30 000 глоба за нарушение по чл.54 от ЗУО
юни 19, 2012, 18:57
Р Е Ш Е Н И Е № 165
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. Видин, 12.06.2012 г.
Административен съд Видин, първи административно наказателен състав, в открито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Нели Дончева
Членове: 1. Николай Витков
2. Борис Борисов
при секретаря М. И. и с участието на прокурора К. Кирилов, като изслуша докладваното от съдия Борисов АН дело № 109 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от „М****”ООД, Булстат 105014752, представлявано от управителя К.М.М., действащ чрез процесуалния представител адв. Георгиев против решение № 33/18.01.2012 г., постановено по АНД № 1678/2011 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № Т-НП-100/21.10.2011 г. на зам. министъра на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 30 000.00 лева, на основание чл.115, ал.2, предл. първо, във връзка с чл.115, ал.1, т.1 от ЗУО, за нарушение по чл.54, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението на ВРС. Иска се да бъде отменено решението, както и потвърденото с него наказателно постановление, тъй като не е извършено процесното нарушение.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с подробно писмено становище. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд Видин следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка: на 23.06.2011 г. в гр. Видин е била извършена проверка от служители на ОДМВР-Видин, в леярна на фирмата – касатор, находяща се в гр.Видин,западна промишлена зона 1,парцел № 15. При проверката било установено, че фирмата извършва търговска дейност черни и цветни метали/чугун/, без да е лицензирана по съответния ред. Въпросните отпадъци се използват като суровина за основната дейност на фирмата – претопяване и производство на чугунени отливки. За извършените покупки са издадени следните фактури: № 1007/02.06.2011 г., и № 1018/09.06.2011 г., копия от които са приложени като доказателства към административно наказателната преписка.
При съставяне на АУАН управителят на дружеството е направил възражение, че закупеното количество метални отпадъци се използва като суровина за производство на чугунени отливки. По преписката е депозирал и писмено обяснение, в което посочва, че фирмата притежава разрешително за дейности по оползотворяване на отпадъци, както и че необходимите за производство отпадъци са закупени от фирми, притежаващи лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали.
В резултат на така установената фактическа обстановка ответникът, който е упълномощен за това с приложената към преписката заповед № РД-16-801/15.09.2009 г. от министъра на МИЕТ, издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.
Първоинстанционният съд потвърдил оспореното наказателно постановление, като приел, че е осъществен съставът на административното нарушение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е законосъобразно и правилно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, по безспорен начин е установено осъществяването на описаното административно нарушение от обективна страна, както и неговия извършител. При постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, които да обуславят неговата отмяна в настоящето производство. Не са налице описаните в жалбата основания за касиране.
Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на касатора, че не е осъществено нарушение на чл.54, ал.1 от ЗУО и чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, тъй като при налагане на санкцията не е отчетена разпоредбата на чл.6 от рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО, респ. на §.1, т.24 от ДР на ЗУО. В случая, е безспорно между страните, че дружеството не притежава лиценз, издаден по реда на ЗУО и Наредбата. Същевременно, то е изкупувало черни и цветни метали, като в момента на проверката било констатирано наличие на отпадъци от черни метали, закупени и съхранявани от фирмата в леярския й цех.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗУО, за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се изисква притежаване на лиценз за тази дейност, издаден от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър. От друга страна, според чл.54, ал.3, т.1 от ЗУО не се изисква лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, когато купувачът е лицензиран. Най-сетне, според чл.54, ал.3, т.2 от ЗУО, не се изисква лиценз и за продажба на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер от физически лица, когато купувачът е лицензиран. Следователно, във всички останали случаи, без цитираните по-горе изключения (сред които касаторът безспорно не попада), законодателят е предвидил лицензиране на търговската дейност.
Касаторът релевира доводи, че дружеството само е закупувало отпадъци, без да е извършвало с тях последващи разпоредителни сделки в непреработен вид, а също така, че в случая изкупуването на метални отпадъци не представлявало разпоредителна сделка с тях, респ. фирмата не е извършвала търговска дейност по смисъла на §.1, т.24 от ДР на ЗУО.
Действително, според §.1, т.24 от ДР на ЗУО, търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали е осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, както и свързаните с тях дейности (събиране, транспортиране, съхраняване, както и съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други). Безспорно е, че дружеството, с оглед на своята правно-организационна форма, представлява търговец, по смисъла на чл.1, ал.2, т.2 от Търговския закон. Извършваната от фирмата дейност несъмнено е търговска дейност, доколкото е налице осъществяване на покупка на стоки с цел да се препродадат в преработен или обработен вид. Това следва от фактическата обстановка, според която установените отпадъци от черни метали били основна суровина за производство на отливки, за целта на което фирмата е обособила помещение, приспособено като леярна. В този смисъл, дейността й попада в посочената по-горе хипотеза на чл.54, ал.1 от ЗУО, според която се изисква лиценз за покупка на отпадъци от черни и цветни метали, какъвто безспорно касаторът не притежава.
Разбирането, че в случая става дума за преработване и унищожаване на отпадъци чрез употребата им в производствена дейност, не може да се сподели от съда. „М****”ООД е привлечено към административно наказателна отговорност, тъй като без наличие на лиценз е изкупувало отпадъци от черни и цветни метали, което несъмнено е установено от фактическа страна. Изобщо, сделките с черни и цветни метали се отличават със спецификата на стоките, поради което изискването за лицензиране на субектите, които извършват действия или дейности, свързани с третирането им, подлежат на засилен контрол. Това е така, тъй като по принцип ЗУО урежда (чл.1 от закона) екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, както и формите на контрол върху тези дейности. Доколкото управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда, очевидно законодателят е разширил обхвата на осъществявания контрол (вкл. чрез предварително лицензиране). Този извод следва именно от разпоредбата на §.1, т.24 от ДР на ЗУО, където примерно са изброени свързаните дейности със сделките с отпадъци от черни и цветни метали – събиране, транспортиране, съхраняване, както и съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други. Следователно, не могат да се възприемат доводите на жалбоподателя, че тази разпоредба за целите на закона дава по-тясно съдържание от понятието търговска дейност с отпадъци, която я обвързва само с осъществяване на разпоредителни сделки. По този начин, според становището на жалбоподателя, би следвало да се лицензират единствено прекупвачите на отпадъците, които извършват само разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, което тълкуване противоречи на целта и смисъла на закона, който определят изискванията към продуктите, които в процеса на производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци, вкл. действия и дейности, свързани с образуването и третирането такива отпадъци.
По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че дейността на касатора попада в приложението на хипотезата на чл.54, ал.1 от ЗУО и чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.
Установено е осъществяването на нарушението по чл.54, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, извършено от касатора, като административно наказващият орган е наложил минимално предвидената санкция за него. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което решението на ВРС, с което е потвърдено процесното наказателно постановление, следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/18.01.2012 г., постановено по АНД № 1678/2011 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № Т-НП-100/21.10.2011 г. на зам. министъра на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), с което на „М****”ООД е наложено административно наказание глоба в размер на 30 000.00 лева, на основание чл.115, ал.2, предл. първо, във връзка с чл.115, ал.1, т.1 от ЗУО, за нарушение по чл.54, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.