Глобалното падане на цените
юни 6, 2012, 23:40
От медните мини в Чили през фермите за царевица в Северна Дакота до петролните находища в Близкия изток цените на суровините започнаха да падат. Цените на метала, енергията и селскостопанските стоки се понижиха, след като се задълбочиха опасенията за европейската валутна криза, забавящия се китайски ръст и застоя на американската икономика. В петък стойността на медните фючърси се понижи до най-ниското си ниво за 2012 г. В понеделник цената на памука падна до 31-месечно дъно. Захарта достигна 21-месечна рекордно ниска стойност. Миналата седмица цената на петролната кошница на ОПЕК се срина под $100 долара за барел суров петрол за първи път от близо осем месеца.
Понижението на цените на суровините напоследък може да създаде условия за фискални и парични стимули без опасения, че те ще породят инфлация. „Смятам, че дефлацията може да се окаже по-голям повод за притеснение за политиците, отколкото инфлацията“, заяви Едуард Морс, директор на отдел „Изследвания на световните суровини“ в Citigroup. „Това ще даде зелена светлина за повече стимули, особено за парични стимули“, смята Марк Занди, главен икономист в Moody’s Economy.com. „На фона на по-ниските цени на суровините инфлацията също се понижава.“ Той заяви, че очаква централните банки „да настъпят педала на газта“ и да се ангажират с количествени улеснения, които представляват метод за понижение на лихвените проценти чрез закупуване на ценни книжа. Що се отнася до противниците на инфлацията, основният проблем е посоката на цените, а не ценовото равнище. Но цените на повечето суровини все още са високи в исторически план.
За суровини като петрола, които са оценявани в долари, отслабващото евро задържа цените в Европа високи. През последното десетилетие двигателят, който стои зад огромното увеличение в търсенето на стоки като мед и петрол – и двете тясно обвързани с икономическата активност – са страните с нововъзникващи пазари. Анализаторът на пазарите на суровини в Barclays Capital Амрита Сен коментира, че „целият ръст в търсенето на петрол е генериран от четири страни: Китай, Индия, Саудитска Арабия и Бразилия“. В Европа и САЩ търсенето на петрол е непроменено или спада. В презентацията си от 15 май изпълнителният директор на добивния гигант Freeport-McMoran Ричард Аткинсън каза, че ръстът на китайската икономика може да се забави, но все още поддържа по-високо търсене на суровини. Той отбеляза, че Китай има ръст от средно 13% на година от 1955 г. до 2010 г., а потреблението на мед е нараснало с 6 млн. тона на година или 37% от глобалното потребление. Ако растежът на Китай се забави на 6% на година, до 2025 г. потреблението на мед в страната ще се увеличава с 9,2 млн. тона на година, каза той по време на презентацията си. „Нещо, което трябва да приемем, е, че живеем в условия на високи цени на суровините“, заяви Сен. „Протичат структурни промени. Много суровини са ограничени от предлагането.“ Но сега дори и този по-бавен ръст на Китай е под съмнение. На 4 юни страната обяви, че индексът на производствената й активност Purchasing Managers Index (PMI) е спаднал на 50,4% през май, като е сложил край на пет последователни месеца на растеж. „Ако приземяването на Китай не е твърдо, то най-малкото ще е проблемно“, каза Занди, като добави, че икономиките на Бразилия и Турция са в застой, докато Индия има рекордно слаб ръст от десет години насам. Когато инвеститорите, обезпокоени от признаците за ново парализиране сред европейските лидери и по-слаб ръст в нововъзникващите пазари, започнаха да избягват суровините и акциите, те се обърнаха към държавните облигации на САЩ като по-безопасни. Но след като новите данни за заетостта разкриха слаб ръст в САЩ, инвеститорите се обърнаха към златото, което стана една от малкото суровини, която се покачи. „Мисля, че това, което цените на суровините ни подсказват за световната икономика, е, че съществува масово избягване на риска“, сподели Сен. „Проблемът е, че данните от САЩ изглеждаха добре, а сега дори и те не са такива.“