“Металните”организации/ пресконференция
юли 18, 2011, 21:00
Правителството да оттегли проекта на закон за управление на отпадъците и да бъде изработен нов с участието на заинтересованите браншови организации. За това настояват пет браншови организации, които в понеделник подписаха споразумение за сътрудничество във връзка със законопроекта.
Това са Българската стопанска камара, асоциацията по рециклиране, асоциацията на металургичната индустрия, гражданската инициатива на търговците с метални отпадъци и браншова камара “Феникс ресурс”.
Според браншовите организации под претекст, че решава проблема с кражбите на метали, законопроектът цели да пренареди пазара на скрап в полза на няколко големи фирми и организации и в ущърб на стотици малки пунктове за изкупуване на метали. Законопроектът на практика предвижда закриване на около 2000 от близо 2400 сега действащи пунктове за скрап, въвеждайки правилото, че площадките трябва да са на специални терени, отредени по действащи общи устройствени планове.
Действащи общи устройствени планове (ОУП) в момента имат едва 1/3 от общините в България, припомниха бизнес организациите, което означава, че пунктовете във всички останали трябва да се премахнат.
Според зам.-председателя на Българската асоциация по рециклиране (БАР) Борислав Малинов от новия закон ще спечелят най-големите организации по опаковките. “Законопроектът предвижда общините да правят свои площадки до две години след влизането му в сила. При положение че изграждането на една добра площадка изисква около 5 милиона лева, няма как 300 такива площадки да се построят в страната.
Това може да стане с повишаване на такса смет, което общините няма да допуснат”, каза Малинов. Според зам.-шефа на БАР предвидената в законопроекта възможност общините да правят публично-частни партньорства за строителството на площадките ще доведе до съсредоточаване на пунктовете именно в ръцете на оползотворяващите организации, които разполагат с достатъчен финансов ресурс.
Сред печелившите от новия закон се очаква да бъде и фирма “Надин”, която има договори за събиране на различни отпадъци със 143 общини.
Според шефа на асоциацията на металургичната индустрия Политими Паунова делът на крадените метали на пазара е в рамките на 5-10%. Неспособността на държавата да се справи с крадците и фирмите нарушители, които изкупуват от тях, не е адекватно оправдание за закриването на пунктовете, смятат асоциациите.
От БАР посочиха, че с последните промени в сега действащия закон за отпадъците кражбите вече са намалели, така че закриването на пунктовете ще е драстична и излишна мярка. През пролетта със законови поправки беше забранено на физически лица да предават метални отпадъци от инфраструктурата и пунктовете бяха задължени да изискват сертификати за произход на метала.
“БТК отчита 50% намаление на кражбите, а “ЧЕЗ България” – 40%”, каза Борислав Малинов. От двете компании потвърдиха данните пред “Дневник”. “В София обаче нямаме промяна. Освен това преди месец и половина имахме случай, при който проследихме крадец на кабели до пункт за скрап в столицата, който купи метала, за което сме уведомили полицията”, коментираха от ЧЕЗ.
“И един процент да са, тези кражби са опасни. Все пак в началото асоциациите отричаха, че има крадени метали, а вече признават, че те достигат 5-10%, което означава, че реалното число може да е по-голямо. В никоя страна няма толкова голям брой пунктове за скрап. А когато се затворят пунктовете, фирмите ще могат да правят акции по събиране на металните отпадъци”, коментира зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева.
По думите й фирмите бойкотират последните поправки и в момента масово не изискват сертификат за произхода на метала. Регионалните инспекции на екоминистерството са направили серия проверки на площадките в страната, резултатите от които ще бъдат обявени в идните дни, каза Манева.
Според Паунова премахването ще повлияе негативно на рециклирането и ще лиши от сравнително евтини суровини производителите на стомана и изделия от цветни метали. По думите й, България и сега изостава от останалите европейски държави в областта на рециклирането. В Европа от отпадъчни суровини се произвежда 70% от оловото (от акумулатори), 60% от алуминия, 3% от медта и 40-45% от стоманата, каза тя. За сравнение – в България рециклираната мед е 10-12%, а оловото – 25%.
Единствено в производството на стомана 100% от ресурса е скрап, което прави сектора особено чувствителен, посочи Паунова. “Освен това и в момента има площадки на металургични фирми като “Аурубис”, които са без общ устройствен план – Пирдоп и Златица нямат ОУП. Това означава ли, че “Аурубис” вече няма да могат да преработват мед”, запита тя. Днес дискусиите по новия закон ще продължат в парламента с участието на бизнеса и общините