Офшорен скрап-бизнес

МК “Кремиковци”, ОЦК-Кърджали, десетки ВЕИ централи, дори и университет са в тайнствени анонимни собственици и източват национален доход

 

Светла Василева

в-к “Дума”

“Кремиковци” отново сменя собственика си

Активите на неработещия комбинат “Кремиковци” отново сменят собственика си. Това стана ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията, което е взето на 15 май, но е публикувано на официалния сайт на ведомството месец по-късно – на 27 юни.

КЗК дава зелена светлина на търговското дружество “Крис Мит” да закупи 100% от капитала на компаниите за търговия с черни и цветни метали “Елтрейд Къмпани”, “Надин Металс” и “Валпет Консулт”, които закупиха активите на “Кремиковци” за 161,6 млн. евро през пролетта на 2011 година. Сумата, срещу която “Крис Мит” ще придобие капитала на трите фирми за търговия с цветни и черни метали, не е обявена публично. Интересно е, че в решението на КЗК е записано, че фирмата купувач има намерение да възстанови част от мощностите на комбината. Според документа в “Кремиковци” ще бъдат произвеждани и продавани горещовалцувани и студеновалцувани плоски стоманени продукти (рулони), плоски продукти с метално покритие и плоски продукти с органично (пластмасово) покритие.
От КЗК посочват, че “Крис Мит” се държи от Кристиян Младенов, който е собственик на 76% от капитала на компанията. Акционери с по 6% от капитала са още Наско Атанасов, Златин Дяков, Петър Лещаров и Емил Димитров. Регистрацията на фирмата е в столичния район “Надежда”. От своя страна собственици на трите компании, които ще бъдат придобити от “Крис Мит”, са регистрирани на територията на Британските Вирджински острови. Проверката на КЗК е показала, че в момента тези предприятия не изкупуват метали и метални отпадъци, нито преработват суровини. Тяхната дейност е съсредоточена в освобождаване на нетекущи активи на “Кремиковци”, както и продажба на стоки, материали и отпадъци. След като се запознават със ситуацията на пазара за черни и цветни метали, от КЗК не смятат че сделката нарушава конкуренцията и разрешават осъществяването й.
Кандидат-купувачът Младенов е бивш член на управителния съвет на футболен отбор “Локомотив София”, съобщава “Капитал”. Управляваната от него фирма “Крис Мит” се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и отчита 18 хил. лв. загуба.

Пак продадоха “Кремиковци”

Бившият металургичен соцгигант “Кремиковци” отново ще смени собственика си. Комбинатът не работи от години, а самата компания беше обявена във фалит, земята и сградите купени, а голяма част от машините бяха нарязани на скрап от сегашния притежател на активите. Сега предстои нова смяна на собствеността, която се вижда от съобщение до Комисията за защита на конкуренцията. В него фирмата “Крис мит” уведомява за намерението си да придобие 100% от капитала на собствениците на активите “Елтрейд къмпани”, “Надин металс трейд” и “Валпет консулт”.

За планове за продажба на остатъците от “Кремиковци” се заговори преди няколко месеца. Съобщението до антимонополното ведомство е сигнал, че сделката е договорена и ще се случи, като се мине през продажба на самия собственик. Цената не се обявява, но според два независими източника на “Капитал Daily” тя е между 180 и 200 млн. евро. Това е повече от сумата, която “Елтрейд” плати преди две години за активите, въпреки че голяма част от тях бяха продадени като метални отпадъци, а производство въобще няма. Купувачът също е странен – фирмата е с миниатюрен оборот от 7 хил. лв. през 2011 г. и е с мажоритарен собственик със съдебно минало . Според повечето представители на металургичния сектор новият собственик е свързан отново с Първа инвестиционна банка (ПИБ), която финансира първата покупка на активите. Доказателства за връзката обаче липсват, а от банката не коментираха.

Кой продава

Трите компании, които са обект на предстоящата сделка, трудно могат да представляват интерес за купувача сами по себе си. Всички те са с предмет на дейност добив и търговия с цветен и черен скрап и са регистрирани на адреса на бившата административна сграда на “Кремиковци” в квартал Ботунец. Последните налични отчети показват, че от тях единствено “Надин металс трейд” отчита печалба за 2011 г. – 1.6 млн. лв., въпреки че приходите й са най-малки – 8.3 млн. лв. За същата година “Елтрейд” е на минус с 19.5 млн. лв. при 132.5 млн. лв. оборот, а “Валпет” е с 4.8 млн. лв. загуба (10.5 млн. лв. продажби). Най-ценните им активи са земята и производствените мощности на бившия металургичен комбинат край София.

Връзката на тези дружества с финансовата институция обаче не е само като между кредитор и кредитополучател. Фактът, че зад офшорните собственици на тези, а и на други финансирани от ПИБ фирми изплува едно и също кипърско име, говори по-скоро за това, че банката упражнява непряк контрол върху някои свои длъжници. Справка в Търговския регистър показва, че собствениците на “Елтрейд” и “Валпет” – регистрираните в Кипър Bassion Management Limited и Spicata Consulting Limited, се представляват от Лениа Пападопулу. Близката й съименничка Мария Пападопулу пък подписва от името на собственика на “Надин” Toleedo Associated Limited. Лениа Пападопулу е представител също на Legnano Enterprises Limited, която притежава 7.7% от капитала на ПИБ според сайта на банката. Името й излиза и около друг голям длъжник на банката – ОЦК – Кърджали. Цинковото производство на комбината миналата есен беше купено от “Хармони 2012″ със собственик регистрираната на Британските Вирджински острови Harmonee Holdings Limited, чийто директор е Лениа Пападопулу.

Тайният купувач

За да се проследи логиката на предстоящата сделка, трябва да се върнем две години назад, когато земята и сградите на “Кремиковци” бяха продадени от синдика на създадената месец по-рано “Елтрейд къмпани” за сумата от 316 млн. лв. Като собственик на фирмата по онова време се водеше 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който по-късно я продаде на Bassion Management. За покупката на “Кремиковци” ПИБ предостави заем от 59 млн. евро на “Елтрейд”, а свързаните с нея “Надин металс трейд” и “Валпет консулт” получиха съответно 53.7 млн. евро и 56.2 млн. евро. И за трите заема беше учреден залог върху активите на металургичното предприятие в полза на банката. Справка в Търговския регистър показва, че в началото на ноември миналата година “Надин металс трейд” е подписала анекс към договора за залог с ПИБ във връзка с удължаването на срока на кредита. Според документа падежът се премества с почти две години напред и вместо 30 септември 2012 г. става 20 юли 2014 г. Същата година е падежът и на заема на “Елтрейд”. Именно тази отсрочка дава основания на източници от сектора да предполагат, че сделката цели по-скоро “освежаване” на експозицията на банката.

“Крис мит” трудно може да се определи като стратегически инвеститор. Компанията се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и отчита 18 хил. лв. загуба. Единственото нещо, с което се свързва името й, е собственикът й Кристиян Младенов.

Преди няколко седмици се е случило раздвижване в собствеността на “Крис мит”. Въпреки че Младенов остава мажоритарен собственик с 38 дяла от капитала (76%), в средата на март той е продал останалите 12 дяла от фирмата на четирима нови съдружници. Сред тях прави впечатление името на Петър Лещаров, който участваше в управлението на няколко фирми на бившия собственик на “Кремиковци” Валентин Захариев, като допреди няколко месеца е ръководел тръбопрокатния завод “Интер пайп”. Малък дял има и един от бившите енергетици на “Кремиковци” Емил Димитров.

Профилът и историята на фирмата купувач показват, че е твърде амбициозно от нея да се очаква съживяване на производствената площадката на завода. Затова е много вероятно сегашната продажба да е само междинна стъпка към друга сделка. “Ако някой наистина иска да купи актива и е готов да плати стотици милиони, то трябва да направи проучване с месеци. А при тази сделка един път една кола с купувачите се разходи из централната алея”, коментира източник, близък до “Кремиковци”. От първите дни на април обаче наистина настанала малка промяна – охранителната фирма на сегашния собственик работела успоредно с охранители на бъдещия. А някои от съдружниците вече се били нанесли в административната сграда към комбината.

Според друг източник истинският купувач е руската “Северстал”. Не е известно обаче тя да е правила дю дилиджънс (финансов и правен анализ), а без такъв едва ли компания от такъв мащаб би предприела някаква сделка. Още повече че за всякакви инвестиции извън страната руските стратегически предприятия трябва да получат одобрение от Москва.

Друг източник посочи, че купувачът възнамерява да възобнови стоманопроизводството, като преработва скрап и създава различни видове ламарина. “Сметката на никой инвеститор няма да излезе, ако само реже старите мощности за скрап. Има няколко завода, които са в добро техническо състояние и лесно може да заработят”, каза той. От сектора обаче казват, че интересът към производство е нисък, защото в Европа имало свръхпроизводство.

Така ролята на “Крис мит” изглежда по-скоро временна. А дългосрочното бъдеще на площадката – все още неясно.

Какво става с “Кремиковци”?

Миналата година никому неизвестният 26-годишен Лъчезар Варнаджиев купи за 316 млн.лв. обособена част от МК “Кремиковци”. Наричаният само преди четвърт век “гордост” и “гигант” на социндустрията за пореден път смени собственика си, ставайки притежание на компания без история, регистрирана месец преди деня на продажбата. Медиите пошумяха около скандалната възраст на купувача, произхода на средствата му и финансирането на сделката. Националната агенция по приходите тушира ажиотажа, разгласявайки, че започва пълна проверка на обстоятелствата около покупко-продажбата, след което поредното чудо на сбъркания ни преход бе “затиснато” от по-нови, по-атрактивни и по-кресливи събития.

Предистория на историята

Открит през 1963 г., МК “Кремиковци” постепенно увеличава обороти. Към 1989 г. комбинатът се е разраснал на 24 кв. км площ, върху която функционират 25 завода с общо около 15 000 работници, той осигурява 25% от товарите, превозвани от БДЖ, както и 50% от оборотите на пристанище Бургас. След две петилетки в условията на свободна “входно-изходна” икономика на сметката му се натрупват задължения в размер на 640 млн. лв. (деноминирани) и множество претенции за замърсяване на околната среда. Гигентът влиза в “черния списък” на губещите предприятия заедно с БГА Балкан, ДЗУ-Стара Загора, Горубсо-Мадан и др. и през 1999 г. 71% от акциите му са продадени на фирмата на Валентин Захариев – “Дару металс” срещу 1 долар и обещание за инвестиции в размер на 300 млн. долара, които да бъдат направени за период от пет години.
След смяна на собствеността, вероятно като жест на добра воля, правителството опрощава 201 млн. лв. от дълговете на Кремиковци и отпуска 183 млн. лв. за погасяване на задължения на комбината към НЕК и Булгаргаз, което по своята същност е държавна субсидия на частна компания. “Дару металс” е преименувана на “Финметалс”, а през 2004 г. Софийски градски съд налага запор на притежаваните от нея акции на металургичния комбинат поради неизпълнени ангажименти от приватизационния договор. Мярката е предпазна с цел ограничаване възможностите на В. Захариев за “бягство” от поетите ангажименти. Решил да се отърве от Кремиковци, той заобикаля възбраната, продавайки не акциите, а компанията, която ги притежава.
От 2005 г. “Финметалс” официално става част от Глобъл стийл метълс лимитид (GSHL). Новият собственик Прамод Митал разсрочва дълговете към НЕК и Булгаргаз за 10 г. и обещава на свой ред 300 млн. евро инвестиции до 2011 г. Той прави и още нещо. Плаща задълженията на комбината към Агенцията за държавни вземания (112.8 млн. лв.), която вдига запора върху акциите на дружеството. Те веднага са използвани като залог за емисия облигации на стойност 325 млн. евро, пласирани чрез Лондонската фондова борса. Сумата от тази финансова операция обаче не е инвестирана в Кремиковци и задълженията продължават да се трупат. Опитите на Прамод Митал да намери купувач за комбината се провалят.
През 2008 г. дружеството е обявено в неплатежоспособност, а през 2010 г. в несъстоятелност. Пазарната стойност на активите му към 2010 г. възлиза на 837.2 млн. лв., но срещу тях стои колосалната сума от около 2 млрд. лв. дългове. Следват два неуспешни търга за продажба на онова, което е останало от него, провеждани през 2010 г., като цената тръгва от 565.5 млн. лв. и слиза на 452.4 млн. лв., без да има сделка.

Офшорки и хора-пешки в печеливша комбинация

Проведеният на 7 февруари 2011 г. трети търг за продажба на активите на Кремиковци за 396 млн. лв. отново няма успех. Ако някой чака обаче цената да пада още, вече е получил сигнал, че забавянето оттук нататък става високорисково, понеже има заявен интерес към комбината, макар нереализиран в покупка. Време е за действия – и те не закъсняват.
На 23.02.2011 г. Симеон В. Стоянов (известен с участието си в шест различни дружества, между които “София Ленд” и фирми от групата “Надин”) учредява “Надин металс трейд” ЕООД с предмет на дейност: изкупуване, съхраняване, преработка и търговия с цветни и черни метали. Капиталът на дружеството е 20 000 лв., внесен по набирателна сметка в Първа инвестиционна банка (ПИБ) АД. На 08.03.2011 г. Лъчезар Варнаджиев повтаря като под индиго действията на Симеон Стоянов, регистрирайки “Елтрейд къмпани” ЕООД. Размерът на капитала, банката и предметът на дейност са същите.
Третият участник в комбинацията е фирма “Валпет консулт” ЕООД, собственост на Валентин Петров Войнов (лице със същото име се среща два пъти в регистрите с дарители на ПП ГЕРБ – през 2007 г. с 4000 лв. и през 2008 г. с 5000 лв.).  Регистрирана е през 2009 г. с 5000 лв. капитал и предмет на дейност: експлоатация на търговски обекти и търговия. До края на 2010 г. тази компания е “спяща” – няма дейност, както се разбира от декларациите, представени в Търговския регистър. На 04.01.2011 г. в играта влиза първата офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови – “Спиката консултинг лимитид”, която подава молба за приемане като съдружник във “Валпет консулт”.
Към 12.04.2011 г. – датата на четвъртия търг за продажба на Кремиковци, публичните участници в предстоящия “спектакъл” са структурирани. И трите еднолични дружества с ограничена отговорност – “Надин металс трейд”, “Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани”, са без история, без собственост, и са притежание на български граждани, нямащи нищо общо с металургията. Тези обстоятелства пораждат резонни въпроси в публичното пространство относно произхода на средствата за финансиране на сделката и съмнения за наличие на задкулисен интерес към остатъците от комбината. Плащането на сумата от 316 млн. лв (на 14.04.2011 г.) от официалния купувач “Елтрейд къмпани” ЕООД слага началото на процес на бърза и тиха трансформация на собствеността и в трите дружества.
На 29.04.2011 г. “Толедо асоушиейд лимитид”, регистрирано на Британските Вирджински острови, подава молба до “Надин металс трейд”, с която заявява желание да придобие дяловете на собственика – Симеон Стоянов. Две седмици след това, на 16.05.2011 г., “Валпет консулт” ЕООД вече е собственост на “Спиката консултинг лимитид”. Излизането на решението на Софийски градски съд от 02.06.2011 г. за въвеждане във владение на купувача в МК “Кремиковци” дава допълнителен тласък на промените, случващи се почти паралелно и в трите компании. На 08.06.2011 г. Валентин Войнов излиза от играта, освободен от новия собственик на “Валпед консулт” – офшорката “Спиката консултинг”. Мястото му е заето от следващата пешка – Пламен Георгиев Атанасов (собственик на “Монолитно строителство” ЕООД, строил ВЕЦ “Калето” – 3 МВт, на площадката на “Асарел-Медет”, открита от Бойко Борисов на 03.06.2011 г.). Същия ден Симеон Стоянов продава “Надин металс трейд” на “Толедо асоушиейд лимитид”. След седмица на сцената се появява и третата офшорка – “Бессиън мениджмънт лимитид”, и тя с регистрация на Британските Вирджински острови, с молба за придобиване дяловете на “Елтрейд къмпани” от Лъчезар Варнаджиев. Дни преди да продаде компанията обаче, Варнаджиев учредява залог върху закупения от него МК “Кремиковци” в полза на ПИБ срещу сумата от 59 млн. евро.
На 05.08.2011 г. в един и същи ден “Валпет консулт” и “Надин металс трейд” правят същото – залагат пред ПИБ АД търговското предприятие срещу сумите от  56 243 000 евро и съответно  53 685 650 евро. Оттук нататък, макар три различни офшорни компании да са собственици на българските фирми, които се разпореждат със собствеността и управляват “Кремиковци”, действията на чужденците са напълно синхронизирани, все едно се командват от едно лице. До края на м. август 2011 г. адресите на управление на “Елтрейд къмпани”, “Валпет консулт” и “Надин металс трейд” са преместени в бившата административна сграда на Кремиковци. На 27.12.2011 г. Лениа Пападопулу като представител на “Спиката консултинг” освобождава Пламен Г. Атанасов и назначава за управител на “Валпет консулт” Петър Владимиров Ташков, а като представляваща “Бессиън мениджмънт лимитид” избира за втори управител на “Елтрейд къмпани” – Дамян Весков Бояджиев, който да упражнява правата на собственика заедно с Лъчезар Варнаджиев. На същата дата и Мария Пападопулу, представител на “Толедо асоушиейд лимитид”, назначава втори управител на “Надин металс трейд” – Тодор Петров Чакалов. И в трите дружества е вдигнат лимитът на разпоредителни сделки от 200 лв. на 200 000 лв., без да се иска съгласие от собственика.

ПИБ АД и група “Надин” – “скромният” шепот
на парите

Взривеният обществен интерес около продажбата на “Кремиковци”, провокиран най-вече от неяснотата на произхода на средствата на купувача, принуждава ПИБ АД, ден след като е извършено плащането по сделката, да признае, че е осигурила финансирането чрез т.нар. “мостово кредитиране” на трите компании – “Елтрейд къмпани”, “Валпет консулт” и “Надин металс трейд”, със сума в размер на 161.6 млн. евро, или 316 млн. лв. общо. Макар банковият кредит у нас да е приет като изрядна форма за доказване “чистота” на парите, остават въпроси, на които никой така и не дава смислен отговор – как на фирми по на един месец (каквито са и “Елтрейд къмпани”, и “Надин металс трейд”) се отпускат  заеми за милиони без нищо насреща. Как собствениците на компаниите (“Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани”) гарантират, че ще върнат парите, след като нямат опит в управлението на активи. Всичко това, прибавено към становището на експосланика на САЩ в България Дж. Байърли за ПИБ АД, причислил я към една от “гнилите ябълки” на банковата ни система в свой доклад с инд. 06SOFIA1652 от 2006 г., публикуван на сайтовете на “Уикилийкс” и българското му поделение Биволъ.бг, както и светкавичната трансформация на собствеността на фирмите купувачи след осъществяване на сделката към офшорна зона, оставят съмнения за задкулисие, което по някакви причини старателно се крие от светлината на прожекторите.
Другото, което остава встрани от публичното внимание, са финансовите резултати от дейността на трите компании след влизането им във владение в “Кремиковци”. На 08.06.2012 г. едновременно са приети годишните им отчети от представителите на офшорките-собственици. Макар две от тях да приключват годината със счетоводна загуба, а едната – “Надин металс трейд” с печалба, управителите им са освободени от отговорност.  Мониторингът на счетоводните документи показва, че “Валпет консулт”, “Елтрейд къмпани” и “Надин металс трейд” са реализирали приходи в размер на 151 386 000 лв. (вж. таблицата). Тази сума покрива почти половината от отпуснатия от ПИБ АД заем в размер на 316 млн. лв. и е получена само за половин година от продажбата най-вече на скрап. И трите фирми прогнозират увеличаване на приходите през 2012 г. съответно с по 10%  за “Валпет консулт” и “Надин металс трейд”, а за “Елтрейд къмпани” – с 40%.
“Надин комерс” е компанията, посочена в отчетите и на трите дружества като основен клиент. Тя е част от групата “Надин”, притежаваща завод за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, открит от Б. Борисов през 2010 г., и една от останалите хиляда структури в страната с лицензирани пунктове за изкупуване на метален скрап, след като правителството на ГЕРБ въведе ограничителен режим за този вид бизнес. Групата “Надин” чрез дружеството си “Надин – Н” е свързана по странен начин с “Елтрейд къмпани” още при създаването на последната, доколкото и двете са регистрирани на един и същ адрес в София на ул. “Перник” №120. Има и други “съвпадения”. Четири от фирмите в групата “Надин” – “Надин комерс”, “Надин транс”, “Надин реал естейт” и “Надин холд” са собственост на “Надин метал”, който се притежава от “Надин – 3″, а тя пък на свой ред от “Надин – Н”. Скрити една в друга, компаниите-матрьошки в крайна сметка водят до офшорната зона на Британските Вирджински острови, където е регистриран новият собственик на “Надин – Н” – “Никила дивелопмънтс лимитид”. На него на 22.06.2012 г. тримата притежатели на части от група “Надин” – Радослав Босилков, Владимир Тодоров и Огнян Шопов, прехвърлят дяловете си.
През 2011 г., след като става основен клиент на трите компании “Валпет консулт”, “Елтрейд къмпани” и “Надин металс трейд”, разпореждащи се с активите на “Кремиковци”, “Надин комерс” реализира двоен ръст на приходите в сравнение с 2010 г. (вж. таблицата), които достигат 332 млн. лв. Нюанс в партньорството им е фактът, че счетоводните отчети на трите дружества “Елтрейд къмпани”, “Надин металс трейд” и “Надин комерс” са изготвени от една и съща одиторска фирма – “Одит консулт 99″ ЕООД.
През юли 2012 г. при спецакция на полицията са задържани Радослав Босилков – един от формално бившите собственици на групата “Надин”, заедно с Павел Варнаджиев – брат на Лъчезар Варнаджиев (младежът, купил Кремиковци), по обвинения за данъчна измама с ДДС. Към момента няма допълнителна информация от МВР докъде е стигнало следствието и води ли се такова въобще. На 10.09.2012 г. Ления Пападопулу, представляваща “Спиката консултинг лимитид”, отстранява Лъчезар Варнаджиев от “Елтрейд къмпани”, а Мария Пападопулу, представляваща “Толедо асоушиейд лимитид”, освобождава Симеон Стоянов от “Надин металс трейд”.
Ако запазят темповете на работа от 2011 г., останалите трима управители на трите компании, разпореждащи се с активите на “Кремиковци”, нищо чудно до края на тази година да върнат на ПИБ АД заема, отпуснат за покупката на металургичния гигант, или поне голяма част от главницата му. Още повече, че на общата им страница в интернет непрекъснато вървят обяви за продажба на тонове метали и метални изделия, в тяхно разпореждане са около 250 км железен път, 36 дизелови локомотива, 2 електровоза, 200 вагона за вътрешно-технологични превози и 490 за превози на товари по националната жп мрежа. Наличието им може да стане основание за заявка за навлизане в бизнеса с товарни превози.
Трайчо Трайков, който към момента на продажбата на “Кремиковци” е министър на икономиката, енергетиката и туризма, изразява задоволство от сделката, тъй като според него работниците ще получат заплатите си, а 80 млн. лв. ще влязат в Националната агенция по приходите (НАП). След направеното светкавично прехвърляне на собствеността на компанията-купувач и партньорите й в офшорната зона на Британските Вирджински острови, нищо чудно държавата да си остане с тези 80 млн. лв. А приходите от продажбите, след като бъде върнат заемът на ПИБ АД, да “изтекат” към неперсонифициран собственик извън пределите на България, игнорирайки всекидневно внушаваните от Б. Борисов и С. Дянков мантри за ниски данъци, макроикономическа стабилност и сигурност на банковата ни система. Очевидно раят не е тук и “Кремиковци” е поредното потвърждение на това. Очевидно повтарянето на една и съща грешка не води до избягването й. А може и точно това да е целта.