Увеличават се кражбите на цветни и черни метали
април 18, 2012, 12:36
Увеличават се кражбите на цветни и черни метали у нас, алармираха от бранша.
Най-много се краде от енергопреносната система и БТК, както и от предприятия, които не си пазят добре имуществото си. На трето място се нареждат предаденото желязо от вагоните на БДЖ за милиони левове, следвано от отпадъците от домовете на гражданите. Грабежи има и от складовете на лицензираните пунктове за скрап, показват данни на браншовиците.
Оттам предложиха отново в новия Закон за управление на отпадъците да се търси наказателна отговорност на лицата, ако извършват търговска дейност без лиценз. Браншът иска лишаване от свобода от 1 до 3 години. Досега нямало и петима осъдени, тъй като прокурорите прекратявали делата по маловажност, оплакаха се скрападжиите.
На специална среща с премиера Бойко Борисов браншът е предложил пакет от мерки за справяне с кражбите на черни и цветни метали, както и за свиване на сивия сектор в отрасъла.
По думите им Борисов е одобрил и мярката – 24-ово часово видеонаблюдение на пунктовете, а записите да се съхраняват 1 години, за да се хващат крадците. От бранша настояват да се определи определено количество битов отпадък и над допустимото да се доказва произходът му.
Търговците на метал настояват още банковата гаранция, която трябва да внасят, да се намали на 25 хил. лв., но не и да отпадне. В проектозакона е записана сумата от 50 хил. лв, която е непосилна за много малки и средни фирми, аргументират се те. Оттам предлагат да се подпише меморандум между бранша и правителството, за да се справят с основния проблем- незаконните пукнтове за скрап.
Между 300 и 500 са нелицензирани площадки, нови 600 са се появили, така че общият им брой надхвъля 1000, а това води до увеличаване на кражбите, пресметнаха от бранша.
Търговците алармираха също, че краденият метал се прави на партиди от 10 тона и нагоре и се изнася за Гърция и Румъния контрабандно.
От бранша настояват още новият закон да не бъде толкова рестриктивен и да даде възможност да оперират у нас поне 1200 пункта, където да се събират стари трошки, изгнили перални и техника, акумолатори, старо желязо, батерии.
В момента у нас броят на лицензираните пунктове е паднал от 2300 до 800. „ Връщаме се на стария модел, когато броят на незаконните площадки е по-голям от законните. Досега 5% от обема на търгуваната продукция минаваше през сивия сектор, ако не го спрем- ще нарасне на 20% . На 400 млн. лв. годишно се оценява обема на нелегалния скрап. 2.2 мррд.лв е обема на продукцията, която генерира бранша“, съобщи Владимир Димитров – изпълнителен директор на БАР.