Не скрап, а суровина
октомври 29, 2013, 12:53
В България действа един от най-рестриктивните режими за събиране на отпадъци - фирмите плащат по 25 хил. лв. за разрешително и отделно от това по 5 хил. лв. за всяка площадка за скрап, а почти всеки ден някой ги проверява и контролира. За сметка на това се оказва, че леярните, които преработват отпадъците, нито плащат такси за разрешителни, нито имат комплексни разрешителни за това, че замърсяват околната среда, нито пък някой ги проверява и контролира. Оказва се, че в законите за околната среда и отпадъците има пропуск, който позволява на леярните да работят на ръба на закона, а освен това и да източват ДДС.
Не скрап, а суровина
Според регламент на ЕС скрапът престава да бъде отпадък и се превръща в суровина (суровина), ако примесите не са повече от 2% от количеството чугун и стомана и не повече от 5%, ако отпадъкът е алуминий. Превръщането в неотпадък става при сортирането на площадката за скрап и може лесно да бъде постигнато, като собственикът на площадка впише тази процедура в сертификата си по ISO.
След издаването на сертификата за неотпадък товарът отпътува към леярна. “Оказва се, че всички малки леярни в България приемат не скрап, а неотпадък и съвсем законно работят без никакви разрешения, отчетност и документация, тъй като тяхната работа не е свързана с отпадъци. С работата си леярните замърсяват и околната среда, защото не притежават комплексни разрешителни понеже обемите, които преработват са много малки”, отбелязват от БАР.
Схема за източване на ДДС
Според асоциацията по-голямата част от претопените в леярните метали напускат България като вътреобщностна доставка – износ за други страни – членки на ЕС, а самата леярна начислява ДДС. Това се отнася и за продажба на продукцията им на територията на България. Самата стока няма как да се проследи или провери, тъй като е суровина и по този начин започват да съществуват схеми и за нов вид данъчни и митнически измами. Сделките със скрап са с обратно начисляване на ДДС, т.е. данъкът се начислява от купувача, а не от продавача, докато продажбата на неотпадък носи добавена стойност, която собственикът може да си приспадне от държавата.
Българската асоциация по рециклиране счита, че законът за управление на отпадъците трябва да обхване и работата на леярните и фирмите, които дават статут на неотпадък на скрапа, а тяхната дейност да бъде регистрирана и контролирана, за да не съществува сив сегмент в сектора. За да се предотвратят злоупотреби с ДДС с метални отпадъци, асоциацията е предложила на Министерството на финансите промяна на Закона за ДДС, като е предложила всички метални отпадъци, включително и неотпадъците, да бъдат с режим на обратно начисляване – да бъдат продавани, без продавачът реално да получава ДДС.