ЗУО – 2012 Глава пета
юли 20, 2012, 00:01
Глава пета
РАЗРЕШАВАНЕ И КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ
Раздел I
Разрешения за дейности с отпадъци
Чл. 67. (1) Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите.
(2) За извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ, разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на територията на съответната инспекция.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.
(4) Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон.
Чл. 68. (1) За издаване на разрешение по чл. 67 лицата по чл. 67, ал. 4 подават заявление, в което се посочват:
1. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код;
2. местонахождението на площадките за третиране на отпадъците;
3. видът (кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират;
4. дейностите по третиране на отпадъците, за които се кандидатства, и техният код;
5. методите и технологиите, които ще се прилагат;
6. съоръженията и инсталациите, които ще се ползват, както и техният капацитет;
7. мерките за безопасност и превантивните мерки, които ще се предприемат;
8. категориите ЕЕО, уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по чл. 13, ал. 1, когато се кандидатства за разрешение за извършване на дейности с ИУЕЕО или НУБА;
9. номерът на постановено решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда, и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, когато се изискват за дейността или свързаните с дейността намерения и обекти.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава до компетентния орган по чл. 67 на хартиен и технически носител или по електронен път.
(3) Заявлението по ал. 1, както и заявленията по чл. 72, ал. 3, т. 2 и чл. 73, ал. 3 се подават по образци, утвърдени от министъра на околната среда и водите.
Чл. 69. (1) Към заявлението по чл. 68 се прилагат:
1. документ за платена такса;
2. документ за правния статут на чуждестранно лице, издаден в съответствие с националното законодателство на заявителя, до три месеца преди подаване на заявлението;
3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
4. описание на метода за третиране на отпадъците;
5. проект за рекултивация, мерки и технологии за закриване и за следексплоатационни дейности на площадките за третиране на отпадъци в случаите, когато е приложимо;
6. хигиенно заключение за спазване на изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 3, издадено от регионална здравна инспекция (РЗИ) – за лицата, извършващи дейности с опасни отпадъци от хуманната медицина или свързана с тях изследователска дейност на територията на съответната инспекция, или от министъра на здравеопазването – когато дейностите се извършват на териториите на повече от една РЗИ;
7. декларация от заявителя, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването или изменението на разрешение преди изтичането на една година от отнемането или отказа;
8. план за собствен мониторинг и контрол на депа за отпадъци, на инсталации за изгаряне на отпадъци и на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;
9. оригинал или заверено от компетентен орган копие – извадка от влязъл в сила подробен устройствен план, а в случаите по чл. 38, ал. 1 и оригинал или заверено от компетентния орган копие – извадка от действащ устройствен план или друг удостоверителен документ, в който е посочено разположението на конкретния имот, доказващ, че площадката отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 1;
10. заверено копие на документ за собственост или на договор за наем, придружен с удостоверителен документ за собственост на имота, издаден от компетентните служби, на чиято територия е площадката, съдържащ данни за адреса на обекта, имота, планоснимачния номер и други описателни данни, когато имотът е извън регулация;
11. документ за определен размер на отчисленията за един тон депониран отпадък и формата на предоставяне на обезпечението съгласно чл. 60 за дейност по обезвреждане на опасни и/или неопасни отпадъци чрез депониране;
12. банкова гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 в случаите, когато заявителят е избрал тази форма на обезпечение при кандидатстване за дейност по обезвреждане на опасни и/или неопасни отпадъци чрез депониране;
13. доказателства за достигната степен на енергийна ефективност за инсталациите за изгаряне на твърди битови отпадъци в случаите, когато заявителят кандидатства за дейности по оползотворяване, обозначена с код R1;
14. оценка за прилагане на най-добрите налични техники в случаите, когато заявителят кандидатства за дейности по смесване на опасни отпадъци по чл. 8, ал. 3, т. 3 и/или за дейности по т. 13.
(2) Към заявлението по чл. 68 лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, представят банкова гаранция в размер 25 000 лв. и допълнително по 5000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъде извършвана дейността.
(3) Банковата гаранция по ал. 2 е безусловна и неотменяема и се издава от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции.
(4) Банковата гаранция по ал. 2 се издава в полза на Министерството на околната среда и водите и се усвоява при:
1. отнемане на разрешението – в пълен размер;
2. наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление, която не е заплатена доброволно – до размера на вземането;
3. установено по съответния ред нарушение при предаване на отпадъци в несъответствие с изискванията по чл. 39, ал. 1 и 2 и/или заличаване на площадката по чл. 75, ал. 3 – до размера на банковата гаранция, предоставена за съответната площадка.
(5) Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите.
(6) Банковата гаранция по ал. 2 се предоставя за едногодишен период, като се продължава или подновява всяка следваща година през периода на действие на разрешението, минимум един месец преди изтичане срока на действието й, като остава валидна най-малко 60 дни след прекратяване на дейността.
(7) Когато заявителят е чуждестранно лице, документът по ал. 1, т. 2 се представя и в официален превод, а документите по ал. 1, т. 4 и 5, които са на чужд език, се представят в превод на български език.
(8) Органът по чл. 67 може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата и/или с цел отстраняване на нередовностите.
(9) В случаите по ал. 8 органът по чл. 67 уведомява заявителя в срок до 15 дни от постъпване на заявлението.
(10) В срок до два месеца от уведомяването по ал. 9 заявителят отстранява нередовностите или предоставя допълнителната информация.
Чл. 70. (1) Органът по чл. 67 преценява съответствието на заявлението и съпътстващата го документация с изискванията на този закон.
(2) За издаване на разрешение за дейности по третиране на отпадъци компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка на площадката, което се удостоверява с протокол за проверката.
(3) В срок до 15 дни от подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, което отговаря на изискванията на закона, или от отстраняването на нередовности и/или предоставянето на допълнителната информация в случаите по чл. 69, ал. 9 компетентният орган по чл. 67 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност обществен достъп до заявлението.
Чл. 71. (1) Компетентният орган по чл. 67 се произнася с решение в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация, или от изтичането на едномесечния срок по чл. 70, ал. 3, като издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(2) В решението по ал. 1 компетентният орган определя условия за извършване на дейностите по отпадъците с цел съответствието им с изискванията на закона.
(3) Компетентният орган отказва издаване на разрешение, когато:
1. заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативните изисквания;
2. заявителят е извършил за период от три години административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;
3. заявителят си е послужил с неверни данни;
4. не е представена банкова гаранция, отговаряща на изискванията на закона, в случаите, когато такава се изисква;
5. площадката и дейностите, които ще се извършват на нея, не отговарят на изискванията на чл. 38, ал. 1 или на минималните изисквания на наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 43;
6. заявителят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителната информация в срок;
7. на заявителя е отказано издаването или му е отнето разрешението преди изтичането на една година от влизането в сила на заповедта за отказа или отнемането, или е свързано лице с лице, на което е отказано издаването или му е отнето разрешение в посочения срок.
Чл. 72. (1) Разрешението по чл. 67 e безсрочно.
(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите най-малко веднъж годишно проверяват лицата, притежаващи разрешение по чл. 67, за установяване съответствието на условията по управление на отпадъците с тези в издаденото разрешение и за спазване на изискванията на настоящия закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(3) Издаденото разрешение за дейности с отпадъци прекратява своето действие със:
1. отнемането му;
2. издаването на решение на компетентния орган по заявление от притежателя на разрешението, с което се иска прекратяване на дейността.
(4) След прекратяване действието на разрешението РИОСВ, на чиято територия се намира площадката, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена, като извършва проверка на място и съставя констативен протокол.
Чл. 73. (1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при:
1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;
2. предстоящи промени в суровините или в технологичните процеси, в резултат на които ще настъпят изменения в количеството и вида на отпадъците;
3. необходимост от допълването му с нови данни, дейности, площадки или условия, при които ще се развиват дейностите;
4. правоприемство по Търговския закон в случаите по чл. 74, ал. 2;
5. заличаване на площадка в случаите по чл. 75, ал. 3.
(2) В двумесечен срок от настъпване на промяната по ал. 1, т. 1 лицето подава на хартиен и технически носител или по електронен път заявление за изменение и/или допълнение на разрешението заедно със съответните документи по чл. 68 и/или 69, удостоверяващи промяната и документите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 лицата подават на хартиен и технически носител или по електронен път заявление за изменение и/или допълване на разрешението заедно със съответните документи по чл. 68 и/или 69, удостоверяващи промяната, документите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3, а лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, и банкова гаранция по чл. 69, ал. 3 от 5000 лв. за всяка нова площадка.
(4) Органът по ал. 1 прилага при необходимост чл. 69, ал. 8 – 10 и се произнася по заявлението с решение в едномесечен срок.
(5) Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението в случаите по чл. 71, ал. 3, както и при неизпълнение на условията в разрешението.
Чл. 74. (1) На едно лице се издава едно разрешение за всички дейности по третиране на отпадъци на територията на една РИОСВ, независимо от броя на площадките.
(2) Правата по издадените разрешения или откритата процедура по издаването им не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват. В случаите на правоприемство правата по разрешението преминават върху правоприемника след писмено уведомяване на компетентния орган, който отразява служебно промяната чрез издаване на решение за изменение на разрешението в срок от 14 дни от датата на уведомяване за промяната.
(3) Не се допуска извършване на дейности с отпадъци чрез упълномощаване освен в случаите, когато притежателят на разрешението се представлява от упълномощен негов служител, назначен с трудов договор.
(4) Компетентният орган по чл. 67 издава дубликат на разрешение, което е изгубено, откраднато или унищожено, въз основа на заявление от притежателя на разрешението.
(5) Органът по ал. 4 отказва издаването на дубликат на разрешение, когато заявителят си е послужил с неверни данни или разрешението е отнето.
(6) За една площадка се издават толкова разрешения, колкото са лицата, извършващи дейности с отпадъци върху нейната територия.
Чл. 75. (1) Компетентният орган по чл. 67 отнема издаденото разрешение, когато:
1. са представени неверни сведения в документи, послужили за издаване на разрешението;
2. за период от три години са извършени административни нарушения, за които лицето е било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;
3. се застрашава човешкото здраве и/или се уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми;
4. се извършват дейности с ОЧЦМ без документи за произход по чл. 39, ал. 4 или без писмен договор за предаването им или изброените документи съдържат неверни сведения;
5. се извършват дейности с отпадъци на площадка, която не е вписана в разрешението или не отговаря на изискванията на чл. 38 за дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС;
6. притежателят на разрешението изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места;
7. не е започнало извършването на дейностите, посочени в разрешението, в срок от три години след неговото издаване;
8. повторно не е изпълнено предписание на компетентните органи във връзка със:
а) неизпълнение на условия, определени в разрешението;
б) воденето на отчетност на отпадъците в съответствие с изискванията на този закон или наредбите по чл. 48, ал. 1 или чл. 13, ал. 1;
в) несъответствие на документите по чл. 39, ал. 4 с изискванията на този закон.
(2) Компетентният орган по чл. 67 отнема издаденото разрешение, когато се установи повторно, че в нарушение на този закон:
1. се извършва предаване на отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 или изброените документи не съдържат съответния код на предадения отпадък;
2. се извършват дейности с отпадъци извън посочените в разрешението;
3. разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват в нарушение на изискванията на чл. 38, ал. 4.
(3) При установено нарушение на изискванията на чл. 39, ал. 5, 6 и 7 на определена площадка компетентният орган с мотивирано решение преустановява дейността на площадката и изменя издаденото разрешение, като заличава площадката.
(4) При отнемане на разрешението по ал. 1 нарушителят няма право да подава заявление за издаване на ново разрешение за срок една година от датата на отнемането му.
Чл. 76. (1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителите в 7-дневен срок от издаването им.
(2) Органът, издал разрешението за дейности по отпадъци, информира чрез интернет страницата си и по друг подходящ начин обществеността за всяко издадено разрешение, както и за направените изменения и/или допълнения на издадените разрешения в срок до 10 дни от датата на издаването им.
Чл. 77. (1) Издаденото разрешение, решението за неговото изменение и/или допълнение, отказът да се издаде, измени и/или допълни разрешението, отнемането, както и решението за заличаване на площадка могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Обжалването по ал. 1 не спира изпълнението на обжалвания акт.
Раздел II
Регистрация за дейности с отпадъци
Чл. 78. (1) Регистрация по чл. 35, ал. 3 се извършва на лица, регистрирани като търговци по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон.
(2) Регистрацията по ал. 1 е безсрочна.
(3) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:
1. единен идентификационен код, седалище и адрес на управление;
2. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;
3. вид (код и наименование), количество и произход на отпадъка;
4. извършвана дейност с отпадъка по приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби и/или приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби;
5. начин на транспортиране на отпадъка;
6. метод на третиране;
7. номерът на постановено решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, когато се изискват за дейността или свързаните с дейността намерения и обекти.
(4) Към заявлението се прилагат:
1. документ за правния статут на чуждестранно лице, издаден в съответствие с националното законодателство на заявителя, до три месеца преди подаване на заявлението;
2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
3. заверено копие на документ за собственост или на договор за наем, придружен с удостоверителен документ за собственост на имота, издаден от компетентните органи, на чиято територия е площадката, съдържащ данни за адреса на обекта, имота, планоснимачния номер и други описателни данни, когато имотът е извън регулация;
4. документ за платена такса.
(5) Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подават на хартиен и технически носител или по електронен път до:
1. директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите с отпадъци;
2. директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци;
3. директора на РИОСВ – София, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, когато заявителят е чуждестранно лице.
(6) В случай че заявителят извършва дейности, за които се изисква регистрация на територията на различни РИОСВ, заявленията се подават до директора на всяка РИОСВ поотделно.
(7) При нередовности в представените документи по ал. 3 или 4 компетентният орган по ал. 5 уведомява писмено заявителя в срок до 14 дни от постъпване на заявлението за нередовностите и/или изисква допълнителна информация.
(8) В срок до един месец от уведомяването по ал. 7 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.
(9) Регистрацията се извършва от компетентния орган по ал. 5 в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението или отстраняване на нередовностите, и/или предоставяне на допълнителната информация, и се удостоверява с регистрационен документ, издаден в този срок.
(10) Компетентният орган отказва с мотивирано решение в срока по ал. 9 извършването на регистрацията при:
1. неспазване изискванията на този закон и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
2. неотстраняване на нередовностите в представените документи по ал. 3 или 4 и/или непредоставяне на изисканата информация в определения срок.
(11) Решението по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 79. (1) Изменения и допълнения в регистрационния документ се извършват от органа, който го е издал, въз основа на заявление, подадено на хартиен и технически носител или по електронен път, към което се прилагат документите, удостоверяващи промяната и тези по чл. 78, ал. 4, т. 2 и 4.
(2) В случаите по чл. 78, ал. 3, т. 3 – 6 и ал. 4, т. 3 лицата подават заявление за изменение и/или допълнение на регистрационния документ, а в случаите по чл. 78, ал. 3, т. 1, 2 и 7 заявлението се подава в едномесечен срок от настъпването на промяната.
(3) Заявлението се разглежда по реда на чл. 78, като се издава регистрационен документ със съответните промени, за което се уведомява изпълнителният директор на ИАОС.
Чл. 80. (1) Регистрацията по чл. 78, ал. 1 се прекратява:
1. по заявление на заинтересованото лице, подадено не по-късно от един месец след преустановяване на дейността;
2. в случай на две нарушения на изисквания на настоящия закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, установени с влезли в сила наказателни постановления за период от три години.
(2) В случаите по ал. 1 компетентният орган прекратява регистрацията с мотивирано решение, за което уведомява изпълнителния директор на ИАОС. С решението се прекратява и действието на регистрационния документ.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Обжалването на решението по ал. 2 не спира неговото изпълнение.
Раздел III
Разрешение на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение
Чл. 81. (1) Разрешения на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 и наредбите по чл. 13, ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) За издаване на разрешение лицата подават заявление по образец до компетентния орган по ал. 1.
(3) Образецът на заявлението по ал. 2 се утвърждава със заповед на министъра на околната среда и водите.
(4) Организацията по оползотворяване и лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, прилагат към заявлението по ал. 2 следните документи:
1. документ за правния статут на чуждестранно лице, издаден в съответствие с националното законодателство на заявителя, до три месеца преди подаване на заявлението;
2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
3. сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за събиране и транспортиране на отпадъци, и с общини, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
4. сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, в т.ч. подготовка за оползотворяване, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията на членовете на организацията по оползотворяване по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
5. документ за платена такса;
6. учредителен акт на организацията по оползотворяване;
7. нотариално заверена от заявителя декларация, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването на такова разрешение, преди изтичането на една година от отнемането или отказа;
8. проект на договор между организацията по оползотворяване и нейните членове;
9. безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея;
10. проект на програма по чл. 53.
(5) Лицата по чл. 14, ал. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, прилагат към заявлението по ал. 2 документите по ал. 4, т. 1 – 5, 9 и 10.
(6) Заявлението и програмата по чл. 53, ал. 1 се подават на хартиен и електронен носител.
Чл. 82. (1) Размерът на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 е:
1. за организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, ИУМПС и ИУЕЕО – 1 000 000 лв.;
2. за организациите за оползотворяване на отработени масла – 500 000 лв.;
3. за организациите за оползотворяване на НУБА и излезли от употреба гуми – 100 000 лв.;
4. за лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално – 200 000 лв.
(2) Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и се издава от търговска банка със съдебна регистрация в Република България, която притежава лиценз от Българската народна банка за извършване на гаранционни или банкови сделки и спесимени на длъжностните лица, които имат право да задължават съответната банка с гаранции до посочен размер.
(3) Банковата гаранция се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява в следните случаи:
1. при отнемане на разрешението – в пълен размер;
2. при неизпълнение на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1, до размера на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3;
3. при неизпълнение на задълженията за обхванато население в системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, пропорционално на установеното неизпълнение в проценти.
(4) Банковата гаранция по ал. 2 се предоставя за едногодишен период, като периодично се продължава и подновява всяка следваща година през периода на действие на разрешението, минимум един месец преди изтичането на срока на действието й, като остава валидна най-малко 60 дни след прекратяване на дейността.
(5) Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от Министерството на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите.
(6) Банковата гаранция се усвоява независимо от обжалването на заповедта по чл. 59, ал. 2.
(7) Размерът на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3 се намалява със сумата на средствата от усвоената банкова гаранция.
(8) Когато с влязло в сила съдебно решение актът по ал. 3 бъде отменен, сумата по усвоената банкова гаранция се връща в 14-дневен срок.
(9) Условията и редът за предоставяне и усвояване на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1.
Чл. 83. Правата по издаденото разрешение по чл. 81 не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват, освен в случаите на вливане или сливане на организации по оползотворяване.
Чл. 84. (1) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя към заявлението по чл. 81, ал. 2 сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини, с които се гарантира предоставяне на разделно събиране на население не по-малко от 500 000 жители.
(2) Към заявлението по чл. 81, ал. 2 организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя заверен от кмета на общината план за разполагане на съдове за разделно събиране на отпадъците, посочени с конкретни параметри (обем, тип), и количествено-стойностна сметка.
(3) Договорите по ал. 1 трябва да отговарят на минималните критерии и изискванията, определени с наредбата по чл. 13, ал. 1 за съответния вид масово разпространени отпадъци.
Чл. 85. (1) В тримесечен срок от получаване на разрешението организацията по оползотворяване и лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, представят на компетентния орган сключените окончателни договори с лицата, извършващи дейности с отпадъци по чл. 81, ал. 4, т. 3 и 4, а организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки и окончателни договори – с общини по чл. 84, ал. 1.
(2) Окончателните договори на организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки с общини могат да се различават от предварителните договори по чл. 84, ал. 1 по отношение на обхванатото население с не повече от 10 на сто, в случай че намалението бъде компенсирано чрез нови договори не по-късно от два месеца след изтичане на срока по ал. 1.
(3) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки уведомява министъра на околната среда и водите за всяко прекратяване на договор с община.
(4) Министърът на околната среда и водите има правото да изиска актуализация на програмата по чл. 53 в едномесечен срок от уведомлението по ал. 3.
Чл. 86. (1) Органът по чл. 81, ал. 1 преценява дали заявлението и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 81.
(3) В случаите по ал. 2 компетентният орган уведомява заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението.
(4) В срок до два месеца от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.
Чл. 87. (1) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите, и/или предоставяне на допълнителната информация органът по чл. 81, ал. 1 утвърждава програмата по чл. 53 и издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(2) Компетентният орган отказва издаването на разрешение, когато:
1. заявлението и/или приложените към него документи по чл. 81 не отговарят на нормативните изисквания;
2. са представени неверни сведения или документи с невярно съдържание;
3. заявителят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителната информация в срок;
4. не е представена банкова гаранция, отговаряща на изискванията на чл. 82, ал. 1 и 2;
5. на заявителя е отказано издаването или е отнето разрешение по реда на чл. 91 до една година преди подаване на заявлението;
6. заявителят е свързано лице с лице, на което е отказано издаването или му е отнето разрешение в едногодишен срок.
Чл. 88. (1) Разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години, и съдържа условия, определени от компетентния орган.
(2) Издаденото разрешение прекратява своето действие:
1. с изтичане на неговия срок;
2. с отнемането му в срока на неговото действие;
3. по искане на организацията по оползотворяване или на лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално;
4. при отказ да се измени и/или допълни разрешението.
Чл. 89. (1) Не по-късно от три месеца преди изтичане срока на разрешението организацията по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, подават заявление на хартиен и технически носител или по електронен път за продължаване на неговия срок на действие.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
2. актуализирана програма по чл. 53 съгласно изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1;
3. документ за платена такса.
(3) Компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 1 и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(4) Компетентният орган прилага при необходимост чл. 86, ал. 2, 3 и 4 и се произнася по заявлението с решение в двумесечен срок.
(5) Компетентният орган отказва да продължи срока на действие на разрешението в случаите по чл. 87, ал. 2, т. 1 – 4, както и при неизпълнение на условията в разрешението.
Чл. 90. (1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при промяна:
1. на свързаните с него нормативни изисквания;
2. свързана с актуалното състояние по търговския регистър на организацията по оползотворяване или на лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално;
3. в програмата по чл. 53, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 организацията по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, подават до компетентния орган заявление на хартиен и технически носител или по електронен път за изменение и/или допълнение на разрешението заедно с документите, удостоверяващи съответната промяна, в двумесечен срок от настъпване на промяната.
(3) Компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 2 и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(4) Компетентният орган прилага при необходимост чл. 86, ал. 2 – 4 и се произнася по заявлението с решение в едномесечен срок.
(5) Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението в случаите по чл. 87, ал. 2, т. 1 – 4.
(6) В случай на мотивиран отказ за изменение и/или допълнение на разрешението организацията по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, могат да кандидатстват за издаване на ново разрешение по реда на този закон.
Чл. 91. (1) Компетентният орган отнема с мотивирано решение издаденото разрешение, когато:
1. не е изпълнено предписание на компетентните органи във връзка с воденето на отчетност на отпадъците в съответствие с изискванията на този закон или наредбите по чл. 48, ал. 1 или чл. 13, ал. 1 или са представени неверни сведения в документи за отчитане изпълнението на задълженията и/или целите по чл. 14, ал. 1 и/или чл. 15, или в документи, послужили за издаване на разрешението;
2. не са изпълнени една или повече от целите по чл. 14, ал. 1 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране или оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци;
3. организацията по оползотворяване е разпределила печалба на своите акционери или съдружници;
4. организацията по оползотворяване не упражнява дейност в продължение на една година;
5. е налице мотивирано предложение на комисията по чл. 18, ал. 9;
6. не е изпълнено предписание на компетентните органи, дадено във връзка с неизпълнение на изискванията на чл. 85 за представяне на окончателни договори с общини.
(2) Компетентният орган отнема с мотивирано решение издаденото разрешение, когато се установи повторно, че в нарушение на този закон:
1. не са изпълнени задълженията за разделно събиране и третиране на отпадъци по чл. 14, ал. 1 и/или за създаване на система по чл. 15;
2. не е изпълнено предписание на компетентните органи, дадено във връзка с неизпълнение на условие на разрешението;
3. независимо от изпълнението на целите по чл. 14, ал. 1 не е обхванато население в съответствие с пазарния дял на организацията или изискванията, определени в този закон, или наредбите по чл. 13, ал. 1;
4. е налице нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 3 от лице, изпълняващо задълженията си индивидуално.
Чл. 92. (1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителя в 7-дневен срок от издаването им.
(2) Компетентният орган и организацията по оползотворяване информират обществеността по подходящ начин за издаването на разрешение, както и за последващите му изменения и допълнения или отнемане на разрешението.
Чл. 93. (1) Издаденото разрешение, решението за неговото изменение, допълване и/или отнемане, както и отказът да се издаде, измени или допълни разрешението се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Обжалването на решението по ал. 1 не спира неговото изпълнение.
Чл. 94. Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице проверява най-малко веднъж годишно организациите по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, притежаващи разрешение по чл. 81, относно изпълнението на задълженията, произтичащи от този закон, от наредбите по чл. 13, ал. 1 и от условията на разрешението.
Раздел IV
Трансграничен превоз на отпадъци
Чл. 95. (1) Превозът на отпадъци в рамките на Европейския съюз (ЕС) със или без транзит през трети страни, вносът в ЕС от трети страни, износът от ЕС към трети страни, както и транзитът през ЕС от и към трети страни на отпадъци се извършват при условията и по реда на Регламент (ЕО)№ 1013/2006.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за Република България по прилагането на Регламент (ЕО) № 1013/2006 по смисъла на чл. 53 от същия регламент.
(3) Компетентният орган по ал. 2 води:
1. регистър на издадените съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006 нотификации за превоз на отпадъци от, за и през територията на Република България и за внос или износ от или към трети страни;
2. регистър на годишните справки-декларации по чл. 103.
Чл. 96. (1) За превоз на отпадъци от Република България, за които съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006 се изисква писмена нотификация, лицето, определено като нотификатор съгласно чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, изпраща до компетентния орган по чл. 95, ал. 2 документ за платена такса и документите по чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, включително:
1. единен идентификационен код или регистрационен номер от регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6 на нотификатора;
2. копие от съответното комплексно разрешително, разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци на нотификатора, когато това се изисква;
3. копие от съответното разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци на превозвача/превозвачите;
4. копие от договор между нотификатора и получателя, отговарящ на изискванията на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно оползотворяването или обезвреждането на отпадъците, които са нотифицирани;
5. разрешителното, съгласно което съоръжението за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците работи в страната получател.
(2) В случаите, когато се изисква финансова гаранция или еквивалентна застраховка съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, тя трябва да бъде представена под формата на банкова гаранция или застрахователна полица.
(3) При превози на отпадъци за Република България за дейности по временно оползотворяване финансовата гаранция или еквивалентната застраховка покрива стойността на разходите до издаване на сертификат съгласно чл. 15, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
(4) При превози на отпадъци за Република България за дейности по окончателно оползотворяване финансовата гаранция или еквивалентна застраховка покрива стойността на разходите до издаване на сертификат съгласно чл. 16, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
(5) При обща нотификация по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 за превоз от Република България се допуска частична финансова гаранция или еквивалентна застраховка, покриваща части на общата нотификация при условията на ал. 8.
(6) Когато финансовата гаранция по чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е представена под формата на банкова гаранция, банковият гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на Министерството на околната среда и водите. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и трябва да бъде издадена от чуждестранна банка или от търговска банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, която притежава лиценз от Българската народна банка за извършване на гаранционни сделки. Банковата гаранция, издадена от чуждестранна банка, трябва да бъде авизирана чрез българска банка.
(7) Застрахователната полица по ал. 2 се издава от застрахователно дружество, притежаващо лиценз, издаден по реда на Кодекса за застраховането. Застрахователната полица включва уговорка за плащане на пълния размер на сумата по застрахователното събитие в полза на Министерството на околната среда и водите при наличие на първо писмено поискване.
(8) Допуска се да тръгнат едновременно толкова превози, колкото са покрити от частичната финансова гаранция или еквивалентна застраховка. В този случай всеки следващ превоз може да тръгне, когато компетентният орган по чл. 95, ал. 2 получи сертификат по чл. 15, буква „д“ или по чл. 16, буква „д“ от Регламент № (ЕО)1013/2006.
(9) Документите по ал. 1 и 2 и всички документи по Регламент (ЕО) № 1013/2006 се представят на български или на английски език. В случаите, когато документите са представени на английски език, компетентният орган има право да изисква официален превод на български език.
Чл. 97. (1) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 при одобрение на превоза – обект на нотификация, дава писмено съгласие за неговото извършване чрез поставяне на подпис, печат и дата в нотификацията.
(2) Органът по ал. 1 издава мотивирано решение:
1. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 без поставяне на условия;
2. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 с поставяне на определени условия по чл. 10 от същия регламент;
3. при възражение по чл. 9, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
4. при оттегляне на съгласие по чл. 9, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Чл. 98. (1) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за обезвреждане, освен:
1. при задължение за приемане на отпадъка обратно съгласно чл. 22 и 24 от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
2. при превоз към Република България на остатъка, получен в резултат на третиране в друга страна на отпадъци, с произход от Република България към други страни, за които в Република България няма съоръжения за третиране; в този случай превозът на остатъка се извършва с нова нотификация;
3. при превоз към Република България на отпадъци, получени от български въоръжени сили при кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира.
(2) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително по чл. 35, ал. 1.
(3) В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1 са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък или поток от отпадъци в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 г., Министерският съвет на Република България може с мотивирано решение по предложение на министъра на околната среда и водите да ограничи вноса на тези отпадъци.
Чл. 99. (1) Всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва, когато:
1. получателят на отпадъците притежава разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 или регистрационен документ по чл. 35, ал. 2, т. 3 и 5 за дейности с отпадъците – обект на нотификация;
2. съоръжението за оползотворяване на отпадъците има достатъчен капацитет в съответствие с документа по т. 1;
3. операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците притежава разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 или регистрационен документ по чл. 35, ал. 2, т. 3 и 5 за дейности с отпадъците – обект на нотификация;
4. операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъците извършва третиране на остатъците от оползотворените отпадъци или осигурява третирането им по екологосъобразен начин;
5. превозвачът/превозвачите, посочен/и в нотификацията, в случай че са регистрирани в Република България, притежава/т разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци.
(2) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 при необходимост изпраща запитване за изпълнението на обстоятелствата по ал. 1 по факс или с помощта на друго техническо средство до директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците.
(3) Директорът на РИОСВ, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците, в тридневен срок от получаване на запитването по ал. 2 извършва проверка и изпраща становището си по факс или с помощта на друго техническо средство.
Чл. 100. (1) Превозът на отпадъци между Република България и трети страни се извършва през митнически учреждения, определени със съвместна заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници“.
(2) При превоз на отпадъци между Република България и трети страни компетентният орган по чл. 95, ал. 2 изпраща копие от нотификацията или копие от решението по чл. 97, ал. 2 до директора на Агенция „Митници“ и до директора на съответната РИОСВ.
Чл. 101. (1) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 дава предварително съгласие по смисъла на чл. 14 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 само на лица – оператори на съоръжения за окончателно оползотворяване на отпадъци, притежаващи комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
(2) За получаване на предварително съгласие по ал. 1 операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъци подава заявление на хартиен носител или по електронен път по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите, към което прилага документ за платена такса.
(3) В срок до 15 дни от постъпване на заявлението компетентният орган по чл. 95, ал. 2 може да изиска от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителната информация.
(4) В срок до 15 дни от уведомяването по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация.
(5) В срок до един месец от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация компетентният орган по чл. 95, ал. 2 с мотивирано решение дава или отказва предварително съгласие по ал. 1.
(6) Даването на предварително съгласие се отказва в случаите по чл. 71, ал. 3.
(7) С решението по ал. 5 компетентният орган по чл. 95, ал. 2 определя период, за който се предоставя предварителното съгласие по ал. 1, и дава уникален регистрационен номер на съоръжението за оползотворяване.
(8) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 води публичен регистър на решенията по ал. 5, който съдържа най-малко информацията по чл. 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Чл. 102. (1) При промяна в обстоятелствата, въз основа на които е издадено решението по чл. 101, ал. 5, операторът на съоръжението уведомява незабавно компетентния орган по чл. 95, ал. 2, като прилага писмени доказателства, удостоверяващи промяната. Компетентният орган се произнася с решение по заявлението за промяна в обстоятелствата в едномесечен срок, като изменя или отказва да измени издаденото решение в случаите по чл. 71, ал. 3.
(2) Компетентният орган по чл. 95, ал. 2 с мотивирано решение оттегля предварителното съгласие в случаите по чл. 75, ал. 1 и 2. Операторът на съоръжението по ал. 1 не може да подава заявление за даване на предварително съгласие в срок една година от датата на неговото оттегляне.
Чл. 103. Всяко лице, извършващо трансграничен превоз на отпадъци, за които не се изисква нотификация по Регламент (ЕО) № 1013/2006, представя на компетентния орган по чл. 95, ал. 2 годишна справка-декларация.
Чл. 104. (1) Всяко лице, извършващо дейност като търговец или като брокер на отпадъци, с изключение на лицата, притежаващи документ по чл. 35, подава до изпълнителния директор на ИАОС заявление на хартиен и технически носител или по електронен път за вписване в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6, в което посочва:
1. единен идентификационен код, наименование, седалище и адрес на управление;
2. вид, код и наименование на отпадъка, който ще се търгува.
(2) Към заявлението по ал. 1 се представя документ за платена такса.
(3) При нередовности в представените документи по ал. 1 или 2 органът по ал. 1 в 15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването им.
(4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на нередовностите по ал. 3 изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице вписва в регистъра по ал. 1 търговците и брокерите на отпадъци.
Чл. 105. Регистрираните лица по чл. 104 уведомяват изпълнителния директор на ИАОС за всички промени по извършената им регистрация в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 106. Изпълнителният директор на ИАОС отказва вписване в регистъра с мотивирано решение:
1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по глава шеста, раздел II;
2. при неотстраняването на нередовностите в представените документи по чл. 104, ал. 1 или 2 в определения срок.
Чл. 107. (1) Регистрацията на вписан в регистъра търговец или брокер се прекратява:
1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по глава шеста, раздел II;
2. по искане на търговеца, съответно на брокера;
3. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или при поставянето му под запрещение;
4. при неуведомяване в срок за промените по чл. 105.
(2) Прекратяването на регистрацията по ал. 1 се извършва с мотивирано решение на директора на ИАОС.
Чл. 108. Решенията по чл. 101, ал. 5, 102, ал. 1 и 2, чл. 106 и чл. 107, ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решенията не спира изпълнението им.
Чл. 109. Търговци и брокери, вписани в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6, могат да бъдат нотификатори при спазване на условията по чл. 2, параграф 15 от Регламент (ЕО) №1013/2006.
Чл. 110. За производствата по чл. 97, 101, 102 и 104 се събират такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 111. Редът и начинът за изчисляване размера на финансовите гаранции по този раздел и за предоставяне на годишните справки-декларации по чл. 103 се определят с наредба на Министерския съвет.
Раздел V
Контрол по управлението на отпадъците
Чл. 112. (1) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира:
1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци;
2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци на общински и/или регионални депа;
3. площадките за дейностите с ОЧЦМ;
4. спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл. 22.
(2) Кметът на общината организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци на територията на съответната община.
Чл. 113. (1) Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за:
1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ;
2. съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци.
(2) Органът по ал. 1 контролира отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I, както и изпълнение на задълженията на кметовете на общини по глава втора, раздел ІІІ, и глава четвърта, раздел ІV, свързани с управлението на отпадъците.
(3) Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения.
Чл. 114. Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за:
1. правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 от лицата по чл. 14, ал. 1;
2. изпълнение на задълженията на собствениците на депа относно финансирането на обезвреждането на отпадъци чрез депониране.
Чл. 115. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за:
1. спазване условията на разрешенията по глава пета, раздел III, издадени на организации по оползотворяване и на лица, изпълняващи индивидуално задълженията си за управление на масово разпространени отпадъци;
2. дейностите по управление на отпадъци;
3. спазване на изискванията на Регламент (ЕС) №
333/2011.

Чл. 116. (1) Министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директорът на Агенция „Митници“ контролират трансграничния превоз на отпадъци по този закон и по Регламент (ЕО) № 1013/2006 съобразно своите правомощия.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез:
1. директора на РИОСВ, на чиято територия е мястото на произход на отпадъка, или от оправомощени от него длъжностни лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
2. директора на РИОСВ, на чиято територия e местоназначението на превоза, или от оправомощени от него длъжностни лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
3. митническите органи, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006;
4. длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
(3) В случаите на съмнение за съответствието на товара с придружаващите документи, съмнение за класификацията на товара като отпадък или вида на отпадъка органите по ал. 2, т. 3 и 4 незабавно уведомяват съответната РИОСВ, на чиято територия се извършва проверката, за вземане на решение по класификацията на товара и отпадъка.
(4) Директорът на РИОСВ в случаите по ал. 2, т. 1 или 2 може да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, които оказват незабавно съдействие.
(5) В случаите по ал. 3 контролните органи смятат товара за отпадък до получаване на становище от директора на РИОСВ или на оправомощено от него длъжностно лице.
(6) Собственикът на товара предоставя цялата необходима информация и документи за класификацията на товара.
Чл. 117. Директорът на РЗИ и директорът на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица упражняват контрол на дейностите по третиране на опасни отпадъци в лечебните и здравните заведения.
Чл. 118. (1) Министърът на околната среда и водите, директорът на съответната РИОСВ, кметът на общината по местонахождение на площадката или оправомощени от тях длъжностни лица и органите на Министерството на вътрешните работи упражняват контрол за спазване на условията и реда за извършване на дейности с ОЧЦМ съобразно своите компетенции.
(2) За констатираните нарушения при проверките за спазване на условията и реда за извършване на дейности с ОЧЦМ кметът на общината и органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват в 14-дневен срок директора на съответната РИОСВ, като му изпращат всички документи.
Чл. 119. (1) Контролните органи по чл. 112 – 114, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност.
(2) Контролните органи по чл. 112 – 114 и 117 поне веднъж годишно извършват проверка на документите, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му на търговците и брокерите на отпадъци и на лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и/или извършващи дейности с отпадъци.
(3) Проверката на място е независима от проверката по ал. 2 и се осъществява поне веднъж годишно в мястото на извършване на дейността и в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствието на такива лица проверката се извършва с участието на поне един свидетел.
(4) Проверките на дейностите по събиране и превоз обхващат произхода, естеството, количеството и местоназначението на събраните и превозваните отпадъци.
(5) Длъжностното лице, осъществяващо проверката на място, има право:
1. на достъп в помещенията, в които се извършва контролираната дейност;
2. да изисква представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания трябва да се намират в мястото на проверката;
3. да изисква писмени и устни обяснения от всеки, който работи за проверяваното лице;
4. да привлича експерти в съответната област, когато проверката е сложна или изисква специални знания.
(6) Ако при проверката на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното лице се определя 7-дневен срок за представянето им.
(7) При извършване на проверките контролните органи по ал. 1 съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.
Чл. 120. При извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.
Чл. 121. Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол по трансграничния превоз на отпадъци в съответствие с този закон и митническото законодателство и могат да предприемат съответните действия по чл. 124, ал. 2.
Чл. 122. Органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и органите на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на Министреството на вътрешните работи осъществяват контрол по трансграничния превоз съгласно този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите актове по прилагането му и могат да предприемат съответните действия по чл. 124, ал. 2.
Чл. 123. Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществяват контрол по трансграничния превоз на отпадъци съгласно този закон, съответните международни правни актове, ратифицирани от Република България със закон, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Закона за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Кодекса на търговското корабоплаване и подзаконовите нормативни актове по прилагането им и могат да предприемат съответните действия по чл. 124, ал. 2.
Чл. 124. (1) Органите и лицата по чл. 116, ал. 2 могат да извършват проверки и имат право на достъп до регистъра по чл. 95, ал. 3, т. 1. При констатирани нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.
(2) Органите и лицата по чл. 116, ал. 2, т. 3 и 4 имат право да задържат временно превозното средство заедно с неговия товар – предмет на нарушение, чрез отнемане на документа за регистрация на превозното средство до:
1. получаване на становище от Министерството на околната среда и водите за освобождаване на товара с цел обратно вземане в страната по изпращане – за случаите по чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, при превоз към Република България;
2. издаване на заповед по чл. 127, т. 2;
3. получаване на становище от Министерството на околната среда и водите или съответната РИОСВ, че товарът не е отпадък или че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на закона.
(3) Органите и лицата по ал. 1 имат право да изземват проби и веществени доказателства, които съхраняват до приключване на административнонаказателното производство.
Чл. 125. (1) Контролът за съответствието на продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1 се упражнява от:
1. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица във връзка с надзора на пазара върху продуктите, за които са определени съществени изисквания по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите;
2. председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица във връзка с контрола върху продуктите, които попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите;
3. министъра на здравеопазването или от оправомощени от него длъжностни лица във връзка с контрола върху продуктите, определени със закон.
(2) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) № 1103/2010 на Комисията от 29 ноември 2010 г. относно установяване на правила по отношение на етикетирането на капацитета на преносими вторични (презаредими) батерии и автомобилни батерии и акумулатори съгласно Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 313/3 от 30 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1103/2010“.