“Напоителни системи” – приходи 4,5 млн.лв от скрап
юли 3, 2013, 11:40
Водата вече е мираж за българското земеделие. Още от началото на прехода, но ударно в последните години, дружеството, призвано да осигурява напояването, вади от земята тръбите, реже ги за скрап, който продава, и с изкараните пари оцелява. Плаща заплати и осигуровки на служителите си. Парадоксалните факти изскочиха на едно от първите заседания на комисията по земеделие и храни в новия парламент.
“За година и половина са извадени и предадени за скрап 15 000 тона метали от тръби, а приходите за “Напоителни системи” са 4,5 млн. лв.”, заяви изп. директор на компанията инж. Стайко Ганчев. По най-груби сметки излиза, че тон скрап на Софийската стокова борса, където е вървяла търговията, е продаван по 300 лв. Редица бивши директори на клонове на “Напоителни системи” са категорични, че съоръженията са разпродадени на безценица (виж по-долу).
Без отговор останаха настойчивите въпроси на председателката на земеделската комисия Светла Бъчварова (БСП) колко метра тръби са нарязани. Оказа се, че статистиката се води само в тонове, и то едва за последната година и половина, откакто начело на дружеството е сегашният му шеф.
Бившият директор на “Напоителни системи”, а сега депутат от ДПС Петя Раева изкара още по-тревожни факти и определи случващо се като “грандиозен грабеж”. Раева разкри, че за скрап са нарязани дори два портални крана на полигона “Ландос”. Той се ползваше за производство на бетонови изделия за укрепване на коритата на реките. Депутатката твърди, че масово в клоновете на предприятието в страната вече се реже и автопаркът.
По-черната статистика
За тази година “Напоителни системи” имат сключени договори за поливане на около 340 000 дка, пише в доклад на ведомството, с който “Труд” разполага. Това е малко над 1% от общата обработваема земя в България, която е 33 млн. декара и се субсидира от ЕС. В доклада пише още, че при последното преброяване на годните поливни площи през 1999 г. са установени 5 375 000 дка.
“В момента по вътрешни данни на “Напоителни системи” те са около 3 260 000 дка”. Т.е. площите, до които може да стигне вода, са намалели с около 2 млн. декара за времето от 1999 г. до 2013 г.
На фона на тези факти всеки земеделец вече може да си обясни защо аграрното ведомство така и не стартира мярката за напояване от Програмата за развитие на селските райони, по която Брюксел ни даваше 90 млн. лв. Приоритетът явно не е бил напояването, а рязането на тръби, за да има заплати за работници, които всъщност не вършат нищо. Или почти нищо.
Оправданията
В последните две години от агроведомството убеждаваха, че са рязани само стари съоръжения. Проверка на кореспондентите на “Труд” обаче показа, че тази теза е доста спорна (виж по-долу). Иначе парадоксът, че се издържат чрез рязане на тръбите, от които си изкарват хляба, от дружеството обясняват, че освен за напояването се грижат и за поддържане на язовири и диги, които да предотвратяват наводнения при обилни дъждове или топенето на снеговете.
За тази услуга държавата би трябвало да им осигурява финансиране, но за 2012 и 2013 г. бившият финансов министър Симеон Дянков не е превел и стотинка. На фона на всичко това не спират и ромските набези върху съоръженията. @
Тръбите се продават за жълти стотинки?
“Престъпления и безобразия бяха извършени в системата на “Напоителни системи”. Работещи съоръжения и най-вече – необходими за земеделието, бяха нарязани за скрап и продадени за жълти стотинки”, категоричен е пред “Труд” Санде Костадинов, бивш шеф на предприятието в Дупница.
“Бях уволнен от министър Мирослав Найденов точно заради това, че възразих и категорично отказах да режа и бракувам работещи помпени станции и тръбопроводи в моя район”, казва Костадинов.
Той твърди, че в документи от него се е изисквало да предаде 1500 тона желязо от помпени станции и стоманени водопроводи. “Тогава в заповедта за бракуване в точка седма срещу цена на килограм нямаше нищо, а стоеше една въпросителна. Помня, че изпълнителният директор бе попитан от медиите на колко продават нарязаните съоръжения за скрап и той каза, че за 25-30 ст., при положение че минималната цена навсякъде в България не е падала под 45 стотинки”, добавя Костадинов.
“Питам аз защо не е сключен договор директно със “Стомана” Перник, а ако това е невъзможно, защо не приеха да се предаде желязото направо на изкупвателните пунктове”, казва той.
“Оправданието за рязането беше, че тези съоръжения са стари и негодни, но имаше и такива, например в пернишкото село Ярджиловци и още куп райони, където се рязаха годни тръби”, твърди още Костадинов.
По думите му след неговото уволнение са нарязани помпените станции Рила и Маковец и сега рилското корито няма нито една годна станция. А в района на Перник са извадени почти всички тръби.
Костадинов описва и фрапантен случай от 2011 г., когато е демонтиран стоманен водопровод от язовир Ословен до село Ярджиловци и нарязан на скрап. Местното население обаче се вдигнало на бунт и заради голямото недоволство същият водопровод бил възстановен с ПВЦ тръби. Официално от “Напоителни системи” твърдят, че премахват само амортизирани съоръжения.@
Суша мори Тракийската низина
“Порталните кранове на полигона “Ландос”, който произвеждаше укрепителни съоръжения за коритата на реките, бяха нарязани на парчета и продадени за скрап”, заяви инж. Христо Бозов, бивш шеф на компанията в Пловдив. Така той потвърди изнесената от депутата Петя Раева информация.
От министерството на земеделието посочиха пред “Труд”, че двата крана са продадени за скрап на цена 450 лева за тон. Общото им тегло е 15 тона и 380 килограма, а приходът за компанията бил около 7000 лв. От ведомството твърдят, че съоръженията били стари и затова са демонтирани.
“Всички помпени станции на територията на Пловдивска област на практика са ликвидирани, нарязани на скрап или разпродадени на безценица”, добави Бозов.
Той посочи, че най-голямата помпена станция в региона – “Белият камък” край Първомай, вече е продадена. Така набързо бил сложен край на грандиозен проект, който предвиждал напояване на земеделските площи от Първомай до Чирпан.
“Всичко това е вече унищожено, и то напълно умишлено, с цел разпродажба на безценица”, категоричен е Бозов.
Подобно е положението и с помпена станция “Пясъчник”, където съоръженията са изрязани, а язовирът пресъхва. В големи части от Тракийската низина помпените станции не работят и селяните нямат вода да си поливат земите.
“Никой не знае колко точно помпени станции и тръби са нарязани за скрап през последната година. Защото частните фирми, които се наемат за тази работа, заличават следите си, след като си свършат работата. Никой не може да отчете какво е нарязано на скрап и на каква стойност, но със сигурност в касата на “Напоителни системи” не са влезли повече от 20 процента от реалните приходи”, твърди още Христо Бозов.@
Само две станции се спасиха в Русе
Вандалски изкопани и нарязани тръби за скрап загробиха хидромелиорацията в Русенско. От 44 станции в напоителната система на крайдунавския град са останали само 2, а в село Пиргово броят им от 7 е намалял на 3.
В село Сандрово 5 съоръжения са само спомен, унищожени са още 19 напоителни станции в Бръшлен, Юпер и Бисерци. Положението е същото и при Баниска, Янтра, Борово, Вардим и Караманово.
Статистиката е на депутата от БСП Добрин Данев, който още в предишния парламент попита бившия земеделски министър Мирослав Найденов кой и как прибира стоманените тръби. Кметове на села пропищяха от съсипани земи и унищожена реколта.
Миналият февруари “Напоителни системи” сключи договор със Софийска стокова борса за продажба на нестандартен скрап от черни метали по 200 лв. на тон при 400 лв. стандартна цена, напомня Добрин Данев. С приходите от продажбата на нарязаните съоръжения за 1 г. са платени 600 000-800 000 лв. заплати на работниците.@
Цяло село остана без вода
Частни житни ниви разкопа през пролетта “Напоителни системи” в шуменското с. Царев брод, за да вади огромни стоманени тръби. Изваденото се мачкаше за скрап още на полето.
Още тогава шефът на шуменския клон инж. Юлиян Вълчев обяви, че всичко се прави със знанието на централата, а парите от желязото ще отиват директно в централната каса на дружество, за да се покриват неизплатени заплати на работници в цялата страна.
“Добивът” се очаква да е към 300 тона метал. Миналата година в региона пак е имало разфасоване. Тогава са били разпродадени 2000 тона от землищата на съседни села до Царев брод.
Вадят се само стари, бракувани трасета, които не се ползват за поливане и наистина стават само за скрап, уверява инж. Вълчев. Наред с това вече имало спечелени евросредства за подмяна на пробитите хидромелиоративни съоръжения с нови от ПВЦ. Хората обаче се питат – защо сега разкопават на 1,5 метра дълбочина, зариват и после пак ще разкопават за полагане на новите тръби.
В харманлийското село Орешец ваденето на тръбите на практика остави хората без вода. Жителите му използват само промишлена, защото няма питейна. Водата идва от два общински язовира, но по-голяма част от тръбите, по които тече, са именно на “Напоителни системи”, от което дружеството не печели и стотинка. Вместо да си търси печалба от ВиК, компанията разсича гордиевия възел, като вади тръбите.
На 500 м от стената на микроязовира край селцето зее незаровена траншея. Оттук е минавала тръбата на напоителната система, преди да бъде извадена, нарязана и предадена за скрап. “Инсталацията беше работеща. Имаше няколко теча, които можеха да се оправят почти без пари, само с няколко заварки и подмяна на не повече от 10 метра тръби. Вместо това унищожиха работещата система”, възмущават се жителите на Орешец.
“Проблемът с поливането в Орешец е решен … завинаги. Поливане няма! Каквото Бог изпрати като дъжд – това е! Въпреки че на 3 км имаме язовир, не можем да поливаме”, жалват се земеделци. Местното население вече пие само минерална вода.@
Хора с джипове също режат
Работилите от десетилетия при социализма 3 помпени станции за напояване на земеделски земи край кюстендилските села Драговищица, Ямборано, Стенско са демонтирани и срязани за скрап през тази пролет. Дори и входните метални врати не са останали, възмути се пред “Труд” кметът шести мандат на Драговищица Драголюб Стоянов.
“Помпените станции са стари, едната от тях е от 1939 г. Но вършеха работа. С малки ремонти бяха годни за използване. Дойдоха хора с джипове и почнаха да ги режат, да свалят двигателите им. Какво можехме да направим – няма да се бием с тях”, безпомощно обяснява местният управник Стоянов.
Според централното управление на “Напоителни системи” обаче станциите не се използват повече от 15 години, обект са на кражби и затова са бракувани.
От скрап годишно се печели изключително много и като сметнем онези спечелени пари,които не са обявени а са си взети, то не знам цифрата колко още ще набъбне.Идеята да се предават суровини за скрап и те да бъда разделни е страхотна.Просто според мен малко системата куца при приемането на откраднати неща за скрап.Статията ви е страхотна.Дано да се отпускат още евросредства както пишете и вие и да успеем да направим добър метод за скрап, от който да печели държавата.