Погребални къщи и крематориуми
януари 12, 2012, 22:32
Cкладът за сортиране изглежда съвсем невзрачен. Работници ровят из прашните касети за винтове, пирони и метални пластини, като ги сортират за преработка.
Човек трудно може да си представи, че тези метални парчета някога са били протезни стави, изкуствени коленни капачки и метални импланти от всякакъв вид. Те са извадени от праха след изгарянето на покойници в европейски крематориуми и холандската фирма “Ортометалс” се опитва да ги използва за нещо полезно.
За някои може да е доста мрачен и неприятен бизнес, но тази практика всъщност е много удобна за погребалните къщи, като щади околната среда. Семействата на покойниците пък са спокойни, че имплантите на техните починали близки няма просто да бъдат изхвърлени в контейнерите за боклук.
Когато питат роднините, на практика никой не отказва прахът на починалия да бъде прегледан за метални части, които може да бъдат използвани отново, обяснява директорът на “Ортометалс” Рюд Ферберне.
Компанията събира около 200 тона ценни метали всяка година от различни погребални къщи в Европа. Тя изпраща камионите си, които товарят метални отпадъци от 450 крематориума в 15 европейски държави.
Не взема никаква такса за това. В склада в град Зволе, на 115 км източно от Амстердам, събраните метални части се сортират в различни контейнери – желязо, титан, неръждаема стомана, кобалт и хром. След това фирмата ги продава на дилъри за скрап по цените на пазара.
След като си приспадне разходите, включващи транспорт и заплатите на 6-имата работници, компанията връща остатъка от парите на крематориумите или на националните погребални асоциации в съответната страна. Те от своя страна даряват парите за благотворителност по своя преценка, обяснява Ферберне. Обикновено парите отиват за асоциации за борба с рака, изследователски институти и други медицински учреждения.
“Никога не сме планирали да печелим от този бизнес. Това е нещо много лично. Събираме метали, които са били в тялото на починал вече човек. Те не ни принадлежат”, пояснява собственикът на “Ортометалс”.
Компанията започва работа през 1997 г. Тогава Ферберне, който вече се занимава с рециклиране на метали, се среща с хирурга ортопед Ян Габриелс заради проблем на дъщеря си. Габриелс наскоро е имплантирал нова тазобедрена става на 84-годишна пациентка, която няколко седмици по-късно умира.
Двамата обсъждали каква ли ще е съдбата на импланта – дали ще бъде изхвърлен на някое бунище, или заровен неизползваем в гробището. Тогава решили да направят нещо заедно, за да се използват отново ценните метали от телата на покойниците.
Дори и да е имала някакви намерения за печалба, фирмата щеше да се изправи пред много юридически неясноти, коментира АП.Кой всъщност притежава металните отломки – семейството, крематориумът или националната здравна служба, която може да е предоставила безплатно импланта? Понякога е много трудно да се направи разликата.
Нова бедрена става струва поне 2000 евро на пациента, преди да бъде поставена. Нейната цена като скрап обаче е едва 3 евро.
Не само метални части се вадят от праха след кремацията на труповете. Хората са изгаряни с очила, часовници и венчални халки, както и с монети в джобовете. Понякога в обувките на починалия има и метални пластини. Ценните метали като злато, сребро и платина се събират от крематориумите. Те или се връщат на семейството, или се слагат с праха в урната на покойника. От друга страна, импланти като пейсмейкъри, които работят с батерии, се изваждат от трупа още преди кремацията. Освен това от ковчезите се махат позлатените кръстове, дръжките и орнаментите, преди да бъдат вкарани в пещта, където температурата достига до 900 градуса по Целзий. Те също се предават на фирмата за рециклиране.
Нито един от имплантите, останали след кремацията, не се използва повторно,дори да е в отлично състояние. Това се прави от уважение към починалите, обяснява Ферберне. Компанията му получава също и касетки с неизползвани, непродадени или остарели импланти от производителите, които също сортира за преработване.
Допреди 20 години всички импланти, останали след кремацията, просто се изхвърляха, разказва директорът на крематориума в Цволе Берт Холтоф. При поне една трета от кремациите в гробището се намират метали, които може да бъдат рециклирани, обяснява той.
Дейността на “Ортометалс” е доста необичайна, но се оказва все по-разрастващ се бизнес.
Местата в гробищата намаляват непрекъснато и стават все по-скъпи Семействата знаят, че ако не се плащат големи суми за поддръжка, гробищните власти ще махнат останките на покойниците след 20 години и ще ги препогребат в общи гробове.
Затова все повече близки на починали избират крематориумите и след това полагането на праха на починалия в урна. Така например в Холандия, която е страна със силна калвинистка традиция и заравянето на починалите е било общоприето, сега 55 процента от покойниците се кремират. В Япония кремират почти всички починали.