Писмото до Бойко Борисов от 176 фирми, несъгласни с новия ЗУП
юни 13, 2011, 14:15
176 търговски дружества са изпратили писмо до премиера Бойко Борисов, за да изразят недоволството си от изработения от Министерството на околната среда и водите Проект на Закон за управление на отпадъците. Според тях законопроектът заплашва да нанесе непоправими щети не само в един икономически сектор, но и да подложи на съмнение действителната воля на българското правителство за адекватна икономическа политика.
Пълния текст на писмото: Уважаеми г-н министър-председател, С настоящето писмо ние, подписаните по-долу представители на 176 търговски дружества, изразяваме своята дълбока загриженост по повод изработения от Министерството на околната среда и водите Проект на Закон за управление на отпадъците, който заплашва да нанесе непоправими щети не само в един икономически сектор, но и да подложи на съмнение действителната воля на българското правителство за адекватна икономическа политика, основана на конситуционния принцип на свободната стопанска инициатива, равнопоставеност на видовете собственост и неприкосновеност на частната собственост, правната сигурност и стабилност, както и съобразяването с основните положения на общоевропейската конкурентна и антимонополна политика. Основните ни възражения са следните: 1. Премахването на режима по лицензиране на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, и заменянето му с разрешителен режим, без съмнение ще засегне правата на действащите понастоящем търговски субекти и на практика представлява обратно действие на правни норми по отношение на тях. От друга страна, тази промяна в регулирането на дейностите в приложното поле на закона неизбежно ще засили влиянието и тежестта на администрацията, което е в противоречие с основната тенденция на съвременната регламентация на стопанската дейност. 2. Изискването дейностите с ОЧЦМ да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности. Проектът на ЗУО предвижда “дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори и излезли от употреба моторни превозни средства се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение” (чл. 38, ал. 1 от ЗУО). Към настоящия момент около 2/3 от общините в България нямат общи устройствени планове, което означава, че на територията не тези общини не могат да се разполагат площадки за извършване на дейности с ОЧЦМ. Въвеждането на това изискване е в противоречие с разпоредбите на ЗУТ, според които местоположението на площадките за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци се определя не само с общите, но и с подробните устройствени планове (Чл. 97, ал. 1 от ЗУТ). Това изискване на проектозакона би имало пряк противоконкурентен ефект, тъй като ограничава географски пазара на търговията с отпадъци от черни и цветни метали. В тази връзка разпоредбата нарушава нормите на Закона за защита на конкуренцията. Приемането на подобна разпоредба би било и в нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност за неналагане на изисквания, ограничения и тежести, водещи до ограничаване на конкуренцията от страна на държавните органи и органите на местното самоуправление. 3. Задължаването на гражданите да предават безвъзмездно само на общински площадки отпадъците си от черни и цветни метали (чл. 39, ал. 3 и на чл. 19, ал. 3, т. 11 от проекта на ЗУО) 3.1. Задължението за безвъзмездно предаване на ОЧЦМ. Задължаването на гражданите да предават безвъзмездно притежаваните от тях отпадъци от черни и цветни метали е противоконституционно и е в пряко противоречие с основни принципи и норми на правото на ЕС и на международните актове за защита правата на човека, включително Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Лишаването на гражданите от правото да се разпореждат възмездно със собствените им вещи е в нарушение на основни конституционни принципи, сред които са принципите за неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България) и свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1 от Конституцията). Проектозаконът нарушава и правото на собственост, гарантирано от чл. 17 на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), според която “всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава.” Отнемането на свободата на гражданите да се разпореждат с частната си собственост, така, както намерят за добре, включително като я предават срещу заплащане, е в нарушение и на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, защитаващ собствеността и правото на физическите лица свободно да се ползват от своите притежания. Запазването на разпоредбите на чл. 39, ал. 3 и на чл. 19, ал. 3, т. 11 от проекта на ЗУО, въвеждащ задължението за безвъзмездно предаване на отпадъци, създава реален риск от ангажиране на международната отговорност на Р. България пред Европейския съд по правата на човека за нарушение на ЕКЗПЧОС. Освен това, възможно е да се потърси отговорност от държавата за нарушаване на норми на правото на ЕС пред Европейския съд в Люксембург, Европейската комисия и други компетентни правозащитни органи на ЕС. 3.2. Задължението за предаване на ОЧЦМ само на общински площадки. Задължаването на гражданите да предават отпадъците си от черни и цветни метали само на общински площадки би означавало монополизиране и национализиране на търговията с отпадъци от черни и цветни метали, ликвидиране на пазара и свободната конкуренция в този стопански отрасъл и увреждане на правата и интересите на частните икономически оператори и на потребителите. Въвеждането на това изискване би довело да нарушаване на гарантираните от Конституцията и правото на ЕС принципи на: – свободна стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1 от Конст., чл. 16 от ХОПЕС); – на гарантиране на еднакви правни условия за всички граждани и юридически лица при осъществяване на стопанска дейност (чл. 19, ал. 2 от Конст.); – предотвратяване на злоупотребата с монополно положение, нелоялната конкуренция и защита потребителя (чл. 19, ал. 2 от Конст.). Създаването на монопол на общините в дейността по събиране на отпадъци от черни и цветни метали е противоконституционно, тъй като Конституцията на Република България забранява създаването на монополи, освен за дейностите, изрично и изчерпателно посочени в Конституцията, и то само в полза на държавата, не и на общините (чл. 18, ал. 4 от Конституцията). Монополизирането и национализирането на дейността по събиране на отпадъците в полза на общините би засегнало пряко и пазарите на свързаните с тази дейност услуги по транспортиране и третиране на отпадъците, като ще създаде условия за контрол и антиконкурентно въздействие от страна на общините върху тези пазари. Общинският монопол на пазара на търговските дейности с черните и цветни отпадъци е в нарушение на правилата на свободната конкуренция и на пазарната икономика. По-конкретно, това изискване на проектозакона влиза в противоречие с нормите на Закона за защита на конкуренцията, които изрично забраняват на държавните органи, включително органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, да предотвратяват, ограничават, нарушават конкуренцията в страната (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗЗК). Посочената норма на проекта на ЗУО би имала пряк противоконкурентен ефект, тъй като би довела до предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на услугите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъци от черни и цветни метали. Също така, създават се предпоставки за злоупотреба от страна на общините с монополно или господстващо положение и изкривяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазарите на услуги, свързани с ОЧЦМ. Нещо повече, след присъединяването на България към ЕС, българският пазар е част от единния европейски пазар и ликвидирането на конкуренцията на българския пазар засяга интересите не само на българските, но и на европейските икономически оператори и съставлява нарушение на разпоредбите на Европейското право, гарантиращи свободното движение на услуги и капитал, както и свободната конкуренция на Вътрешния пазар, и е основание за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. 4. Задължение за представяне на банкова гаранция като условия за издаване на разрешение за извършване на дейност по третиране на ОЧЦМ С проектозакона се въвежда изискване за предоставяне на банкова гаранция в размер на 100 000 лв. за фирма и допълнително по 50 000 лв. за площадка за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци от черни и цветни метали (чл. 69, ал. 2 вр. чл. 68 и 67 от ЗУО). Подобно изискване има дискриминационен и антиконкурентен характер, тъй като създава имуществена бариера за достъп до пазара на услугите по третиране на отпадъци от черни и цветни метали. С въвеждането на тази регулация се създават предпоставки за възпрепятстване на свободната стопанска инициатива и ограничаване на конкуренцията на пазара. Ограничението е от категорията ограничения, които могат да доведат до намаляване на броя на участниците на пазара и на стимулите за конкуренция. Въведеното изискване би възпрепятствало достъпа до пазара и осъществяването на дейността от икономически оператори, разполагащи с по-ограничени финансови ресурси. Всяка нормативна уредба, която поставя определени участници на пазара в привилегировано положение спрямо други, води до засягане на модела на ефективната конкуренция на пазара и уврежда интересите на потребителите. Нормите, нарушаващи равнопоставеността на стопанските субекти, създават недопустимо конкурентно предимство на едни участници на пазара пред други, като засягат непосредствено икономическите резултати от стопанската дейност на предприятията. Това може да демотивира икономическите оператори да навлязат на пазара и да намали стимулите за иновации и ефективен конкурентен натиск. Въвеждането на подобна банкова гаранция е съставлява ненужна, неоправдана свръхрегулация на стопанската дейност, обременяваща и затрудняваща дейността на икономическите оператори. Горепосочените разпоредби на проекта на ЗУО са противоконституционни, тъй като нарушават принципа на свободната стопанска инициатива, заложен в чл. 19, ал. 1 от Конст. и принципа за равенство пред закона и недискриминация въз основа на имущественото състояние (чл. 6, ал. 2 от Конст.). Нарушена е и разпоредбата на чл. 21 на Хартата за основните права на ЕС, забраняваща на държавите-членки на ЕС всяка форма на дискриминация, включително и по критерия имотно състояние. Освен разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, нарушен и чл. 3, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, според която разпоредба при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията. 5. Задължение разплащанията по сделки с ОЧЦМ да се извършват само по безкасов път Проектът на ЗУО въвежда изискване разплащанията по сделки с ОЧЦМ да се извършват само по безкасов път (чл. 38, ал. 4 от проекта на ЗУО). Изискването разплащанията да се извършват само по безкасов път, независимо от тяхната стойност, е в противоречие с разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой, който предвижда плащането да се извършва по безкасов път само, когато е на стойност равна или надвишаваща 15 000 лв. (чл. 3 от ЗОПБ). Задължението за извършване на разплащания на суми под 15 000 лв. по безкасов път би създало необосновано затруднение за стопанската дейност и съставлява противоправно ограничаване на свободата на стопанските субекти сами да опеделят формата и начина на разплащанията по сделките си. Въвеждането на подобно изискване неоправдано би оскъпило и обременило търговската дейност с ОЧЦМ чрез допълнителното й натоварването с банкови такси и комисиони. Възниква и съмнение за лобистки характер на разпоредбата, която явно обслужва интересите на банковия сектор. 6. Предвиждане на санкционни последици при “неизпълнение на условията на разрешението” Проектът на ЗУО предвижда редица санкционни последици при неизпълнение на условията на издаденото разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, включително на отпадъци от черни и цветни метали. Например: отказ на компетентния орган да измени и/или допълни разрешението (чл. 73, ал. 8 от ЗУО); отнемане на издаденото разрешение (чл. 75, ал. 1, т. 8 от ЗУО); отказ да се продължи срокът на действие на разрешението (чл. 89, ал. 7 ЗУО). В проекта на ЗУО не се съдържа легална дефиниция на “неизпълнение на условията на разрешението”. Същевременно, настъпването на санкционните последици не е обвързано с характера и тежестта на извършеното нарушение на условията на разрешението. Разпоредбите на закона, предвиждащи санкционните последици, са формулирани императивно, което означава, че всяко неизпълнение на условията на разрешението, независимо от неговия характер и тежест, ще доведе до настъпването на съответните негативни последици. Предвид гореизложеното, цитираните разпоредби на ЗУО са в нарушение на основни принципи на българското право, а именно: степента на наказанието да съответства на степента на нарушението, както и на изискването за справедливост на наказанието, индивидуализация на наказанието чрез отчитане на тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Освен това, нарушена е и разпоредбата на чл. 49 от Хартата на основните права на ЕС, гарантираща принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието. Ето защо, уважаеми г-н Министър – председател, ние ще предприемем всички допустими от закона правни и фактически действия за противопоставяне на изработения от Министерството на околната среда и водите Проект на Закон за управление на отпадъците, в това число: – сезиране на Европейската комисия поради изложените по-горе нарушения на Хартата на основните права на Европейския съюз – сезиране на Европейския съд по правата на човека поради засягането със закон на конкретни права на български граждани – сезиране на Комисия за защита на конкуренцията за упражняване на правомощията й по чл. 28 от ЗЗК – т.нар. “застъпничество за конкуренцията”, като извърши оценка за съответствието на разпоредбите на проекта на ЗУО с разпоредбите на ЗЗК – сезиране на Омбудсмана на Република България В случай, че проектът на ЗУО бъде приет като закон, горе посочените търговските дружества обединени в ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА НА ТЪРГОВЦИТЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ЧЕРНИ И ЦВЕТНИ МЕТАЛИ И ТЯХНОТО РЕЦИКЛИРАНЕ биха могли да потърсят съдействие от Омбудсмана на Р. България с цел упражняване на правомощията му по чл. чл. 150, ал. 3 от Конституцията за сезиране на Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на ЗУО, поради нарушаване на права и свободи на гражданите – организиране на протестни действия по Закона за събранията, митингите и манифестациите Независимо от посочените по-горе правни възможности, уважаеми г-н Министър – председател, най-голямата щета за самото българско правителство и излъчилото го парламентарно мнозинство ще бъде нанесена от собствения му и изключително демотивиращ, антипазарен и социалистически по своя характер проект на Закон за управление на отпадъците. Досегашните проблеми с прилагането на закона в тази сфера могат да бъдат решени с адекватна правоохранителна и контролна дейност, с повишаване ефективността на българската правоохранителна и съдебна системи, за което е необходима политическа воля и реални реформи, а не с въвеждането на самоцелни забрани, социалистически по своя характер регулации и откровена експроприация на имущество, в нарушение на основни принципи на правовата държава. Този прецедент ще има изключително неблагоприятен, демотивиращ ефект и върху други отрасли на икономиката, и ще подложи на съмнение (както в страната, така и в чужбина) решимостта и способността на правителството да води адекватна, пропазарна икономическа политика, под върховенството на закона и в интерес на гражданите и бизнеса, а не на властта (администрацията) и свързани с нея бизнес интереси.
БРАВО!!!!!!!