"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Краят на играта: ПИБ придоби “Кремиковци”

януари 7, 2016 от  
Публикувано в Скрап България

„Първа инвестиционна банка” АД след постигнато съгласие с дружествата, придоби активите на бившия комбинат Кремиковци. По този начин ще се ускорят преговорите за продажба на активите на стратегически инвеститор, тъй като Банката има доказано добър опит в структурирането и реализирането на подобен тип сделки, както и поради факта, че преговорите ще се водят с един собственик. При проявен интерес от страна на чуждестранни инвеститори и наличието на много собственици, както и кредитор, преговорите се затрудняваха.

През 2011 г. „Първа инвестиционна банка” АД предостави мостово финансиране с цел покупката на обособена част от имуществото на Кремиковци. Поради световната икономическа и финансова криза, индустриалното производство се сви в пъти и цените на стоманената продукция на световните пазари паднаха на рекордно ниски нива. Това доведе до промяна на стратегията на инвеститорите, което отложи инвестиционните им намерения за покупка на активите.

Следва да се отбележи, че дружествата до момента на придобиване са погасявали редовно задълженията си от развиваните от тях дейности – продажба на непроизводствени активи, транспортни и ЖП услуги, добив на скрап и инертни материали, пренос на електроенергия.

През годините са направени инвестиции в рехабилитацията на мощностите за производство на стомана и електроенергия. Прекратени са работата на доменните пещи и коксохимическото производство, като мощностите им са демонтирани и продадени. Те бяха основният замърсител на въздуха над град София и региона. Част от територията на комбината е рекултивирана и облагородена.

До осъществяване на сделката с краен инвеститор за активите ще се грижи фирма “АМС Имоти” ЕООД, която е дъщерно дружество на „ПИБ” АД.

Драмата “Кремиковци”

септември 3, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Убийство. Това е терминът, с който  експерт от бившето ръководство на „Кремиковци” определи затварянето на седмия по големина в света металургичен комбинат в едноименния столичен квартал. Заводът, който по счетоводен остатък се оценява на 2,5 милиарда евро, днес в голямата си част е нарязан на скрап.

„Неслучайно „Кремиковци” се водеше „структуроопределящо предприятие”, то даваше хляб на цялата ни икономика – на индустрията, селското стопанство, строителството, енергетиката, дори туризма”, отсече дългогодишният ръководител на сектор в завода. „Това чудо, защото то наистина е чудо, бе ликвидирано изкуствено. Можеше да работи и да дава хляб на десетки хиляди. А то какво стана – главният архитект Петър Диков излезе с безумната идея на терена му да се прави българска „Силиконова долина”, но дотук, просто го убиха заради скрап”, върна лентата специалистът, отдал живота си в предприятието, започнало работа през далечната 1963 година.

 

 

Източникът, пожелал анонимност,  разсекрети  данни, от които стана ясно какво е загубила България със смъртта на „Кремиковци”, който отново стана медийна тема след смъртта на афериста от „Опицвет” Кристиян Младенов.

„Пълна лъжа е, че покойният бизнесмен, който се удави преди дни в Слънчев бряг, някога е имал каквото и да било участие в собствеността или управлението на завода. Не знам кой и защо тиражира тази версия. Твърдеше се, че бизнесменът, осъден по наркоаферата „Опицвет”, бил собственик на 76% от капитала на компанията „Крис Мит”, която миналия юли закупила комбината. Не е вярно, собственици са три фирми, чиито офиси са в бившата административна сграда на „Кремиковци” АД.

Първо, това е „Елтрейд Къмпани” ЕООД, със седалище и адрес на управление в София, район Кремиковци, жк „Бутонец”. Дружеството се представлява от управителя Дамян Весков Бояджиев. После идва „Надин Металс Трейд” ЕООД, представлявана от управителя Тодор Петров Чамов. Третата е „Валпет Консулт” ЕООД с управител Петър Владимиров Ташков”, категоричен бе информаторът ни. Според него в последните няколко години Кристиян Младенов е бил в доста тежко финансово състояние, дори не е плащал на тримата си лични шофьори, единият от които се е грижел за децата му.

Бизнесменът е имал два огромни кредита за общо 11 млн. лева към Корпоративна търговска банка (КТБ). Оказа се, че задълженията, отпуснати му преди 5 години с личната препоръка на Цветан Василев, не са били обслужвани още от самото начало, но странно – опит да бъдат събрани, така и не е направен.

„Сякаш кредитите са дадени, за да не бъдат върнати. Как става това? Ако нормален бизнесмен изтегли няколко милиона и с години не връща нито стотинка, дали няма цялата държава да се юрне по петите му?”, риторично попита източникът ни. Той бе категоричен, че Младенов никога не е имал никаква собственост в металургичния комбинат, каквато връзка изскочи през лятото на 2013 г.

Драмата със завода е огромна и засяга цялата ни икономика. Секретен доклад, който няма къде да прочетете, сочи, че „Кремиковци” е давал работа например на 65% от товарните превози на БДЖ. След затварянето му железницата изпадна ли в колапс”?, ядоса се експертът. Той напомни още, че след затварянето му на 10 юни 2007 г. пристанищата в Лом и Бургас, откъдето излизаше готовата продукция, обявиха фалит. Чрез завода пък 40% от металургичния пазар в региона бил доминира от България.

„Кремиковци” е и единствената фабрика, която проби в наситения от производство пазар на САЩ. Той е създаден да прави до 2 млн. тона горещо и студено валцована стомана на година. Разгърнат на над 9 хил. декара, заводът е имал застроена площ колкото три столични квартала – 7650 декара.

„Представете си следното безумие – през 2005 г. на Първа доменна пещ беше направен капитален ремонт I-ви разряд за 1,5 милиарда долара. Това ще рече, че на една поляна построихме чисто нова пещ, която можеше да работи и носи приходи в продължение на 30 години. Четири години по-късно тя бе нарязана на скрап. От цялото предприятие, двигател на индустрията ни, трябваше да добият 1,5 млн. тона метали, но се съмнявам, че са събрани повече от 500-600 хил. тона”, вдига рамене бившият шеф в завода. Експертът ни предостави информация, която никога досега не е публикувана – всички ликвидирани цехове според производството им.

„Закрито и унищожено бе РПП – рудоподготвителното предприятие, което добиваше барит. 65% от света бе добиван тук. После – загина АП – агломерационното производство. Спряха и КХП – коксохимичното производство, а България беше една от най-големите производителки на кокс. Единственият такъв завод на Балканите бе в „Кремиковци”, разкри още металургът. В забвение е отишло и ЧДП – чугунодобивното производство със споменатата вече Първа доменна пещ. В момента Трета има още живот, а Втора е била спряна към момента на затварянето на стоманодобивния гигант.

„На скрап стана и Стан 250 ГВ, горещото валцуване, където се прави арматурното желязо. То беше на наистина световно ниво, денят трябваше да има 36 часа, за да наваксаме с поръчките. За пример ще кажа, че след голямото земетресение в Турция през 1999 година оцеляха само онези сгради, вдигнати с нашето арматурно желязо. Нашият БДС бе по-добър от бетонното желязо под западен стандарт и руския ГОСТ”, разкри източникът ни. И продължи: „Във вторични суровини се превърна Стан 950/500 и Стан 1250 – блуминг-слябинг. Умишлено използвам специфичната терминология, за да стане ясно, че информацията ви идва от първа ръка”, подчерта инженерът.

Нарязани са били още машините за ТПП – тръбо-прокатното производство и РЗМ – ремонтно-механичният завод, най-голямото машиностроително предприятие на Балканите. За съжаление РМЗ не е пожалено, въпреки че можело да функционира отделно от цикъла на „Кремиковци”. Тук са действали най-големите „борверзи”, уникални машини с марката „Шкода”, правени специално за завода. Ликвидиран е и единственият термонаплавъчен цех на Балканите, където са възстановявани износени метални части, унищожено е и ФСП – феросправното производство. Отделно в деня на закриването 10 юни 2007 г. 6720 човека останали без работа.

„А едно работно място в „Кремиковци” отваряше между 6 и 12 работни места в останалите сектори на икономиката”, ясен бе специалистът. Според него задълженията от 300 милиона лева, които са установени при одита в комбината, са смешна история. „Ако работата се фокусира върху тях, само за две седмици всичко можеше да бъде изплатено и заводът, който до 2000 година бе седми по големина с света, можеше и сега да движи икономиката ни”, завърши бившият шеф в затворения вече комбинат.

Нещо се случва в “Кремиковци”…

май 28, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Подготовка за възстановяване на част от производството в някогашния металургичен завод “Кремиковци” върви от седмици. Проектът не е част от плановете на правителството за реиндустриализация чрез възраждане на соцгиганти, а инициатива на фирмите, които преди три години купиха активите на фалиралото предприятие със заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това казаха трима независими източника за “Капитал Daily”. Неофициалната информация е, че “Елтрейд къмпани”, “Вапет консулт” и “Надин металс трейд” бързат да възобновят горещото валцуване, тъй като имало неизвестен кандидат купувач. Възможно е също кратките срокове да са свързани с изтичащия в края на юли падеж по заемите от ПИБ. От банката кредитор отказаха информация.

Варианти за рестарт

В момента върви реконструкция на крановете и релсите на площадката, без която не може да започне никакво производство. Според единия от източниците собствениците са в контакт със световни производители на оборудване, като междувременно правят проучвания и анализи колко точно ще струва подновяването на отделните производства и “дали ще им излезе сметката”. Обмислят се най-различни варианти – от закупуването на нова електрическа пещ, през възобновяване на цеховете за горещо и студено валцуване, до пускането на линии за поцинковане. Всеки отделен проект се оценява от отделен екип, тъй като необходимите инвестиции са огромни.

Другите двама източници твърдят, че решението вече е взето и е за възстановяване на горещото валцуване. Намеренията на собствениците били да внасят заготовки от Австрия или Украйна, които да се преработват в “Кремиковци”. Според специалистите на място станът за горещо валцуване можел да се пусне веднага, тъй като е най-запазен. Причината за това е, че той се намира по-навътре в площадката и не е разграбен. На следващ етап се обмисля да се възстанови и инсталацията за непрекъснато леене на стомана, която е най-новата в завода.

Голямото бързане

Неофициално се твърди, че причината за бързането е интересът на неназован купувач, с когото вече били водени предварителни преговори. Тайнственият кандидат обаче искал да е сигурен, че предприятието работи, преди да подпише договор. Това е съвсем логично, като се има предвид, че заводът не работи вече четири години, а голяма част от оборудването беше нарязано на скрап. “Според мен едно нещо е много по-лесно за реализация, ако работи. На тяхно място първо бих пуснал производството, така е по-вероятно да се намери кандидат”, коментира единият от източниците.

Единственият официален досега кандидат за “Кремиковци” беше българската фирма “Крис мит”, която миналата година получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да купи свързаните с ПИБ “Елтрейд”, “Вапет” и “Надин”. Източници тогава дори твърдяха, че цената е между 180 и 200 млн. евро, което е повече, отколкото трите фирми платиха за активите на фалиралия металургичен гигант през 2011 г. (316 млн. лв.). “Крис мит” обаче също е свързана с ПИБ и затова на покупката се гледаше като на “освежаване” на експозицията на банката. Самата фирма трудно попада в графата “стратегически инвеститор”, тъй като се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти и т.н., а оборотът й за 2012 г. е едва 5000 лв. В крайна сметка обаче до сделка не се стигна.

Не трябва да се изключва вариантът бързането да е заради изтичащия падеж на заемите, които трите фирми получиха за закупуването на активите. За сделката ПИБ отпусна 59 млн. евро на “Елтрейд”, а “Надин” и “Вапет” получиха съответно 53.7 млн. евро и 56.2 млн. евро. И за трите заема беше учреден залог върху активите на металургичното предприятие в полза на банката. Справка в Търговския регистър показва, че “Вапет” и “Надин” са подписали анекси към договорите си за залог, с които срокът на заемите им се удължава съответно до 31 и 20 юли 2014 г. Пак през тази година е падежът и на заема на “Елтрейд”. Теоретично обаче банката би могла отново да отложи крайния срок за изплащане. И трите компании имат втори залог в полза на ПИБ заради заеми за общо над 33 млн. евро.

Има и трета версия, според която назначенията и анализите се правели, за да има още един повод правителството да говори за нови работни места, но след евроизборите идеята можело и да бъде преразгледана. Източникът, близък до “Кремиковци”, казва, че все още не са направени никакви инвестиции за екоразрешително за стана за горещо валцуване, което ще струва най-малко 20 млн. евро. Назначените служители пък били основно шлосери, заварчици и в момента оглеждали как най-евтино биха могли да бъдат пуснати отново мощностите. И допълва, че засега кандидат-купувач на активите няма.

Има ли логика

Каквато и да е причината за цялото това бързане, запознати твърдят, че зад проекта няма икономическа логика. Заводът не е работил от години и не е ясно какво точно е останало на площадката, след като голяма част от оборудването беше претопено. Освен това “Кремиковци” няма разрешение за емисии, а за да започне каквото и да е производство там собственикът ще има нужда и от комплексно разрешително. Според експерти за възстановяване на производството ще трябват много пари – толкова много, че с тях е по-добре да се построи ново производство на зелено. Източник от сектора беше категоричен, че конкурентно производство в “Кремиковци” е невъзможно и определи идеята за възраждане на завода като “второ Химко” – също толкова скъпо и ненужно.

Офшорен скрап-бизнес

юли 10, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

МК “Кремиковци”, ОЦК-Кърджали, десетки ВЕИ централи, дори и университет са в тайнствени анонимни собственици и източват национален доход

 

Светла Василева

в-к “Дума”

 

 

Пасиансът е популярна игра с карти за скучаещи самотници. Успехът като че ли зависи от три неща: интелект, търпение и късмет. В общия случай. България през последните 2-3 години сякаш преживява бум на модерна разновидност на класическото забавление, която смело може да се нарече офшорен пасианс. “Чарът” на играта е в това, че публиката вижда резултата, дори го усеща, макар и косвено, по качеството и начина си на живот, но не знае кои са реалните играчи, които редят картите, нито има яснота за мотивите им да останат анонимни. Внушенията, че използването на офшорни компании е обичайна и законна търговска практика, все по-малко успокояват обществото, чиято чувствителност към разнообразните методи  на изтичане на национален доход нараства с впечатляващи темпове.
Схемата с офшорните собственици проработи успешно през април 2011 г., когато на публичен търг синдикът на МК “Кремиковци” продаде част от предприятието за 316 млн. лв. на фирма “Елтрейд къмпани”, собственост на 26-годишния (тогава) никому неизвестен студент Лъчезар Варнаджиев. В действителност пасиансът е нареден много преди датата на продажбата (12.04.2011 г.), но правилото

публиката да вижда само резултата

стриктно беше спазено от играчите, които държат да контролират максимално хода на играта. Още през януари 2011 г. е учредено “Надин металс трейд” ЕООД с предмет на дейност: изкупуване, съхраняване, преработка и търговия с цветни и черни метали. Два месеца по-късно Лъчезар Варнаджиев регистрира “Елтрейд къмпани” ЕООД. И двете компании вписват в търговския регистър един и същ предмет на дейност, внасят еднакъв по размер капитал в една и съща банка – Първа инвестиционна банка АД (ПИБ АД). Третият участник “Валпет консулт”, учредена през 2009 г., но без дейност към началото на 2011 г., е активирана и очаква да бъде включена в играта.
Към датата на търга фирмите от пасианса са в светлината на прожекторите, подредени на предварително определените им места. И трите еднолични дружества с ограничена отговорност – “Надин металс трейд”, “Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани”, са без история, без собственост и са притежание на български граждани, нямащи нищо общо с металургията. Тези обстоятелства породиха резонни въпроси в публичното пространство относно произхода на средствата за финансиране на сделката и съмнения за наличие на задкулисен интерес към остатъците от комбината. Плащането на сумата от 316 млн. лв. от официалния купувач “Елтрейд къмпани” ЕООД сложи началото на процес на бърза и тиха

трансформация на собствеността

и в трите компании.
В рамките на три месеца българските фирми стават притежание на офшорки, регистрирани на Британските Вирджински острови. “Толедо асоушиейд лимитид” придобива “Надин металс трейд”. “Спиката консултинг лимитид” става собственик на “Валпет консулт” ЕООД, а “Бессиън мениджмънт лимитид” купува дяловете на Лъчезар Варнаджиев в “Елтрейд къмпани”. И трите компании залагат пред ПИБ АД дяловете си от МК “Кремиковци”. Макар формално да са собственост на различни офшорни фирми, действията и на трите дружества са абсолютно синхронизирани, все едно се командват от едно лице. Едновременно сменят адресите си на управление, вдигат лимитите си за разпоредителни сделки, одитирани са от една и съща компания – “Одит консулт 99″ ЕООД. Едновременно са приети годишните им финансови отчети от представителите на офшорките-собственици на 08.06.2012 г. за 2011 г. и на 09.04.2013 г. за 2012 г. За година и половина, откакто се разпореждат с имуществото на металургичния комбинат, трите компании декларират общ приход в размер на 213 140 000 лв. (виж таблицата). Макар “Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани” да приключват и 2011 г., и 2012 г. със счетоводна загуба, а “Надин металс трейд” с печалба, реализираният общ приход от 213 млн. лв. е 2/3 от отпуснатият им от ПИБ АД заем в размер на 316 млн. лв. Счетоводният финансов резултат говори, че в националния ни бюджета са влезли не повече от 250 000 лв. данък печалба.
В отчетите и на трите компании като основен клиент е посочена “Надин комерс”, част от  групата “Надин”, която притежава лицензирани структури за изкупуване на метален скрап. Четири от фирмите в групата – “Надин комерс”, “Надин транс”, “Надин реал естейт” и “Надин холд” са собственост на “Надин метал”, който се притежава от “Надин – 3″, а тя пък на свой ред от “Надин – Н”. Скрити една в друга, компаниите-матрьошки в крайна сметка водят до офшорната зона на Британските Вирджински острови, където е регистриран собственикът на “Надин – Н” – “Никила дивелопмънтс лимитид”. Любопитен детайл за наблюдателните е, че счетоводните отчети на “Надин комерс” за 2011 г. (за 2012 г. към момента на редакционното приключване на броя все още липсват на страницата на Търговския регистър) са заверени от същия одитор, който проверява финансовите записи на трите компании, разпореждащи се с имуществото на “Кремиковци”.

Какво се получава в действителност

Частна банка, в случая ПИБ АД, причислена от експосланика на САЩ в България Дж. Байърли (в доклад с инд. 06SOFIA1652 от 2006 г., публикуван на страниците на “Уикилийкс”) към групата на “гнилите ябълки” на банковата ни система, финансира покупката на дял от огромен за българските мащаби металургичен комбинат. Отпуснатият милионен кредит де факто се оказва в компании без история и без опит, които светкавично сменят собствениците си на практика с анонимни пощенски кутии на Британските Вирджински  острови. За по-лесно и основният им клиент също е регистриран там. Равносметката е ясна. При запазване на темповете само след година ПИБ АД ще си е върнала отпуснатите средства, при това с лихвите. Някой ще притежава терен край София заедно с част от производство (електропещ, линия за непрекъснато разливане на стомана, цех за студено валцуване “Стан 1700″), което все още може да се рестартира, и километри прилежаща инфраструктура. Държавата ще получи минимален по размер данък печалба, а може и да не получи, т.к. триковете за бягане от данъци чрез офшорните зони са широко прилагани.
Историята не свършва дотук. През м. април тази година в пасианса е включена нова карта. Софийската фирма “Крис мит” ООД отправя искане до Комисията за защита на конкуренцията за разрешение за концентрация (преписка  КЗК/423/2013 г.). Очаква се становището на институцията. Ако е положително, то “Елтрейд Къмпани”, “Надин Металс Трейд” и “Валпет Консулт” ще станат притежание на “Крис мит”. Изненадващо или не, и тя като тях (преди да придобият дял от “Кремиковци”) няма собственост, нито опит в металургията. Годишните й приходи са повече от скромни – за 2011 г. – 7000 лв., а за 2012 г. – 5000 лв. Финансовият резултат за 2011 г. е загуба в размер на 18 000 лв., а за 2012 г. – загуба в размер на 17 000 лв. Но има претенцията да купи активи на стойност милиони лева, което означава, че в светлината на прожекторите застава поредната пешка. След време и тя ще се превърне в царица по волята на задкулисие, което не желае публичност.
Офшорният пасианс “Кремиковци” се развива успешно за играещите го. Засиленият обществен интерес в периода около покупката на активите на дружеството от скандално млад купувач бе туширан с изявление на шефовете на Националната агенция по приходите, които обещаха да проверят сделката. До момента няма огласени резултати от тази проверка. Няма и отговор на искането на ДУМА, отправено на основание Закона за достъп до обществена информация, да ни се предоставят материалите и заключителният доклад от ревизията.
Продажбата на дял от металургичния гигант окуражи играчите да повторят печелившата схема. И те го сториха. Година и половина след “Кремиковци”

пасиансът е нареден за ОЦК-Кърджали

На 14 септември 2012 г. цинковото производство на комбината е купено за 8 600 000 лв. от регистрираната само два месеца преди това “Хармони 2012″ ЕООД. И тя като купувачите на “Кремиковци” няма собственост и история, нито опит в металургията. И тя като тях внася регистрационния си капитал в ПИБ АД. И тя декларира скромни приходи за 2012 г. в размер на 5000 лв. и загуба от 555 000 лв. Най-съществената прилика обаче е, че и “Хармони 2012″ е собственост на офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови – “Хармони холдингс лимитид”. Неин директор е Леня Пападопулу. Същата представлява и собствениците на “Елтрейд къмпани” и “Валпет консулт”, участващи в пасианса “Кремиковци”, а също така и “Легнано ентерпрайс лимитид”, която пък притежава 7.7% от капитала на ПИБ АД. Макар в интервю пред в. “Нов живот”, публикувано на 19 март 2013 г., управителят на “Хармони 2012″ Иван Елкин да уверява, че ОЦК няма да повтори съдбата на “Кремиковци” и да бъде осребрен под формата на скрап, съмненията остават. Заради уклончивите му отговори по отношение на сроковете за стартиране на производството, плановете за привличане на специалисти, наемането на работници и неяснотата около суровината, която ще се използва в технологичния процес.
Изпробван успешно в металургията, офшорният пасианс беше реден многократно и

във ВЕИ сектора

Над 1/3 от централите, произвеждащи “зелен” ток у нас, са собственост на чужди физически и юридически лица. Част от тях са регистрирани в офшорни зони. Ето няколко примера само за солари:  Британски вирджински острови – ФтЕЦ “Аклима”, ФтЕЦ “Камено Солар 1″, ФтЕЦ “Каменар Санпауър”, ФтЕЦ “Стралджа”, ФтЕЦ “Каменар ПВ1″; Сейшели – ФтЕЦ “Карбинци 1″, ФтЕЦ “Воднянци”; Кипър – ФтЕЦ “Малко Търново”, ФтЕЦ “Девня”, ФтЕЦ “Ловеч”, ФтЕЦ “Перун”, ФтЕЦ “Добрич”, ФтЕЦ “Терес”; Белиз – ФтЕЦ “Солсбор КГД” и т.н. Доклад на Държавната агенция за национална сигурност за 2012 г., публикуван миналата седмица в интернет, идентифицира “зелените централи”, регистрирани в офшорни зони, като рискови по отношение прането на пари поради факта, че проследяването на транзакциите, собствеността и произхода на средствата е затруднено.
Офшорният пасианс е заразителен и се разпространява с ужасяваща бързина. Въображението на играчите стигна дотам, че създадоха цял университет в Перник чрез две компании, регистрирани на Британските Вирджински острови и на Каймановите острови. И защо не! При положение, че обществото нехае и отказва да проумее, че макар и законни, офшорните компании са магистрали, през които националният доход с лекота напуска страната. Искаме ли това да продължава или е време за промяна?!

“Кремиковци” отново сменя собственика си

юли 3, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Активите на неработещия комбинат “Кремиковци” отново сменят собственика си. Това стана ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията, което е взето на 15 май, но е публикувано на официалния сайт на ведомството месец по-късно – на 27 юни.

КЗК дава зелена светлина на търговското дружество “Крис Мит” да закупи 100% от капитала на компаниите за търговия с черни и цветни метали “Елтрейд Къмпани”, “Надин Металс” и “Валпет Консулт”, които закупиха активите на “Кремиковци” за 161,6 млн. евро през пролетта на 2011 година. Сумата, срещу която “Крис Мит” ще придобие капитала на трите фирми за търговия с цветни и черни метали, не е обявена публично. Интересно е, че в решението на КЗК е записано, че фирмата купувач има намерение да възстанови част от мощностите на комбината. Според документа в “Кремиковци” ще бъдат произвеждани и продавани горещовалцувани и студеновалцувани плоски стоманени продукти (рулони), плоски продукти с метално покритие и плоски продукти с органично (пластмасово) покритие.
От КЗК посочват, че “Крис Мит” се държи от Кристиян Младенов, който е собственик на 76% от капитала на компанията. Акционери с по 6% от капитала са още Наско Атанасов, Златин Дяков, Петър Лещаров и Емил Димитров. Регистрацията на фирмата е в столичния район “Надежда”. От своя страна собственици на трите компании, които ще бъдат придобити от “Крис Мит”, са регистрирани на територията на Британските Вирджински острови. Проверката на КЗК е показала, че в момента тези предприятия не изкупуват метали и метални отпадъци, нито преработват суровини. Тяхната дейност е съсредоточена в освобождаване на нетекущи активи на “Кремиковци”, както и продажба на стоки, материали и отпадъци. След като се запознават със ситуацията на пазара за черни и цветни метали, от КЗК не смятат че сделката нарушава конкуренцията и разрешават осъществяването й.
Кандидат-купувачът Младенов е бивш член на управителния съвет на футболен отбор “Локомотив София”, съобщава “Капитал”. Управляваната от него фирма “Крис Мит” се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и отчита 18 хил. лв. загуба.

“Кремиковски далавери”

май 23, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Мащабната далавера с криминален привкус около продажбата на Кремиковци става все по-заплетена .Младежът Лъчезар Варнаджиев, който купи комбината преди 2 години за 316 милиона лева е в неизвестност.Брат му е арестуван преди една година и дълго време лежи в ареста.

Лъчезар Варнаджиев е продал Кремиковци на офшорка от Кипър, която наряза на скрап голяма част от машините , а сега се готви и нова продажба.Кандидат е фирма на осъждания за производство на наркотици Кристиян Младенов.Според източници на вестник “Галерия” той е в близки отношения с хора на ГЕРБ и лично със Станимир Флоров.Младенов бе замесен в операцията “Опицвет”.

“ГЕРБ и Бойко Борисов превзеха бизнеса със скрап със силови методи, рекет и арести.Нищо чудно тези хора да са собственици на офшорката от Кипър, която стана най-големия фактор в този бизнес след схемата с продажбата на завода. Тази мащабна далавера става все по-зловеща” разказва бизнесмен, който от години се занимава със скрап и следи отблизо ситуацията около “Кремиковци”.

През 2011 година правителството на Борисов продаде завода, като изкуствено фалира дейността.Купувачът изненада дори световните инвеститори – младеж на 26 години от Белене.Днес той е в неизвестност.Фирмата му “Елтрейд” е свързана с “Надин”.През миналата година арестуваха управителите на “Надин” – Радослав Босилков и брата на Варнаджиев.Обвиниха ги в измами с ДДС.Те също са подставени лица.Сега мълчат, защото знаят че ще изгорят.Малко след като “Елтрейд” купи “Кремиковци”, беше препродаден.Сега се готви същото и дано служебното правителство да вземе мерки.

Кандидат-купувачът Младенов е бивш член на управителния съвет на футболен отбор “Локовотив София”През 1997 година е задържан заради разбитата лаборатория за производство на наркотици в село Опицвет, откъдето бяха иззети 300 кг амфетамини и 700 кг прекурсори.Собственикът на лабораторията не  е задържан, но изгарят химикът Валери Величков и работодателя му Кристиян Младенов.Последният е осъден чак през 2008 година, но според хората които го познават не е лежал и ден зад решетките.

“Младенов е също подставено лица, както и Варнаджиев. Печалбите от скрапа , на който режат завода отиват при неясен собственик в кипърска офшорка.Говори се, че близкият на Бойко Борисов от времето на СИК – Румен Пашата е тайният акционер.Той е свързан и с другата фирма в схемата – “Надин”, която също има участие в приватизацията на завода” – разказва бизнесменът.Според него, след като се продаде скрапа от завода, инвеститорите от офшорката ще започнат да строят на изчистения терен.За около 2 години били на тройна печалба само от скрапа, защото държавата по нареждане от високо нива взела нищожната сума от 316 милиона лева.

Покрай завземането на бизнеса с метали правителствота на ГЕРБ , арестува няколко такива предприемачи в бранша и така ги отстрани от територията, която е монополизрана от близки на Бойко Борисов хора.

 

Вестник “Галерия” – брой 21/23.05.2013

Пак продадоха “Кремиковци”

април 23, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Бившият металургичен соцгигант “Кремиковци” отново ще смени собственика си. Комбинатът не работи от години, а самата компания беше обявена във фалит, земята и сградите купени, а голяма част от машините бяха нарязани на скрап от сегашния притежател на активите. Сега предстои нова смяна на собствеността, която се вижда от съобщение до Комисията за защита на конкуренцията. В него фирмата “Крис мит” уведомява за намерението си да придобие 100% от капитала на собствениците на активите “Елтрейд къмпани”, “Надин металс трейд” и “Валпет консулт”.

За планове за продажба на остатъците от “Кремиковци” се заговори преди няколко месеца. Съобщението до антимонополното ведомство е сигнал, че сделката е договорена и ще се случи, като се мине през продажба на самия собственик. Цената не се обявява, но според два независими източника на “Капитал Daily” тя е между 180 и 200 млн. евро. Това е повече от сумата, която “Елтрейд” плати преди две години за активите, въпреки че голяма част от тях бяха продадени като метални отпадъци, а производство въобще няма. Купувачът също е странен – фирмата е с миниатюрен оборот от 7 хил. лв. през 2011 г. и е с мажоритарен собственик със съдебно минало . Според повечето представители на металургичния сектор новият собственик е свързан отново с Първа инвестиционна банка (ПИБ), която финансира първата покупка на активите. Доказателства за връзката обаче липсват, а от банката не коментираха.

Кой продава

Трите компании, които са обект на предстоящата сделка, трудно могат да представляват интерес за купувача сами по себе си. Всички те са с предмет на дейност добив и търговия с цветен и черен скрап и са регистрирани на адреса на бившата административна сграда на “Кремиковци” в квартал Ботунец. Последните налични отчети показват, че от тях единствено “Надин металс трейд” отчита печалба за 2011 г. – 1.6 млн. лв., въпреки че приходите й са най-малки – 8.3 млн. лв. За същата година “Елтрейд” е на минус с 19.5 млн. лв. при 132.5 млн. лв. оборот, а “Валпет” е с 4.8 млн. лв. загуба (10.5 млн. лв. продажби). Най-ценните им активи са земята и производствените мощности на бившия металургичен комбинат край София.

Връзката на тези дружества с финансовата институция обаче не е само като между кредитор и кредитополучател. Фактът, че зад офшорните собственици на тези, а и на други финансирани от ПИБ фирми изплува едно и също кипърско име, говори по-скоро за това, че банката упражнява непряк контрол върху някои свои длъжници. Справка в Търговския регистър показва, че собствениците на “Елтрейд” и “Валпет” – регистрираните в Кипър Bassion Management Limited и Spicata Consulting Limited, се представляват от Лениа Пападопулу. Близката й съименничка Мария Пападопулу пък подписва от името на собственика на “Надин” Toleedo Associated Limited. Лениа Пападопулу е представител също на Legnano Enterprises Limited, която притежава 7.7% от капитала на ПИБ според сайта на банката. Името й излиза и около друг голям длъжник на банката – ОЦК – Кърджали. Цинковото производство на комбината миналата есен беше купено от “Хармони 2012″ със собственик регистрираната на Британските Вирджински острови Harmonee Holdings Limited, чийто директор е Лениа Пападопулу.

Тайният купувач

За да се проследи логиката на предстоящата сделка, трябва да се върнем две години назад, когато земята и сградите на “Кремиковци” бяха продадени от синдика на създадената месец по-рано “Елтрейд къмпани” за сумата от 316 млн. лв. Като собственик на фирмата по онова време се водеше 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който по-късно я продаде на Bassion Management. За покупката на “Кремиковци” ПИБ предостави заем от 59 млн. евро на “Елтрейд”, а свързаните с нея “Надин металс трейд” и “Валпет консулт” получиха съответно 53.7 млн. евро и 56.2 млн. евро. И за трите заема беше учреден залог върху активите на металургичното предприятие в полза на банката. Справка в Търговския регистър показва, че в началото на ноември миналата година “Надин металс трейд” е подписала анекс към договора за залог с ПИБ във връзка с удължаването на срока на кредита. Според документа падежът се премества с почти две години напред и вместо 30 септември 2012 г. става 20 юли 2014 г. Същата година е падежът и на заема на “Елтрейд”. Именно тази отсрочка дава основания на източници от сектора да предполагат, че сделката цели по-скоро “освежаване” на експозицията на банката.

“Крис мит” трудно може да се определи като стратегически инвеститор. Компанията се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и отчита 18 хил. лв. загуба. Единственото нещо, с което се свързва името й, е собственикът й Кристиян Младенов.

Преди няколко седмици се е случило раздвижване в собствеността на “Крис мит”. Въпреки че Младенов остава мажоритарен собственик с 38 дяла от капитала (76%), в средата на март той е продал останалите 12 дяла от фирмата на четирима нови съдружници. Сред тях прави впечатление името на Петър Лещаров, който участваше в управлението на няколко фирми на бившия собственик на “Кремиковци” Валентин Захариев, като допреди няколко месеца е ръководел тръбопрокатния завод “Интер пайп”. Малък дял има и един от бившите енергетици на “Кремиковци” Емил Димитров.

Профилът и историята на фирмата купувач показват, че е твърде амбициозно от нея да се очаква съживяване на производствената площадката на завода. Затова е много вероятно сегашната продажба да е само междинна стъпка към друга сделка. “Ако някой наистина иска да купи актива и е готов да плати стотици милиони, то трябва да направи проучване с месеци. А при тази сделка един път една кола с купувачите се разходи из централната алея”, коментира източник, близък до “Кремиковци”. От първите дни на април обаче наистина настанала малка промяна – охранителната фирма на сегашния собственик работела успоредно с охранители на бъдещия. А някои от съдружниците вече се били нанесли в административната сграда към комбината.

Според друг източник истинският купувач е руската “Северстал”. Не е известно обаче тя да е правила дю дилиджънс (финансов и правен анализ), а без такъв едва ли компания от такъв мащаб би предприела някаква сделка. Още повече че за всякакви инвестиции извън страната руските стратегически предприятия трябва да получат одобрение от Москва.

Друг източник посочи, че купувачът възнамерява да възобнови стоманопроизводството, като преработва скрап и създава различни видове ламарина. “Сметката на никой инвеститор няма да излезе, ако само реже старите мощности за скрап. Има няколко завода, които са в добро техническо състояние и лесно може да заработят”, каза той. От сектора обаче казват, че интересът към производство е нисък, защото в Европа имало свръхпроизводство.

Така ролята на “Крис мит” изглежда по-скоро временна. А дългосрочното бъдеще на площадката – все още неясно.

“Кремиковци”, Горубсо-Мадан и В.Захариев

март 25, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Разпадането на държавния минен гигант “Горубсо” започна в края на 90-те години. Но историята му беше с предизвестен край още от 1992 г., когато започва главоломно да трупа огромни дългове към държавата и кредитори. През 1998 г. държавна фирма се раздели на 8 самостоятелни дружества, които впоследствие бяха обявени в ликвидация, защото никой не искаше да ги купи. Последваха близо 2 години на яростни миньорски стачки и безуспешни опити за приватизация.
Гордостта на социалистическата минна промишленост в Родопите вече имаше милиарди натрупани дългове. Така в началото на 2000 г. се взе решение дружествата в Мадан, Рудозем и Златоград да бъдат обявени в ликвидация, за да се продаде каквото е възможно и да се плати на кредиторите. Мините в Мадан и обогатителната фабрика в Рудозем бяха купени от чуждестранен консорциум, който обеща да инвестира и да плати заплатите на миньорите. Цената на сделката бе около 120 хил. долара, като в договора имаше ангажименти за нови назначения, инвестиции и плащане на старите борчове.
Новите собственици учредиха две самостоятелни фирми и започнаха работа. Точно тогава, през 2000 г. “Горубсо” отбеляза 50 г. от създаването си през 1950 г.
Няколко месеца след сделката се оказа, че заплати няма и миньорските протести продължиха с месеци. Но руско-турският консорциум продължи да експлоатира мините до пролетта на 2006 г. когато те бяха купени заедно с обогатителната фабрика в Рудозем от “Интертръст” на Валентин Захариев. Междувременно бяха нарязани и продадени в чужбина за скрап тонове желязо, а двете фирми бяха източвани по познатата схема с фирми на входа и изхода.
Захариев, който вече беше продал “Кремиковци” на индиеца Митал, дойде с големи обещания в Родопите – за увеличение на заплатите и добивите, за нови инвестиции в рудниците. Той поиска и нова концесия за затворената от години мина “Върба” в Мадан.
Няколко години по-късно Валентин Захариев доведе “Горубсо-Мадан” до катастрофално положение – 5 млн. лева задължения за заплати, 7 млн. лв.  неплатени осигуровки. През 2012 г. стотици миньори отново започнаха стачка. Тогава стана ясно, че Захариев е източвал и ГОРУБСО Мадан по схемата, използвана в “Кремиковци”.
Протестите продължиха, докато държавата не се намеси и не прекрати концесионния договор на Захариев, а рудниците и фабриката в Мадан бяха купени от Николай Вълканов. Новият собственик на ГОРУБСО Мадан е обединението “Върба Батанци” АД с акционери “Минстрой Холдинг” и КЦМ Пловдив. “Минстрой” е собственик и на рудниците в Златоград, с което холдингът на практика обедини някогашните фалирали клонове на минния гигант ГОРУБСО. Цената на сделката се оказа доста над очакваното. Новият собственик плати 35 млн. лв. заради дългове, натрупани от Захариев. Година след драмата в Мадан вече са направени огромни инвестиции в мините, заплатите са вдигнати. Планира се възстановяване на работата в още два рудника, затворени от десетилетие. Само за 2013 г. инвестиционната програма е в размер на 5 млн. лв., а напливът за работа под земята оживи спомените от най-добрите години на рудодобива в района.
Щиляна Чакърова

Открито писмо от г-н Едвин Сугарев

март 6, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Изкуственият фалит на “Кремиковци”


На 12 март 2008 г. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г.

С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата.

Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност).

Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева.

Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо.

В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г.

Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС.

На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”. Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата.

Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров.

В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров.

Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.”

След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината.

Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа.

Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева.

Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат.

Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан.

Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.

Става дума за двама милиардери – и това е всъщност единственият случай, в който инвеститори от подобен ранг проявяват интерес към българско предприятие. В края на септември 2007 г. украинският милиардер Константин Жеваго официално обявява намерението си да купи „Кремиковци”. През март 2008 г. е проявен интерес и от „Аселор Митал”, най-голямата в Европа стоманодобивна компания, собственост на Лакшми Митал – брат на Прамод Митал – и една от най-богатите и влиятелни фигури в световния бизнес.

Офертата на „Аселор Митал” заявява инвестиционна програма от 500 милиона евро и работен капитал от 80 до 100 милиона евро месечно. Офертата на Жеваго заявява инвестиционна програма от 100 милиона евро и оборотен капитал от 80 милиона евро –неговото предимство е, че компанията му разполага със суровинни източници за производство на стомана, разположени относително близо до България. И двамата заявяват средства за ЦСКА, предвиждат средства за екология – Жеваго дори предлага да подари на правителството 20 милиона евро за спешни екологични нужди. Той посещава няколко пъти България и се среща и с премиера, и с министъра на икономиката. Персонална среща със Сергей Станишев е поискана и от страна на Лакшми Митал, но българският премиер се оказал твърде зает да го приеме , което е, меко казано, малоумно. (Ако Лакшми Митал бе поискал среща с Дейвид Камерън, би бил приет на “Даунинг Стрийт” 10 в рамките на броени дни.)

В крайна сметка към края на юли 2008 г. „Аселор Митал” губи вяра в проекта „Кремиковци” и същия месец всички останали след оттеглянето на Прамод Митал индийци, начело с главния изпълнителен директор Джаганатан, заминават в отпуск, за да не се върнат никога. След като държавата в буквалния смисъл на думата „конфискува” продукция „Ферекспо” на стойност 25 милиона евро, произведена на ишлеме, се оттеглят и представителите на Жеваго. По този повод Александър Томов е отбелязал в своята книга „Октопод. Политическата корупция в България. Заговорът срещу „Кремиковци” и ЦСКА” следното:

„Днес „Аселор Митал” и „Ферекспо” са проспериращи световни компании. Техните фирми (и футболни отбори) в Румъния, Полша, Македония, Дания, Франция и още десетки страни дават работа на десетки хиляди хора.

В България, някаква офшорна фирма, ръководена формално от 26-годишен младеж, реже „Кремиковци” за скрап. Десетки хиляди българи останаха без работа. Стотици хиляди бедстват и може би чакат милионите от бюджета, които „Кремиковци” създаваше до 2007 г. Политическата корупция винаги произвежда бедност и разрушение.

А Сергей Станишев и Петър Димитров си пият кафето в парламента… и ни махат от „Бузлуджа”… Каква ирония на съдбата…”

Отделна, но тясно преплетена с аферата „Кремиковци”, е кражбата на ЦСКА. Акцията срещу футболния клуб в този случай е подета от председателя на Апелативната лицензионна комисия на БФС Николай Георгиев, който без предизвестие отнема неговия лиценз, и то в момент, в който ЦСКА е шампион. В същото време обаче Николай Георгиев, бивш офицер от ДС, е и шеф на Инспектората на Министерския съвет, и близък съветник на Станишев. Хватката, използвана в случая, е следната: лицензионната комисия изисква от ЦСКА да докаже, че е работещо предприятие, сиреч, че има положителни финансови резултати. В същото време квалифицира обаче кредит в размер на 5 милиона евро, отпуснат на клуба от Прамод Митал като загуба от неговата дейност. Това става повод да бъде отнет лицензът на ЦСКА на конспиративно заседание Апелативната лицензионна комисия, проведено на 30 май 2008 г.

Аргументът на Николай Георгиев е, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Въпреки че това изобщо не е вярно, същият отказва да ревизира своето решение. Всички опити на Александър Томов, който по това време е президент на ЦСКА, да реши този проблем – включително и чрез застъпничеството на българския президент, търпят провал.

На 6 юни Сергей Станишев кани на среща свързани с ЦСКА фигури като треньора Димитър Пенев, шефа на фен клуба на отбора Димитър Ангелов – Дучето и журналиста Георги Атанасов. Буквално след срещата Дучето поема агресивна кампания с обвинението, че Александър Томов е престъпник и че той е откраднал парите на ЦСКА. Кампанията се масовизира – главно чрез вестниците на Тодор Батков, който като президент на „Левски” е основният заинтересован: неговият клуб заема мястото на ЦСКА в шампионската лига, което му носи няколко милиона евро печалба.

Тези действия обаче, както и изкуственият фалит на „Кремиковци”, предизвикват и недоволства: фенове на червените протестират пред БФС, работниците в комбината готвят стачка. Трябва спешно да бъде намерен виновник, върху чиято глава да бъдат прехвърлени негативите. И Станишев предприема решителната стъпка: на 5 юли 2008 г. възлага публично на ДАНС да извърши „пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА, а НАП да извърши пълна данъчна ревизия на клуба за периода 2002 – 2007 г.” Тази заповед, оповестена от пресслужбата на МС, е в пълно противоречие със Закона за ДАНС, който не предполага подобни поръчки.

В крайна сметка се намесва и прокуратурата, което е и основната цел на това активно мероприятие. Две седмици след отнемане на лиценза прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението. Всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.

В крайна сметка, за да приключи целия този цирк, фирмата „Глобал стийл” потвърждава ангажимента си и изплаща целия кредит към ЦСКА. Прокурорите и съдиите по делото обаче изобщо не обръщат внимание на този ясно документиран факт. Лъжата, че Томов и Гарибов са присвоили 3,5 милиона евро от футболен клуб, който има стотици хиляди привърженици, има обаче огромен публичен ефект. Само от юли до септември 2008 г. на тази тема са посветени 736 публикации и телевизионни материали. С налагането на тази лъжа в публичното пространство ставна по-лесно да поддържана и другата – че „Кремиковци” е източен и фалиран, като този фалит е бил прикриван от нейните собственици и управители.

Свръх всичко чрез тази лъжа се стига и до следващото действие на сагата – продажбата на футболния клуб, която е договорена със собствениците на „Титан интернешънъл холдинг” Димитър Борисов и Иво Иванов, но съдебните дела стопират плащанията – и договорената цена не е платена от тях и до ден днешен – като клубът е в буквалния смисъл на думата откраднат.

Договорът на “Сименс” ЕООД – България за отпечатването на български паспорти с биометрични данни

На 14.04.2010 г. в. “Труд” отпечатва интервю с Тошо Недялков, бивш зам. директор на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), в което се съдържат твърде интересни данни за друга една афера, пряко свързана с бившия министър-председател на България Сергей Станишев – опорочаването на търга за отпечатване на нови задгранични паспорти с биометрични данни, свързано с конкретно изискване на ЕС.

Вероятно мнозина си спомнят за аферата с тези паспорти: денонощните опашки пред МВР-тата, хилядните номера на чакащите новите си паспорти с биометрични данни в тях, изнервените хора, които заради гафа с тези паспорти губеха време и пари – и то понякога твърде сериозни пари, свързани с договори нейде по света, за които не можеха да заминат. Проблемите бяха свързани с факта, че системата, разработена от “Сименс”, която спечели търга за отпечатването на тези паспорти, просто не работеше според параметрите на сключения договор, и блокираше ту по една, ту по друга причина. Тогава министър Цветанов съветваше хора, които няма да пътуват, да не си вадят паспорти, а премиерът Бойко Борисов се заканваше да поиска от “Сименс” няколко милиона неустойка.

Тази сума звучи доста благодушно на фона на парите, договорени срещу услугата на германския концерн. Става дума за 116 милиона евро – като се има предвид, че оценката на експертите от МВР за стойността на тази услуга през 2006 г. е била всичко на всичко 15 милиона. Разликата е повече от чувствителна. И става дума за нещо друго, по-съществено. Става дума за опорочен търг – и за политическа корупция на най-висше равнище.

Търгът е сканадален, защото в него наистина участват най-големите и представителни концерни, разработващи този бранш. Като държавните печатници на Германия и Унгария, и френската фирма “Сажем”, които – както посочват и българските медии тогава – са подменили над 70% от личните документи по света. Въпреки това те са отстранени по скандален начин и въз основа на напълно измислени аргументи – което по-сетне се доказва и в съда. Вместо тях е предпочетена Сименс – но забележете – не германския концерн, а Сименс ЕООД, регистрирано в България дружество с ограничена отговорност, което не е издало и един паспорт.

Изборът на дъщерна фирма съвсем не е случаен. При евентуален провал на договора собствениците на фирмения капитал не носят отговорност – такава може да бъде търсена само и единствено от фирмата, с която е сключен договорът – и тъй като това е ЕООД, само в размера на нейния уставен капитал – който в случая е 793 000 лева. Това не е предположение, а факт – който се потвърждава и от реакцията на Сименс-Австрия, когато договорът наистина върви към провал. Тогава говорителят на “Сименс-Австрия” Хералд Щокбауер заявява пред “168 часа” по телефона от Виена: “Знаем за случая в България. Извинявам се, но не мога да коментирам, тъй като целият проект за паспортите беше координиран от Сименс-България. Те отговарят за цялата комуникация по въпроса с издаването на новите документи за самоличност.”

Изборът е особено скандален и по една друга причина. Към момента на договора “Сименс” се ползва с изключително лоша репутация в деловия свят – заради заведените срещу концерна следствени дела за корупция в особено големи размери. В Германия компанията е разследвана за огромни по обем, но съмнителни финансови преводи, съд в Мюнхен присъжда 200 милиона евро глоба за корупционни сделки, като редица настоящи и бивши шефове с “Сименс” са арестувани във връзка с това дело; избухва скандал и в Гърция, където биват разкрити около 12 млн. евро подкупи за основните гръцки партии, изплатени през 1998-2005 г.; следват – валидни и до днес – нови подобни скандали в Латинска Америка. При това положение изборът на “Сименс” – при това дори не оригиналният, а в някакво българско свое превъплъщение, пред най-могъщите компании в този бранш – като германската печатница “Bundesdruckerei” и френската “Sagem” е – много меко казано – съмнителен.

И все пак е факт. Първият конкурс, проведен през април 2008 г., е провален с мотива, че нито една от кандидатстващите шест фирми не е имала изрядна документация. Междувременно се прави класическата корупционна хватка на предрешените конкурси – променят се условията на търга. И на 13 април 2009 г. – “Сименс” ЕООД е обявен за победител във втория конкурс и МВР подписва договор с фирмата за 116 млн. евро. Останалите четири участващи фирми са отстранени с мотив, че не отговарят на изискванията. Другите компании заявяват, че са предложили по-ниски оферти – те обжалват пред съда – и се оказва, че версиите за тяхното отстраняване са изцяло несъстоятелни. Но е късно – договорът със “Сименс” вече е факт.

Можем само да гадаем на какво се дължи провалът на първия тур и странният резултат от втория. Не е зле обаче да си припомним, че поръчител е МВР. По това време именно – на 24 април 2008 г., Румен Петков подава оставка. В екипа на министър Миков се появява нов зам.-министър – и недовършеният търг попада в неговите компетенции. Това е Калин Славов, който до този момент е съветник на премиера Сергей Станишев. (Според някои мнения той е назначен за зам.-министър от премиера се една едниствена цел – за да реши въпроса с този търг.) Именно тогава се променят драматично изискванията към участващите в търга компании – като се въвежда изискването за децентрализирано изваждане на документи за самоличност – а към паспортите се прибавят и други документи като шофьорски книжки например, за които изобщо няма изискване за биометрични данни – и които спокойно могат да се обновят по досегашния класически начин.

Подготвя се работна група, която разработва променените параметри – а след това дори криминално ги подменя, за да отстрани нежеланата конкуренция. Водещ тази група е не друг, а най-близката до министър-председателя фигура по това време – неговият съветник Росен Карадимов. В резултат цената на услугата набъбва – но се предполага, че в крайна сметка не би могла да надхвърли 100 милиона лева. Крайната сума в договора със “Сименс” ЕООД – България обаче е повече от два пъти по-висока.

Причините за това в два пасажа от споменатото интервю – където е можем да открием и евентуалната връзка на тази корупционна сделка с Партията на европейските социалисти. Тук Тошо Недялков съвсем директно посочва следното:

“Ако потърсите в интернет, можете да видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка на проекта, като са посочили обща стойност от порядъка на 45 милиона евро. И какво се случва с разликата до 116 милиона евро?”

Отговорът е очевиден: потъва в нечий джоб. Можем само да гадаем в чий. Друг един отговор в интервюто обаче ни дава възможност да предположим, че тази корупционна сделка има не само икономически, но и политически измерения. Фактът, че “Сименс” ЕООД – България е дъщерна фирма не на германската “Сименс”, а на австрийския клон на този концерн, също не е случаен – и вероятно се дължи на добрите коонтакти на Сергей Станишев с австрийския политически и икономически елит. В същото това интервю интервюиращата пита следното: “Добре, но премиерът Станишев не може да не е бил запознат с тези факти, които казвате. Представител на “Сименс” не е ли идвал у нас?” Тошо Недялков отговаря:

“Присъствал съм на среща на Пламен Вачков с Бригит Едерер през 2006 г. в неговия кабинет. Мисля, че тя беше тогава в България по покана на Станишев. Едерер беше главен изпълнителен директор на “Сименс” – Австрия и отговаряше за дейността на компанията в Централна и Източна Европа. Доколкото си спомням, тя е била дълги години виден член и ръководител на Социалистическата партия на Австрия, а съпругът й – Ханес Свобода, беше по това време евродепутат и заместник-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента. Интересно е, че в кабинета на Вачков не обсъждахме електронните документи, а какво са говорили при Станишев, не зная.”

Ханес Свобода е сред ораторите, които горещо подкрепиха кандидатурата на Сергей Станишев за шеф на ПЕС. Неотдавна медиите в България споменаха, че двойката Бригит Ердерер и Ханес Свобода ще кумуват на сватбата на бившия министър-председател с Моника Йосифова.

Австрийската връзка обаче не е единственият странен прецедент в сагата с избора на българската “Сименс” ЕООД и отпечатването на българските лични карти и паспорти според изискванията на ЕС. На 22 септември 2010 г. журналистическо разследване на в. “168 часа” със заглавие “Кадри от село Сирищник печатат новите паспорти” хвърля известна светлина върху избраната фирма и подизпълнителите по скандалния договор за 116 милиона евро. В него са извадени наяве редица пикантни подробности и за самия търг, спечелен от “Сименс” ЕООД – България, и за начина, по който са отстранени нейните именити конкуренти. Посочено е например, че е била съставена специална комисия, чийто състав се пази в тайна – но която е била ръководена от зам.-министър на МВР (споменатия вече Калин Славов), и в която е участвал небезизвестният Азер Меликов, бивш шеф на надзорния съвет на Информационно обслужване. Тя е селектирала 6 фирми и те са били поканени да дадат оферти. Тази комисия е формулирала и едно от новите условия на търга – фирмата, която ще прави новите документи, да има достъп до класифицирана информация.

Подобен документ се получава по служебен път в ДАНС и агенцията го препраща в МВР. Оригиналните документи се съхраняват в министерството. Въпреки това трите фирми – държавните печатници на Германия и Унгария и френската “Сажем”, са отстранени, защото не били представили оригинала. След като трите фирми обжалват пред Административния съд, МВР признава този гаф, но това не е достатъчно, за да се развали договорът със Сименс-България. Допълнително държавната печатница на Германия е обвинена, че не е представила и оригинала на банковата си гаранция. Това също е опровергано пред съда. Изяснява се, че става въпрос за грешка. И този гаф остава без последствия – договорът със “Сименс-ЕООД България” отдавна е сключен и вече се изпълнява.

Подробностите за опорочения търг, сключен в ущърб на националните интереси, попадат в полезрението на прокуратурата и тайните служби – и през септември 2010 г. в медиите се появяват съобщения, според които бившият премиер Сергей Станишев и съветниците му Азер Мелников и Росен Карадимов ще бъдат привикани на разпит в ДАНС – във връзка с разследване именно за този търг.

Разследването е започнало след подаден сигнал от една от загубилите търга фирми – като негов автор е Живко Желев, президент на фирмата “Кейт”, която е отстранена от конкурса заедно с нейния партньор – германската държавна печатница “Бундес Друкерай”. Той именно е разработил технологията за криптирано шифриране, която е използвана при отпечатването на паспортите в Германия – и която мистериозно отпада от изискванията при българския търг.

Ефектът от което е предвидимият – половин година след отпечатването на новите и уж надеждно защитени паспорти вече са заловени и първите ментета. Според бившият зам.-шеф на ДАИТС Красимир Симонски още преди сключването на договора със “Сименс” е било ясно, че тяхната технология не е трудна за подправяне – като самото подправяне може да се осъществи с техника, струваща едва няколко хиляди долара.

Сигурна техника, която не подлежи на подправяне, е предлагала именно “Бундес Друкерай”. Само че мотивите на правителството при сключване на този договор очевидно са били различни от интересите на българските данъкопланци, с чиито пари е заплатен свръхнадутият договор със “Сименс” ЕООД – България.

Според интервю на Живко Желев от 20 януари 2011 г. по този прецедент e съществувал огромен скандал, документацията е била манипулирана, като от нея е извадено изискването за шифрирано перфориране, по което именно тече разследването на ДАНС – като се посочват и основните виновници за манипулацията: Сергей Станишев, Росен Карадимов и бившият зам.министър на МВР Калин Славов. Нещо повече – споменава се, че в случая става дума и за комисионни, а основният извод е, че политици като Станишев и Михаил Миков не би трябвало да излизат на трибуната от срам – след като са разигравали два и половина милиона българи.

Реакцията на Сергей Станишев относно предстоящия разпит в ДАНС е следната: “Какви са тези глупости? Нещата около конкурса ги движеше Михаил Миков, аз нямам нищо общо с паспортите”. Дребната подробност е, че проблемът с тези документи е обсъждан на заседание на Министерския съвет на 4 декември 2008 г., така че казването “нямам нищо общо” просто не върви. И нещо повече – на това заседание са изразени много ясно резерви към изпълнителя – от страна на тогавашния председател на ДАИТС Пламен Вачков – но тези резерви са били оспорени от зам.министъра на МВР (и бивш съветник на Станишев) Калин Славов, което много ясно личи от следната стенограма:

“НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сега имате много важна процедура за документите за самоличност. Ще бъде ли успешна?
КАЛИН СЛАВОВ (заместник-министър на вътрешните работи): Процедурата е успешна. В момента сме във финалната част, в която с определения за изпълнител “Сименс” довършваме детайлите по договора.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ (председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщенията): Опасявам се, че възприемането на децентрализирана система няма да е в съответствие с изискванията за информационна сигурност и безопасност.

Първо, не могат да се направят защити, тъй като ще се печата на 28 места и ще има 28 принтера.

Второ, в страната ще се разнасят ненаписани документи, което е по-опасно, отколкото да се разнасят надписани документи.
Трето, само две европейски страни са възприели такава децентрализирана система.

Четвърто, всички служители, които ще се намират в съответните окръжни полицейски дирекции, трябва да имат достъп до т. нар. PKI код, което означава, че ще има 28 души повече най-малко, които ще разполагат с този код, което също нарушава сигурността.

КАЛИН СЛАВОВ:Системата е децентрализирана, което позволява да се запазят сегашните услуги, т. е. бърза и експресна услуга. По отношение на кода файлът ще бъде централизирано кодиран и ще бъде изпращан по мрежата за включване във всяко от местата за персонализация. Не се разнасят бланки, които не са надписани. Всяка бланка и фолио имат свой идентификационен номер и се управляват централизирано и електронно. Заключението на европейските експерти е, че отговаряме както на изискванията за сигурност, така и за полиграфична изработка.”

Както по-късно се оказа, въпросната “система” се оказа негодна дори за нормалното отпечатване на паспорти, поради което всякакви експресни и бързи услуги отпадат, а министър Цветанов е принуден да моли българските граждани да не си вадят задгранични паспорти, ако не им предстои пътуване. За сметка на това пък сделката дава шанс за бъдната политическа кариера на българския министър-председател, който успя да стане най-високопоставения българин, заемайки поста председател на ПЕС.

Разбира се, не може да се каже, че това се дължи само на този договор. Всъщност при правителството на тройната коалиция “Сименс” е доста ухажвана корпорация – и под вещото ръководство на Бригит Едерер, съпруга на Ханес Свобода, тогава зам-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента, компанията е спечелила впечатляващи държавни поръчки. Сред които примерно изграждането на интегрирана информационна система за кадастър и имотна регистрация, проектът на министерството на администрацията за изграждане на инфраструктурата на електронното правителство, информационната система за финансово управление на НАП, както и електронният търговски регистър към Министерството на правосъдието. Освен всичко това компанията доставя 25 мотриси на БДЖ и участва в модернизацията на столичното метро.

Случаят “Хохегер”
Скандалът с договора на австрийския лобист Петер Хохегер, нает от правителството на Сергей Станишев да подобри имиджа на България, е свързан с неизмеримо по-малко щети, отколкото огромните по своя мащаб корупционни процеси, свързани със заменките на гори и земи или с изкуствено предизвикания фалит на “Кремиковци” АД: става дума за договор на стойност милион и половина евро. Същевременно той е и най-скандалният, тъй като е пряко обвързан с фигурата на министър-председателя – функциите на подизпълнител се изпълняват от компанията “PR Медия” на Моника Йосифова, която, както е широко известно, съжителства с г-н Станишев.

Историята на скандала е, накратко казано, следната. На 16 февруари в парламента на Австрия избухва скандал, свързан с корупционни схеми, като в това шумно и широко отразено заседание името на България се споменава 27 пъти. Това се дължи на факта, че австрийския лобист Петер Хохегер, срещу когото се води разследване за корупция – и от прокуратурата, и от специално назначена парламентарна комисия, е избран от българското правителство да работи за публичния имидж на страната ни. В хода на тази “работа” са намесени и видни фигури от политически елит на Австрия – като бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, осъден впоследствие на четири години затвор, който не е много ясно какво по-точно върши по договора с правителството на тройната коалиция в България, но прибира за една вечеря с премиера Станишев хонорар от 100 000 евро.

Този прецедент впрочем не остава скрит за австрийскате медии. Според виенския вестник “Ди Пресе” част от парите, които българският кабинет е дал на агенцията, са отишли в джоба на тогавашния австрийски вътрешен министър. Самият Щрасер е привикан пред анкетната комисия на австрийския парламент за аферата “Хохегер”. Там той свидетелства, че Хохегер е получил през 2008 г. поръчка от българското правителство да подобри образа на България в ЕС. Трябвало да подобри имиджа във връзка с корупцията и организираната престъпност, както и да даде съвети за реформата на полицията.

В крайна сметка прокуратурата във Виена повдига обвинения срещу лобиста Петер Хохегер, както и срещу бившият шеф на „Телеком Австрия” Рудолф Фишер и Клаус Витауер, член на партия „Съюз за бъдещето на Австрия”. Обвинението е базирано върху превод на 960 000 евро отиват от австрийския телеком до две агенции, които организират предизборната кампания на „Съюз за бъдещето на Австрия”. Според прокуратурата става дума за „фалшиви фактури”, които са изготвени без знанието на „Телеком Австрия”. Тримата австрийци са обвинени в организирането на схемата, като срещу тях има подозрения и за пране на пари, лъжесвидетелстване и редица други злоупотреби.

Австрийският скандал става повод и за журналистически разследвания в България, сред които особено впечатляващо е това на в. “Капитал”. Фактът, че името на България се споменава във връзка със замесването й в корупционни действия, провокира съответните политически реакции, които довеждат до формирането на парламентарна анкетна комисия, която да разследва всички факти и обстоятелства, свързани със “случая Хохегер”. В хода на разследванията на тази комисия се оказва, че Сметната палата е изготвила специален доклад, свързан с нарушенията в одита на управлението на имуществото и бюджета на Министерсткия съвет за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2009 г., в който подробно се разглежда и казуса със сключените с Хохегер договори. Докладът обаче не е бил оповостен, тъй като колегията на Сметната палата установява, че има данни за престъпление – поради което го изпраща на прокуратурата.

Одиторите констатират, че има проблемен договор № 108 от 14.12.2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз. На първо място за неговото изпълнение са преведени 2 244 159 лв., а същият е обезпечен с банкови гаранции на стойност само 1 252 969 лв. – при което не са защитени в пълна степен финансовите интереси на МС в случай, че изпълнителят не изпълни своите задължения. На второ място плащането е 100% авансово – като 50% от сумата се изплаща в деня на подписването на договора, а останалите 50% – само десет дни по-късно – което повишава риска от неизпълнение на задълженията по договора. И на трето място, одитният екип не е могъл да установи доколко договорът изобщо е изпълнен, тъй като окончателният доклад по изпълнението е даден на немски език и към момента на одита не е бил преведен.

Този одит е изпратен на Софийска градска прокуратура, която възлага проверка на ДАНС, а след нейното приключване с Постановление от 5 октомври образува съдебно производство за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. Не е известно какво по-точно е направила поверената Ви институция с това дело, но най-вероятно е приключило без резултат или – предвид добрите връзки на Вашия предшественик с БСП – просто е било поставено на трупчета.

Безкрайно интересни са и констатациите на Агенцията за обществени поръчки във връзка с договореностите на българското правителство с Хохегер. В регистъра на Агенцията присъства единствено информация относно договор 108 от 14 декември 2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС, предоставена от МС като възложител на 30 юни 2007 г. Договорите, сключени с Хохегер, обаче са два – като при единия възложител е МС, а вторият, данни за който липсват в Агенцията, е сключен чрез пренасочване на дивидента от Пловдивския панаир, който по това време е все още държавна предприятие. В подадената от възложителя информация обаче изрично се посочва, че “при изпълнение на предмета на договора няма да се използват подизпълнители”. Подизпълнител обаче има – и това е Моника Йосифова. Изводът, направен от парламентарната комисия по този повод, гласи: “Министерския съвет е изпратил невярна информация до Агенцията за обществени поръчки”.

Фактът, че Министерския съвет лъже Агенцията за обществени поръчки, изобщо не е случаен. Самата технология по сключването на този договор и избора на Хохегер за негов изпълнител издават очевиден опит да се заобиколи Законът за обществените поръчки и да се наложи предварително избран изпълнител – което много ясно личи и от становището на Агенцията за държавна финансова инспекция, и от заключенията на парламентарната комисия.

Решението за сключване на договора с Хохегер е обсъждано на заседание на МС на 20 юли 2006 и утвърдено с Постановление №198. Тогава министър Румен Овчаров внася идеята Пловдивският да не даде част от печалбата си за държавния бюджет, както е по закон, а със задържаната сума да проведе рекламна кампания на България. Подобно решение е безпрецедентно и незаконно – но въпреки това намира подкрепата на министър-председателя Сергей Станишев със следните “съображения”: “Реалната нужда от такова решение на Министерския съвет е свързана с практическата необходимост да засилим нашето комуникационно поведение и кампания по отношение на Европейския съюз в този важен и критичен момент на нашия процес на присъединяване.”

В същото време – буквално паралелно със заседанието на МС, Хохегер внася в Пловдивския панаир оферти за провеждане на рекламна кампания на България – чрез три фирми – “Д-р Хохегер комуникационсбератунг”, “Валора” и “Матрикс” и “Д-р Хохегер меркетингконсултинг”. И трите са негова собственост, сиреч в хода на обществената поръчка австрийския лобист се е състезавал сам със себе си. В резултат на тези оферти – както изрично се подчертава в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ): “Още на 19.07.2006 г., преди обсъждането на 20.07.2006 г. в МС, в Пловдивския панаир са депозирани три оферти от различни австрийски фирми, в това число и фирмата “Хохегер” на г-н Петер Хохегер/… /Не е ясно как австрийския лобист Хохегер и неговите съграждани са получили яснота, че изобщо Българското правителство има идеята да промотира по този начин България.”

Подчертава се обстоятелството, че всичките три оферти се доближават до размера на преотстъпения дивидент – което буди съмнения “какво всъщност става”. На практика на датата 01.08.2006 г., на която Постановлението на Министерския съвет става факт, е сключен и самият договор – реално без обществена поръчка, като изпълнителят е имал предварителна информация за заплащането и за действията, които трябва да изпълни. В тази връзка инспекторите констатират, че е налице “едно от най-сериозните нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки, а именно непровеждането на обществена поръчка при наличие на всички законови основания за това”. Техният обобщен извод гласи следното:

“Извършени са нарушения на Закона за обществените поръчки. Най-сериозното нарушение, без всякаква публичност, без всякаква прозрачност, в нарушение на изискванията на закона е сключен договор директно с Хохегер, без да има яснота по какви критерии той е избран, как се е стигнало до тази цена, като са погазени основните принципи на Закона за обществените поръчки.”

Иначе казано – договорът е незаконен, а обществената поръчка – фалшифицирана и предпоставена. Заключението на АДФИ е категорично: “Съгласно Закона за обществените поръчки, чл. 120а в редакцията, която важи към 01.08.2006 г., договорът за обществена поръчка е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедура по закона при наличие на основание за това.”

В допълнение към всичко това си струва да отбележим констатациите, че “публичните средства са изразходвани по възможно най-непрозрачния начин” и че “този договор определено е неизгоден и е сключен, без да защитава интересите на възложителя. Обратното, облагодетелства изпълнителя.” Агенцията констатира също така, че става въпрос за деяния, които излизат от нейните компетенции, но биха могли да бъдат обект на контрол от други компетентни органи. Тези компетентни органи са подвластните Ви, г-н Главен прокурор. Става дума именно за прокуратурата. И става дума за престъпление, извършено със санкцията на Министерския съвет на Република България.

Най-парадоксалното в този случай е, че министър-председателят и министрите, издали постановлението на МС, добре са съзнавали, че вършат нещо нередно и заобикалят Закона за обществените поръчки – но въпреки това са го направили. Това много ясно личи от думите на Сергей Станишев, който в отговор на реплика от Николай Василев, министър на държавната администрация, казва следното: “Трябва да сме пределно ясни и откровени в това отношение, мисля, че ще има разбиране и от медиите, защото всички усещаме дефицита от гледна точна на представяне на това, какво България представлява в момента пред европейските ни партньори. Това е аргументът. Иначе господин Василев е прав, че е внесено без съгласуване, което е лошо, подчертавам. И че като принципна практика не е добра. Но това предлагам да направим.”

Този договор обаче едва ли е прицелен в лъскането на българския имидж пред европейските партньори. Фактът, че половината от дадените по него пари са получени от Моника Йосифова по два договора като подизпълнител, издава по-скоро корупционни намерения.

Нещо повече – самият Петер Хохегер в интервю пред в. “Капитал” изтъква, че за страна по единия договор е избран Пловдивският панаир, за да бъде избегната задължителната процедура за обществена поръчка. Неговото обяснение е следното: “Понеже нямаше как договорът да бъде подписан с нас, без да се проведе нов конкурс, а в същото време трябваше да се действа бързо, тогавашното правителство включи панаира в Пловдив. На нас ни беше обяснено, че приходите от панаира отиват директно в държавния бюджет и освен това панаирът има голям принос за комуникирането на икономическите реформи на страната.”

Що се отнася до самата Моника Йосифова, получила благодарение на решението на МС възможността да участва като подизпълнител в този проект с крайно съмнителна ефективност с два договора: между PR Медия ЕООД и Хохегер – Австрия на стойност 239 000 евро, и във връзка с договор между “Hochegger-Kommunikationbetratung” и “Международен панаир Пловдив” АД на стойност 500 000 евро, то има един твърде показателен детайл в нейното поведение: първоначално тя заявява пред в. “Капитал”, че не познава Хохегер и никога не е работила по негови проекти. Едва след като излизат конкретни данни за тяхната съвместна работа, тя коригира поведението си и се извинява на журналистите от този вестник за това, че е говорила пред тях неистини.

А що се отнася до изпълнението на самия договор – не е много ясно доколко някои клаузи по договора изобщо са били осъществявани – както и в каква степен и с какво качество са осъществени тези, по които се забелязва някакво изпълнение. В редица случаи едни дейности са замествани с други, давани са пари без ясни основания – какъвто е и случаят с онези 100 000 евро, броени на вече осъдения бивш министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, който бил дал консултации на Сергей Станишев в рамките на един работен обяд, за който българският министър-председател днес услужливо не може да си спомни. Показателно е също така, че основен мотив за избора на Хохегер е неговата идея да се създаде консултативен съвет от независими експерти от България и други страни на ЕС. Сред тези независими експерти фигурира и Меглена Кунева, която свидетелства пред парламентарната комисия, че нито е участвала в такъв съвет, нито пък с нея е разговаряно за подобно участие, нито пък такова е било изобщо допустимо във връзка със заеманата от нея длъжност на комисар в ЕС.

За капак на всичко се оказва, че Моника Йосифова не е единствената близка до Сергей Станишев фигура, получила пари от договор с Хохегер. Над 30 000 евро е получил и съветникът на тогавашния министър-председател Росен Карадимов. По повод на неговите много особени позиции в правителството на тройната коалиция Татяна Дончева споменава за връзките му с Гриша Ганчев, както и че:

“Той бе съпричастен към заменките на гори и даже лично облагодетелстван. Росен Карадимов бе съпричастен с голф игрищата, с онова, което се случи в Балчик. Беше съпричастен със сградите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, които правителството имаше намерение да им подари. Беше съпричастен с мултиплексите на Цветан Василев. На практика Росен Карадимов ръководеше тези процеси. Между другото той продължава да бъде сред приближените на Сергей Станишев и е един от шестимата, които са специалната група на Станишев за управление на БСП. Те не са нито изпълнително бюро, нито нещо друго, но са особено привилегировани.”

За платените услуги на Росен Карадимов към Хохегер става ясно от показанията, дадени от бившата му съдружничка адвокат Деяна Марчева пред парламентарната комисия по случая Хохегер. Там тя заявява, че е работила с фирмата на Моника Йосифова “PR and media” по два договора – с Хохегер и с Министерство на финансите, за което е получила хонорар от 35 000 евро през 2006 г. От тях обаче само 1500 били за нея, а останалите трябвало да предаде на Росен Карадимов “на фиктивно основание” – както е заявила едно към едно Деяна Марчева. Парите обаче не са дадени нахалос – при втория договор с Хохегер, вече директно с МС, тъкмо Росен Карадимов е бил консултантът, който е препоръчал на комисията, подготвяща обществената поръчка, да избере именно Хохегер – и между неговото становище и протокола с решението на комисията няма практически никаква разлика.

Казусите с договорите на Хохегер и тези с PR агенцията на Моника Йосифова повдигат много въпроси, най-важен от коио ми се струва прецедентът, при който самият Министерски съвет взема решение в разрез със законите на страната и с неприкритата цел да бъдат избегнати изискванията на Закона за обществените поръчки. Както вече стана ясно, при по-фрапиращия от тези казуси като инструмент за заобикаляне на закона е бил използван Плавдивският панаир. Това създава основателни съмнения дали и в други случаи същото предприятие – или други държавни предприятия не са били използвани със същата цел? Още повече, че казусът с промяната на собствеността на самия Пловдивски панаир е сам по себе си корупционен прецедент, при който именно правителството на Сергей Станишев със свои действия и бездействия харизва това емблематично за българската икономика предприятие на Георги Гергов – член на Висшия партиен съвет на БСП, областен председател на БСП – Пловдив, близък приятел на бившия президент Георги Първанов. Но тази срамна сделка, разбира се, е отделна тема.

Уважаеми г-н Главен прокурор,
визираните от мен прецеденти съставляват само част от корупционните практики на правителството на тройната коалиция, оглавявано от лицето Сергей Дмитриевич Станишев. Вън от моето внимание останаха:
- потъването на милиони левове в трите министерства на ДПС, отпуснати за борба с бедствията;

- скандалът с феодала от Еленския Балкан Гео Дундаров, който е пряко свързан с Министерството на земеделието и горите, и за чиито фрапатни своеволия носи отговорност и министър Нихат Кабил;

- корупционните практики в АЕЦ “Козлодуй”, свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки;

- скандалът, свързан със заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Красимир Неделчев, който е уволнен и са му повдигнати обвинения за пране на пари и получаване на подкуп в размер на 357 000 лева от фирми с интереси в програма САПАРД;

- разграбването на Държавния резерв, за което уволненият негов шеф Димитър Димитров изнася скандални данни;

- договорът за 51 милиона евро за закупуване и доставка на 60 хиляди софтуерни пакета за държавната администрация, при който конкурсът предопределя кой да е продуктът, както и изискването да не бъде купен директно от производителя, а от посредническа фирма;

- скандалът между Министерството на околната среда и водите и “Дънди Прешъс Метълс”, при който изпълнителният директор на канадската компания обявява България за “корупционно блато”;

- скандалът с фирма “Краш 2000”, получила разрешително да строи в територия край село Варвара, част от парка Странджа – при което става дума за очевидна корупция в местната власт и в Министерството на околната среда и водите- като и до ден днешен не се знае кой точно е издал разрешителните по строежа;

- постоянното отлагане на закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието гледане в пленарна зала бива спирано всеки път, когато ДПС и БСП не са наясно какво искат точно строителните лобисти;

- скандалът с обвиненията на директора на НСлС Ангел Александров към Румен Овчаров, че препятства разследвания на изпълнителния директор на “Булгартабак” и на Красимир Георгиев от фирма “Фронтиер” – при който директорът на Булгартабак Христо Лачев на свой ред обвинява шефът на НСС в рекет;

- аферата “Куйович”, която остава подозрението за ясна свързаност между организираната престъпност и органите за сигурност;

- скандалът с изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев, при който се оказва, че над 120 милиона лева, спечелени от фирми на братята му – а в същото време министър Асен Гагаузов заявява, че не вижда конфликт на интереси;

- залавянето на двама шефове от Пътния фонд – директорът на Дирекция “Усвояване на европейски фондове” Любомир Лилов и началника на сектор “Подготовка, търгове и договаряне”, в момент на получаване на подкуп – като този скандал води до прекратяване на европейски плащания по инфраструктурни проекти;

- скандалът с пернишкия бизнесмен Людмил Стойков, спонсор на бившия президент Георги Първанов, и Марио Николов, спонсор на БСП за източване на седем и половина милиона лева от САПАРД по схема, разкрита от ОЛАФ – при което се стига до блокиране на плащания по присъединителните фондове, от което страната ни губи стотици милиони евро;

и още много, наистина много по-едри и по-дребни корупционни скандали, които няма как да бъдат разгледани в рамките на едно открито писмо, но чиято безнаказаност маркира очевидния дефицит от справедливост в България, както и дефицитите в дейността на ръководената от Вас институция, г-н Главен прокурор.

Това не може да продължава така. Липсата на справедливост е вече нетърпима за българските граждани – в много по-голяма степен, отколкото материалния недоимък. Този дефицит води до натрупване на обществени напрежения с непредвидими последици – включително застрашаващи гражданския мир в страната. Такива бяха в много голяма степен и причините за неодавнашните протести, които доведоха до оставката на управляващия кабинет.

За това, изпращайки настоящото писмо, силно се надавам да си свършите работата. Принуден съм да отбележа, че към настоящия момент визираното от мен лице вижда себе си като бъдещ министър-председател на България и бленува ренесанса на същия тип коалиционен кабинет с размити отговорности, какъвто беше тройната коалиция. И съжалявам, че трябва да го кажа, но България не разполага вече нито с ресурса, нито с търпението да издържи още едно таково управление. Хората няма как да останат мирни и спокойни, виждайки как се погазва законът и как отговорните за реални престъпления и мащабни корупционни практики не само остават безнаказани, но и биват толерирани в качеството си на политически елит – и се готвят да продължават да грабят обществените ресурси по същия начин.

Именно затова смятам, че трябва да приложите закона с цялата му строгост спрямо Сергей Дмитриевич Станишев и свързаните с него лица. И се надявам да бъдете на висотата на Вашата мисия – и да не се измъквате с обясненията на Вашите предшественици – за това как нямало колективна отговорност и как никой не можел да санкционира решенията на Министерския съвет. Един министър-председател е отговорен за всички действия на своето правителство – без тази отговорност неговите функции са лишени от смисъл.

Г-н Главен прокурор, оповестявам публично това писмо, изпратено както до Вас, така и до други адресати. Правя това, защото според мен българските граждани имат право да знаят кой ги е управлявал и кой крои планове да ги управлява отново.

Изпращам Ви това писмо с надежда да предприемете мерките, за които Ви задължава заеманата от Вас позиция, и да информирате обществеността за тяхната реализация.

27.02.2013г. Искрено Ваш:

/Едвин Сугарев/

—————————————————————————————————————————————————-

източник:

http://www.dnes.bg/blogini/2013/03/04/edvin-sugarev-otkrito-pismo-do-glavniia-prokuror-na-rb-vtora-chast.181641

Geno Genov @.blog.bg

————————————————————————————————————————————————

Този текст изразява личното мнение на автора и Scrap-bg.com не носи отговорност за него.

“Дамбовците” строят завод в Румъния за 100 мил.евро

февруари 5, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Скандалните олигарси Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като Дамбовците,  са решили да напуснат България. Арестуваните при акция “Октопод” заедно с Алексей Петров бизнесмени започнали да строят завод за рециклиране на скрап в Румъния.Запознати с проекта хора издават, че в строителството на предприятието ще бъдат вложени близо 100 милиона евро. Като партньор на Стоянови се посочва популярна западна фирма. Големият брат Пламен вече бил в Румъния, за да следи всичко отблизо. Заводът щял да бъде с огромен капацитет и да преработва десетки хиляди тонове отпадъци.

Заради изнасянето на бизнеса им в чужбина двамата братя се скарали жестоко. Малкият Йордан нямал желание да напуска България, защото не искал да се разделя с любимия си зоопарк. Той от години отглежда екзотични животни и елитни състезателни коне. След дълги спорове обаче братята стигнали до решението да си поделят бизнеса. Румънските инвестиции в завода за скрап останали за Пламен, а останалия бизнес – за по-малкия Йордан.

 

 

/БЛИЦ/

След “Кремиковци” и ОЦК следва ВМЗ Сопот

януари 23, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Първа инвестиционна банка се присъедини към иска на ”Механичен завод – Девин” за обявяването на ВМЗ – Сопот, в несъстоятелност. На първото заседание по делото Пловдивският окръжен съд дапусна присъединяването на банката като втори кредитор. Заседанието е преминало при закрити врати. Делото е отложено за 18 февруари по искане на военния завод, през което време ще бъдат събирани още доказателства. До процеса се стигна след като наскоро продажбата на “ВМЗ Сопот” се провали, а работниците му продължават да стачкуват заради неплатени заплати.

В понеделник синдикатите получиха оздравителната програма на завода. Преговорите по обсъждането й трябва да започнат утре, информира БНТ.

Напрежението сред работниците обаче ескалира, защото в нея са заложени сериозни съкращения, сливане на производствени звена и оптимизация на разходите. От КНСБ и КТ “Подкрепа” са категорични, че са против масовите уволнения. Синдикатите настояват ВМЗ-Сопот да се стабилизира и тогава да се продава. В момента предприятието дължи над 150 млн. лева на кредиторите, на държавата и на работниците. В началото на седмицата Пловдивският окръжен съд започна дело по обявяване в несъстоятелност на оръжейния завод.

До вчера по обед нямаше извършени плащания по дължимите вече приблизително 2,5 млн. лв. за работни заплати на оръжейниците, съобщиха от КНСБ. От синдиката заявиха, че “независимо от поетия ангажимент пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на 16 януари 2013 г., изпълнителният директор Иван Стоенчев излъга, че в петък или в понеделник (21.03.2013 г.) ще бъдат изплатени заплатата за месец октомври и авансът за месец ноември”.

Служителите на ВМЗ-Сопот да работят на 4-часови работни смени със специално изготвена за завода програма, вместо съкращения, предложиха още от КНСБ вчера. Според предложението на работниците може да се изплаща пълен размер на възнагражденията им, като 50% от парите да идват от завода, а останалите 50% да изплаща Министерство на труда и социалната политика, информира Дарик радио

 

Българската металургия – спадове и ръстове

ноември 6, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Преди повече от 20 години започна краят на държавната металургия, която беше обявена едва ли не за мръсна дума. Когато се заговори за тежка индустрия, първото предприятие, за което хората се сещат, е “Кремиковци” и неговият безславен край.

Извън тази представа металургията, напук на създаденото обществено мнение, не само не е спряла, но остава един от успешните отрасли на икономиката. Тези предприятия потребяват до 14% от енергията в страната, осигуряват 20% от товарите на железниците и пристанищата и имат дял от 12% в общата промишлена продукция.

2008 г. е най-силна за предприятията от бранша, който и в частни ръце остава експортно ориентиран. От 2009 г. металургията навлиза в спад, който намалява продажбите до 50% за различните отрасли. Миналата година се оказа първата с ръст след началото на кризата, но от началото на 2012 г. тенденцията отново е обратна, особено за черната металургия. Спад отчита стоманодобивът.

“Въпреки тежката ситуация за металургията предприятията, особено в производството на изделия от цветни метали, продължават да работят добре. Надявам се до края на годината тенденцията да се обърне”, коментира Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Средната работна заплата в металургията е два пъти по-висока от средната за страната, показват отчетите на бранша за последната година. Според националната статистика единствените браншове, които изпреварват производството на метали по заплащане, са нефтодобивът и енергетиката.

Металургията се дели на два големи отрасъла – черна и цветна. Най-големите производители на черни метали са “Стомана Индъстри”, “Промет стийл”, “Хелиос Металург”, “ПИХ Индъстри” и “Жити”. Те произвеждат под 1% от световното производство на черни метали.

От миналата година официално не работи “Кремиковци”, което освободи суровини под формата на метален скрап за останалите предприятия. В момента повечето от дружествата в черната металургия работят с наполовина натоварени капацитети, тенденция, започнала през 2009 г. Изключение за миналата година е “Стомана индъстри”, чиито мощности са натоварени на 86,9%.

Останалите предприятия също отчитат известен ръст през 2011 г., който обаче не продължава от началото на тази година.
Основната суровина за черната металургия са скрапът и чугунът за леярски цели. По-голямата част от тях е внос от Украйна, Гърция. От БАМИ отчитат с 14,5% по-малко внесен скрап през 2011 г.

Причината е, че повечето предприятия имат резерв или купуват от страната. В същото време обаче нараства вносът на полупродукти, тоест заготовки за метални изделия, които се довършват в страната.

И докато вносът отчита известен спад, износът бележи ръст от 11,8% за миналата година спрямо 2010 г. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап (41,7 на сто) от общия обем на износа, както и на готовата продукция. Експортират се до 35,6% повече спрямо 2010 г. От началото на 2012 г. вече няма ръст, а дори лек спад. И докато предприятията през 2011 г. се надяваха на излизане от кризата, в бранша вече има съмнения, че това ще се случи през тази или дори следващата година.

Първенец при
медта

България е един от най-големите производители на мед в Европа и лидер в Югоизточна Европа. Най-голямото предприятие е пирдопският завод “Аурубис България”. Основно дружеството произвежда катодна мед, а като страничен продукт – сярна киселина, която се купува от торовите заводи.

През 2011 г. производството на анодна мед достигна най-високата си стойност за последните пет години, като увеличението е 25,9% спрямо 2010 г. Причината не е внезапно нараснало търсене, а въвеждането в експлоатация на нова рафинерия в Пирдоп. През 2011 г. делът на произведената в България електролитна мед представлява 1,15% от световния добив и 8,4% от произведената в ЕС.

И докато производството на мед не само се стабилизира, но отчита ръст, добивът на олово намалява. Основната причина е спирането на ОЦК в Кърджали, един от заводите, които бяха водещи при производството на цветния метал. В същото време продължава да работи КЦМ в Пловдив.

Олово от акумулаторни отпадъци се произвежда от компания “Монбат Рисайклинг”, която има дял 85% от производството на рециклирано олово в България.
Спад отчита и производството на цинк. Една от причините също е спирането на ОЦК. Като цяло за последните три години в страната се добиват 40% по-малко от цветния метал.

Намаление отчита и производството на злато, за разлика от това на сребро, показват данните на БАМИ. Предварителните прогнози показват, че тенденцията ще се запази и през тази година. По-голямата част от суровините за цветната металургия, подобно на тези за черната, е вносна. Причината – страната ни няма достатъчно капацитети на добив, от една страна, а от друга, добитите количества на метални руди в България се изнасят извън страната за допълнителна обработка.

Вложенията не спират

Въпреки кризата повечето металургични предприятия продължават да инвестират в производствата си. От БАМИ обясняват, че основните причини за това са две – от една страна, след свиване на паричните потоци процесите се нуждаят от оптимизация, а от друга – след преминаването на кризата предприятията ще се нуждаят от по-големи мощности.

Общо през последните пет години инвестициите в сектора се изчисляват на 4 млрд. лева.
Над 420 млн. лева е вложила “Стомана индъстри” в нови мощности, с които за последните 10 години са увеличили производителността си 2 пъти. С това са успели да намалят енергийната ефективност на продукцията си с 15%.

Инвестиция над 500 млн. лева има и пловдивското КЦМ. Завършването на поредна инвестиция ще бъде отбелязано днес в шуменското “Алкомет”. Компанията е вложила 130 млн. лв. за разширяване на производството си. Сред големите инвеститори в бранша са още “Аурубис” с вложения от над 1 млрд. лв., “Промет стийл” и “София мед”.

 

Цветелина Катанска

Следваща страница »