Читагонг / Бангладеш
септември 19, 2011, 09:09
Под мусонен дъжд от искри, резачи пробиват дебелата „кожа“ на кораба. С гръм огромни парче от конструкциите падат на земята. Това е корабно режище, крайна дестинация за по-голямата част от световния флот, място, напоено с отрови и лишено от всякакъв физически живот, освен няколко мъже, които се нуждаят от пари… и гарваните, които свиват гнезда сред ламарините.
В IRON CROWS – южнокорейски документален филм, режисьорът Бонг-Нам Парк хвърля светлина върху индустрията за рязане на бракувани кораби. Със сигурност това е много по-опасна работа от краболовната индустрия край Аляска. Освен това работниците тук, получават по-малко пари от цената на бира в бар в Аляска.
Работата в най-големото корабно режище в света – Читагонг /Бангладеш/ е опасна и изтощителна, но при „звездата“ във филма – 12-годишно момче на име Екрамул, необходимостта от храна и подслон е по-мощна, отколкото тежката работа и законите срещу детския труд.
За други – работата е рутинна. Възрастен работник на име Руфик си спомня, как всичко започва през 1960-те, с кораб, който бил изхвърлен на брега.
По-късно 21-годишният Билал показва пред камерата, че е твърде вероятно да не достигне средна възраст – огромно парче от конструкцията едва не го премазва.
Впечатляващите кадри заснети от Парк, създават опасна атмосфера, но лицата на работниците засияват при появата на нов кораб. Повечето от работниците изпращат част от оскъдните си заплати на семействата си и са горди с това.
Но Билал не е постигнал своята мечта – да спести 700 щ. долара за десетте години, в които се труди на режището. При прибирането си у дома, той открива недохранено и спяло дете, което вижда за първи път.
Това е поглед във вътрешния свят на хората, които работят в Читагонг.