Браншът ще се изчисти за няколко години.
октомври 5, 2011, 23:21
Дребен мъж с червена шапка, десетинагодишно хлапе и пълен дядо седят пред един пункт за цветни метали близо до гара Искър. Лавката е затворена, работникът е отишъл за пари. Така ни казва дядото. Детето тегли стар бойлер с колелото си.
Легендата ни e следната – в багажника имаме две крадени жп релси и медни кабели, търсим къде да ги издадем. „Тука няма да стане, трябва на голям пункт да отидете, там по-лесно се крие, тука ги е страх”, вещо обяснява мъжът с шапката, щом става дума за релсите. И ни посочва един близък двор, където камарите са по-високи от оградата, а вътре се работи с релсов кран. Отпред са паркирани луксозни джипове и коли.
С кабелите работата се оказва далеч по-лесна. На четири от петте места, където проверяваме, се съгласяват да ги вземат. Без да попитат откъде ги имаме. В петия пункт отговарят с иронична усмивка. „Луди ли сте, как ще ги вземем, всяка сутрин и вечер за това говорят по телевизията”, казва една от служителките. „Никога не сме вземали, няма и да вземем”, добавя собственикът. Интересното в случая е, че на вратата на иначе добре оградения пункт е написано, че тук се продават дърва и въглища за огрев,а вътре е пълно със старо желязо .
А вътрешният министър Цветан Цветанов заяви преди няколко месеца, че България е сред малкото страни, където физически лица могат да предават цветни метали. Според Закона за управление на отпадъците физическото лице трябва да докаже произхода на металите чрез сертификат и да попълни декларация с личните си данни. Какво обаче се случва на практика?
Сертификат за произход се иска много рядко споделят хора от бранша. Освен това лицензионният режим е доста лек и на практика всеки може да си направи пункт. „Досега лицензионният режим е бил много улеснен и масово малки фирми са могли да получат лиценз, заграждайки едно дворно място, да започнат да работят, като една част от метала, който се купува, е без сертификат, без документи за произход. После препродават на нас или на други фирми с фалшифицирани документи”, казва изпълнителният директор на една от най-големите фирми в бранша – „Надин” – Радослав Босилков. Според него най-големият проблем в случая е това, че огромна част от фирмите, които търгуват с метали, не си плащат данъците. „Става дума за милиони левове щети всяка година. За миналата само ние сме внесли 3 млн. лв. данъци. Ако всичките 2500-2600 фирми с лиценз започнат да си внасят данъците до стотинка, сметнете за какво става дума”, казва той.
Само в София има около 300 пункта за вторични суровини, твърди общинският съветник от ДСБ Ивайло Йонков. Голяма част от тях са по кварталите и в центъра на града. Пункт за изкупуване на хартия например има на улица „Шишман” на метри от паметника на Царя Освободител и сградата на Народното събрание. Йонков също твърди, че градът губи милиони от данъци и освен това политиката за разделно събиране на отпадъци се компрометира. „Пунктовете за вторични суровини в градската част привличат клошарите и каруцарите, рови се по кофите, разхвърлят се боклуци, изнасят се метални парчета и се правят нерегламентирани сметища навсякъде из града. Това води до допълнителни загуби и разходи на общината.
Виждал съм как се влачи бойлер, телевизор, хора, които се бият пред пункта в 5 ч. сутринта”, казва Йонков. Според него през последните 4-5 години София е загубила около 100 млн. от данъци и от това, че не е рециклирала тези отпадъци. „Пунктовете трябва да бъдат изнесени в индустриалните зони и да бъдат подложени на строг контрол. Свободният пазар ще реши колко да останат. В момента всичко се краде, дори оградите на хората”, казва общинският съветник.
Според Закона за управление на отпадъци физическо лице може да предава скрап, но трябва да докаже произхода и да попълни декларация, че металът не е краден или придобит по незаконен път. Проблемът в случая обаче е, че никой не следи дали данните са верни. „В момента можете да предадете едно парче кабел, където пожелаете, ще попълните една декларация на кантара. Там пишете, че не сте го откраднали и не сте го придобили по престъпен начин. И никой никога няма да го провери, може би, когато е писан законът, са имали предвид някой да следи този процес, но такъв орган засега няма”, казва Босилков. Според него в бъдещия вариант на закона трябва да бъде упоменато какво количество скрап ще може да предава физическо лице. Фирмите са готови да отидат още по-далеч и да настояват за всяко парче метал, което се предава, да има удостоверение от съответната община. „Ако, да речем, вие правите ремонт и сте събрали 10 кг желязо, ще е нужно да се вика лице от общината, което да ви даде сертификат, след което ще се обадите на лицензирана фирма, която ще дойде и ще си извози количеството”, казва Босилков. Дали такава тежка процедура ще бъде приета от законодателя и по-важното – дали ще проработи, предстои да разберем.
Няколко години ще са нужни, за да се изчисти браншът, казва Босилков. Преди дни вътрешният министър Цветанов заяви, че от 2400 лицензирани фирми трябва да останат 400. Според Босилков обаче промяната няма да се случи за няколко месеца. „Те имат служители, които трябва или да се преквалифицират, или да преминат на работа в големите фирми, така че, докато не престанат да работят, няма да се случи нищо”, казва той.