Драмата “Кремиковци”
септември 3, 2014, 09:29
Убийство. Това е терминът, с който експерт от бившето ръководство на „Кремиковци” определи затварянето на седмия по големина в света металургичен комбинат в едноименния столичен квартал. Заводът, който по счетоводен остатък се оценява на 2,5 милиарда евро, днес в голямата си част е нарязан на скрап.
„Неслучайно „Кремиковци” се водеше „структуроопределящо предприятие”, то даваше хляб на цялата ни икономика – на индустрията, селското стопанство, строителството, енергетиката, дори туризма”, отсече дългогодишният ръководител на сектор в завода. „Това чудо, защото то наистина е чудо, бе ликвидирано изкуствено. Можеше да работи и да дава хляб на десетки хиляди. А то какво стана – главният архитект Петър Диков излезе с безумната идея на терена му да се прави българска „Силиконова долина”, но дотук, просто го убиха заради скрап”, върна лентата специалистът, отдал живота си в предприятието, започнало работа през далечната 1963 година.
Източникът, пожелал анонимност, разсекрети данни, от които стана ясно какво е загубила България със смъртта на „Кремиковци”, който отново стана медийна тема след смъртта на афериста от „Опицвет” Кристиян Младенов.
„Пълна лъжа е, че покойният бизнесмен, който се удави преди дни в Слънчев бряг, някога е имал каквото и да било участие в собствеността или управлението на завода. Не знам кой и защо тиражира тази версия. Твърдеше се, че бизнесменът, осъден по наркоаферата „Опицвет”, бил собственик на 76% от капитала на компанията „Крис Мит”, която миналия юли закупила комбината. Не е вярно, собственици са три фирми, чиито офиси са в бившата административна сграда на „Кремиковци” АД.
Първо, това е „Елтрейд Къмпани” ЕООД, със седалище и адрес на управление в София, район Кремиковци, жк „Бутонец”. Дружеството се представлява от управителя Дамян Весков Бояджиев. После идва „Надин Металс Трейд” ЕООД, представлявана от управителя Тодор Петров Чамов. Третата е „Валпет Консулт” ЕООД с управител Петър Владимиров Ташков”, категоричен бе информаторът ни. Според него в последните няколко години Кристиян Младенов е бил в доста тежко финансово състояние, дори не е плащал на тримата си лични шофьори, единият от които се е грижел за децата му.
Бизнесменът е имал два огромни кредита за общо 11 млн. лева към Корпоративна търговска банка (КТБ). Оказа се, че задълженията, отпуснати му преди 5 години с личната препоръка на Цветан Василев, не са били обслужвани още от самото начало, но странно – опит да бъдат събрани, така и не е направен.
„Сякаш кредитите са дадени, за да не бъдат върнати. Как става това? Ако нормален бизнесмен изтегли няколко милиона и с години не връща нито стотинка, дали няма цялата държава да се юрне по петите му?”, риторично попита източникът ни. Той бе категоричен, че Младенов никога не е имал никаква собственост в металургичния комбинат, каквато връзка изскочи през лятото на 2013 г.
Драмата със завода е огромна и засяга цялата ни икономика. Секретен доклад, който няма къде да прочетете, сочи, че „Кремиковци” е давал работа например на 65% от товарните превози на БДЖ. След затварянето му железницата изпадна ли в колапс”?, ядоса се експертът. Той напомни още, че след затварянето му на 10 юни 2007 г. пристанищата в Лом и Бургас, откъдето излизаше готовата продукция, обявиха фалит. Чрез завода пък 40% от металургичния пазар в региона бил доминира от България.
„Кремиковци” е и единствената фабрика, която проби в наситения от производство пазар на САЩ. Той е създаден да прави до 2 млн. тона горещо и студено валцована стомана на година. Разгърнат на над 9 хил. декара, заводът е имал застроена площ колкото три столични квартала – 7650 декара.
„Представете си следното безумие – през 2005 г. на Първа доменна пещ беше направен капитален ремонт I-ви разряд за 1,5 милиарда долара. Това ще рече, че на една поляна построихме чисто нова пещ, която можеше да работи и носи приходи в продължение на 30 години. Четири години по-късно тя бе нарязана на скрап. От цялото предприятие, двигател на индустрията ни, трябваше да добият 1,5 млн. тона метали, но се съмнявам, че са събрани повече от 500-600 хил. тона”, вдига рамене бившият шеф в завода. Експертът ни предостави информация, която никога досега не е публикувана – всички ликвидирани цехове според производството им.
„Закрито и унищожено бе РПП – рудоподготвителното предприятие, което добиваше барит. 65% от света бе добиван тук. После – загина АП – агломерационното производство. Спряха и КХП – коксохимичното производство, а България беше една от най-големите производителки на кокс. Единственият такъв завод на Балканите бе в „Кремиковци”, разкри още металургът. В забвение е отишло и ЧДП – чугунодобивното производство със споменатата вече Първа доменна пещ. В момента Трета има още живот, а Втора е била спряна към момента на затварянето на стоманодобивния гигант.
„На скрап стана и Стан 250 ГВ, горещото валцуване, където се прави арматурното желязо. То беше на наистина световно ниво, денят трябваше да има 36 часа, за да наваксаме с поръчките. За пример ще кажа, че след голямото земетресение в Турция през 1999 година оцеляха само онези сгради, вдигнати с нашето арматурно желязо. Нашият БДС бе по-добър от бетонното желязо под западен стандарт и руския ГОСТ”, разкри източникът ни. И продължи: „Във вторични суровини се превърна Стан 950/500 и Стан 1250 – блуминг-слябинг. Умишлено използвам специфичната терминология, за да стане ясно, че информацията ви идва от първа ръка”, подчерта инженерът.
Нарязани са били още машините за ТПП – тръбо-прокатното производство и РЗМ – ремонтно-механичният завод, най-голямото машиностроително предприятие на Балканите. За съжаление РМЗ не е пожалено, въпреки че можело да функционира отделно от цикъла на „Кремиковци”. Тук са действали най-големите „борверзи”, уникални машини с марката „Шкода”, правени специално за завода. Ликвидиран е и единственият термонаплавъчен цех на Балканите, където са възстановявани износени метални части, унищожено е и ФСП – феросправното производство. Отделно в деня на закриването 10 юни 2007 г. 6720 човека останали без работа.
„А едно работно място в „Кремиковци” отваряше между 6 и 12 работни места в останалите сектори на икономиката”, ясен бе специалистът. Според него задълженията от 300 милиона лева, които са установени при одита в комбината, са смешна история. „Ако работата се фокусира върху тях, само за две седмици всичко можеше да бъде изплатено и заводът, който до 2000 година бе седми по големина с света, можеше и сега да движи икономиката ни”, завърши бившият шеф в затворения вече комбинат.