Новия ЗУО = нов монопол
януари 20, 2012, 22:53
Доскоро само две фирми имаха монопол в изкупуването на стари коли, електроуреди и скрап, които са най-скъпите вторични суровини. През последните години обаче са лицензирани 1131 фирми за търговия с метали и десетки дружества за оползотворяване на отпадъците. Всички те се конкурират за бизнес с годишни обороти над 2.2 млрд. лв., и то само при металите.
Последният проектозакон за управление на отпадъците, който в момента е между първо и второ четене в парламента, обаче е на път да пренареди отново пазара. Той предвижда непосилни банкови гаранции за оставане в този бизнес, които могат да изпълнят само най-големите фирми, а също така регламентира и появата на общински площадки за задължително безплатно предаване на отпадъци. От Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 90 от най-големите фирми в металургията и рециклирането, предупреждават, че ако бъдат приети промените, може да останат само няколко големи компании.
Или по-точно – една. Бизнесът нарича проектозакона “Надин” по името на една от големите компании в бизнеса със скрап, която е и собственик на най-голямото “скрапонаходище” – производствената площадка на “Кремиковци”. Активите на бившия металургичен комбинат бяха купени от свързани с фирмата за скрап лица, като сделката беше финансирана от Първа инвестиционна банка. Основният кредитор на самата “Надин” също е ПИБ, която има и свои приближени представители в управата на дружеството. Тези топли отношения на компанията с финансова институция вероятно ще й помогнат да покрие завишените финансови изисквания, което вероятно е и причината “Надин” (директорът на фирмата Любомир Тодоров не вдигаше телефона си до редакционното приключване на броя) единствена да подкрепя напълно законопроекта, докато всички останали се притесняват от
Ново посивяване
Големите фирми с милионни обороти в сектора са малко – между 12 и 15, останалите са малки и средни. И тъй като в бизнеса има достатъчно пари, множество заети – пряко над 20 хиляди души, огромни инвестиции за над 1 млрд. лв. в оборудването на площадки за скрап, е ясно, че конкуренцията ще бъде жестока.
Браншът от години се опитва да чисти имиджа си от обвиненията за това, че пунктовете изкупуват крадени жп релси, кабели на електроразпределителните дружества и мобилните оператори и предлага все по-строги мерки за регулация и отсяване на легалните играчи. Почти всички начини за контрол залегнаха в поправките в сега действащото законодателство. Пътят на отпадъка може да се проследи лесно, камери записват денонощно работата на пунктовете, фирмите получават вторични суровини срещу декларации за произход, изискват лични карти и удържат авансово данъци на своите партньори – компании и физически лица. “Всичко е документирано – винаги може да се попита даден гражданин откъде го е взел, може да се проследи по лична карта, ЕГН, адрес, сумата се обявява и се плаща данък към държавата 10%, важно е да не се ограничават гражданите да предават отпадъци”, коментира Юлиан Владимиров, директор на “Данион”.
“Щетите от кражбите на метали от държавните и частни компании са били за 16.1 млн. лв. през 2010 г., което представлява 0.77% от общия обем търгуван скрап в България. Нито една от компаниите в сектора не би рискувала имиджа си на солиден бизнес партньор на металургичните компании в България и чужбина с покупката на крадени метали. На фона на целия пазар става въпрос за изключително малки количества, които дискредитират целия сектор и ние непрекъснато предлагаме все по-строги мерки за преустановяване на кражбите”, коментира Борислав Малинов, председател на БАР и съсобственик на “Норд холдинг”. По думите на членовете на управителния съвет компаниите от сектора непрекъснато подават сигнали за пунктовете, които работят на тъмно, за нелегалните леярни, които са над 70 на територията на цялата страна, но полицията не взима мерки. За сметка на това обаче с множество текстове в новия проектозакон се наказват работещите на светло фирми, за сметка на сивия сектор.???
Първото “наказание” е
Непосилната банкова гаранция
която се въвежда за всички фирми, които търгуват със скрап. В случая всяка компания трябва да внесе 50 хил. лв. в полза на Министерството на околната среда и водите, за да получи лиценз за работа. Досега този документ се издаваше от Министерството на икономиката и енергетиката, а площадките се контролираха от него, екоминистерството и МВР.
Отделно от гаранцията от 50 хил. лв. за всяка площадка или пункт за отпадъци ще трябва да се внесат по 10 хил. лв. допълнителна гаранция. Фирмите за оползотворяване пък трябва да отделят сума от 1 млн. лв. “На практика ние нямаме никакви търговски взаимоотношения с министерството и трябва да затворим тези средства, за да можем да работим. Ако всяка една от фирмите успее да го направи, това означава в момент на криза браншът да затвори в полза на министерството сума от порядъка на минимум 70 млн. лв.”, коментира Юлиан Владимиров. Според изчисленията на БАР заради банковите гаранции от пазара ще отпаднат поне 25% от действащите фирми.
“Отражението върху сектора като цяло ще бъде в намаляване на количествата необходим за вътрешния пазар отпадък и в ново посивяване. Част от фирмите няма да затворят, а просто ще минат в сивата зона и ще започнат да изнасят суровината извън България контрабандно. От всичко това ще пострадат средните фирми, които изкупуват отпадъци от най-малките, а впоследствие и големите”, коментира Владимиров.
Допълнението в сегашния текст на проектозакона е, че лицензът на цялата фирма и съответно банковата гаранция, се отнемат за каквото и да било нарушение, на която и да е от площадките, и то с писмо на министъра, което не може да се обжалва.
“В повечето държави по време на криза има опити да се насърчат малките и средните фирми да продължат да работят и да им се създадат преференции. Този текст ще унищожи малкия бизнес – има опасност да се създаде монопол “, коментира депутатът Борислав Стоянов, който доскоро беше зам.-председател на екокомисията от “Атака”, а сега е независим народен представител.
Друг банково свързан проблем, който вижда браншът, е въвеждането на текст, според който разплащанията за предаден от гражданите отпадък да става само по банков път. На практика обаче сумите са много малки и освен 10% данък, трябва да се удържа и банкова такса за превод. Ако гражданинът е предал няколко килограма хартия или желязо за 10 лв., той ще трябва да получи около половината при това положение, коментира Йорданов. Според него част от физическите лица, които предават отпадъци в пунктовете много често нямат банкови карти, а няма смисъл парите, които печелят, да отиват за банкови такси за внасяне и теглене. “Би могло този текст да бъде променен, ако сумата, която получават, е много голяма – например една минимална работна заплата”, смята Йорданов.
По думите му другият конфликтен момент е създаването на
Конкуренция от общините
Според новия проект до две години след влизането в сила на закона общините трябва да построят площадки, на които гражданите да могат да предават безвъзмездно своите отпадъци. Законът обаче не изисква от общините да направят същите инвестиции, както частните фирми. На всички е ясно, че в момент на криза кметовете нямат средства за тази дейност и ще трябва да я финансират или от увеличение на такса смет, или чрез публично-частно партньорство. В проекта обаче няма изискване партньорите, които ще строят, стопанисват и ще изкупуват от общината отпадъците, да се избират по Закона за обществените поръчки. Фирмите от бранша настояват това да бъде изрично посочено, тъй като в противен случай този текст е написан само за една фирма в сектора, която вече има договор без търг, конкурс и конкретна процедура с над 140 общини – “Надин”.
“Идеята за създаването на общински площадки при работещ частен сектор не ми се струва работеща. Първо, никой няма да предава безвъзмездно, ако има къде да предаде срещу пари”, коментира Борислав Стоянов. Освен това от бранша отбелязват, че едва ли гражданите биха отишли до края на града, за да занесат отпадъците и така има опасност отново да се създадат нерегламентирани сметища с опасни отпадъци – пластмаси, батерии и др.
“Не сме си променили становището за съществуването на общинските площадки. Всеки може да протестира, защото очевидно ще са им необходими повече усилия, за да си вършат работата, както трябва, разбира се, че ще протестират”, коментира Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите. По думите й тя няма никаква представа в каква насока ще се променят текстовете при гласуването. Министерството е внесло през депутати над 200 поправки в редакционното съдържание на голяма част от текстовете, коментират народни представители.
“Ако целта на закона е да създаде монопол само на една или няколко фирми, които публично подкрепят закона и се договарят с общините, ние ще сезираме Комисията за защита на конкуренцията, Конституционния съд и Европейската комисия. Смятаме, че ако съществуват на фона на работещ бизнес, общинските площадки трябва да са равнопоставени, да инвестират и да бъдат контролирани, както и останалите фирми, и всичко, което се случва на тях и около тях, да става по Закона за обществените поръчки. В противен случай считаме, че с помощта на закона се създава нелоялна конкуренция с общините и се осигурява суровина при неясни условия на неясно по какъв критерий избрани играчи, а гражданите се принуждават да предават безвъзмездно нещо, за което биха могли да получат пари”, коментира Борислав Малинов. Той смята, че начинът на работа на общинските площадки трябва да бъде уточнен в самия проект.
Декларации срещу проекта в този му вид писаха фирмите и 10 работодателски и професионални организации в сектора на отпадъците и металургията, докато поименно една единствена компания подкрепя текста напълно. Дори само това би трябвало да е доста силен сигнал за управляващите, че нещо в планираните промени не е в търсената посока. Или пък може би е именно в търсената посока.
в-к”Капитал”
Aз съм новосъздадена фирма,вложил съм доста средства за създаване на площадка.Като новосъздадена фирма откъде да взема пари за банкова гаранция и с тая банкова гаранция ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИТЕ не целят ли ЗАКОНО да ни вкарат в сивия сектор.До сега все съм работил в този бранш за почти всички фирми.Сега предприемам да работя за себе си.С новия закон ми връзват ръцете.
ВЪПРОС; Как да постъпя?
На теб като фирма ще ти вържат бизнеса за да се развърже още по добре сивия сектор„както е сега с поправката за мед релси и др„Монопола е на първо място в този проектозакон;
те връзват ръцете на всички фирми за скрап ,просто им пречим и ще ни накарат на сила да влезем в сивия сектор .в нашия град има незаконна автоморга от 10 год.и тя работи перфектно без да има последствия за собственика а аз имам законна база за отпадъци и голям акт от нап ,това е да работиш незаконно е по-добре
Краят ни наближава,12 01,2013, какво ще правим,отново искат средства, няма ли да протестираме и защитим бизнеса си!