Парламентът прие на второ четене промени в ЗУО

Кметовете на селища с над десет хиляди жители ще имат задължението да осигурят площадки за черни и цветни метали, решиха днес депутатите с приетите на второ четене промени в Закона за управление на отпадъците. За да отговорят на новите изисквания, местните управници ще имат двугодишен гратисен период.

Освен това, кметовете ще са задължени да осигурят и площадки за съхранение на едрогабаритни отпадъци и строителни материали.

Новият закон още преди месеци изкара на протести собствениците на пунктове за скрап, според които промените се правят в “полза на няколко големите играчи в този бизнес”. Към момента действащите площадки в страната са около 2400, но с промените над 180 селища ще останат без такива пунктове, прогнозират от бизнеса.

„Няма основания да считаме, че включването на общините в този процес ще бъде една успешна практика поради един проблем – липсата на финансов ресурс в общините за осъществяване на тази дейност”, каза Румен Такоров от левицата. По думите му тъй като в закона е записано, че площадката е за едрогабаритни и опасни отпадъци, на площадката трябва да има и ограда, охрана, човек, който да заприходява. Според депутата от БСП няма да се покрият разходите на общините за площадките. Никой от управляващите не му отговори.

Според Искра Михайлова от ДПС новите площадки биха носили финансова полза за общините, ако отпадъците се управляват качествено. Източници от рециклиращия бранш обаче за пореден път коментираха, че тъй като общините не разполагат с излишни пари, е много вероятно пунктовете да се правят тъкмо чрез публично-частни партньорства от фирми, които да прибират печалбата от отпадъците.
Безвъзмездното предаване ще касае основно металните отпадъци. Според друг оспорван текст в закона, чието гласуване предстои, гражданите могат да предават метални отпадъци само безвъзмездно и то само на общински площадки. От миналата година, когато екоминистерството написа законопроекта, рециклиращият бранш настоява този текст да отпадне. От една страна той е несправедлив, защото гражданите няма да могат да получават пари срещу отпадъка си. От друга страна, твърдят от сектора, това би облагодетелствало големи фирми за метални отпадъци като “Надин”, която сега има договори с над 140 общини за обслужване на отпадъците им, и която се сочи за един от вероятните кандидати за участие в общинските площадки.
Законопроектът се обсъжда още от лятото на миналата година и заради спорове приемането му се бави. Най-ожесточен бе спорът около предложеното от екоминистерството правило площадки за метален скрап да се допускат само в градове с общ усртойствен план, какъвто имат едва под 1/3 от общините в страната. Браншовите организации на рециклиращия бизнес настръхнаха, защото това би означавало да се закрият огромен брой от сега действащите пунктове за метали. В крайна сметка Конституционният съд отмени тази разпоредба като дискриминационна. В законопроекта остана правилото, че пунктовете трябва да са в места с “устройствен план”, което е доста по-либерален режим. Този текст предстои да бъде гласуван на второ четене в пленарна зала.
Законопроектът с голямо закъснение въвежда в България правилата на европейската рамкова директива за отпадъците от 2008 г. Заради забавянето Европейската комисия води наказателна процедура срещу България и още няколко страни, която в края на април влезе в европейския съд в Люксембург. Тогава Еврокомисията обяви, че глобата, която заплашва страната е малко над 15 000 евро на ден до отстраняване на пропуските. Екоминистерството обяви, че гласуването на законопроекта ще бъде ускорено, така че да не се стига до санкции. От рециклиращия бранш обаче припомниха, че държавата разполага с достатъчно време и делото не бива да е основание спорните текстове в него да се приемат прибързано.
По правило, след решение на съда, страната получава 2-месечен срок да изпълни задълженията си, а за България съдът все още не се е произнесъл.