ЗУО 2012 – Глава четвърта

Глава четвърта

ИНФОРМАЦИЯ, ПЛАНИРАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ

Раздел I

Чл. 44. (1) Лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително – от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица – от директора на РИОСВ – София.

(2) Отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците.

(3) Отчетните книги и документацията за отпадъци се съхранява за срок от 5 години, включително след преустановяване на дейността.

(4) При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на определена площадка лицата по ал. 1 предават отчетните книги в общинските администрации, които ги съхраняват в сроковете по ал. 3.

(5) Лицата по ал. 1 предоставят при поискване от контролните органи по глава пета или от предишен притежател на отпадъците документи, доказващи, че дейностите по управление на отпадъците са извършени.

(6) Лицата по ал. 1 изготвят и представят в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) годишни отчети по отпадъците съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 48, ал. 1.

(7) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, предоставят информация и водят отчетност съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1.

(8) Лицата по ал. 1 и 7 предоставят на контролните органи по глава пета при поискване документите относно отчета и информацията за дейността по управление на отпадъците.

Чл. 45. (1) Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на:

1. разрешенията по чл. 67, в т.ч. на тези от тях с прекратено действие;

2. лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства;

3. лицата, които пускат на пазара ЕЕО;

4. лицата, които пускат на пазара минерални или синтетични масла;

5. лицата, които пускат на пазара гуми;

6. лицата, извършващи дейности като търговец по § 1, т. 45 от допълнителните разпоредби или като брокер по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби;

7. регистрационните документи по чл. 78, в т.ч. на тези от тях с прекратено действие;

8. лицата, които пускат на пазара полимерни торбички;

9. площадките за дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, ИУМПС и НУБА.

(2) В регистрите по ал. 1 се вписват най-малко следните обстоятелства:

1. регистрационен номер, името на лицето, съответно фирмата, ЕИК и адрес на управление;

2. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

3. адрес за кореспонденция, включващ пощенски код, населено място, име и номер на улица/булевард и интернет адрес;

4. начин на изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 2 от лицата по ал. 1, т. 2 – 5;

5. търговски марки, които лицата използват в страната, в случаите по ал. 1, т. 2 – 5.

(3) В регистъра по ал. 1, т. 1 и 7 се вписват и:

1. номер на съответния документ по чл. 67 и 78, дата на издаване и компетентен орган;

2. адрес на площадките, на които се извършва дейността;

3. код на отпадъка съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1;

4. извършвана дейност с отпадъка по приложение № 1 или № 2.

(4) В регистъра по ал. 1, т. 2 се вписва и съответният вид на батериите и акумулаторите, които лицето пуска на пазара – портативни, автомобилни, индустриални.

(5) В регистъра по ал. 1, т. 3 се вписват и категории ЕЕО, които лицето пуска на пазара.

(6) В регистъра по ал. 1, т. 4 се вписват и видове минерални и синтетични масла, които лицето пуска на пазара.

(7) В регистъра по ал. 1, т. 6 се вписват и:

1. статут на лицето – търговец и/или брокер;

2. вид, код и наименование на отпадъка, с който извършва дейност.

(8) Регистрите могат да се водят и поддържат и от съответните браншови организации по споразумение с министъра на околната среда и водите.

Чл. 46. Министърът на вътрешните работи води регистър на моторните превозни средства с прекратена регистрация, предадени за разкомплектуване.

Чл. 47. (1) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, за които се водят публични регистри по чл. 45, ал. 1, се регистрират при условия и по ред, определени в съответните наредби по чл. 13, ал. 1 и наредбата по чл. 59.

(2) Лицата, които притежават документ по чл. 35, могат да извършват и дейности като търговец и брокер по смисъла на този закон с отпадъците, посочени в документа, без регистрация по чл. 104.

Чл. 48. (1) Министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1.

(2) Информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1.

(3) Държавните органи, в т. ч. Националният статистически институт, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисията за защита на потребителите предоставят информация на ИАОС съгласно изискванията и в сроковете на наредбите по ал. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 43.

(4) Задължени да предоставят информация на ИАОС са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

(5) Агенция „Митници“ предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, наричан по-нататък „Регламент (ЕИО) № 2658/87“, и списък на лицата, осъществили внос и/или износ на продуктите. Искането е писмено и съдържа информация за продуктите и техните кодове по Комбинираната номенклатура и периода, за който се отнася.

(6) Националната агенция за приходите предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87.

(7) Информацията по ал. 3 – 5 служи само за целите на този закон, като се предприемат необходимите организационни и технически мерки за това. До работа с такава информация се допускат само лицата, подписали клетвена декларация за опазване на тайната в случаите, когато това се изисква със закон.

Раздел II

Чл. 49. (1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане в Министерския съвет Национален план за управление на отпадъците.

(2) При изготвяне на плана по ал. 1 се вземат предвид общите принципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост, техническа осъществимост и икономическа приложимост, опазване на ресурсите, както и въздействието върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото.

(3) Планът по ал. 1 съдържа анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците в Република България, мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на съобразената с околната среда подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, както и оценка на начина, по който планът ще подпомогне изпълнението на целите и прилагането на разпоредбите на закона.

(4) Планът по ал. 1 включва:

1. анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект на трансграничен превоз от или до националната територия;

2. съществуващите схеми за събиране на отпадъци и основни инсталации и съоръжения за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални договорености за отработени масла, опасни отпадъци или потоци от отпадъци, за които са регламентирани изисквания с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

3. оценка на необходимостта от нови схеми за събиране, закриване на съществуващи инсталации и съоръжения за отпадъци, допълнителна инфраструктура от инсталации и съоръжения за отпадъци, както и съотносимите към това инвестиции;

4. информация за критериите, използвани за определяне на местоположението и капацитета на основните инсталации и съоръжения за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци, които се предвижда да бъдат изградени;

5. общи политики за управление на отпадъците, включително предвидени технологии и методи за управление на отпадъците, и специфични политики към определени групи отпадъци, които изискват специално управление;

6. мерки за подпомагане на повторната употреба на продуктите и на дейности по подготовка за повторна употреба, по-специално чрез насърчаване създаването на мрежи за повторна употреба и поправки и подкрепата за тях, използването на икономически инструменти, критерии за доставка, количествени цели или други мерки;

7. мерки за насърчаване на висококачествено рециклиране чрез въвеждане на схеми за разделно събиране на отпадъци, когато това е технически, екологично и икономически приложимо, за да се гарантират необходимите стандарти за качество на съответните рециклиращи сектори;

8. организационни аспекти, свързани с управлението на отпадъци, включително описание на разпределението на отговорностите между централните и териториалните изпълнителни органи, физическите и юридическите лица, които осъществяват управлението на отпадъците;

9. оценка на ползата и целесъобразността от използването на икономически и други инструменти за решаване на различни проблеми в областта на отпадъците, като се взема предвид необходимостта от поддържане на гладкото функциониране на пазара;

10. мерки за насърчаване на разделното събиране на биоотпадъците с цел компостиране и анаеробно разграждане, както и за третиране на биоотпадъците по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда, в т.ч. мерки за поетапно намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци;

11. мерки за насърчаване прилагането на варианти за управление на отпадъците, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1;

12. използването на безопасни за околната среда материали, произведени от биоотпадъци;

13. отделна глава за управлението на опаковките и отпадъците от опаковки, в т.ч. мерки за предотвратяване и повторна употреба;

14. национална стратегия за ограничаване на количествата биоразградими отпадъци, обезвреждани в депа;

15. информация за замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и мерки за тяхното възстановяване;

16. мерки за прилагане на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост или към специфични групи от потребители;

17. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;

18. оценка на финансовите средства, необходими за осъществяване на плана;

19. координация с други планове и програми, имащи връзка с дейността;

20. система за отчет и контрол на изпълнението;

21. система за оценка на резултатите и за актуализация на плана.

(5) Планът по ал. 1 предвижда мерки за насърчаване разработването на продукти, за да се намали въздействието им върху околната среда и образуването на отпадъци в процеса на производството и последващата употреба на продуктите, както и за да се гарантира, че оползотворяването и обезвреждането на продуктите, които са се превърнали в отпадъци, е в съответствие с чл. 1, ал. 3 и чл. 6.

(6) Мерките по ал. 5 могат да насърчават разработването, производството и пускането на пазара на продукти, които са подходящи за многократна употреба, които са технически издръжливи и които, след като са се превърнали в отпадъци, са годни за целесъобразно и безопасно оползотворяване и за обезвреждане, съобразено с изискванията за опазване на околната среда.

(7) Планът по ал. 1 включва и мерки за създаване на интегрирана и адекватна мрежа от съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъците, както и на инсталации за оползотворяване на битови отпадъци:

1. чрез прилагане на най-добрите налични техники;

2. в най-близките съоръжения/инсталации, намиращи се до източника на образуване на отпадъците, като се използват най-подходящите методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда.

(8) В съответствие с разпоредбите на чл. 30, ал. 2 планът по ал. 1 предвижда мерки за прилагане на системи за разделно събиране най-малко на следните отпадъци: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло, и мерки за изпълнение на целите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъчни материали по чл. 31 и 32.

(9) С плана по ал. 1 се определят регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.

(10) Планът по ал. 1 се изготвя за период от най-малко 6 години.

(11) Министърът на околната среда и водите внася на всеки три години отчет пред Министерския съвет за изпълнение на плана по ал. 1 и доклад относно постигането на целите за рециклиране на битови отпадъци по чл. 31, ал. 1, т. 1 и за рециклиране и оползотворяване на материали от строителни отпадъци по чл. 32, ал. 1. В случай на непостигане на посочените цели докладът посочва причините за непостигане и мерките, които ще бъдат взети за осигуряване на бъдещо изпълнение.

Чл. 50. (1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерския съвет програма за предотвратяване образуването на отпадъци.

(2) Програмата по ал. 1 е неразделна част от Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.

(3) Програмата по ал. 1 включва:

1. съществуващи мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци;

2. оценка на ползите от прилагане на примерните мерки за предотвратяване по приложение № 4 или от прилагане на други подходящи мерки;

3. определяне на подходящи специфични качествени или количествени контролни показатели, приети за наблюдение и оценка на напредъка в изпълнението на мерките за предотвратяване на отпадъци;

4. индикатори за оценка на изпълнение на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци.

Чл. 51. (1) Планът по чл. 49 и програмата по чл. 50 се оценяват и отчитат най-малко на всеки 6 години и се актуализират, когато това е необходимо, и по целесъобразност.

(2) При разработването на плана по чл. 49 и програмата по чл. 50 министърът на околната среда и водите организира провеждането на консултации със съответните заинтересовани страни, държавната администрация, местните власти и обществеността.

(3) Приетите окончателни план по чл. 49 и програма по чл. 50 се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 52. (1) Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.

(2) Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда.

(3) Програмата по ал. 1:

1. се разработва и приема за период, който следва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците;

2. се актуализира при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

(4) Програмата се разработва в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците.

(5) Програмата включва необходимите мерки за изпълнение на задълженията на кмета на община и изискванията по глава втора, раздел III.

(6) Кметовете на две или повече общини, включени в регион по чл. 49, ал. 9, могат да разработят обща програма за управление на отпадъците, в случай че задълженията, отговорностите и мерките, засягащи отделните общини, са ясно разграничени в програмата.

(7) Програмата за управление на отпадъците се публикува на интернет страницата на съответната община с цел осигуряване на обществен достъп.

(8) Програмата се приема от общинския съвет на съответната община, който контролира изпълнението й.

(9) Кметът на общината информира ежегодно в срок до 31 март общинския съвет за изпълнението на програмата през предходната календарна година.

(10) Министърът на околната среда и водите издава указания по разработване на програмите по ал. 1.

Чл. 53. (1) Лицата по чл. 14, ал. 2, изпълняващи задълженията си индивидуално, и организациите по оползотворяване разработват и изпълняват програми за управление на отпадъците в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1.

(2) При неизпълнение на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 програмите по ал. 1 се актуализират по ред, определен в наредбите по чл. 13, ал. 1.

Раздел III

Чл. 54. Разходите за събиране, предварително съхраняване, третиране и транспортиране на отпадъците са за сметка на:

1. първоначалния причинител на отпадъците или настоящия, или предишния притежател на отпадъците;

2. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в случаите, определени с този закон.

Чл. 55. (1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците.

(2) Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него.

Чл. 56. (1) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци.

(2) Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.

(3) Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията на ал. 2, общините възстановяват средствата в държавния бюджет или в ПУДООС.

Чл. 57. Разходите за дейности с битови отпадъци и изпълнение на задълженията на органите на местно самоуправление и местна администрация по глава втора, раздел III от този закон се предвиждат по бюджета на съответната община в размер, не по-малък от планираните за съответната година приходи от местни такси по чл. 6, ал. 1, буква „а“ от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 58. (1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват сумите от:

1. таксите по чл. 59;

2. глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци.

Чл. 59. (1) Продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от:

1. лицата по чл. 14, ал. 1, пускащи на пазара продукти, след чиято употребата се образуват масово разпространени отпадъци, които не изпълняват задължения и цели по реда на чл. 14, ал. 2 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;

2. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, които не са изпълнили цели по чл. 14, ал. 1;

3. организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията;

4. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара;

5. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, в случаите на отчетени по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 – 5 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса.

(3) Министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които не заплащат продуктова такса при изпълнение на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1.

(4) Дължимите суми за продуктова такса, определени с влязла в сила заповед по ал. 2, се събират принудително заедно с лихвите и разноските от Националната агенция за приходите (НАП) по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.

(6) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 организациите и лицата, изпълняващи индивидуално задълженията си, не се освобождават от отговорност за заплащане на продуктова такса, ако техен подизпълнител не е изпълнил възложени му задължения.

(7) Лицата, които пускат на пазара на територията на Република България полимерни торбички, заплащат продуктова такса за полимерни торбички по ред и в размер, определени с наредбата по ал. 1.

Раздел IV

Чл. 60. (1) За извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.

(2) Обезпечението по ал. 1 може да бъде под формата на:

1. месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото, или

2. месечни отчисления в банкова сметка със специално предназначение, блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване по реда на чл. 62, или

3. банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото.

(3) Когато собственик на депото е община или бюджетно предприятие, обезпечението по ал. 1 е под формата на месечни отчисления по ал. 2, т. 1 или 2.

(4) Отчисленията по ал. 2, т. 1 и 2 се определят в левове за един тон депониран отпадък.

(5) Размерът на отчисленията за един тон депониран отпадък се актуализира на всеки три години.

(6) Дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът се съставя въз основа на документи, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.

(7) Невнесените отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 след влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане по ал. 6 се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.

(9) Редът и начинът за определяне размера и предоставянето на обезпеченията, разходването на средствата от отчисленията и случаите, в които РИОСВ има право да иска усвояване на банковата гаранция, се определят с наредбата по чл. 43, ал. 2.

(10) С наредбата по чл. 43, ал. 2 се определя и минималният размер на обезпеченията за закриване и следексплоатационни грижи на депата за отпадъци.

Чл. 61. (1) Банковата сметка по чл. 60, ал. 2, т. 2 се открива от собственика на депото в избрана от него търговска банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, лицензирана да извършва гаранционни сделки, набраните средства, по която могат да се разходват само с разрешение на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Ежемесечно собственикът на депото представя на директора на РИОСВ извлечение от сметката, което е заверено от обслужващата банка.

(2) Обезпеченията по чл. 60, ал. 2 не подлежат на принудително изпълнение.

(3) Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 е безусловна и неотменяема и се предоставя за едногодишен период, като остава валидна до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.

(4) Банката гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от директора на РИОСВ да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на РИОСВ.

(5) Размерът на банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 не може да бъде по-малък от сумата на отчисленията по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2, изчислени на годишна база и дължими кумулативно за периода на действие на гаранцията.

(6) До приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото банковата гаранция периодично се продължава или подновява минимум един месец преди изтичане периода на действието й по ал. 3, като по време на експлоатацията на депото размерът на обезпечението на подновената банкова гаранция се определя в съответствие с ал. 5.

(7) В случай че банковата гаранция не бъде продължена или подновена в срока по ал. 6, тя се усвоява от директора на РИОСВ, който издава заповед за преустановяване експлоатацията на депото до предоставяне от собственика на депото на обезпечение по чл. 60, ал. 1.

(8) Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 се усвоява от директора на РИОСВ в случай на установено неизпълнение на дейностите по закриване на депото, в резултат на което е настъпило забавяне с повече от две години на изпълнението на плана за закриване.

(9) След приключване и приемане на мерките по закриване и рекултивация на депото размерът на банковата гаранция се намалява до размера на разходите за следексплоатационни грижи на площадката с писмено съгласие на директора на РИОСВ.

Чл. 62. (1) За изпълнение на задължението си по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото или на участък или клетка от него при наличие на необходимите условия за закриване съгласно наредбата по чл. 43, ал. 1 собственикът на депото подава заявление до директора на съответната РИОСВ за разходване на сумите от сметката по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2.

(2) В срок до три месеца от преустановяване експлоатацията на депото собственикът започва извършването на дейностите по закриване на депото в съответствие с плана за закриване на депото.

Чл. 63. (1) Собствениците на депа за инертни отпадъци се освобождават от задълженията по чл. 60.

(2) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, в които съвместно се депонират минни отпадъци по смисъла на Закона за подземните богатства и отпадъци по чл. 2, ал. 1, когато:

1. количеството на депонираните или предвидените за депониране минни отпадъци е преобладаващо, и

2. за изпълнението на дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото се осигурява финансово обезпечение по реда на Закона за подземните богатства.

Чл. 64. (1) За обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.

(2) Отчисленията по ал. 1 имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване.

(3) Отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото.

(4) Натрупаните средства по ал. 1 се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци.

(5) Размерът на отчисленията за битови отпадъци се намалява, когато целите в съответния регион по чл. 49, ал. 9 са изпълнени от общините в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6, както следва:

1. с 50 на сто за целите за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1, т. 1;

2. с 50 на сто за целите за ограничаване на количествата депонирани битови биоразградими отпадъци, определени с наредбата по чл. 43, ал. 5.

(6) Намаленията в размера на отчисленията по ал. 5 се прилагат независимо едно от друго.

(7) В случай че се установи предоставяне на невярна информация за намаление на размера на отчисленията по ал. 5, задължените лица заплащат отчисленията в двоен размер за съответния период, през който е използвана информацията.

(8) Дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът се съставя въз основа на документи, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.

(9) Невнесените отчисления по ал. 3 след влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане по ал. 8 се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(10) Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.

Чл. 65. (1) Отчисленията по чл. 60, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, когато се правят за битови отпадъци от общини, са елементи от разходите по чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Министърът на финансите дава указания относно реда и начина на събиране, разходване, планиране и отчитане от бюджетните предприятия на средствата по раздел ІІІ и този раздел.

Чл. 66. Изискванията на този раздел не се прилагат за депа за отпадъци, които са включени в програмите за отстраняване на екологични щети в съответствие със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.