Един скрап-консултант из България
май 27, 2012, 14:36
Понеже имам познания в областта на скрапа от черни метали и възможности да налагам решения при спорове между браншовите организации на набирвачите, купувачите, разфасовчиците-балировачи и търговците на едро по тази верига, се явявам доста търсен за консултански услуги за определени скраподепа из страната. Моят район е от Перник до Пловдив. Консултирам скрапокадрите как да работят без да са свързани касовите им апарати с НАП, насочвам ги накъде в Европа да отправят сбраното джелезо, чии частни вагони да ползват. Понякога нещата в скрапобизнеса вървят като по релси и нямам поръчки с дни, но вчера имах две, а се наложи да отида и до завода за преработка на скрап в Перник да ми обяснят персонално защо вместо да изкупуват скрап от моите хора се опитват да им „играят на въже”.
Първата ми заявка бе в кв. Захарна фабрика. Там до реката, която излиза от Западен парк между улиците „Кукуш” и „Работническа класа” има гето. То възникна след 1989 г. когато изоставената Захарна фабрика разкри истинските си възможности – да се добива от нея скрап. Суровината от фабриката стана причина днес гетото да пращи по шевовете заради новопредставените в него от Видинско. На печално известните улици 753 и 754 са скраподепата на моите хора. Веднага им уредих въпроса – казах им актуалните пароли ако дойдат на проверка от НАП или от ГДБОП, но бях впечатлен от дуго:
Предният ден ученици, студенти, служители от Общината и войници с камиони бяха идвали и почистили гетото. Никаква мръсотийчица не може да се намери никъде! Цистерни бяха измили улиците, които изглеждаха като къпани, дори останах с убеждение, че след измиването им са ги и надезодорирали. Гетото свети, бих си купил дори парцелче там за виличка, но вече имам.
От там веднага на влака и на следващия ми обект за консулнатнска услуга за деня – скраподепото в пловдивския квартал Шекермахала. Докато пътувах видях, че замърсеният район между квартала Христо Ботев и аерогарата светеше от чистота. Никакви пластмасови торби, чували от сезал, никакви фашкии от конете. Същото бе положението и между Гара Искър и Казичене. Никакви пластмаси покрай квартала „Димитър Миленков” не видях, никакви строителни отпадъци! Видях, че дори между кълновете в нивите с рапицата бе почистено
Квартал Шекермахала носи имато си от тамошната Захарна фабрика. Изоставянето й и огромните възможности, които тя предоставя за набирване на скрап привлече там хиляди сбирвачи на джелезо. Лошото е, че тук ресурсите от джелезо са изчерпани изцяло и бившите сбирвачи сега се пробват в друг „бизнес”, докато софийската Захарна фабрика още предлага суровина, макар да има опастнот от срутване на стени и смачкване на част сбирвачите й. Проблемът в Шекермахала не бе в скраподепото, а в едни изнудвачи от Перник, които вместо да изкупуват скрапа им по 0,43 лв./кг. им дават по 42 ст. и така ги ограбват.
Като навлязох в сърцевината на проблема и измислих решението му се поогледах из махалата и останах изумен от чистотата там – просто всичко светеше! Дошли бригади „Да почистим България за един ден” и откарали всички боклуци от кваратала в село Цалапица. И улиците им измили.И си казах: сигурно вече е така и във Филиповци, и във Факултето и в квартал „Жак Дюкло” и на ул. „Летоструй” и в Баталовата воденица, навсякъде – в Столипиново, в Надежда /Сливен/, в Нов път /Видин/ и т. н.
На Централна гара, която също бе светната от почистването смених влака и поех за Перник. Тук смайването ми нямаше граници:
От двете страни на ж. п. линията след ж. п. бариерата на шосето за Суходол всичко почистено, направени бяха лехи, н които студентки бяха засадили цветя. Мургави млади момичета с лейки поливаха разсада и му се радваха. Сигурно и тук са дошли хора от Общината или пък от БДЖ, които за часове са изнесли боклука са променили така тази доста неприятна преди гледка. Пътуващите с влак на юг от София я знаят добре.
В Перник се наложи да чакам два скрапоизкупвача да се върнат с джиповете си от страната, где они „шли на дело”. Разказах им играта за една минута и те обещеха повече така със Шекермахала да не правят. Докато ги чаках обаче си мислех:
Какво нещо е да предприемеш една благородна инициатива! И то от най-първата телевизинна програма, БТВ. По нея аз гледам предаването на Слави, което издига интелектуалното ми ниво, не пропускам турските сериали, които ми въздействат по същия начин и знам всчиките им герои – Фатмагюлкадън, Сюнгюлханъм, Ферхундегювенди и др. Лошото е , че спряха някои филми, защото хората започваха да казват, че Каванч бил по-красив от бать Бойко, а пък Али Раза бил по-умен от него, а Уус приличал на Иван Костов /на циганин/. Веднага обаче пуснаха други турски сериали с още повече серии. По тази телевизия търсят и откриват таланти. Показаха един надарен ром как с фалоса си тегли лека кола. Пожелаха му от комисията по оценка на талантите още повече да усъвършенства самобитния си „талант”, което ще провокира други като него с още по-огромни и яки„таланти” да опитат да тегля джип, а защо не и тир,с надежда, да станат и те известни от ефира на БТВ.
Добра телевизия, добра идея, добри резултати. Как никой до сега не се сети, че затрупваната ни години с боклуци страна може да се почисти за един ден!
Докато извършвах консултантските си услуги аз се убедих в това.
Този процес имаше и врагове. Един такъв враг, ама много злобен, каза:
По-лесно е да се ограби България за един ден, от колкото да се почисти.
Аз пък си мисля:
Да се чисти е добре, но пазят ли хората чисто, имат ли такава вътрешна потребвост, кои са основните замърсители, извършват ли общината и държавата превенция, защо се създават нови сметища навсякъде, защо пред очите на всички на някакво място – напр. покрай ж. п. линия израства планина от боклуци, които хората виждат, но не и ръководителите – тези, които са призвани да регулират тези процеси. А сметища вече има и в планината. Ще поместя снимки от махали, районите около които идващите да „разпуснат” в бащините си къщи са превърнали от рай в сметища…
http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/05/14/rezultatite-ot-ednodnevnoto-pochistvane.953849