Скрап-площадките по света и у нас
юли 27, 2011, 12:58
Г-н Нойбахер, покрай законопроекта за управление на отпадъците в България се води дебат как да се ограничат кражбите на метали. Има ли такъв проблем в Австрия и как го решавате?
-Високата цена на металите е покана за престъпниците. За съжаление, и ние понякога се сблъскваме с кражбите. Случвало се е да дойдат румънци и да откраднат цял камион, пълен с меден скрап, а медта е по-скъпа от камиона. Миналата седмица младежи от Чехия бяха хванати да разглобяват медни водосточни тръби. Наскоро в Германия междуградската железница беше спряна заради кражба на кабели и релси. Обикновено полицията хваща крадците много бързо. Имаме видеонаблюдение по магистралите. Проблемът с кражбите трябва да бъде решен чрез наказателното законодателство, а не чрез екологичното. Чух, че законът е насочен срещу малките и средните предприятия. Не смятам, че това е концепция, чието съществуване ще бъде допуснато в ЕС. Точно обратното – малкият и средният бизнес са много важни за икономиката.
Но според правителството именно в тези пунктове процъфтява търговията с крадени метали.
-Ако някой събира скрап и го връща за рециклиране, прави нещо добро. Не съм против ромите, които вършат работа. Това, за което говорим, е как и защо те не плащат данъци или защо се допускат кражби. Това са проблеми на наказателното право. Да се обявява, че скрапът ще се предава даром на общината определено е в разрез с европейското право, доколкото знам, е в разрез и с Конституицията на България и със сигурност няма да сработи. Най-добрата защита срещу кражбите е частната собственост. Ако нещо ми принадлежи, ще знам най-добре как да се грижа за него. Ако е притежание на държавата или общината, историческият опит показва, че сме загубени. Те не са много компетенти в стопанисването на имущество.
Колко пунктове за скрап има в Австрия?
-Около 6000 са малките и средните предприятия за скрап. Тези, които се занимават с преработване на стари автомобили, са около 4000, но те се занимават и с ремонти на коли.
Не е ли трудно да се контролират толкова много предприятия, включително и от екологична гледна точка?
-Площадките са контролирани от данъчните власти и технически инспектори. Това може и да е проблем в България, ако хората си плащат, за да не ги контролират. Проблем са също кражбите на катализатори, които се продават на черния пазар. Ако се правят проби за емисиите от даден автомобил, проверката очевидно ще установи, че катализаторът липсва. Но срещу пари може да бъде потвръдено, че всичко е наред. Българското общество трябва да се научи да се справя с тези предизвикателства. Затова е нужна ефективна администрация и независим контрол.
Казвате, че мерките в проектозакона изобщо няма да помогнат срещу кражбите, така ли?
-Точно така. Положението дори може да се влоши. Ако въведете нови регулации, малкият и средният бизнес ще им се подчинят, защото имат какво да губят. Бизнесът е инвестирал пари в оборудване, сгради и превозни средства. Предполагам, че повечето малки и средни компании в България желаят да работят честно. Но някой, който няма какво да загуби, някой престъпник, не може да бъде “впечатлен” от закона.
Пречка пред малките фирми е и банковата гаранция, която те няма да могат да получат. Освен това законът ще изиска площадките да бъдат включени в градоустройствените планове или да бъдат затворени. Оказва се, че 70% от общините нямат такива планове, т. е. автоматично една голяма част от компаниите ще изчезнат. Законът на практика ми изглежда нереалистичен.
През 1990 г. в Австрия приехме закон, според който компаниите за събиране и преработване на отпадъците не се нуждаят от разрешение, което да е съгласувано с устройствения план. Причината е, че общинските решения около тези планове се политизират. Площадките за третиране на отпадъците попадат под контрола на екологичното законодателство, те трябва да пазят хората и имотите в съседство от замърсяване на въздуха, прах и шум.
Трябва ли тези площадки да са извън населените места?
-Те не трябва да създават неприятности на съседите, не трябва да замърсяват в жилищните квартали. Освен това всички пунктове се помещават на закрито. Площадките на открито са прекалено шумни.
Как гледате на идеята да се създаден застрахователен пул, в който всяка компания да прави вноски за покриване на щетите при доказана кражба?
-Това би било полезно в някои специфични случаи, но да се прави застраховка срещу кражба на метали ще е много трудно. Ще се стигне до частен механизъм за правоприлагане – ако правителството е твърде слабо или незаинтересовано от налагането на закона, тогава това ще се случи чрез застрахователните стандарти. Ще трябва да се създаде частна полиция, която върви по следите на крадците. Не смятам, че това е решението срещу престъпността. Трябва да се подобри капацитетът на държавната полиция и където има корупция, тя да бъде преборена. В някои държави в Африка, в които съм работил, не можеш да се довериш на обществената полиция, защото е корумпирана, трябва да си наемеш частна. Но това е тъжно и със сигурност никой не желае подобна ситуация. България е член на Европейския, а не на Африканския съюз.
Ще помогнат ли сертификатите за произход на металния скрап? Съществува ли такъв механизъм в Австрия?
-Обикновено данъчните власти преследват докрай длъжниците си. Те могат да изискат информация за произхода на металите, които хората предават. Другият аспект е, че компаниите сами трябва да проверяват откъде аз например съм взел дадени метали. Компаниите в Австрия са разумни – ако някой пристигне с камион, пълен с мед, възниква съмнението, че тя е крадена. Полицията ще разследва случая. Освен това в превозните средства са монтирани проследяващи устройства, така че може да се провери маршрутът на камиона.
Сертификатите са просто хартия, нещо, което може да бъде фалшифицирано. Те само ще бюрократизират живота. Дори да има смисъл от тях, не смятам, че ще попречат на престъпността.
Преди 20 години в Австрия въведохме строги стандарти – т. нар. десет заповеди за рециклиране на превозни средства. Това са 10 много ясни правила – едно от тях е автомобилите да минават през шредер. Една от компаниите само пресоваше колите, без да ги накълцва, и ги пращаше в Италия. Разбхраме за случая и информирахме властите. Влакът беше спрян на границата. Собственикът на фирмата беше санкциониран с много сериозна глоба. Случаят стана много известен в Австрия. Конкуренцията е такава, че компаниите се следят взаимно за нарушения – ако някой предлага прекалено изгодни цени за преработване на автомобили, може би нещо не е наред. Тогава се уведомяват властите. Имал съм случаи, в които представител на администрацията се оказва съветник на някоя от засегнатите компании. Тогава отнасям въпроса до друга правителствена служба.
В България се обсъжда и въпросът как да се изчислява таксата смет за населението. Как е решен този проблем в Австрия?
-Собственикът на апартамент или сграда е отговорен за услугите по извозване и управление на отпадъците. Той може да включи тези разходи в наема, който взема от живеещите в сградата. Осигуряват се кофи за боклук с определен обем. Ако семейството ми от 5 души живее в собствен дом, трябва да имаме 120-литров контейнер за смесени отпадъци и още един съд със същия обем за зеления боклук (тези отпадъци, които могат да се компостират или да се използват за производство на енергия – бел. ред.) Кофата със смесените отпадъци се изпразва на две седмици. През лятото зелените отпадъци се събират всяка седмица, а през зимата – през седмица, защото е по-студено и миризмите са по-малко. Ако семейството ми генерира повече боклук, трябва да поръчам по-голяма кофа и съответно да плащам повече.
Сградата, в която живея във Виена, е доста голяма и затова разполагаме с отделни контейнери за хартия, стъкло, пластмаса и зелени отпадъци. Услугата е безплатна, защото общината печели от събраните материали. Ако генерирам твърде много хартиени отпадъци, мога сам да се договоря с фирма за рециклиране.
В България липсва капацитет за изгаряне на отпадъците, така че от тях да се добива енергия. Няма значение как е организирано сметосъбирането – ако нямате капацитет за преработване, няма да стигнете до никъде. Не може да решите проблема с бюрокрация, трябват ви реални съоръжения. Вече имате две шредерни инсталации за скрап, използвайте ги. Законът няма да помогне материалите да стигат до шредера, а просто ще оскъпи процеса.
В Австрия само около 1% от битовите отпадъци отиват на сметището. Как страната постига такъв резулат?
-През 1996 г. забранихме изграждането на нови сметища. Те са нашето престъпно наследство за следващите поколения, защото замърсяват почвите и водите, а образуваните газове създават опасност от експлозии. Заради разрастването на някои австрийски градове стари сметища се оказват насред градското пространство. Но върху тях не можеш да строиш, защото масата отпадъци е нестабилна като пудинг. Изискването е към сметищата да отиват отпадъци с не повече от 5% съдържание на общ органичен въглерод. Така че от домакинската смет нищо не може да бъде насочено към сметищата.
От 1993 г. е в сила закон, според който строителните отпадъци – тухли, бетон с желязна арматура и метали, трябва да се събират разделно, така че да са годни за рециклиране. Стоманата от бетона се извлича. Ако разполагате със стара дървесина, тя се нарязва и използва като гориво. Научихме се да използваме отпадъчните потоци като ресурси.
София работи по интегрирана система за справяне с отпадъците си. Ще бъде ли тя достатъчно зелена?
-За това се говори от много години, похарчени са пари за изработване на концепции и планове, но нищо не е направено. Апликационната форма предвижда технология за механично-биологично третиране (МБТ). При биологичното третиране на смесените отпадъци обаче не се произвежда, а се пилее енергия. Технологията се захранва с електричество, за да се компресира въздухът, с които се обработват отпадъците. За производството на пелети от отпадъци (RDF, Refuse-derived fuel) чрез МБТ, София трябва да разполага с инсталации, които могат да изгарят RDF. Доколкото знам, в града такива няма. Във Виена и Линц общината и частните компании за комунални услуги оползотворяват отпадъци за генериране на енергия без МБТ, защото биологичното обработване не помага и е скъпо. В миналото в Австрия изградихме общо 16 МБТ инсталации, но ги затворихме, защото създават неприятности. Заменихме ги с централи за енергия от отпадъци. Във Виена имаме 4 инсталации за производство на топлина и електричество от отпадъци. Боклуците се изгарят по контролирана технология с филтри. България трябва да се събуди и да изгради такива съоръжения.
Как ще убедите някого в икономическите ползи от рециклирането по принцип?
-Това е въпрос на образование. Журналистите трябва да обяснят на обществеността, че рециклирането е полезно – то създава работни места и опазва околната среда. За фирмите то е възможност за добър бизнес. Изискванията към сметищата трябва да се повишат, таксата за депониране също, така че тази възможност да стане неизгодна и в крайна сметка да се превърне в незаконна.
Енергията от отпадъци може да се насърчи с по-високи изкупни цени както зелената енергия. В много държави е въведена по-висока преференциална тарифа – в Словакия енергията от изгаряне на отпадъци се продава за повече от 120 евро на мегаватчас. Така инсталациите за изгаряне стават по-изгодни. Положителните ефекти са няколко – количеството боклук за депониране намалява, елиминират се парниковите емисии от сметищата и се повишава енергийната независимост.
Как предпазвате природата и хората от токсичните вещества, отделяни при изгарянето на сметта?
-През 1993 г. проектирахме инсинератор, който поемаше по 1000 тона отпадъци на ден. Хората питаха какво излиза от комина. Ние изчислхме, че голяма централа, която работи на пълна мощност, ще изпуска толкова емисии, колкото 14 автомобила. Измерваме емисиите директно в комина и получените данни се публикуват незабавно в интернет, така че обществото и държавата могат да правят проверки. Хората разбраха, че инсинераторът не създава проблем.
Европейската комисия подготвя план за ефективно използване на ресурсите. Можем ли изобщо да си позволим да продължим да не бъдем ефективни и да не рециклираме?
-Времето изтича. Можем или да рециклираме, или да не го правим, но в такъв случай ще пострадаме. Европа е бедна на ресурси, например метални руди. Най-големият ни ресурс са отпадъците. Въпрос на интелигентност и дисциплина е те да се оползотворяват. С директивите си Брюксел се опитва да накара всички да погледнат на проблема сериозно. Най-важното нещо за България е да планира и изгради необходимите съоръжения, ЕС е готов да помага с финансирането.
Франц Нойбахер е директор на консултантската фирма UV&P, базирана във Виена. Завършил е инженерна химия и управление на околната среда. Работил е по проекти за редица австрийски организации – министерството на околната среда, асоциацията по рециклиране и стопанската камара. С него разговаряме за справянето с битовата смет и кражбите на метални съоръжения в Австрия, която е сред водещите европейски държави по управление на отпадъците