В момента има общо 889 площадки за изкупуване на отпадъци от метали
май 27, 2013, 15:21
Опитът на държавата да премахне незаконните площадки за скрап с въвеждането на рестриктивни промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е пред провал. Вместо да сложат край на нерегламентираната търговия с черни и цветни метали и да предотвратят кражбите, новите регулации изкараха много фирми в сивия сектор и доведоха до увеличаване на нелегалните сметища. За това алармираха от Българската асоциация по рециклиране (БАР), в която членуват 90-те най-големи фирми в бранша, и настояха за законови промени. От организацията ще направят конкретни предложения веднага щом парламентът започне нормална работа.
На боклука
В момента има общо 889 площадки за изкупуване на отпадъци от метали, които отговарят на законовите изисквания, показва обобщената информация от регионалните инспекции на околната среда и водите, с която БАР разполага. Това е рязко намаление спрямо януари 2012 г., когато броят им е бил 2372. От асоциацията изчисляват, че според числата, ако миналата година една площадка е обслужвала 3086 души, към момента би трябвало да обслужва 8267. В същото време, за да се гарантира пълното изкупуване на скрап от гражданите, в страната трябва да работят поне 1200 площадки. “При по-малко е технически невъзможно нормално да се изкупуват отпадъците”, коментира председателят на БАР Борислав Малинов.
Оттук идват и проблемите. Ако в близост няма площадка, където хората могат да се освободят от ненужните метални предмети в дома си, те едва ли биха поели разхода да ги превозят на по-далечно разстояние, за да ги предадат. Точно затова от асоциацията смятат, че това е предпоставка за образуване и изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани сметища. Това е в абсолютно противоречие не само с европейските правила, а и с нормалната логика. Освен че по този начин се замърсява околната среда, се губят и ценни материали, които могат да се рециклират.
Неизяснен произход
Проблемът с незаконните площадки е не по-малко сериозен, тъй като те са обичайните места, където крадените метали се пласират. Причината за това е, че редовните търговци са подложени на непрекъснати проверки и контрол, а рискът да нарушат правилата може да им коства между 30 и 100 хил. лв. глоба и отнемане на лиценза. В същото време нелицензираните площадки се радват на далеч по-голямо спокойствие. Още преди месец, когато изтече срокът за прелицензиране на фирмите, от асоциацията посочиха, че между 800 и 1000 са площадките, където се изкупуват метали с неизяснен произход. По данни на полицията в резултат на масираните проверки през 2012 г. кражбите са намалели с близо 40%, но от началото на тази година се забелязва ръст. Въпреки това проверени са били незначителна част от сигналите. Според Малинов това е само началото, тъй като незаконните площадки тепърва ще навлизат в своето развитие.
Непосилно за малките
Именно новият закон обаче е основната причина за увеличаването на сивия сектор, твърдят от бранша. Промените въведоха редица изисквания като постоянно видеонаблюдение на площадките, пълен контрол върху произхода на металите, забрана да се изкупуват кабели, релси и капаци от шахти. С това обаче добрите намерения свършват. Компаниите бяха принудени да се прелицензират, като за целта трябваше да платят банкова гаранция от 25 хил. лв. за дейността плюс по 5000 лв. на всяка площадка. “За малките фирми това е непосилна сума и те отиват в сивия сектор”, коментира Малинов. Според него допустимата гаранция е 5 -10 хил. лв. “Ако бъде намалена гаранцията, малките търговци ще могат да си позволят да се върнат отново в светлия бизнес”, смята той.
В момента България на практика има най-рестриктивния закон за контрол върху търговията с отпадъци в ЕС. Заради редицата ограничения, които налага върху бизнеса и гражданите, законът беше атакуван в Конституционния съд от група депутати, които са открили нарушения в 18 текста. Затова от БАР са категорични, че законът трябва да се промени. “Веднага щом тръгне парламентът, може да се очакват инициативи от нас”, каза Малинов.
Съгласна съм с г-н Малинов . Подкрепям инициативата за намаление размера на гаранцията . Законът трябва да помага на бизнеса и на гражданите , а не само да санкционира . Лесно е да се търсят нарушения . И очакваме повече помощ и разяснения от МОСВ .