"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

 

Отново за делото с изровените танкове

юни 17, 2013, 10:10  

Шест години след като гръмна скандалът с откраднатия от южната ни граница танк “Майбах”, процесът започва отначало във Военния съд в Сливен.

При първото му гледане зам.-командирът на ямболското поделение 24200 Алексей Петров и германецът Томас Гмайнер бяха осъдени на по 4 години затвор и да платят общо 1,956 млн. лв. на Министерството на отбраната за танка. На третия подсъдим – Матеус Майер, съдът даде 3 години условно.

Военно-апелативният съд обаче откри груби пропуски в разследването и върна делото на старта. Военният съд ще заседава по него на 24 юни.

Главните герои са същите. Новият обвинителен акт е написан от същия военен прокурор – Ташко Стаматов от Ямбол, пред съда пак ще застане Алексей Петров, вече майор от резерва. Двамата чужденци ще бъдат съдени задочно, тъй като успяха да заминат за родината си, а германският съд отказва да ги предаде на българското правосъдие.

“И обвиненията са същите – за кражба на танк и за опит за кражба на втори”, обясни зам.-шефът на Военната прокуратура полк. Христо Тинев.

Танковете са германски, от Втората световна война. Те са вкопани по границата с Турция като огневи точки по времето на Студената война. Тезата на прокуратурата е, че българският офицер се е сговорил с чужденците. Те успели да изкопаят първата военна машина “Щурмгешуц” в края на 2007 г. и дори да я изнесат от страната с кораб по Дунав. Два месеца по-късно, в началото на декември 2007 г., когато опитали да изровят втория танк “Панцер V”, ги заловили. Двата танка, като повечето германски машини, били с прочутите двигатели “Майбах”. Оттам случаят доби популярност като аферата “Майбах”.

Още по време на първото дело прокурор Стаматов призна, че откраднатият и уж продаден танк не е открит, нито има доказателства как е станало това. Скандалът обаче гръмна точно заради него. Някои твърдят, че произведеният през 1943 г. “Щурмгешуц” бил личен подарък от Хитлер на царицата майка Йоанна, с посвещение на табелка от вътрешната му страна. Затова машината била известна като “Царицата”. На първия процес свидетел на обвинението разказа тази история, но призна, че я чул по време на лов.

 

Цената падна от 1 млн. евро на 40 000 лв.

 

Приложената тогава експертиза, направена от проф. Божидар Димитров, оцени танка на 1 млн. евро заради голямата му историческа и колекционерска стойност.

Сега има нова експертиза, направена по указания на Военно-апелативния съд. По нея са работили специалисти по този вид машини и експерти от Военноисторическия музей. Тяхното заключение е, че танкът струва 40 хиляди лева, тоест 50 пъти по-евтино от първоначалната му оценка. Всъщност от машината е останала само ръждясалата метална коруба, тъй като оборудването му е откраднато.

Марина Ангелова, адвокат на Алексей Петров, е доволна от новата експертиза, защото тя доказва, че оставените на произвола танкове по южната ни граница, от които са останали само корозирали железа, струват колкото скрап.

Иначе новият обвинителен акт не се различавал съществено от първия. “Има “представи”, хипотези на прокурора за разни срещи, за които няма никакви доказателства”, допълни адвокат Ангелова.

“Мен не ме вълнува, че оценката на танка е паднала драстично. Аз танкове вкъщи нямам. Абсолютни глупости са приказките за “Царицата”. Станахме за смях в Германия. Тамошната преса писа много. А един вестник – Donau Kurier, предположи, че Хитлер е подарил танка на българската царица, защото е искал да създаде… българско поколение. Просто ни се присмиват! Много е обидно… Но важното е, че през 1943 г. ситуацията за Германия е променена и всеки танк е бил нужен – заяви Петров. – Грешката ми е, че пет пъти съм обучаван като български офицер в Германия за преводач на Инспекцията по контрол на въоръжението към Генералния щаб, че зная немски, че не съм наказван, че си обичах работата”.

С Томас Гмайнер се запознали през лятото на 2007 г., когато в поделението пристигнала делегация начело със зам. военния аташе на Германия Шатауер и музейни работници от родината му, заедно с шефове от ръководството на армията ни. Делегацията искала да разгледа предстоящите за унищожение танкове, повечето от които вече били и бракувани. Целта била някои от тях да бъдат реставрирани в Германия и да останат в музеите там.

 

За генщаба машините са излишни

 

Командирът на поделение 24200 подп. Иван Томов наредил на заместника си Петров да покаже на делегацията вкопаните машини, защото единствено той знаел немски. Тогава майорът за първи път видял шефа на танко-техническия музей в Германия Томас Гмайнер, един от най-добрите познавачи в света на немските военни машини от Втората световна война.

“Това беше. Ето тази среща. Шокиран съм. На посочените дати, когато уж са станали кражбата и опитът за кражба, аз бях на работа в поделението”, твърди Петров. Той представя армейски документи отпреди десетина години, от които се вижда, че от машините не е останало нищо, освен кухи ръждясали коруби.

По случайност преди “разкритията” и последвалия арест сам началникът на Генералния щаб ген. Златан Стойков изпратил докладна до тогавашния военен министър Веселин Близнаков с предложение част от танковете да се дадат на Германската фондация за културно наследство, която иска да ги реставрира и съхрани. “Танко-огневите точки са обявени за излишни за Българската армия и са в списъка на излишните материални средства от 1 юни 2007 г.” – пише генералът.

Петров твърди, че никой в армията няма представа колко са вкопаните танкове. Като доказателство сочи факта, че по време на делото били извадени всички танкове по границата – при официално заведени 38, били изровени 83 танка!

“Танковете не растат като дърветата. Това само доказва колко са били заинтересовани армията и министерството и колко са били ценни за тях машините!”, казва Петров.

 

“Хайл Хитлер”по телефона

 

След посещението си у нас през лятото на 2007 г. Гмайнер отново се върнал заедно с приятеля си пенсионер Матеус Майер. За ужас на двамата били арестувани, а след като ги пуснали, германците се изпокарали и се разболели. Накрая били извикани в частен дом и военен следовател в отсъствието на адвоката им ги притиснал да признаят за престъплението под заплахата от 10 години затвор. След това избягали. Това твърдеше вече покойният им адвокат Румен Бянов. “Още като разбрахме, че никой не се интересува от истината, избягахме”, каза по-късно Гмайнер.

Обвинението срещу него поддържа тезата за “съмнителните му нравствени устои”. Доказателството за това е, че когато звънял мобилният му телефон, на дисплея се изписвало “Хайл Хитлер”. После се доказа, че телефонът не е негов, а на поляк.

Междувременно генералната прокуратура на Германия изпрати писмо до българското обвинение, в което заявява, че за нея такова престъпление не съществува, тъй като има “доста съмнения по обвиненията”.

Освен това в Германия това се води кражба на вещ без надзор и давността за нея е изтекла. От Германия двамата задочни подсъдими се заканиха, че ще съдят държавата ни в Страсбург. Петров пък чака само оправдаването си, за да заведе дело срещу Военната прокуратура.

Коментари

1 коментар към “Отново за делото с изровените танкове”
  1. Това същество казва:

    Господин коменданецът Златан Стойков натвори безброй простотии докато беше началник на ГЩ.Само заради това,че обяви историческото ни наследство от немски танкове за излишно…заслужава затвор.И това същество има гьонсуратщината да ходи да чества годишнини от танковите войски на България!Отврат!

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!