“Кремиковци”, Горубсо-Мадан и В.Захариев
март 25, 2013, 13:01
Разпадането на държавния минен гигант “Горубсо” започна в края на 90-те години. Но историята му беше с предизвестен край още от 1992 г., когато започва главоломно да трупа огромни дългове към държавата и кредитори. През 1998 г. държавна фирма се раздели на 8 самостоятелни дружества, които впоследствие бяха обявени в ликвидация, защото никой не искаше да ги купи. Последваха близо 2 години на яростни миньорски стачки и безуспешни опити за приватизация.
Гордостта на социалистическата минна промишленост в Родопите вече имаше милиарди натрупани дългове. Така в началото на 2000 г. се взе решение дружествата в Мадан, Рудозем и Златоград да бъдат обявени в ликвидация, за да се продаде каквото е възможно и да се плати на кредиторите. Мините в Мадан и обогатителната фабрика в Рудозем бяха купени от чуждестранен консорциум, който обеща да инвестира и да плати заплатите на миньорите. Цената на сделката бе около 120 хил. долара, като в договора имаше ангажименти за нови назначения, инвестиции и плащане на старите борчове.
Новите собственици учредиха две самостоятелни фирми и започнаха работа. Точно тогава, през 2000 г. “Горубсо” отбеляза 50 г. от създаването си през 1950 г.
Няколко месеца след сделката се оказа, че заплати няма и миньорските протести продължиха с месеци. Но руско-турският консорциум продължи да експлоатира мините до пролетта на 2006 г. когато те бяха купени заедно с обогатителната фабрика в Рудозем от “Интертръст” на Валентин Захариев. Междувременно бяха нарязани и продадени в чужбина за скрап тонове желязо, а двете фирми бяха източвани по познатата схема с фирми на входа и изхода.
Захариев, който вече беше продал “Кремиковци” на индиеца Митал, дойде с големи обещания в Родопите – за увеличение на заплатите и добивите, за нови инвестиции в рудниците. Той поиска и нова концесия за затворената от години мина “Върба” в Мадан.
Няколко години по-късно Валентин Захариев доведе “Горубсо-Мадан” до катастрофално положение – 5 млн. лева задължения за заплати, 7 млн. лв. неплатени осигуровки. През 2012 г. стотици миньори отново започнаха стачка. Тогава стана ясно, че Захариев е източвал и ГОРУБСО Мадан по схемата, използвана в “Кремиковци”.
Протестите продължиха, докато държавата не се намеси и не прекрати концесионния договор на Захариев, а рудниците и фабриката в Мадан бяха купени от Николай Вълканов. Новият собственик на ГОРУБСО Мадан е обединението “Върба Батанци” АД с акционери “Минстрой Холдинг” и КЦМ Пловдив. “Минстрой” е собственик и на рудниците в Златоград, с което холдингът на практика обедини някогашните фалирали клонове на минния гигант ГОРУБСО. Цената на сделката се оказа доста над очакваното. Новият собственик плати 35 млн. лв. заради дългове, натрупани от Захариев. Година след драмата в Мадан вече са направени огромни инвестиции в мините, заплатите са вдигнати. Планира се възстановяване на работата в още два рудника, затворени от десетилетие. Само за 2013 г. инвестиционната програма е в размер на 5 млн. лв., а напливът за работа под земята оживи спомените от най-добрите години на рудодобива в района.
Щиляна Чакърова
Статията е информативна и вярна, но предлагам на съвременната журналистика да описва и анализира обективно както настоящите събития така и последните развития около рудодобива в Родопите. Мините в едно с активите и пасивите на Горубсо-Мадан АД бяха купени от хора на Костов, на Горубсо-Златоград от Вълканов и Доган, Горубсо-Кърджали и Горубсо-Лъки от РМД, в последствие в Кърджали се занимават и със златни находища, в Лъки не издържаха и се продадоха на КЦМ-Пловдив. В Мадан и Златоград се продължи източването на предприятията. Хората знаят, че Вълканов взама месечно по 300-500.000лв от Златоград и не се интересува дали доставчиците ще си получат парите, но това е схемата на Доган. Захариев даде 8-9 Милиона Евро и купи Горубсо-Мадан АД и започна да дава добри заплати в началото на царуването си, докато цените на металите бяха високи на международните борси. Понеже и той като останалите олигарси не разполагаше с опит и капацитет да развива рудодобив и чисто и просто се самозабрави като остави миньорите без заплати, даже ги обиждаше по време на стачката, се наложи партията на ГЕРБ да му направи бърза приватизация, като изпрати двама бивши агенти на ДС Вълканов и Добрев да му “откраднат” акциите за 1,2млн.лв (две седмици по-късно взеха 2млн.лв от концентрат събран по време на стачката във флотационната фабрика в Рудозем), после изтегли два заема: 15млн.евро от Сосаети Женерел и 3млн.Евро от Уни Кредит (между другото като ипотека е вписано Горубсо-Мадан АД, тоест миньорите ще го връщат), а от 35млн.лева задължения е платил не повече от 10млн.лева, останалото се ползва от Бойко Борисов, който е реалния собственник на Горубсо-Мадан АД, но това не е важно, важното е че миньорите си получават редовно заплатите макар и доста мизирни – твърденията на Вълканов и Атанасов за 1000-2000лв заплати са невярни, защото само единици синдикални лидери ги взимат, останалите вземат 7-12% над заплатите плащани от Захариев, това че тези са ниски не е от особен интерес на медиите, както бе по време на стачката. Сега хората на Вълканов твърдят, че разкриват новите залежи в рудник “Върба-Батанци” и се хвалят с инвестиция от 5млн.лв, което е просто смешна сума за хора разбиращи от рудодобив, все едно Кока Кола да напише, че ще инвестира 2000лв реклама в България 2013г. Хаоса в рудниците е видим и миньорите го споделят със доста голяма доза загриженост. Никой не го интересува нищо от новото ръководство, но Вълканов е известен с мутренското муслене за разлика от Никола Добрев, който подви упашка и се изплаши да не му потъне КЦМ-то покрай бездънната яма Горубсо-Мадан АД. Вълканов пък спря да пътува до Мадан, комуницира в Скайп с Атанасов с надеждата, че не се подслушва връзката, а това е доста важно, защото тепърва започва схемата с източване на ДДС, която става от години в КЦМ-Пловдив, Горубсо-Златоград, Горубсо-Лъки и Минстрой-Мадан, Минстой-София. Печалбите се разпределят в касите на Герб и депутатски фирми, който никога не подлежат на данъчни ревизии, но това беше и при СДС и при БСП практиката. Да не говорим на какви силно завишени цени се строи завода в КЦМ. Парадокса е обаче, че фирмите които закупиха от съдебната власт имоти на Горубсо-Мадан АД по времето на Захариев, сега имат невероятни данъчни ревизии, прокурорски и съдебни преписки, поръчани и доста ниско платени в главна прокуратура лично от Вълканов, на който трябва да му се признае, че е доктор на науките как се търхува с влияние и как се оцелява при всяка власт. Надеждата на малкия и средния бизнес в държавата е оставена в ръцете на българските съдии – моля се Господ и Алах да им отвори очите и да имат професионализъм, ако евентуално не разбират от данъчното законодалство, то поне да се доверят на независими финансови одитори, а не на поръчкови и платени данъчни, прокурорски и полицейски служители, защото в противен случай в България ще останат само старци и недъгави, а ние ще хващаме пъте с малките си деца да развиваме бизнес по широкия свят, където ще имаме сигурност, че изграденото през живота ни, няма да бъде погълнато от фалшиви ревизионни актове, а ще премине в бъдещи поколения, можещи и знаещи да градят здрава икономика, а не ощавена българска действителност на мутренски предприятия. Истината е че имаме добри журналисти, но реалните собственници на медиините групи са зависими и не им позволяват да се впускат в истинска журналистика. Според мен мултаците заедно с Борисов се полакомиха и въпреки, че не бих искал да се сбъдне прогнозата ми, защото поминъка ни зависи от рудодобива, им предсказвам максимум 18-36 месеца бизнес, а после трескаво търсене на нов акционер, но от чужбина няма да дойде инвеститор да рискува в милиционерската ни държава, така че или предприятието на бившия президент Петър Стоянов ще поеме 100% волана или ТИМ от Варна ще се пробват да изперат някое ДДС, защото инвестициите под земята са недоказуеми. Не отваряйте фирми в България, докато не видите умни съдии, който да защитят свободата и благата на децата Ви от мултимутиралите агентите на ДС и милиционеркисте лакей на Цветанов, като комирар Хаджихристев, който се мазни и е верен изпълнител на поръчките на всички партийни линии.