Евдокия Маниев: “Хората от скрап-бранша са 4 000″
юни 4, 2012, 13:21
В края на април Европейската комисия заведе дело срещу България в европейския съд в Люксембург заради това, че все още не е въвела разпоредбите на рамковата директива за отпадъците в законодателството си. Брюксел поиска ежедневна глоба от 15 000 евро за страната, докато тя изпълни задължението си. Регламентите на евродирективата са заложени в проекта на нов закон за управление на отпадъците, който обаче заради спорове се бави вече близо година в парламента. След новината министерството на околната среда, което е негов вносител, заяви, че законът ще е готов до месец, преди да се стигне до глобата. Второто му четене в ресорната комисия по околна среда действително вече приключи след около 10 заседания. Предстои финалното му разглеждане в пленарната зала. За новия закон разговаряме със зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева
Последно, какъв регламент оставихте в проектозакона за отпадъците за разполагането на пунктовете за скрап? Конституционният съд отмени първоначалния ви вариант те да са само в градове с общ устройствен план, срещу който секторът на металните отпадъци протестираше?
- Последно остана вариантът “устройствен план”, без да се конкретизира, така че това може да е и подробен план (ПУП). Така че няма да се премахват пунктове на основание липса на ОУП.
Тоест, не успяхте и в намерението си да извадите площадките за скрап от жилищните квартали?
- На практика, да. Просто много стриктно ще следим те да спазват останалите изисквания към площадките, записани в закона. Ние ще се противопоставим на това площадки да има в жилищни райони, но в крайна сметка от решенията на общинските администрации ще зависи дали ще бъдат одобрявани подробни устройствени планове (ПУП) за площадки в такива райони.
Не е ли несправедливо и неизпълнимо изискването, което записахте, хората да си предават металните отпадъци само на общински площадки безплатно?
- Ние сме направили своите изследвания и сме установили, че предаването на метали от граждани, които са собственици на такива отпадъци, е изключително рядко. Такива отпадъци обикновено са крадени, така че искаме да прекратим тази практика на обиране на вили, на кражби на метални съоръжения от градска инфраструктура, от гробищни паркове. Така че, според нашите наблюдения обикновеният гражданин няма да бъде засегнат от тази мярка или това ще е минимално. Идеята е да прекратим кражбите като източник на средства за препитание.
Впрочем, от бранша говореха за хиляди заети в този сектор, които ще останат без работа, ако се закрият част от пунктовете. На база проверка, която сме направили с министерството на труда, заетите официално в този бранш, по договори, са около 4 хиляди души в цялата страна – няма никакви 20-30 и т.н. хиляди хора. От бранша може би смятат и тези регулярни групи от събирачи, които уж водят на работа при тях, но де факто те нямат договори. В обобщение, след 2 години гражданите ще изхвърлят доброволно отпадъците си на тези общински площадки, които ще бъдат създадени.
Приемането на закона ще спре ли автоматично наказателната процедура, по която сме заплашени с дело в европейския съд?
- Да. Законът ще бъде приет, преди процедурата да продължи в съда.
Законът въвежда задължение на общините да рециклират 50% от отпадъците си до 2020 г. и поетапни цели. Доколко е реалистично това да бъде свършено, при положение, че те още нямат даже депа, които трябваше да са готови преди около 3 години?
- Напълно е реалистично, това не е кой знае колко голяма цел. Този проблем не може да бъде решен без участие на организациите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци, най-вече на опаковки. Защото те имат техниката, системите за разделно събиране, сепариращите инсталации, които са нужни за това. Така че е необходимо много тясно сътрудничество между общините и организациите за тази цел. И това не е новост – много от кметовете работят отлично с тези организации. Просто в бъдеще тези колективни организации ще помогнат да се събират хартията, пластмасата, металът и стъклото не само от опаковки, а и изобщо.
Тоест, въвеждайки това задължение на общините, се очаква да създадете и повече бизнес за тези организации?
- Не, това е една възможност. Няма никакви пречки, разбира се, общините и сами да си организират тази работа. Както те решат, така ще процедират, но трябва да се знае, че те трябва да изпълнят задължението си. То е за всички страни от ЕС и не можем да правим изключение. Намаляването на количеството смет за депониране е червената нишка в европейската пътна карта за управление на отпадъците.
А какъв дял от боклука си рециклираме сега? На “нулата” ли сме, както се твърди в годишните доклади на Евростат в последните години – истина ли е, че 100 % от сметта отива на депата?
- Не сме на нулата. Този проблем у нас е свързан с организацията на статистическата отчетност в сектора. Единият поток информация е на статистиката (Националният статистически институт), той постъпва от общините, а те не отчитат разделно събрания отпадък от организациите. Вторият поток е информацията, която събира нашата Изпълнителна агенция по околна среда – данни от всички фирми, които пускат на пазара продукти, образуващи отпадък и извършеното разделно събиране от колективните организации на тези фирми. Тези данни не постъпват точно в НСИ и там разполагат с информацията, че от около 3 млн. тона, колкото приблизително са годишно отпадъците в България, едва 36 000 тона се рециклират. Което прави около 1.5 %, тоест под 5-процентния праг, над който рециклирането би представлявало съществена дейност.
В същото време от нашите данни личи, че годишните цели за рециклиране, които поставяме пред организациите по рециклиране, се изпълняват. Възнамеряваме да променим това отчитане. Имахме среща със статистиката и ще изчистим тези различия, за да имаме адекватно статистическо отразяване на това, което реално се прави в България. То не е нула, категорично.
Например, конкретно за отпадъците от опаковки данните ни за свършеното през 2011 г. са, че от 297 000 тона опаковки, пуснати на пазара, са рециклирани 162, 6 хиляди тона. Дори само това прави над 5 % от общото годишно количество отпадъци в България.
Вече сте получили докладите на всички организации, рециклиращи отпадъци (от опаковки, стари електроуреди, стари коли, употребявани автомобилни гуми и масла, батерии и акумулатори – бел. авт.) за свършеното през 2011 г. Проверихте ли всички доклади, какви са резултатите им и този път ще има ли наказани?
- Още не сме проверили всички – на този етап само за опаковките и за електронното и електрическо оборудване (старите електроуреди – бел. авт.). От опаковките имаме наказани само отделни фирми, които не са си плащали таксите за рециклиране в колективните организации. Подобна заповед всеки момент ще бъде качена за електроуредите. Нямаме санкционирани цели организации, като изключвам съдебните дела, които водим.
Визирате “Имакт корпорейшън” (през 2010 г. екоминистерството й отне лиценза, след като установи, че подава неверни данни – бел. авт.)? Докъде стигна драмата с тях?
- Съдебното дело с тях продължава. А междувременно те продължават да осъществяват дейност и да декларират при нас какво са свършили. А ние продължаваме да не им признаваме целите, и да изискваме от тях да си плащат продуктова такса (от фирмите, членове на колективни организации за рециклиране на отпадъците им, които не успеят да докажат, че са си изпълнили годишните цели, държавата изисква да си плащат за нерециклирания боклук по държавно определената “продуктова такса” във фонда към екоминистерството – бел. авт.).
Напоследък често се говори за парите за водна инфраструктура, които ще искаме от ЕС за следващия програмен период (2014 – 2020 г.). Ще има ли пари и за отпадъци в следващата оперативна програма за околна среда или България ще трябва със собствени пари да строи тази инфраструктура?
- Ще има. Все още не е договорен размерът им. Сумата ще бъде значително по-малка от сегашната, от порядъка на 200 милиона евро. Те ще бъдат насочени специално към публично-частните партньорства и дейности, които генерират реален икономически резултат. Например оползотворяване на биоразградимите отпадъци, на газ метан от депата (с който се произвежда електричество и отопление – бел. авт.) – всичко онова, което депата за отпадъци предлагат като ресурс за производство и печалба. Пари за депа в следващия период няма да има.
Какъв е рискът да не усвоим сегашните пари за отпадъци? Ние трябваше с тях да построим всички регионални депа още преди 3 години, но още не сме го направили?
- Няма риск да не ги усвоим, по-скоро няма да ни стигнат. Имаме все още неготови депа от тези общо 57, с които трябва да разполагаме. Има регионални сдружения на общини, които още не са си подготвили проектите за депа.
А има ли опасност някои от тях да не завършат проектите си в срок и да връщат пари?
- Някои от общините, които закъсняват в момента, може би ще бъдат затруднени да се справят със сроковете. Но се надяваме, че ще можем да договорим определени отстъпки и при добра организация на работа ще се спазят сроковете. Трябва да е напълно ясно, че България трябва да има 57 регионални системи за отпадъците, 32 от които вече действат. Други 5 в момента се изграждат. Да, трябваше да сме готови още в средата на 2009 г. с тях и още се бавим, но факт е, че повече от половината общини в България депонират на сметища, които напълно отговарят на изискванията. Общо около 124-те депа действат в момента, но те не са неприемливи – за тях са направени някои компромиси, но те отговарят на повечето критерии за такива съоръжения, не са някогашните сметища. И до 2 години повечето от тях ще бъдат премахнати, за да останат само 57-те регионални депа.
Има ли приблизителна сметка, когато това се случи, с колко ще се оскъпи сметосъбирането и такса смет? Защото концентрацията на депонирането само в 57 точки означава повече транспортни разходи за някои общини.
- Не са правени такива сметки, защото специално заради тези солидарни депа, които ще бъдат изградени с европейски средства, няма причина да се вдига такса смет. Транспортът не е основният разход – има такса депониране, сметопочистването също е много сериозно перо в общинските такси. В момента таксите смет в много от общините се събират в размер, по-голям, отколкото е необходим, за да покрие сегашните разходи. И смятам, че няма проблем в бъдеще тяхното разходване да бъде оптимизирано, така че депонирането в новите депа да не предизвика увеличение на таксите.
Какво се случва с наказателната процедура за устройствения план на Царево? В крайна сметка съдът отмени неговата екооценка, която бе причина за процедурата. Еврокомисията обаче не е закрила процедурата – има ли значение за Брюксел какъв ще е финалът на второто дело, срещу финалното решение, с което беше одобрен планът (финалната заповед е на министерството на регионалното развитие – бел.авт.)?
- Ситуацията в момента е доста абсурдна. Вече беше отменена екологичната оценка, на която е базиран общият устройствен план. Финалната заповед за одобряването му се обжалва, но все още не е решено дали е незаконна. А според нас тя е незаконна, защото заповед за одобряване на ОУП може да се издаде едва след одобрена екооценка. Екооценка е имало, но е била обжалвана, а тя влиза в сила едва след края на делото. Предишният кабинет е избързал. А наказателната процедура няма основание да продължава, след като екооценката е отменена.
Възможен ли е вариантът съдът да реши, че финалното одобрение на плана е законно, при положение, че екооценката, на която то е стъпило, не е?
- Предполагам, всичко е възможно в съда, но се надявам, че няма да изпаднем в тази абсурдна ситуация.
Когато започна наказателната процедура, община Царево обяви, че докато не се решат съдебните дела за плана, тя няма да одобрява никакви подробни устройствени планове (ПУП) по него. Урбанизацията все още ли е замразена по оспорвания план?
- Да, в министерството пристигат многобройни преписки за строителни обекти по обжалвания план и винаги сме ги спирали. Замразена е.
Докъде стигна спорът ви с фирма “Юлен”? Миналата година обявихте, че е заела повече площ от позволената й по концесионния договор за ски-зона Банско. През зимата обаче имаше световна ски-купа и половината правителство и парламент се изсипа там, с ред суперлативи за ски-зоната и първенството. Възможно ли е правителството и премиерът да ви вържат ръцете и да не накажете фирмата?
- По-миналата седмица имахме поредна среща с фирмата за изясняване на границите. Този спор продължава. За нас е очевидно, че има разминаване между плана на ски-зоната и реализацията й, а според техните измервания няма разминаване.
Не мисля, че някой ще ни върже ръцете, но защо нещата трябва да се свеждат до наказания? Важното е да решим какво става с границите и този въпрос още не е изчистен.