Антон Петров – За бъдещето на BG металургия
март 19, 2012, 22:36
Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и изп. директор на “ТеПро Метал” АД:
Държавата да отчита позицията на бизнеса по ключови въпроси като инфраструктурата
Всяка инвестиция в металургията е свързана и с подобряване на енергийната ефективност
Антон Петров започва работа в гръцката индустриална група “Виохалко” с основаването на първото й представителство в България след промените от 1989 г. Като неин регионален мениджър в момента отговаря за представянето на едни от най-големите предприятия в отрасъла като “Стомана индъстри”, Перник, “София мед”, “Стийлмет” и др. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Като представител на бранша е загрижен за промените в Закона за управление на отпадъците, които заплашват значително да свият географския обсег на фирмите, които изкупуват скрап, за го продават за преработка на металургичните предприятия.
Г-н Петров, “устойчиво развитие” е модерен термин, какво означава в контекста на металургичната индустрия?
- Устойчивото развитие на металургията – а по същество и на останалите индустриални сектори – трябва да осигурява развитие и балансирано решаване на важни въпроси като: оптимално натоварване на производствените мощности, ефективно използване на суровините и енергоносителите, опазване на околната среда, добри условия на труд и заплащане при отговорно социално партньорство, осигуряване на инвестиции и иновация за обновяване на технологиите и мощностите на основа на най-добрите налични практики.
Кои са основните задачи пред бранша по отношение на екологията, на суровинната база и пазарите?
- В сектора през последните години се направиха огромни инвестиции, които вече надхвърлят 4 млрд. лева. Това позволи металургичното производство да подобри своята конкурентоспособност и да намери реализация на европейските и световни пазари. Паралелно се решават и основните екологични проблеми съгласно изискванията на европейското законодателство. Този процес е постоянен и отделните производства и фирми решават как да подобряват своите показатели и да се развиват.
Предвид характера на металургията, която е енергоинтензивна и материалоемка индустрия, всяка инвестиция е свързана и с подобряване на енергийната ефективност и използването на суровините. В страната няма богати природни ресурси от черни и цветни метали, а това в голяма степен важи и за Европейския съюз. Затова приветстваме работата на Европейската комисия по “Пътна карта за ресурсоефективност”. Целта е да има дългосрочна визия за използване на наличните ресурси при висока рентабилност на индустрията.
Важно място в този процес трябва да се отдели на вторичните метални суровини, които на практика имат безкраен жизнен цикъл на използване. Тези суровини имат и най-добра екологична и енергоефективна преработка.
Кои са екологичните задачи пред отделните предприятия и сектора като цяло?
- Металургичните производства и технологии имат специфични изисквания с различна значимост по отношение опазването на въздуха, водата и почвите. Безспорен факт е, че в добива на цветни метали тези отговорности имат по-голяма тежест. Затова вложените средства и бъдещите инвестиции за екология в тези производства заемат значителен дял от общите инвестиции. Пример за това са двата най-големи производители на метали в страната: за електролитна мед “Аурубис България” АД, Пирдоп, и за производство на олово и цинк – КЦМ АД. Въпреки че основните проблеми са решени, те вече инвестират в бъдещето. В производството на олово започва мащабна инвестиция и внедряване на нова технология, отговаряща на най-добрите световни практики.
Всички предприятия имат отговорности по изпълнение на европейски директиви и регламенти като REACH, Европейска политика и План за действие по изменение на климата, намаляване на емисии на парникови газове, управлението на отпадъците и др.
Какво е състоянието на българската металургична индустрия през последните пет години, в годините на криза, и какви са основните предизвикателства?
- Отчетните данни за производството през последните години са отражение на състоянието на европейската и световната икономика. Металургията е експортно ориентиран сектор. Около 80% от продукцията се реализира на външните пазари, а над 50% от този износ е за Европейския съюз. Затова състоянието на европейската икономика оказва пряко влияние на работата на българските металургични предприятия. За 2009 г. и 2010 г. има спад почти във всички производства, най-голям – при проката и изделията от черни метали – между 30% и 50%, както и при производството на прокат от мед и медни сплави – около 50%.
От втората половина на 2010 г. и през 2011 г. започна ръст, който изцяло се дължи на износа за ЕС и трети страни. Реализацията на металопродукция за вътрешните пазари и през 2011 г. намалява. Увеличената реализация за външните пазари се дължи и на направени инвестиции за усвояване на нови продукти и изделия, на предприети действия за намиране на пазарни и продуктови ниши. Такива примери има в “София мед” АД, “Алкомет” АД и др.
Какви са предизвикателствата пред свързаните с металургичната промишленост сектори – инфраструктура, услуги и др.?
- Предизвикателствата пред металургичната индустрия в голяма степен са свързани с общата индустриална и икономическа политика на страната. Предприятията са най-големите енергийни консуматори, осигуряват основните товаропотоци, които ползват пристанищната и железопътната инфраструктура. Тези дейности са предимно държавен монопол и решенията за тяхното преструктуриране, промените в цените и качеството на услугите пряко се отразяват на показателите в сектора.
За съжаление при взимането на тези решения нашият бизнес не може да влияе. Засега няма наложена практика при преструктуриране на определени дейности да се отчита и въздействието, което това ще има върху други засегнати от промените индустрии.
В страната приоритетно трябва да бъдат приети и изпълнявани политики, свързани с:
- бързо преструктуриране на енергетиката за създаване на работещ либерализиран енергиен пазар
- предприемане на реални действия за развитие на газопреносната мрежа и осигуряване на алтернативни доставки на природен газ
- създаване на условия за развитие на товарния транспорт на конкурентни начала, без монопол в дейността и при гарантирани инвестиции
- предоставянето на концесии за инфраструктурните обекти да става по ясни и прозрачни правила, да осигуряват свободна конкуренция и развитие.
Действията и поведението на съществуващите засега важни за българската металургия монополни структури са фактори, които имат негативно отражение за доброто планиране и развитие на сектора.
Защо предложените промени в Закона за управление на отпадъците предизвикват всеобщо неодобрение?
- Бизнесът, който има отношение към този закон, не беше чут, не се отчетоха изложените съображения и предложения за промени в проекта на Министерския съвет. Този проект създава предпоставки за концентрация на дейността в ограничен брой фирми и отпадане на много малки и средни предприятия в сектора, има неравнопоставеност между частните фирми и общините, затруднява събирането на отпадъци от цялата територия на страната, нарушава правата на гражданите да предават възмездно и на достъпни за тях площадки различни метални отпадъци, включително от излезли от употреба домакински уреди и редица други проблеми.
В този вид законът може да доведе до рязко намаляване на събираните на територията на страната вторични метални суровини и тяхното предаване за преработка в металургичните предприятия. Това ще има негативен ефект върху околната среда, ще доведе до завишаване на разходите на металургичните предприятия за суровини, а специално в черната металургия може да има недостиг на ресурс, водещ и до намаляване на производството на стомана.
Строителство Градът