Българската металургия – спадове и ръстове
ноември 6, 2012, 12:10
Преди повече от 20 години започна краят на държавната металургия, която беше обявена едва ли не за мръсна дума. Когато се заговори за тежка индустрия, първото предприятие, за което хората се сещат, е “Кремиковци” и неговият безславен край.
Извън тази представа металургията, напук на създаденото обществено мнение, не само не е спряла, но остава един от успешните отрасли на икономиката. Тези предприятия потребяват до 14% от енергията в страната, осигуряват 20% от товарите на железниците и пристанищата и имат дял от 12% в общата промишлена продукция.
2008 г. е най-силна за предприятията от бранша, който и в частни ръце остава експортно ориентиран. От 2009 г. металургията навлиза в спад, който намалява продажбите до 50% за различните отрасли. Миналата година се оказа първата с ръст след началото на кризата, но от началото на 2012 г. тенденцията отново е обратна, особено за черната металургия. Спад отчита стоманодобивът.
“Въпреки тежката ситуация за металургията предприятията, особено в производството на изделия от цветни метали, продължават да работят добре. Надявам се до края на годината тенденцията да се обърне”, коментира Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).
Средната работна заплата в металургията е два пъти по-висока от средната за страната, показват отчетите на бранша за последната година. Според националната статистика единствените браншове, които изпреварват производството на метали по заплащане, са нефтодобивът и енергетиката.
Металургията се дели на два големи отрасъла – черна и цветна. Най-големите производители на черни метали са “Стомана Индъстри”, “Промет стийл”, “Хелиос Металург”, “ПИХ Индъстри” и “Жити”. Те произвеждат под 1% от световното производство на черни метали.
От миналата година официално не работи “Кремиковци”, което освободи суровини под формата на метален скрап за останалите предприятия. В момента повечето от дружествата в черната металургия работят с наполовина натоварени капацитети, тенденция, започнала през 2009 г. Изключение за миналата година е “Стомана индъстри”, чиито мощности са натоварени на 86,9%.
Останалите предприятия също отчитат известен ръст през 2011 г., който обаче не продължава от началото на тази година.
Основната суровина за черната металургия са скрапът и чугунът за леярски цели. По-голямата част от тях е внос от Украйна, Гърция. От БАМИ отчитат с 14,5% по-малко внесен скрап през 2011 г.
Причината е, че повечето предприятия имат резерв или купуват от страната. В същото време обаче нараства вносът на полупродукти, тоест заготовки за метални изделия, които се довършват в страната.
И докато вносът отчита известен спад, износът бележи ръст от 11,8% за миналата година спрямо 2010 г. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап (41,7 на сто) от общия обем на износа, както и на готовата продукция. Експортират се до 35,6% повече спрямо 2010 г. От началото на 2012 г. вече няма ръст, а дори лек спад. И докато предприятията през 2011 г. се надяваха на излизане от кризата, в бранша вече има съмнения, че това ще се случи през тази или дори следващата година.
Първенец при
медта
България е един от най-големите производители на мед в Европа и лидер в Югоизточна Европа. Най-голямото предприятие е пирдопският завод “Аурубис България”. Основно дружеството произвежда катодна мед, а като страничен продукт – сярна киселина, която се купува от торовите заводи.
През 2011 г. производството на анодна мед достигна най-високата си стойност за последните пет години, като увеличението е 25,9% спрямо 2010 г. Причината не е внезапно нараснало търсене, а въвеждането в експлоатация на нова рафинерия в Пирдоп. През 2011 г. делът на произведената в България електролитна мед представлява 1,15% от световния добив и 8,4% от произведената в ЕС.
И докато производството на мед не само се стабилизира, но отчита ръст, добивът на олово намалява. Основната причина е спирането на ОЦК в Кърджали, един от заводите, които бяха водещи при производството на цветния метал. В същото време продължава да работи КЦМ в Пловдив.
Олово от акумулаторни отпадъци се произвежда от компания “Монбат Рисайклинг”, която има дял 85% от производството на рециклирано олово в България.
Спад отчита и производството на цинк. Една от причините също е спирането на ОЦК. Като цяло за последните три години в страната се добиват 40% по-малко от цветния метал.
Намаление отчита и производството на злато, за разлика от това на сребро, показват данните на БАМИ. Предварителните прогнози показват, че тенденцията ще се запази и през тази година. По-голямата част от суровините за цветната металургия, подобно на тези за черната, е вносна. Причината – страната ни няма достатъчно капацитети на добив, от една страна, а от друга, добитите количества на метални руди в България се изнасят извън страната за допълнителна обработка.
Вложенията не спират
Въпреки кризата повечето металургични предприятия продължават да инвестират в производствата си. От БАМИ обясняват, че основните причини за това са две – от една страна, след свиване на паричните потоци процесите се нуждаят от оптимизация, а от друга – след преминаването на кризата предприятията ще се нуждаят от по-големи мощности.
Общо през последните пет години инвестициите в сектора се изчисляват на 4 млрд. лева.
Над 420 млн. лева е вложила “Стомана индъстри” в нови мощности, с които за последните 10 години са увеличили производителността си 2 пъти. С това са успели да намалят енергийната ефективност на продукцията си с 15%.
Инвестиция над 500 млн. лева има и пловдивското КЦМ. Завършването на поредна инвестиция ще бъде отбелязано днес в шуменското “Алкомет”. Компанията е вложила 130 млн. лв. за разширяване на производството си. Сред големите инвеститори в бранша са още “Аурубис” с вложения от над 1 млрд. лв., “Промет стийл” и “София мед”.
Цветелина Катанска