“Аурубис България” – Миналата година купихме 60 хил. тона медна скрап
април 5, 2012, 02:16
Никола Треан е изпълнителен директор на медодобивния комбинат в Пирдоп “Аурубис България” (бившия МДК), който е и най-големият износител в страната. Треан е в България от 2001 г., когато поема поста на генерален директор на “Експект България”, а след това оглавява и “Мелексис България”. Има магистърска степен по микротехника от швейцарския университет Hautes Écoles Spécialisées.
Г-н Треан, каква бе 2011 г. като обеми и на обороти?
Миналата година бе много добра за нас, тъй като всичките ни пазари се движеха добре едновременно, което е доста рядко. Обикновено не е така – ако пазарът на медни продукти е добър, ще имаме по-слаб пазар на сярна киселина или на рециклирани продукти. Така че 2011 г. определено бе добра, като производството ни бе според разчетите, а цената на медта бе висока. В обеми това се изразява в 220 хил.тона катодна мед, 310 хил. тона анодна мед и 1 млн. тона сярна киселина.
А какви са очакванията ви за 2012 г.?
През настоящата година очакваме подобни обеми и обороти, като отново ще работим на пълен капацитет. Едва от следващата година нататък ще увеличим капацитета си благодарение на инвестиционната ни програма.
Ще отворя обаче една малка скоба по отношение на рециклираната продукция. Миналата година купихме 60 хил. тона медна скрап, но тази година заради новите регулации в страната трудно успяваме да си набавим същите обеми, но се надяваме, че ще успеем – включително и чрез внос.
Този проблем свързан ли е с вноса на медни продукти, който наблюдаваме от националната статистика?
Не бих го определил точно като проблем. Обикновено купуваме по 5000 тона медна скрап на месец, като 3500 от нея си набавяме от България, а останалата внасяме от Гърция, Турция, Румъния. Заради новите регулации, които доведоха до затварянето на някои обекти за скрап, просто очакваме набавяните от България обеми да намалеят за сметка на тези, които купуваме от съседните страни. Иначе, що се отнася до нормалния меден концентрат, ние изкупуваме всичкия наличен на българския пазар и внасяме останалото количество. Оттук си набавяме около 30% от нужното ни количество. Между 10 и 15% купуваме от т.нар. Черноморски регион, а всичко останало идва най-вече от Южна Америка. Съответно от този концентрат правим катодна и анодна мед.
Какво е положението с доставките на медна руда?
Работим главно с дългосрочни договори, но предлагането определено също не е постоянно. Опитваме се да се снабдяване със суровина главно от местния пазар, но той не е достатъчен, а доставките от Чили например са скъпи. Колко точно са резервите в България не мога да кажа, но мога да кажа с кого работим тук. Това са мините на “Елаците мед” и “Асарел медет”. Животът на двете мини е някъде към 15 години. Доколкото знам, има доста залежи на руда в България и региона, но те трябва да се проучват, а след това и да се концесионират, за да се стигне до експлоатация.
Вие бихте ли се включили с дялово участие в концесията на бъдещо находище, ако се отдаде подобна възможност?
Нашата стратегия не включва добива на руда, т.е. ние не се занимаваме с минна дейност. Но подкрепяме добивните компании например с дългосрочни договори за изкупуването на суровината, което може да послужи на концесионерите да се финансират по-лесно и съответно да използват модерна технология за експлоатация.
Къде продавате преработения продукт?
Немалка част отива директно в заводите ни в Европа например за кабели и жици, които са част от групата на Aurubis. Например с българска мед захранваме наш завод в Италия. Реално една трета от крайния продукт на Aurubis медни катоди в България отива за този завод на групата в Италия. Останалите две трети се продават както в региона (Турция, Гърция, Сърбия), така и в различни страни от Близкия и Далечния изток. Около 5% остава в България, така че в нормални времена продаваме основно в региона. Но когато има проблем с потреблението в Европа, както през последните години заради финансовата криза, продаваме и в Китай. Има една съществена разлика между двата типа пазари. В Европа, когато има криза, повечето клиенти предпочитат да не купуват суровината и ако имат поръчки, използват натрупаните си запаси, без да ги възстановяват, преди отново да има поръчки, т.е. купуват суровина само ако имат поръчка и нямат налична. Китай обаче купува не само когато даден клиент търси кабели и прочие, а и защото пълнят държавите си резерви от суровината, т.е. имат сравнително постоянно търсене. Така че, когато в Европа има малки кризи, можем да продаваме продуктите си в Китай.
А как очакваното забавяне на китайската икономика ще се отрази на тези маневри?
Търсенето от страна на Китай е толкова голямо, че един-два процентни пункта по-слаб икономически растеж няма да се отрази сериозно на обемите внесена от тях суровина. Просто икономиката им е огромна. Аз лично не вярвам, че растежът ще спре.
Освен това логистичните разходи за износ към Китай са ни почти същите като да продадем продукцията в Турция. Това се дължи на дисбаланса между вноса и износа от Китай. Реално корабите, с които идват стоките оттам за Европа, реално си тръгват празни и за тях винаги е по-добре да са натоварени с друга стока. Единствената разлика е в работния капитал. Ако до Турция стоката стига за няколко дни и съответно ние си получаваме плащането, до Китай стига за 60 дни, т.е. ние си получаваме плащането след 60 дни, т.е. това се отразява на работния капитал и, честно казано, това си има своите минуси.
Колко изнасяте за Китай?
В момента изнасяме за Китай, но има години, в които просто не изнасяме натам. Друг път пласираме 5%, до 10 дори 15% от продукцията си там според пазара в Европа. Всичко зависи от търсенето в Европа, когато то е по-слабо, веднага реагираме и пренасочваме продуктите си.
Кой диктува цената на медта? Китай?
Тя зависи от глобалното търсене и предлагане, но, разбира се, Китай като голям потребител има своето влияние върху цената. Ако реши, че тя е твърде висока, страната просто може да спре да купува и да използва държавния си резерв за нуждите си, с което свалят и цената на медта. Според мен затова и поддържат сериозен меден резерв, за да могат да поддържат цената на суровината. Докато в Европа не е така. В Европа се купува само толкова, отколкото има нужда.
Споменахте, че работите на пълен капацитет и скоро ще го увеличите. За какво увеличение говорим и как ще го захраните със суровина?
В момента работим по проекта си “Аурубис България2014″, който предвижда инвестиции от над 46 млн. евро. Повече от половината от тях ще отидат за екопроекти, а останалите ще се използват за увеличаването на капацитета ни с 20-25%. Съответно ще захранваме допълнителния капацитет с внос на концентрат. В същото време и износът ни ще се увеличи с 20-25%. Но трябва да имате предвид и цената на медта. Преди две години изнасяхме почти същото количество на два пъти по-ниска цена – около 4000 долара за тон. Днес цената е около 8000 долара за тон и очакваме да остане в рамките на 8000-9000 долара през тази година. Миналата година стигна рекорд от над 10 хил. долара за тон, което според мен за всеки в този бизнес е твърде много и стимулира търсенето на други суровини, които могат да заменят медта.
Смятате ли, че тези рекордни цени се дължат на евтините пари, които централните банки наливат във финансовата система, а оттам вместо в кредитиране в деривати върху стоки? Всъщност дали цената на медта не е част от този “стоков балон”?
Определено инвестициите в деривати върху стоки имат съществен ефект върху цената на базовата суровина. Пример за това е златото, което поскъпна и заради загубата на доверието във валутите най-вече еврото.
Като най-голям износител в страната какви са основните пречки, които срещате тук?
Според мен България вече е време да осъзнае, че не имотите и туризмът са основните сектори, които дават добавена стойност на местната икономика, а производствените компании, добивните, базовите индустрии, машиностроенето и подобни. А те са енергоемки и съответно уязвими ако непрекъснато се товарят с все по-скъпа енергия. На всеки шест месеца чуваме, че цената на електроенергията ще се повиши с 10 – 20%, а това убива конкурентоспособността на тези сектори. Така малко по малко страната се лишава от традиционни производства с изградена верига на добавена стойност, с високо квалифициран инженерен и технически персонал.
Именно конкурентните цени на електроенергията и преференциалното отношение към тежката индустрия успяха да я съхранят в Германия. Обратната политика във Франция пък изгони производителите си. Именно това искаме да обясним и на политиците тук – че не трябва непрекъснато индустрията да бъде притискана с по-висока цена на енергията, защото рано или късно ще спрем да инвестираме. В момента се борим с високата цена на електричесвото и природния газ, тежестта на зелената енергия и трудностите с търговията с вредни емисии. В крайна сметка не сме англичани, които построяват нещо за 100 хил. евро, след това го продават за 200 хил. евро и изчезват. Напротив – нашите инвестиционни планове имат десет-петнадесетгодишен хоризонт, ние сме работодатели на много хора, инвестираме по десетки милиона евро годишно, даваме работа на доста местни компании като пристанищата, железниците и др., имаме например по 2 млн. тона товари годишно.
Споменахте, че и Турция ви е ключов пазар, но тя е силно обвързана с европейската икономика. Над 60% от износът й е за Европа. Това пречка ли е за диверсификацията на вашите продажби?
Донякъде да. Но тя все пак има и значително вътрешно търсене на медни продукти, поради многото инфраструктурни проекти в страната, а отделно изнася много и за Близкия изток. Освен това е доста богата страна и аз вярвам в силното й икономическо бъдеще.
Какви според вас са потенциалните приложими сектори, които ще дърпат пазара на мед нагоре в бъдеще?
Според мен все повече медта ще се използва в автомобилния сектор за електромобили, в енергетиката например, в модернизацията на енергийната инфраструктура и най-вече в зелената енергия. В момента приложението на мед в сектора за производство на енергия от възобновяеми източници преживява бум най-вече заради тенденции като тази в Германия, която се отказа от ядрената енергетика и все повече ще минава на зелена енергия. Реално във всяка вятърна перка има 5 до 6 тона мед
capital.bg