Дамян Весков Бояджиев, който да упражнява правата на собственика заедно с Лъчезар Варнаджиев. На същата дата и Мария Пападопулу, представител на “Толедо асоушиейд лимитид”, назначава втори управител на “Надин металс трейд” – Тодор Петров Чакалов. И в трите дружества е вдигнат лимитът на разпоредителни сделки от 200 лв. на 200 000 лв., без да се иска съгласие от собственика.
ПИБ АД и група “Надин” – “скромният” шепот
на парите
Взривеният обществен интерес около продажбата на “Кремиковци”, провокиран най-вече от неяснотата на произхода на средствата на купувача, принуждава ПИБ АД, ден след като е извършено плащането по сделката, да признае, че е осигурила финансирането чрез т.нар. “мостово кредитиране” на трите компании – “Елтрейд къмпани”, “Валпет консулт” и “Надин металс трейд”, със сума в размер на 161.6 млн. евро, или 316 млн. лв. общо. Макар банковият кредит у нас да е приет като изрядна форма за доказване “чистота” на парите, остават въпроси, на които никой така и не дава смислен отговор – как на фирми по на един месец (каквито са и “Елтрейд къмпани”, и “Надин металс трейд”) се отпускат заеми за милиони без нищо насреща. Как собствениците на компаниите (“Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани”) гарантират, че ще върнат парите, след като нямат опит в управлението на активи. Всичко това, прибавено към становището на експосланика на САЩ в България Дж. Байърли за ПИБ АД, причислил я към една от “гнилите ябълки” на банковата ни система в свой доклад с инд. 06SOFIA1652 от 2006 г., публикуван на сайтовете на “Уикилийкс” и българското му поделение Биволъ.бг, както и светкавичната трансформация на собствеността на фирмите купувачи след осъществяване на сделката към офшорна зона, оставят съмнения за задкулисие, което по някакви причини старателно се крие от светлината на прожекторите.
Другото, което остава встрани от публичното внимание, са финансовите резултати от дейността на трите компании след влизането им във владение в “Кремиковци”. На 08.06.2012 г. едновременно са приети годишните им отчети от представителите на офшорките-собственици. Макар две от тях да приключват годината със счетоводна загуба, а едната – “Надин металс трейд” с печалба, управителите им са освободени от отговорност. Мониторингът на счетоводните документи показва, че “Валпет консулт”, “Елтрейд къмпани” и “Надин металс трейд” са реализирали приходи в размер на 151 386 000 лв. (вж. таблицата). Тази сума покрива почти половината от отпуснатия от ПИБ АД заем в размер на 316 млн. лв. и е получена само за половин година от продажбата най-вече на скрап. И трите фирми прогнозират увеличаване на приходите през 2012 г. съответно с по 10% за “Валпет консулт” и “Надин металс трейд”, а за “Елтрейд къмпани” – с 40%.
“Надин комерс” е компанията, посочена в отчетите и на трите дружества като основен клиент. Тя е част от групата “Надин”, притежаваща завод за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, открит от Б. Борисов през 2010 г., и една от останалите хиляда структури в страната с лицензирани пунктове за изкупуване на метален скрап, след като правителството на ГЕРБ въведе ограничителен режим за този вид бизнес. Групата “Надин” чрез дружеството си “Надин – Н” е свързана по странен начин с “Елтрейд къмпани” още при създаването на последната, доколкото и двете са регистрирани на един и същ адрес в София на ул. “Перник” №120. Има и други “съвпадения”. Четири от фирмите в групата “Надин” – “Надин комерс”, “Надин транс”, “Надин реал естейт” и “Надин холд” са собственост на “Надин метал”, който се притежава от “Надин – 3″, а тя пък на свой ред от “Надин – Н”. Скрити една в друга, компаниите-матрьошки в крайна сметка водят до офшорната зона на Британските Вирджински острови, където е регистриран новият собственик на “Надин – Н” – “Никила дивелопмънтс лимитид”. На него на 22.06.2012 г. тримата притежатели на части от група “Надин” – Радослав Босилков, Владимир Тодоров и Огнян Шопов, прехвърлят дяловете си.
През 2011 г., след като става основен клиент на трите компании “Валпет консулт”, “Елтрейд къмпани” и “Надин металс трейд”, разпореждащи се с активите на “Кремиковци”, “Надин комерс” реализира двоен ръст на приходите в сравнение с 2010 г. (вж. таблицата), които достигат 332 млн. лв. Нюанс в партньорството им е фактът, че счетоводните отчети на трите дружества “Елтрейд къмпани”, “Надин металс трейд” и “Надин комерс” са изготвени от една и съща одиторска фирма – “Одит консулт 99″ ЕООД.
През юли 2012 г. при спецакция на полицията са задържани Радослав Босилков – един от формално бившите собственици на групата “Надин”, заедно с Павел Варнаджиев – брат на Лъчезар Варнаджиев (младежът, купил Кремиковци), по обвинения за данъчна измама с ДДС. Към момента няма допълнителна информация от МВР докъде е стигнало следствието и води ли се такова въобще. На 10.09.2012 г. Ления Пападопулу, представляваща “Спиката консултинг лимитид”, отстранява Лъчезар Варнаджиев от “Елтрейд къмпани”, а Мария Пападопулу, представляваща “Толедо асоушиейд лимитид”, освобождава Симеон Стоянов от “Надин металс трейд”.
Ако запазят темповете на работа от 2011 г., останалите трима управители на трите компании, разпореждащи се с активите на “Кремиковци”, нищо чудно до края на тази година да върнат на ПИБ АД заема, отпуснат за покупката на металургичния гигант, или поне голяма част от главницата му. Още повече, че на общата им страница в интернет непрекъснато вървят обяви за продажба на тонове метали и метални изделия, в тяхно разпореждане са около 250 км железен път, 36 дизелови локомотива, 2 електровоза, 200 вагона за вътрешно-технологични превози и 490 за превози на товари по националната жп мрежа. Наличието им може да стане основание за заявка за навлизане в бизнеса с товарни превози.
Трайчо Трайков, който към момента на продажбата на “Кремиковци” е министър на икономиката, енергетиката и туризма, изразява задоволство от сделката, тъй като според него работниците ще получат заплатите си, а 80 млн. лв. ще влязат в Националната агенция по приходите (НАП). След направеното светкавично прехвърляне на собствеността на компанията-купувач и партньорите й в офшорната зона на Британските Вирджински острови, нищо чудно държавата да си остане с тези 80 млн. лв. А приходите от продажбите, след като бъде върнат заемът на ПИБ АД, да “изтекат” към неперсонифициран собственик извън пределите на България, игнорирайки всекидневно внушаваните от Б. Борисов и С. Дянков мантри за ниски данъци, макроикономическа стабилност и сигурност на банковата ни система. Очевидно раят не е тук и “Кремиковци” е поредното потвърждение на това. Очевидно повтарянето на една и съща грешка не води до избягването й. А може и точно това да е целта.
Румен Николов-Пашата…Новият “Апостол”
август 30, 2012 от fagor
Публикувано в Скрап България
Арестуваните шефове на фирма „Надин“ Радослав Босилков и Огнян Шопов са подставени лица и бушони, които прикриват истинския шеф на дружеството. Това твърди предприемач, който също е в бизнеса със скрап и многократно е натискан да се откаже, въпреки че е сравнително малък играч на пазара.
В началото на август бяха арестувани управителите на фирма „Надин“, която купи „Кремиковци“ с друго подставено лице – Лъчезар Варнаджиев. Това са Радослав Босилков и Огнян Шопов, както и братът на Варнаджиев – Павел. Всички те са управители на фирми, които според МВР били източили над 20 млн лв. ДДС от бюджета с фиктивни сделки.
Румен Николов – Пашата
Това, което се премълчава обаче, е, че крайният собственик на веригата от фирми. „Надин“ е офшорно дружество, а кои са акционерите там, е пълна загадка. Някои хора от бранша твърдят, че това са Румен Николов – Пашата и две доверени лица на премиера Бойко Борисов.
Кой е Пашата?
Небезизвестният Румен Николов – Пашата, един от най-приближените на премиера Борисов, рекетирал преди години част от издирваните от МВР собственици на 12-те тона хашиш, заловени в софийското село Мировяне. Заподозрените за рекордното количество хашиш са софиянците Атанас Спасов, Димитър Готев, Людмил Герасков и Стефан Йорданов. През годините на прехода имената им изплуват в най-различни афери. Те обаче винаги излизат сухи от тях. Точно тогава обаче на сцената излиза Румен Пашата и неговите хора започват да натискат групата на Спасов и Герасков. Според източниците, в резултат на този натиск те били изтласкани от печелившия бизнес с менте дисковете на Марко Михайлов -собственик на звукозаписна фирма „Маркос мюзик“ и производител на пиратски компактдискове ,който им е съдружник . Накарали ги и да прехвърлят редица скъпи имоти на лица, свързани с Пашата.
А преди това…
Румен Николов – Пашата, е бил работник във фирма на Борис Пипософ, мьж на фолк певицата Рени. Далаверата лъсва, когато данъчни служители правят ревизия на дружеството „Семпер Флорит“. То дължи милиони левове ДДС и днес е собственост на неграмотен циганин от Видин.
През 2003 година, когато Бойко Борисов е главен секретар на МВР, шефът на „Семпер Флорит“Борис Пилософ е наел на длъжност „специалист“ Румен Николов – Пашата, в друга своя фирма – „Джакомо” Заплатата, определена с договора, е за 6500 лева на месец. Данъчните проверяват аферата през 2009 г. и одрусват собственика с акт за стотици хиляди.
Договорът на Пашата е регистриран по Кодекса на труда, а самият той няма трудово досие. Още тогава бирниците не могат да повярват, че бизнесмен като Румен Николов ще се хване като наемник, дори за космическа заплата като 8500 лева. Сумите са му изплащани над 2 години. Заключението е, че договорът на Пашата с Пилософ е фиктивен, а работникът не е осъществявал задълженията си. Мъжът на Рени Борис не е внасял и осигуровките му, което прави договора му с Пашата още по-мистериозен.
Освен това по същото време основателят на СИК е имал друг договор с друга фирма, където също е взимал космически заплати. Всичко това навежда данъчните на извода, че договорът с Румен Николов е направен единствено с цел да се вдигне разходната част на управляваното от Борис Пилософ дружество и така да се скрият данъци.
Мъжът на Рени е известен като сред данъчните власти от години. Той създава дружества, които бълват фиктивни документи с цел възстановяване на ДДС, а после ги продава на неграмотни цигани. Такъв е случаят с фирмата „Семпер Флорит“, в която е влята и „Джакомо“.
Днес тя е собственост на бедния ром от Видинско Мирослав Ценов, Той е известен бушон на дедесарската мафия. Има стотина кухи фирми на свое име. Една от тях е доставяла и машини за Христо Ковачки и затова ромът от Видин е сред свидетелите по делото срещу него. Оказва се, че един от най-богатите бизнесмени в България, Румен Николов – Пашата, е работил за фирма, която днес е сред най-големите длъжници на хазната.
А сега…
Запознати с потайностите във властта са категорични, че кръгът „Котараците“ е вече в историята. „Те са провинциални момчета, от Перник, докато „Апостолите“ в момента дърпат много от конците в бизнеса“.
Апостолите“ са далеч по-влиятелни, защото техните връзки и влияние са свързани директно с премиера Борисов, а бизнес интересите им са необятни – от контрабандата на цигари до енергетиката.
Бившата барета Румен Николов – Пашата, който минава за пръв след „Апостолите“, е не само един от основателите на силовата групировка СИК, заедно с покойните Милчо Бонев и Стоил Славов, Красимир Маринов-Маргина, Венцислав Стефанов, Младен Михалев – Маджо, но и един от най-доверените приятели на Бойко Борисов. Според мнозина той движи сенчестите бизнес дела на премиера. През годините Пашата натрупа изключителна икономическа мощ, а около името му витаят митове и много рядко скандали.
senzacia.net