Общините също са недоволни от новия закон за отпадъците
юни 29, 2011, 14:59
Новият закон за управление на отпадъците ще забрани изкупуването от физически лица на метални отпадъци в пунктовете за събирането им. Освен това самите депа вече ще може да се откриват само в общини с приети общи устройствени планове (ОУП), които към момента са около 30% от общо над 260 общини.
За откриването на такива депа се предвиждат и високи банкови гаранции, която съответната компания ще плаща еднократно – от 100 хил. лв., както и по 50 хил. лв. за всеки следващ пункт. Размерът им е обвързан с условието да не се приема краден скрап, иначе банковите гаранции “изгарят”. Така според екоминистерството фирмите няма да имат интерес да приемат крадени метали.
Гражданите ще предават безплатно
Гражданите няма да могат да предават метални отпадъци срещу заплащане на досегашните площадки. Това ще може да става само на организирани от общините с приет ОУП места. Ако местните власти нямат средства да ги изградят, ще могат да сключват договори за публично-частно партньорство с организации за оползотворяване на отпадъци, но само с такива, които вече имат предварителни договори с други поне 10 общини с общо население поне 500 хил. души.
На тези площадки гражданите ще могат да изхвърлят безплатно дребни метални отпадъци като тенджери, прибори и др. Битовият скрап с по-големи габарити – като радиатори, бяла техника и стари коли, ще се събира от организациите по оползотворяване, които сами ще решават дали ще предлагат само извозването им или и някакво заплащане.
Тъй като предлаганият модел силно ограничава възможността за конкуренция между тях (при логичното допускане, че 10-те изисквани общини са съседни), по-вероятна изглежда първата възможност. Глобата за изхвърлен на улицата скрап е от 300 до 8000 лв.
Една фирма подкрепя, стотици се притесняват
Предлаганите промени предизвикаха протеста на по-малките компании в бранша. Те твърдят, че новият закон на практика ще ги извади от пазара, тъй като повечето от тях нямат капацитет да работят с десет общини.
Недоволстват и тези, които сега се препитават от изкупуването на скрап – кабели, домакински уреди, части от автомобили. Според екоминистерството обаче именно това е причината за промените – да се пресекат кражбите на метали, които след това се предават в малки пунктове, предимно в сивия сектор.
Мнението на повечето участници в протеста пред Народното събрание в сряда, организиран от 176 компании, изкупуващи скрап, е че новият закон ще облагодетелства няколко големи ирачи, които могат да отговорят на изискването за договори с 10 общини. Най-често даваният пример от тях беше с фирмата “Надин”, свързана с новия собственик на “Кремиковци”.
По думите на управителя й Любомир Тодоров тя има договори за контейнери за различни отпадъци със 143 общини и си сътрудничи с тях. Тодоров заяви, че въпреки че и неговият бизнес ще бъде засегнат, той подкрепя закона, тъй като ще отсее доста малки компании, които само прибирали екотакси.
“Аз съм готов да посоча за какво отиват екотаксите, които събираме. Нека и другите компании да покажат”, добави Тодоров. По думите му много организации събират екотакси, но в крайна сметка фирмите в тях не рециклират отпадъците, а представят документи, че са ги изнесли. И точно този износ сега се проверява от екоминистерството.
Срещу идеите на екоминистерството се обяви Българската асоциация по рециклиране (БАР), в която членуват 70 компании, сред които “Аурубис”, “Монбат”, “Стомана индъстри” – Перник, “София мед” и др. Изпълнителният й директор Владимир Димитров твърди, че затварянето на сегашните площадки за скрап ще обрече 14 хил. души на безработица, тъй като те нямат друга квалификация. По изчисления на асоциацията и държавата ще губи над 100 млн. лв. годишно от приходи, които повече няма да постъпват.
“Ако се ограничат възможностите за събиране и оползотворяване на скрап, ще загубим голяма част от нашия ресурс. Ще получаваме по-малки количества и те ще се оскъпят. Категорично подчертавам – ние сме за мерките срещу кражби на скрап и искаме този проблем да се реши, въпросът е под каква форма и с какви методи ще стане това.
Има риск, ако законът се приеме в сегашния му вид, пазарът на скрап да се концентрира в няколко по-големи фирми и да се създаде риск от монополизирането му. Това е на теория, но ако не се случи друго, а останат само високите банкови гаранции, няма да е е далеч и от реалността”, каза Антон Петров, регионален мениджър на “Виохалко” за България.
“Малките и средните фирми, които разполагат с една или няколко малки площадки само в един определен регион, ще отпаднат. Те са първични доставчици, които препродават суровината на големите доставчици. В момента се потребяват 1 млн. тона скрап, но това потребление е заради свитото търсене при кризата и ще нараства.
Ако законът влезе в сила обаче, тези количества ще намалеят и на пазара ще останат само най-големите фирми от сектора. Може дори да се стигне до внос. Ние също сме за прекратяване на кражбите, но трябва да има начин за законното му събиране по цялата територия на страната”, каза и Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
И общините се готвят за скок
Срещу част от измененията недоволстват и общините. Някои от тях не са съгласни да изграждат площадки за металните отпадъци на гражданите, тъй като нямат пари за това. Евдокия Манева ги посъветва да прибегнат до публично-частно партньорство с фирми от частния сектор, които могат да събират отпадъците от името на общината и да й заплащат за това.
Не е ясно как ще се реши и проблемът с изискването за приети общи устройствени планове на общините. Според фирмите от бранша това ще наложи затварянето на 2000 от общо 2400 площадки. Без ОУП сега са градове като Ловеч, Благоевград, Монтана, Русе, Габрово, Стара Загора, Пирдоп, Ихтиман и дори Перник, където има завод за производство на стомана. С новия закон пунктовете в тези градове трябва да затворят.
“Ако в тези площадки са инвестирани милиард лева, както твърдят от сектора, откъде накъде гражданите отново ще поемат такава цена за изграждането на нови, и то за такъв кратък срок от 2 години. На заседание в петък ще формираме единна позиция и ще искаме среща с министър Нона Караджова за изясняване на многото ни въпроси”, каза Гинка Чавдарова, главен секретар на сдружението на общините.