Вторични суровини
октомври 14, 2011, 08:00
Парите никога не стигат. Финансовата несигурност в наши дни се отразява на джоба на обикновения потребител и бързо стопява намеренията му за действия, различни от спестяване и ограничаване на разходите. Но трябва да се знае, че това съвсем не е единственият начин за облекчаване на семейния бюджет. Всичко, което е в бита около нас, всъщност има своята цена, а ако това са стари вестници, бутилки и прочее, то вътрешната борба, озаглавена “сантиментална стойност”, се изключва от уравнението. В такъв случай пунктовете за вторични суровини биха могли да се превърнат в място, където лесно може да осребрите намеренията си за основно почистване. Кои са основните предавани суровини от частни лица и как вървят цените им? Яснота около тези въпроси внесе Дечко Груев – регионален мениджър за София в компанията “Надин”, която се занимава с изкупуване, преработка и рециклиране на суровини. Смесената хартия е една от масово предаваните. Това включва вестници, списания, книги с меки корици, офис хартия, тетрадки и др. Цената на килограм варира спрямо населеното място, търговеца, търсенето и предлагането, като границите й се движат между 12 и 16 ст. Найлоновите опаковки, стреч и опаковъчното фолио (цвят прозрачен) вървят между 28 и 33 ст./кг. В това число обаче не влизат малките найлонови пликчета, тъй като тази суровина почти не се изкупува. Минималният процент на рециклиране на пликчетата ги прави и доста опасни за околната среда. За цени между 30 и 25 ст./кг може да се отървете от ненужни вещи, изградени от твърда пластмаса, като туби, бидони, щайги, маси, столове и др. Пластмасовите бутилки се търгуват на същата цена за килограм. Стъкленият амбалаж (без автомобилни прозорци и плоско стъкло) пък върви за 3-4 ст./кг. Трябва да се има предвид, че при връщане на суровини за всяка стока се издава складова разписка на частното лице, наречена покупко-изплащателна сметка. На база на тази разписка се заплаща данък в размер на 10% от крайната сума, тъй като този вид суровини са освободени от ДДС. С други думи сумата, която ще получите за предадената суровина, ще бъде с 10% по ниска, като ангажиментът за плащането на този вид данък остава за фирмата, която изкупува.
В големите български градове се забелязва една интересна тенденция през последните години. Из градските паркове масово присъстват субекти, чието основно занимание е да събират празни бирени бутилки. Но при положение, че пунктовете за вторични суровини плащат 3-4 ст./кг за стъклен амбалаж, колко може да се спечели от предаване на празни бирени бутилки? Всъщност при този вид суровина има известна разлика спрямо останалите, тъй като компаниите, които изкупуват стъклен амбалаж, го рециклират – преработват го за други цели, като производството на цимент например. За разлика от тях магазините, капанчетата, кафенетата и т.н., където се приемат празни бирени бутилки, имат договорни взаимоотношения с производителите на бира. Това значи, че амбалажът се използва повторно за същото предназначение (бутилиране на бира) и логично изкупните цени са доста по-високи, но с едно изключение. Макар масово празните бирени бутилки да се оценяват на 20 ст., парите не се получават в буквален смисъл, а сумата се приспада от евентуална покупка на дадена стока. На повечето места условието даже е закупуването само и единствено на бира.
Как тогава “събирачите на бутилки” по парковете припечелват? Отговорът е прост – на дадени места, обикновено малки магазинчета, бутилките се заплащат, но на цена до 10 стотинки на бройка. А кой е истинският печеливш от тази “вратичка” е съвсем друга тема.
az sam ot edno montansko selo i se chudq da pravq punkt za izkopuvane na staklo i plastmasa iskam da znam shte moje li da kopuvate ot men i da mi fiksirate cena
в търговията с отпадъци цените се сменяват доста динамично, затова едва ли някой може да ви фиксира цена