"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

 

Златна треска и в България

септември 1, 2011, 08:16  

Точно преди 115 г., през месец август, започва златната треска в Клондайк. Символично или не, пак август донесе истерия по жълтия метал, обхванала целия свят. Рекордът от 2000 долара за тройунция изглежда напълно постижим. Дали инфлацията, която изяжда спестяванията на хората и недоверието към световните финансови пазари, ще ни върне във времето, когато златото е било използвано като парично средство и като обезпечение на хартиените банкноти?

Българите също активно се включиха в треската за злато – хората започнаха масово да купуват или продават златни бижута. Оказва се обаче, че тези, които продават, са повече от готовите да инвестират в благородния метал. Обхванати от желанието за бърза печалба, много българи предлагат на златарските магазини да изкупят семейните им бижута или натрупаните с години златни накити и монети. Стигна се до там, че се появиха и опашки пред бижутерските ателиета.

„Най-много се предлагат златни гривни, златни синджири, пръстени и зъболекарско злато, което е по-чисто – разказва Марина Коева, търговец в бижутерски магазин в центъра на столицата. – Направо не смогваме да приемем всичко, което ни предлагат гражданите. Не разполагаме и с толкова пари, за да изкупим предлаганите бижута. Освен това, за нас това е търговски риск. Затрупахме се с килограми злато, а каква е гаранцията, че този бум няма да отмине. Тогава няма да можем да продадем обратно приетите от нас бижута и ще се наложи да затворим магазина. Рискът наистина е голям. Не приемаме от хората старинни монети, защото те имат по-скоро нумизматична стойност и трудно могат да се продадат. Изкупуваме основно нови златни бижута, които разчитаме бързо да реализираме, поради търсенето от страна на клиентите. Що се отнася до поскъпването на цените, те са съобразени с цената на златото по световните борси. Ние сме търговци и естествено реагираме на търсенето.”
Изкупната цена на обработеното злато от 14 и 18 карата е около 45 – 55 лв. за грам. В същото време то се продава на клиентите двойно по-скъпо. Пазарът също влезе в крак със златната мода. Финансови къщи, спекуланти, фалшиви търговци, черноборсаджии реагираха мълниеносно на доходоносния бизнес. Някои златарски магазини вече се задръстиха от предлаганите от хората бижута и отказват да ги изкупуват. Нишата веднага бе заета от заложните къщи, които не се интересуват от количеството, качеството и произхода на жълтия метал, само дето цената му е много по-ниска. Специалистите от бранша обаче предупреждават, че този род търговия крие риск от измама с грамажа чрез фалшиви електронни везни.
Чейнджбюрата също се превърнаха в търговци на бляскавия метал. Да не говорим за бързата реакция на „черната борса”, която предлага на закъсали за пари граждани „сделка” на място, без ДДС и др. подобни. Блясъкът на златото привлече към търговията с жълтия метал дори фирмите за скрап. Старите компютърни платки и процесори, които съдържат около 1-2 грама чисто злато, станаха хит в бранша. Търговците от златарските магазини твърдят, че чужденци масово изкупували златни бижута заради евтините цени у нас. Туристическият сезон, привлякъл много туристи в страната ни, се оказа за тях хем приятен, хем полезен. Съчетанието на почивка на море или планина с изгодна сделка със злато привлича в бижутерийните магазини евреи, араби, руснаци. А всички знаем как пазаруват руските туристи – с големи чанти, на едро.

Специалистите в бранша обаче алармират, че „треската за злато” отваря врати за пране на „мръсни пари”. Регистрират се фирми с цел изкупуване на злато, като жълтият метал в огромни количества се изнася извън страната. Претопява се, превръща се в кюлчета и се предлага на международните борси и инвеститорите.

Търсенето на злато стана и едно от най-модерните хобита у нас. Според геолозите от БАН, 80 процента от реките в България са златоносни. Привлечени от самородния метал, много златотърсачи смениха през горещия август морето с бистрите реки. Въоръжени с лопати и сита, те прекарват часове наред в пресяване на речния пясък и надеждата да зърнат късче самородно злато. Не е нужно да обикалят страната, в близките реки около столицата много златотърсачи са намирали своя късмет.

Вижте още

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!