Суровини 28.10.2011

Европейските лидери излязоха вчера с нов план за справяне с дълговата криза на континента. Апетитът на инвеститорите се насочи към по-рискови активи, с което те показаха своята подкрепа за предложените мерки. Всички основно търгувани стоки поскъпнаха през изминалата сесия. Златото завърши вчерашната търговия с ръст от 24.20 долара за унция, което е и най-високата цена на затваряне за последните пет седмици. Оптимизмът залял пазарите, се отрази и на цената на Щатския петрол, който завърши при цена от 93.96 долара за барел.

 

Основната новина от изминалия ден е приемането на пакет от мерки за борба с дълговата криза в Европа на срещата на върха в Брюксел. Щатската икономика бележи по-бързи темпове на икономически растеж от очакваното. Молбите за помощи за безработица също бележат лек спад. Европейските банки се опитват да убедят инвеститорите по всякакъв начин, че не се нуждаят от допълнителни средства, за да могат да запазят тяхното доверие. Банките в нашата южна съседка са изправени пред евентуална национализация. Франция ще обяви нови мерки за намаляването на бюджетния дефицит на страната.

 

Приетият вчера план, включва в себе си намаляването на номиналната стойност на гръцките държавни ценни книжа, въпреки че част от детайлите все още се дискутират. По това, което е известно до момента, Гърция ще получи 50% намаляване на номиналната стойност на своите ценни книжа, държани от частни инвеститори. Банковият сектор в страната ще бъде рекапитализиран, за да се облекчи част от бремето съпровождащо отписването на част от дълга. За момента инвеститорите изглеждат доволни от предприети мащабни стъпки за справяне с кризата. Известни опасения остават обаче по-въпроса за самото прилагане на обявените стъпки. Френският министър председател Никола Саркози обяви вчера, че европейските лидери са постигнали съгласие за увеличаването на капитала на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) с 4 или 5 пъти, което предполага, че фондът ще може да осигури гаранции в порядъка на 1 до 1.4 трлн. евро за ценните книжа емитирани от страни като Испания и Италия. Намаляването на номинала на гръцките ценни книжа ще бъде съпроводено от допълнителен заем от 30 млрд. евро над вече договорените 100 млрд. евро, за да се осигурят гаранции на притежателите на ценни книжа, които приемат намаляването.

 

Вчера бяха публикувани и данните за БВП на САЩ. Щатската икономика е нараснала с 2.5% през третото тримесечие. Ръстът се дължи главно на потребителските и фирмените разходи. Брутният вътрешен продукт на страната за периода юли-септември, е нараснал с 2.5% на годишна база. Това е почти двойно по-голямо нарастване от 1.3% през второто тримесечие и много над 0.4% през първите три месеца на годината. Въпреки бързият растеж на икономика, все още повече от 16 млн. американци търсят безуспешно работа. Доста от американските компании имат сериозни запаси от свободни средства, които биха могли да инвестират и да създадат нови работни места. През третото тримесечие например, потребителските разходи са скочили с 2.4%, което е и най-големият ръст от последното тримесечие на 2010г. Обикновено потребителските разходи са отговорни за около 2/3 от ръста на американската икономика. Молбите за помощи за безработица също отбелязаха спад, макар и по-малък от очакванията на анализаторите. За седмицата до 21.10., новите молби бележат спад от 2000, достигайки 402 000. Очакванията на анализаторите бяха за 400 000 нови молби.  

 

Европейските банки се опитват да убедят инвеститорите, че не се нуждаят от нови свежи капитали. Това се случва като отговор на плана за рекапитализация в размер на 106 млрд. евро, който има за цел да направи банковия сектор по-защитен от бъдещи кризи. Испанските, френските и италианските банки имат нужда от около 50 млрд. евро свежи капитали според приетия вчера план.

 

Гръцките банки са изправени пред национализация и заплахата да разчитат в продължение на година на държавни помощи и външно вмешателство, след вчерашното решение за отписване на 50% от гръцкия дълг. Очакванията на властите в Гърция са, че около или над 90% от банките в страната ще имат нужда от държавна помощ след отписването на част от дълга. Очакваните загуби на гръцките банки са в размер на 16 млрд. евро. Тези загуби ще бъдат компенсирани чрез специален фонд за подкрепа, чиито размер е 30 млрд. евро. Фондът ще бъде управляван от гръцките власти и международните кредитори. Банките ще трябва да направя опит да се финансират на пазарен принцип и едва след това да се обърнат за финансиране към фонда.

 

Очаква се Франция да обяви нов план за съкращаване на разходите. Новите мерки ще бъдат насочени към увеличаването на данъка върху добавената стойност. Засилена активност от страна на Франция идва само дни след като от рейтинговата агенция Moody’s прогнозираха, че страната може да се изправи пред редица проблеми в идните месеци. В същото време инвеститорите изразяват своето недоверие, че страната ще успее да посрещне поставените цели за размера на дефицита. Поставените цели са за намаляване на бюджетния дефицит до 5.7% от БВП през тази година, до 4.5% през следващата, преди да бъде достигната 3% бариера предписана от ЕС през 2013г.

 

Приемането на пакета от мерки за справянето с дълговата криза в Европа, а също така и силният ръст на Щатската икономика бяха сред основните фактори, довели до ръст цените на стоките.

 

В края на сесията в четвъртък, фючърсите върху суровия петрол поскъпнаха с 3.76 долара като това е най-високата цена на затваряне от 1 август тази година. В сряда суровина загуби повече от 3%, след данни за по-големи от очакваните петролни запаси. Въпреки всичко, тази загуба бе компенсирана от днешната вълна на оптимизъм. Цената на петрола се повиши с 4.2%. Суровият петрол с доставка през декември отбеляза ръст от 3.76 долара и приключи търговия на 93.96 долара за барел. Цената се е насочила към тестване на съпротива при 200-дневната средна като можем да станем свидетели първо на тестването на съпротивата при 94.07 долара за барел. В противен случай, в кратък период можем да станем свидетели на тестването на подкрепата при 92.33 долара за барел. Фючърсните контракти за месец декември (CLZ1, OILUSDEC11) поскъпнаха с 3.76 долара, приключвайки търговията при цена от 93.96 долара за барел.

 

Фючърсите върху суровия петрол сорт Брент, успяха да продължат доброто представяне на Щатския суров петрол. Ръстът за последната сесия е от 3.2%, достигайки цена от 112.39 долара за барел. Ниво на подкрепа може да се търси около 111.07 долара, а ниво на съпротива около 112.71 долара за барел.

 

 

Фючърсите върху злато поскъпнаха в четвъртък, достигайки най-високата си цена на затваряне за последните пет седмици, въпреки че представянето през азиатската и европейската сесия не беше от най-доброто. След ръст на фондовите пазари, цената на ценния метал също намери основа за своя ръст. След вчерашната сесия, нива на подкрепа и съпротива, които можем да определим са около 1 728 и 1 748.42. Цената на златото отбеляза повишение от 1.4%. Контрактите с доставка през месец декември (GCZ1, GOLDDEC11), отбелязаха ръст от 24.20 долара и завършиха на ниво от 1 747.70 долара за тройунция.

 

Цената на среброто се покачи с 1.80 долара. Контрактите с доставка през декември (SIZ1, SILVERDEC11), приключиха при цена от 35.11 долара за тройунция.

 

 

 

В четвъртък, цената на медта също присъедини към доброто представяне на стоките, завършвайки търговията с ръст от 5.8%. Цената на медта се повиши с цели 15% само за тази седмица. Фючърсите с тримесечна доставка (HGZ1, COPPERUSDEC11), достигнаха цена на затваряне от 3.69 долара за паунд.