Нона Караджова / ЗУО 2012
юли 30, 2012, 22:36
Зорница Латева
- Г-жо Караджова, новият Закон за управление на отпадъците е факт. Как ще се постигнат целите за намаляване на отпадъците и рециклиране на 50% от битовата смет до 2020 г., след като в момента делът на оползотворяване е минимален?
- Нямаме избор да не достигнем целите, тъй като те са общоевропейски. Постигането им е въпрос е на добра организация и заинтересованост. Същото важи и за строителните отпадъци. Изискването за тях е минимум 70% да се оползотворяват. Общините имат интерес да постигнат целите си, тъй като ще бъдат изцяло освободени от таксите за депониране. Така гражданите и фирмите ще плащат по-малка такса смет.
- Смятате ли, че това ще е достатъчен стимул за местните власти?
- Ако желаят кметовете и бъдещите кандидат-кметове да бъдат избрани и хората да им имат доверие, ще се постарят да намалят плащанията на гражданите. Това може да стане единствено, като си изпълнят задълженията по закона. При това държавата и ЕС отпускат достатъчно средства за изпълнение на ангажиментите. Текстовете в закона активизираха кметовете и вече има раздвижване при строителството на депа и инсталации за оползотворяване на отпадъците. Само за последните 3 години са изпълнени или се строят съоръжения за над 400 млн. лв. за 3,7 млн. жители. Отделно до средата на 2014 г. общините трябва да направят площадки за събиране на едрогабаритни отпадъци.
- Казвали сте преди, че общините се бавят с проектите си за сметища по европрограмата “Околна среда”. Забързаха ли се вече?
- Бавят се, защото има процедури по отчуждаване, по оценка на въздействието върху околната среда, за съвместимост с “Натура 2000”, някои имат проблеми с избора на площадки. Проблемите се преодоляват постепенно. Преди няколко дни подписахме 4 договора – за Луковит, Разлог, Габрово и Варна – “Аксаково”.
- Има ли все пак забавени проекти по оперативната програма, които оценявате като рискови? Проектът за депо край Кочериново например пропадна.
- Да, той е рисков проект. В момента община Благоевград напредва сериозно с още 5 общини по разработването на регионална система. Имат отреден терен. Общината смята, че до края на годината ще е готова с проекта и може да получи средства или от “Околна среда”, или от бюджета. Все още е под въпрос системата Дупница – Кюстендил. Общините от Провадийския регион също още не са намерили решение. Имаме обаче всички шансове към края на 2014 г. всички депа за отпадъци, сепариращи и компостиращи инсталации, да са готови.
- Ще се промени ли моделът за разделно събиране, защото сегашният не е успешен?
- Новият закон задължава кметовете да организират и системи за разделно събиране на хартия, метал, пластмаса и стъкло за всички населени места над 5000 жители. Законът дава възможност на кметовете да сключват договори с организациите по оползотворяване на опаковки, да организират сами разделното събиране, т.е. чрез общинско предприятие, или да сключат договор с фирмата, която има разрешение за битовите отпадъци. В момента се предлага единствено разделно събиране в контейнери от организациите по оползотворяване на опаковки. Иначе България си изпълнява целите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци като опаковки, акумулатори, масла, стари гуми.
- Да, но те са много по-малко от битовите боклуци, които трябва да намалеят значително до 2020 г.
- Точно затова предложихме промените в закона. Практиката показва, че където има финансови стимули и санкции, те се изпълняват. Където текстовете са само пожелателни – не се изпълняват. Освен това всички търговски, административни и производствени сгради трябва да имат сключен договор за разделно предаване на отпадъците от хартия, пластмаси, метал и стъкло по ред, определен в общинските наредби за отпадъците.
- Това няма ли да ги натовари допълнително финансово – веднъж да плащат за такса смет и втори път по договор за разделно събиране?
- Колкото повече отпадъци се генерират, толкова по-големи са разходите на общината за тях и съответно се събира по-висока такса смет. Когато боклуците от фирмите не отиват в контейнера, общината ще има по-малко разходи за тях. Така че разходите на бизнеса не би трябвало да се увеличават. Всички сме съгласни, че трябва да рециклираме, но опре ли до конкретната фирма или човек, няма голям ентусиазъм.
- Ще предложите ли промяна при образуването на такса смет така, че да се изчислява на базата на количеството отпадъци?
- Задължение на местните власти е да организират събирането на отпадъците и определянето на таксата. В не малко общини е дадена възможност поне за фирмите да плащат на контейнер. Пак зависи от местната общност – дали ще натиснат кмета и общинския съвет да въведат тази възможност.
- До края на 2013 г. трябва да разработите програма за намаляване на отпадъците. Има ли вече конкретни идеи?
- Сред мерките може да е намаляването броя на опаковките на един продукт. Това може да стане на основата на пазарни механизми. В момента всички производители и вносители на опаковани стоки са длъжни да изпълняват целите за оползотворяване на отпадъците от тях. Правят го чрез организациите за оползотворяване, на които плащат на килограм. Колкото по-малко опаковки пускат, толкова по-малко плащат. Практиката показва, че опаковките стават по-малко и по-малки като тегло. Това прави стоката по-конкурентна. Друга мярка е таксата, която въведохме за всички найлонови торбички. Силно се надяваме, че тъй като на хората ще им е скъпо да купуват найлонови торбички при всяко пазаруване, ще преминат към такива за многократна употреба. Неимоверното нарастване на количеството хранителни отпадъци също е проблем в световен мащаб. Включително и системите ол инклузив, които много допадат на хората и са страхотен бизнес за хотелиерите, създават много сериозен проблем. Хранителните отпадъци са източник на парникови газове. Обмислят се мерки как да бъдат намалени, но още няма конкретни предложения.
- Законът за отпадъците прехвърля към МОСВ издаването на разрешителни за търговия с черни и цветни метали. Ще можете ли да се справите, или трябва да назначавате нови хора?
- Няма нужда от нови хора. Имаме достатъчно време да се справим. Освен това една част, не мога да кажа колко, от фирмите няма да могат да отговорят на изискванията, така че разрешителните ще са по-малко.
- Качеството на контрола ще се подобри ли, тъй като има сигнали, че контролните органи не могат да се справят с незаконните площадки?
- Не е точно така. Колкото пъти сме получили такива сигнали, толкова пъти нашите органи заедно с МВР са реагирали.
- Напоследък се чуват мнения на инвеститори в ски курорти, че екологичните закони и плановете за управление на националните и природните паркове са прекалено рестриктивни и спират инвестициите. Основателни ли са такива твърдения?
- Законът за защитените територии и за биоразнообразието дават широта на действие. В много малко случаи се налага в защитени зони от “Натура 2000” да се въвеждат забрани. По-скоро там се правят оценки за съвместимост на проектите и ако не се оказва значително въздействие, те се одобряват. Плановете за управление са приети в периода 2002 – 2004 г. Предстои актуализацията им. Въпрос на обществена дискусия е дали да има промени в режимите.
- Правят се нови планове за управление на Рила и на Пирин, инвеститори искат промени…
- Ще има искания и от двете страни – от екоорганизациите, които ще искат редица забрани, и от инвеститорите, които ще искат разрешение на определени дейности. Аз не мога предварително да предопределя какво ще се случи. Независимо дали плановете ще се либерализират, т.е. да се махнат изричните забрани за определени видове строителство, остават разпоредбите на закона за задължителни екооценки за всички проекти.
- Защо зацикли спорът с “Юлен” за това дали са надхвърлили концесионната площ на ски зоната над Банско?
- Оказа се, че в договора има разминаване между текстовата част с описание на зоната и графичната част. Договорът се позовава на териториалния устройствен план (ТУП) от 2001 г., а МОСВ е разрешило обекти по новия ТУП от 2005 г. Не е записана методиката за определяне на площите и има различни начини на измерване. В неприятна ситуация сме, защото и ние смятаме, че сме прави, и те смятат, че са прави. Независимо колко са площите обаче от това не зависи концесионното възнаграждение и тези земи са на държавата.
- Имахте идеи да се промени методът за определяне на концесионната такса. Има ли полезен ход?
- За да има промени в договора, трябва да намерим правно основание за това, а към момента продължаваме да го търсим. Когато е сключван договорът, защото е бил първият, а засега и последен, не е имало никакъв опит и са направени тези пропуски.