“Химко” отива за скрап
април 9, 2013, 23:14
След два фалита “Химко” отива за скрап
Фирмата не случи на шефове – един отиде в затвора, друг беше застрелян
Циментовият завод край врачанското село Бели извор и торовият завод “Химко” са двата соцгиганта на бедния Северозапад. Комините на циментовото предприятие бълваха прах, който трайно полепна по дробовете на работниците и хората в селото, а покривите на къщите и през четирите сезона бяха като побелели от сняг. “Химко” пък тровеше въздуха на врачани. Но и от цимента, и от карбамида се изкарваха добри пари. Имаше и за големи заплати, и за бюджета, и за щедро финансиране на всичко – от инфраструктура до култура. Приватизацията обаче не само заличи приликите между двата завода. Тя обърна съдбата им. С фатален край за “Химко” и ренесанс за циментовия комбинат.
“Химко” издъхна след два фалита и 10-годишни опити да бъде реанимиран. Агонията му започна още преди приватизацията. Управляващите изгониха ръководството и докараха във Враца софийския юрист Емануил Рафаилов. Докато пътуваше от столицата до химкомбината със служебната си кола, той успя да стопи 6-цифрената печалба, която получи като зестра, и заряза завода с дългове – също 6-цифрени. И за чистачките в “Химко” тогава стана ясно, че предприятието е източено умишлено, за да се продаде на цената на една бозоварница. След няколко злополучни опита приватизацията в края на 1999 г. все пак стана. През 1999 г. заводът бе продаден за 1 млн. стари лева, макар че в складовете му имаше резервни части за няколко пъти по-голяма сума.”Ай Би И транс ъф Ню Йорк” купи 57% от капитала, след като мощностите са бездействали 8 месеца и борчовете са станали 102 млн. лв. Срещу президента на фирмата собственик в Америка започнаха съдебни дела и в крайна сметка украинецът Юрий Литвиненко бе заключен в нюйоркски затвор. През 2000-а пък бе разстрелян показно пред офиса на “Химко” в столицата Димитър Дацов – един от шефовете на завода след приватизацията. По-късно като собственици на “Химко” се идентифицираха кипърската фирма “Ей Би Ес Ти трейдинг лимитид”, която взе 36% от акциите, и лимасолската офшорка “Джак ойл лимитид” с 35% от капитала. Още тогава стана ясно, че собствениците на завода са загадка. Основният купувач бил продал акциите си на трето лице, което няма правни ангажименти към приватизационния договор. Така, след няколко полукриминални прехвърляния на собствеността и мощни протести на работниците заводът окончателно изстина в началото на 2003 г. Две години по-късно бе обявен в несъстоятелност. След дълги съдебни саги новообразуваното дружество “Ново Химко” получи правото да реализира оздравителната си програма и да възобнови производството. Съдът даде на това дружество гратисен срок да изчисти натрупаните дългове от 160 млн. лева към “Булгаргаз”, НЕК и останалите кредитори. Този срок почти изтече, когато благоевградският строителен предприемач Николай Галчев взе завода. Новият инвеститор купи контролния пакет на два пъти по-ниска цена – само за 85 740 000 лева. Борчовете останаха и кредиторите за втори път поискаха неработещият завод да бъде обявен в несъстоятелност. И това се случи в края на миналата година. Сега синдикът трябва да разпродаде активите, които са за 149 млн. лева. Но те не стигат, за да се покрият дълговете. По последни данни те са 212 милиона лева.
Райна ТОШЕВА