Указ 257 – Законът за управление на отпадъците да се обнародва
юли 16, 2012, 00:02
Закон за управление на отпадъците |
УКАЗ № 257
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за управление на отпадъците,
приет от ХLI Народно събрание на 28 юни 2012 г.
Издаден в София на 9 юли 2012 г.
ЗАКОН
за управление на отпадъците
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон регламентира мерките и контрола за защита
на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или
намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението
на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие о
т използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това
използване.
(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в
процеса на
тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или
масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена
отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на
повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид
оползотворяване на образуваните отпадъци.
(3) Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или
намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната
среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:
1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
2. шума и миризмите, и
3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:
1. битови отпадъци;
2. производствени отпадъци;
3. строителни отпадъци;
4. опасни отпадъци.
(2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивни отпадъци;
2. отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух;
3. земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и
трайно свързани със земята сгради;
4. незамърсена почва и други материали в естествено състояние,
изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че
материалът ще бъде използван за целите на строителството в
естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;
5. излезли от употреба експлозиви;
6. фекална материя, различна от класифицираната в т. 8, слама и
други естествени неопасни материали от селското или горското
стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството, или за
производството на енергия от такава биомаса чрез процеси или методи,
които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;
7. отпадъчни води;
8. странични животински продукти, включително преработени продукти,
по Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 21 октомври 2009 г., за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени
за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002
(Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1069/2009“, с изключение на
предназначените за изгаряне, депониране или използване в съоръжение за
биогаз или компост;
9. трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива,
които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести,
и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;
10. отпадъци, получени от проучването, добива, преработването и
съхраняването на минерални суровини и при експлоатация на кариери
по Закона за подземните богатства и класифицирани като „минни отпадъци“;
11. седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на
водите и водните обекти или предотвратяване на наводнения, или
намаляване на последствията от наводнения и засушаване, или рекултивация
на земи, ако е доказано, че това не противоречи на други закони и
седиментите нямат опасни свойства.
Чл. 3. (1) Класификацията на отпадъците се определя с наредба на
министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(2) Класификацията по ал. 1 се извършва според списъка на отпадъците,
установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна н
а Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие
с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци
в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци. Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита
произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо – пределните
допустими стойности за концентрация на опасни вещества.
(3) Списъкът на отпадъците по ал. 2 е задължителен по отношение на
пределянето на отпадъците, които трябва да бъдат смятани като опасни.
Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че то е отпадък
при всички обстоятелства. Вещество или предмет се смята за отпадък само когато
отговаря на определението по § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби.
(4) Определен отпадък може да бъде смятан за опасен, дори и да не е включен
като опасен в списъка на отпадъците в случаите, когато проявява едно или повече
от свойствата, посочени в приложение № 3.
(5) Когато са налице безспорни доказателства, че даден отпадък, който е включен
в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение № 3
свойства, той може да бъде смятан за неопасен.
(6) Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да
се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на
началните концентрации на опасни вещества до нива под пределните допустими
стойности за концентрация на опасни вещества, определящи отпадъците като
опасни.
(7) Вземането на проби и анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел
установяване на декларираните данни и класификация на отпадъците се извършва
от акредитирани лаборатории.
Чл. 4. (1) Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес,
чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен п
родукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби,
само ако са спазени едновременно следните условия:
1. по-нататъшната им употреба е ясно определена;
2. съществува възможност за прякото им използване без специално
допълнително преработване, което се отличава от обикновената
производствена практика;
3. са получени като неразделна част от производствен процес;
4. по-нататъшната им употреба е законна, т.е. отговарят на всички
приложими изисквания към продуктите, опазването на околната среда и
човешкото здраве, свързани с конкретната им употреба, и няма да доведат
до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Определянето на дадено вещество или предмет като страничен продукт се
извършва
с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите за всеки о
тделен случай съобразно критерии, определени с акт на Европейската комисия.
Чл. 5. (1) Определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на § 1,
т. 17 от допълнителните разпоредби, когато са преминали през процес на
оползотворяване
, включително рециклиране, и отговарят на критерии, съобразени със следните
условия:
1. за използването на веществото или предмета за специфични цели е налична
възприета практика;
2. за веществото или предмета съществува пазар или търсене;
3. веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за
специфичните цели и са в съответствие с нормативните изисквания и
стандарти, приложими към продуктите;
4. употребата на веществото или предмета няма да доведе до вредно
въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него
длъжностно лице определя с мотивирано решение за всеки отделен случай
дали определен отпадък престава да бъде смятан за такъв, освен в случаите,
когато с акт на Европейската комисия са определени задължителни критерии
по ал. 1, включващи пределно допустими стойности за замърсителите и правила
за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета върху околната
среда.
(3) Отпадък по ал. 1 се отчита за изпълнение на целите за оползотворяване и
рециклиране, определени в този закон, когато са изпълнени изискванията за рециклиране
(4) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган по
прилагане на Регламент (ЕС) № 333/2011 на Съвета от 31 март 2011 г. за установяване
на критерии за това, кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци
по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 94/2 от 8 април 2011 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 333/2011“.
Чл. 6. (1) Компетентните органи по този закон и лицата, при чиято дейност се
образуват и/или третират отпадъци, прилагат следния приоритетен ред (йерархия)
при управлението на отпадъците:
1. предотвратяване на образуването им;
2. подготовка за повторна употреба;
3. рециклиране;
4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;
5. обезвреждане.
(2) Отклонения от йерархията по ал. 1 се допускат за специфични потоци от
стното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.
(3) При прилагането на йерархията по ал. 1 се вземат предвид общите
ринципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост,
техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазване на ресурсите,
както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката
и обществото в съответствие с чл. 1, ал. 1 и 3.
|