Интервю:Н. Караджова
юли 13, 2011, 18:33
- Част от парите, отпуснати от ЕК, са за разделно събиране на боклука. Какво се случва сега с разделно събраните отпадъци?
- В старите членки на ЕС процесът датира отпреди повече от 20 години. В България началото е поставено през 2003 г., когато заради предстоящото членство в ЕС бяха поставени цели за рециклиране на определени видове масово разпространени отпадъци. Към момента те се изпълняват. Предлагаме и промени в Закона за отпадъците, които вече са обсъдени с представители на организациите, извършващи рециклирането от името на клиентите си.
Като започнете от опаковката за чорапогащник и стигнете до бутилката олио и стъклените опаковки, производителите и вносителите са длъжни да постигнат съответен процент на рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Тези проценти са различни за различните сфери и са качени на сайта ни. Тъй като е трудно на тези фирми да постигнат събирането на опаковките си, законът им дава възможност да възлагат на специално създадени за целта организации за оползотворяване на опаковки, гуми и др. и от тяхно име да им изпълняват целите.
Това е законово уредено през 2001-2002 г. със Закона за отпадъците, но има проблеми. Изключително занижените законови изисквания при създаването на такава организация водят до наличието на много организации с малък капацитет. Това поражда проблеми с контрола, защото контролните органи са едни, а организациите са много. Имаше също доста сигнали за нелоялна конкуренция и дъмпингови цени.
- Какво ще се промени с поправките в закона?
- Поставят се по-високи технически и финансови изисквания към организациите по оползотворяване на отпадъците, за да имаме максимална сигурност, че държавата ще си изпълни целите, за които е подписала договор. В противен случай може да влезем в Европейския съд и да плащаме, че не сме си изпълнили целите.
Предвижда се и контрол през цялата година, а не само доклади в края й. Трябва да проверим къде отива отпадъкът и дали не ни подвеждат с информация. Затова предлагаме целогодишна система за контрол с помощта на външни одитори. Задължените лица са около 300 хиляди, а фирмите, изпълняващи дейностите по събиране и рециклиране, са може би 500 или 1000. Не можем да си позволим да увеличаваме администрацията и стигнахме заедно с фирмите до идеята министерството да наеме външни одитори, като разходите по това ще се заплащат пропорционално.
Системите за събиране на отпадъци у нас потръгнаха, още повече че в новия закон за отпадъците, който мина през Министерския съвет, влизат и новите изисквания за страните членки до 2020 г., когато рециклираните отпадъци трябва да стигнат 50% от всички генерирани битови отпадъци.
За съжаление проблемът беше оставен настрана от общините, затова закъсняхме толкова много и с изграждането на депа и на други системи за сепариране, но първите резултати вече са обнадеждаващи.
- Има ли регион първенец?
- Например регион Ботевград с общините Етрополе и Правец са в строителство. Регион Видин подписаха съвсем скоро договора с още 11 общини. Регион Бургас е почти готов. Регион Стара Загора, който беше много назад, също е почти готов.
- А кои са проблемните?
- Например регион Ямбол, в който общинският съвет е поискал референдум сред населението дали искат да се изгради депо на точно това място. Подобен проблем възникна и в регион Добрич, като предвиденото за депо място е на община Добрич-селска, а не Добрич-град.
Но мисля, че ще се разберат, защото въведохме регламент за общините, които при наличието на средства не изпълняват тези си задължения – т.е. “в пари ходим, но без депа и съоръжения стоим”. Така тези, които не полагат грижи за оползотворяване и рециклиране на отпадъците си, ще плащат повече отчисления за депониране. Т.е. колкото повече депонират, а не рециклират и оползотворяват, толкова повече ще плащат. Общините, които си изпълнят заложените цели, за награда ще бъдат освобождавани от начисленията.