Едно интервю с Иво Георгиев / АРИ/

- Г-н Георгиев, какъв е ефектът от въведените промени в Закона за управление на отпадъците и по-специално в частта, която забранява да се изкупуват черни и цветни метали от частни лица?
- Ефектът е нулев. Само дето законните фирми, като моята, страдат и работата ни падна с около 80%. За сметка на това нелегалният бранш се възстановява и процъфтява. Ние имаме данни, че само в ромската махала на Димитровград вече работят два нелегални пункта за изкупуване на метали, които вземат предимно цветни метали.
- А практиката в останалите европейски страни какво показва? Има ли такива забрани там?
- Не само в Европа, но и в Зимбабве няма такава практика и забрана частни лица да предават черни и цветни метали. По телевизията непрестанно излиза Евдокия Манева и дава съвети в тази сфера, а тя е еколог и си няма понятие от бизнеса със скрап.
- В напредналите страни рециклирането на отпадъци е сериозен бизнес, не можеше ли да се вземе някой работещ модел от там и да се приложи у нас?
- Срещахме се няколко пъти с представители на правителството и трите най-големи парламентарни партии. Предлагахме им да ползваме опита на Германия, Япония, САЩ или Австралия – напреднали страни, в които отпадъците се рециклират почти на 100%. Нямаше никъкъв резултат. С тези промени в закона се връщаме много години назад във времето, когато служебното правителство на Ренета Инджова забрани изкупуването на метали и процъфтяваше нелегалният бизнес. А уж се развиваме. С новия Закон за управление на отпадъците в България рециклирането на старите автомобили, черни и цветни метали се връща на ниво поне с 4 г. назад.
- А какъв е оборотът в този бизнес у нас?
- Рециклирането в световен план е не само бизнес, но и философия. То е отговорно мислене за идните поколения. У нас този бизнес дава между 1,7 и 2,5 милиарда лева от брутния вътрешен продукт (БВП), което го прави един от най-сериозните бизнеси. В него има въведени много нови технологии, които се изплащат с времето. Лошото е, че държавата не ни помага, а пречи на развитието ни.
- Как е положението в една Германия, да речем, която е моторът на ЕС?
- Пътувам в Германия от 1993 г. Там нещата са регулирани добре и работят. Има си общински площадки, на които се приемат черни и цветни метали, строителни отпадъци и такива от бита. Там дори човек трябва да заплати някаква сума, за да си остави стария фотьойл, да речем. Но в близост до общинските има и частни фирми, които изкупуват отпадъците и човекът си избира къде да ги предаде.
- Смятате ли да продължите с протестите? 
- Видяхме, че няма смисъл в това. Политиците само ни излъгаха. Ситуацията сега в България е предизборна и всеки се бори за властта, а нашите интереси няма кой да защити в парламента. Бойко Борисов ни обеща да подкрепи отхвърлянето на забраната частни лица да не могат да предават черни и цветни метали, но се отметна и групата на ГЕРБ няколко пъти не влиза в пленарната зала.   Парламентът не може да събере кворум, а сме ги пратили тези депутати там, за да ни защитават правата.
- Какви съкращения очаквате в бранша?
- Съкращенията при това положение са неминуеми. Ще бъдат съкратени около 50-60% от работниците. При мен работят 20 души и ще трябва да съкратя 10 от тях, след като си свършат работата по разкомплектоване на досега събраните уреди и коли.
- Виждате ли някакъв изход от ситуацията? 
- С мои колеги от бранша в момента обмисляме да започнем регистрацията на фирми, чрез които да изкупуваме употребявани вещи. Това ще натовари малко софтуера ни, защото ще трябва да описваме един по един предметите, които изкупуваме, но ще се справим.
- А ще спрат ли, според вас, кражбите на метали от частни лица с въвеждането на новия закон?
- Кражби със забранителен закон не се спират. Проблемът е по-скоро социален и държавата трябва да помисли за намиране на работа на хората. Например сега в момента повечето хора от ромската махала “Изток”, които са ни основни снабдители на стари железа, работят по полето, берат бамя и домати и почти никой не се занимава с носенето на железа в пунктовете, това е и една от причините за намалелия ни обем на работа през сезона. Има много хора, за които събирането на отпадъци си е основен източник на доходи. Те се препитават с ровене по кофите.
Ние сме изрядна фирма, внасяме от 3 до 5 хил. лева данъци месечно в хазната и мога да кажа, че точно нещата се регулираха, работим си нормално. По мое наблюдение крадените  предмети и метали, които се носят по пунктовете, намаляха на 3 до 8%. За това съдя, защото преди поне по два пъти месечно ни викаха да свидетелстваме в полицията за крадени предмети, които хора са предали в различни пунктове и са били заснети на камерите. А  сега това се случва по един път на три месеца.
- Какви мерки бихте предложили вие за ограничаване на кражбите?
- Може да се ограничи сумата, която едно лице може да получи на ден от върнати вторични суровини, на 50 лева да речем. В Испания има ограничения един човек да може да предаде до 500 кг  отпадъци на ден. В Англия пък плащането е безкасово. Но и България, според мен има три начина за справяне с кражбите на метали.   Първо, Наказателният кодекс да се промени – хванатият с крадени жп релси например да отиде за 5-10 г. в затвор. Нека да има наказание и за търговеца на скрап, който си е позволил да ги изкупи. Второ – отпадъците да се предават възмездно, тоест хората да имат финансов стимул да ги предават. И трето – социалният фактор е много важен. Да се направи опит бедните хора, които ровят по кошовете, да се интегрират в обществото с разкриването на нови работни места. У нас сме инвестирали много за следене на отпадъците.
- Понеже на обикновения човек не му е много ясно какво е забранено да се предава в пунктовете за вторични суровини, ще обясните ли на хората какво могат да носят тук и какво не?
- Забранено е в момента да изкупуваме от частни лица тенджери, тигани, пружини от легла, метални рамки от прозорци, винкели, арматури, електрически кабели и др. Всички видове битови електроуреди като печки, перални, радиатори на ток се предават напълно свободно и се заплащат  кеш. Същото важи за хладилници заедно с ел. двигателите им и компоненти към тях. Изкупуваме и алуминиеви опаковки – кенове, PVC и стъклени бутилки, варели. Също така и цели автомобили, но не и части от коли.
- Вие внесохте първата у нас рециклираща машина, имаше ли ефект от цялата тази работа?
- Ефект има, но за да е реален, трябва подобни машини да се разположат в големите хипермаркети и както е в Германия, да речем, при връщане на стъклена, пластмасова бутилка или кенче, човек да получава от 10 до 20 евроцента. Така хората имат стимул да ги пускат в такива машини. Мой приятел, който живее там, ми казва, че на година си докарва около 100 евро от върнати опаковки. Трябва да мислим за отпадъците като вторична суровина.