От 2300 площадки за рециклиране, за 2013 г. са само 704
април 17, 2013, 21:53
От 2300 лицензирани площадки за рециклиране на черни и цветни метали за 2012-а, през тази година техният брой е спаднал на 704. Това по думите на председателя на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов, означава, че останалите работят незаконно. На пресконференция в София той припомни, че срокът за регистрацията по новия закон за управление на отпадъците е изтекъл на 15 април. И още: “Ние сме направили своите проверки и повече от половината от тях работят с изтекъл лиценз и без разрешение, защото изобщо не са си подавали документите т.е. имаме минимум 800 до 1000 незаконни площадки. При незаконната площадка не се изискват документи на физическото лице доставчик на материал, няма видеонаблюдение, няма банкова гаранция, няма глоби и няма изискване да циментираш цялата площадка, да направиш ограда, да си заведеш кантара, да сложиш контейнери за акумулатори – няма. Как работят незаконните площадки? По три начина: или с разрешение по новия закон само за пластмаса и хартия и покрай хартията изкупуват черни и цветни метали и обикновено ги крият под купчините хартия или пластмаса; втория начин е с разрешение за автоморга и покрай разглобяването на стари автомобили, от които се добиват отпадъци от черни и цветни метали изкупуват и всичко останали; третия начин е без никакво разрешение. Представете си къща с двор, звъни някой по телефона, вратата се отваря, влиза един автомобил, разтоварва, плаща се и автомобила си тръгва.”
От асоциацията по рециклиране и от икономическа полиция призоваха гражданите да подават повече сигнали към институциите, за да могат незаконните депа за отпадъци да бъдат своевременно откривани и затваряни.
В момента България има най-рестриктивният закон за контрол върху търговията с отпадъци в ЕС, а всички фирми, които са на светло, непрекъснато са проверявани. Самият закон за това е в Констутиционния съд, като внеслите го депутати са открили нарушения на 18 текста, сред които за частната собственост, правата на гражданите, конкуренцията.
Ефектът върху крадците и незаконните търговци обаче продължава да е нулев. Има само един осъден за търговия с крадени метали. Въпреки множеството сигнали МВР е успяло да реагира само на 11 незаконни площадки при над 800 сигнала за кражби на метали от граждани и фирми.
Така заради липсата на контрол бяха наложени рестрикции за работата на всички фирми. Оказва се обаче, че след пререгистрирането незаконните площадки за изкупуване на скрап в страната са повече от законните. Между 800 и 1000 са фирмите, изкупуващи отпадъци от черни и цветни метали с неизяснен произход. В същото време компаниите, подали заявление за разрешително по новия Закон за управление на отпадъците (ЗУО), са 704 и дори за тях не е сигурно колко са внесли банкови гаранции и реално работят легално. Това стана ясно от изнесените данни от Българската асоциация по рециклиране (БАР). До 15 април беше крайният срок, в който фирмите можеха да работят със старите си лицензи.
Голям сив сектор
След промените в Закона за управление на отпадъците, които влязоха в сила от юли 2012 г., рязко е намалял броят на легалните фирми. По данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) към август миналата година в страната е имало общо 1198 площадки за дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Според председателя на БАР Борислав Малинов реално работещите през годината са били около 2300. В същото време подадените заявления за издаване на разрешителни по новия закон са едва 704. Не всички от останалите 1600 площадки обаче са спрели работа. Напротив, голяма част от тях са минали в сивия сектор. “По наши проверки най-малко половината продължават да изкупуват материал, без да спазват изискванията”, каза Малинов. По думите му те не изискват документи от физическите лица, които предават метали, нямат задължителното видеонаблюдение, не плащат глоби и не се съобразяват с изискванията за законните фирми като това да циментират площадките си, да имат ограда и контейнери за акумулатори.
Всичко това поставя в неизгодна позиция легалните търговци. “Ние сме тези, които искаме да няма кражби на метали и се опитваме да се преборим с незаконните площадки, тъй като те пречат на работата ни, а на тях се предават крадени метали”, посочи председателят на БАР. В асоциацията членуват 90-те най-големи фирми в сектора. Продажбите на черни и цветни метали са за над 2 млрд. лв. годишно, от които износът е около 800 млн. лв. Със съдействието на фирмите МВР и МОСВ са приготвили контролни листи, с които да проверяват дали площадката работи законно или не.
В същото време режимът за легалните фирми е силно затегнат. Освен че трябва да отговарят на редица технически изисквания, за да получат разрешение, компаниите трябва да внесат банкова гаранция от 25 хил. лв. за дейността и 5000 лв. за всяка площадка. При нарушение те подлежат на санкция от 30 до 100 хил. лв., губят банковата си гаранция и се отнема разрешението им. “В България е най-рестриктивният режим в цяла Европа и от нас се учат другите страни”, каза Малинов.
Промените в ЗУО въведоха разрешителен режим към МОСВ за фирмите, които търгуват с отпадъци от черни и цветни метали, събират стари автомобили, електроника, гуми, масла и акумулатори. Преди това дейността подлежеше на лицензиране от икономическото министерство. До 15 януари фирмите трябваше да подадат заявление за разрешение. Тъй като самото издаване на разрешението отнема 2-3 месеца, подалите заявления оператори имаха право да работят с лицензите си до 15 април. След изтичането на този срок обаче законни са само фирмите с разрешителни.
Ръст след кратък спад
Търговията с крадени метали представлява 0.7% от общите обороти на бизнеса с черни и цветни метали. След миналогодишните засилени проверки полицията отчита, че кражбите на черни и цветни метали през 2012 г. са намалели с 39.5%. От началото на 2013 г. обаче се забелязва ръст, като подадените сигнали са се увеличили от 830 за същия период на миналата година до 878 до този момент.
“Притеснението ни е, че неизчистените площадки ще бъдат опасни точки на струпване на крадени метали”, каза Дарина Димова, началник на отдел “Икономическа полиция”. Освен това според нея преместването на площадките от градските зони към такива с промишлено предназначение е дало възможност на фирмите по пътя да “привнесат” метали с неизяснен произход. “Малкият брой площадки в момента означава, че доста хора най-вероятно са минали в сивия бизнес”, добави Димова. Тя обяви, че МВР започва масирани проверки на всички досега действали обекти.
Въпреки спада от близо 40% на кражбите миналата година Малинов прогнозира, че те ще се увеличат. “Незаконните площадки тепърва навлизат в своето развитие и безконтролно ще започнат да купуват всичко, което им се предложи”, каза той. От асоциацията настояват за промени в Наказателния кодекс, които да въведат по-строги санкции за нарушителите, и ще предадат на МВР пълен списък с всички 6000 точки в България, в които през последните години са се събирали метални отпадъци.