Плевенските фирми – солидарни с колегите си
юли 21, 2014, 09:00
Две плевенски фирми за търговия със скрап са участвали в блокадата на граничните пунктове. Представители на местния бизнес с черни и цветни метали са били на съвещанието на бранша, проведено преди дни във Велико Търново. Всички фирми от Плевен – 7 на брой, които се занимават с търговия със скрап, подкрепят справедливите искания на колегите си от цялата страна и са против влизането в сила на ограниченията за тяхната дейност. А това са – да се ползват общински площадки, да не се продава свободно скрап на физически лица и плащанията да се извършват по касов път. Промените трябваше да влязат в сила от 13 юли, но срещнаха твърда съпротива от страна на представителите на фирмите за скрап. „Всички, които работим на територията на Плевен, сме единни в решението си, че няма да допуснем влизането в сила на такъв закон, който буквално ще срине бизнеса ни. Най-накрая има положителен резултат от блокадата и преговорите с представители на министерства и с политици. А това е удължаване на срока за влизане в сила на закона до края на 2015 г., както и неговото ново преразглеждане в детайли. Надявам се, че ще отпаднат всички недомислици и ще можем спокойно да работим“, коментира Цоло Божилски, дългогодишен търговец на скрап в Плевен.
На територията на града в момента са разположени 10 площадки за търговия с черни и цветни метали.
Стотици хора си изкарват прехраната като продават отпадъци. Напъните на политиците да вкарат тази търговия в релси обаче може да има обратен ефект – задръстване с вторични суровини и невъзможност да се почистват както частни, така и общински и държавни територии. Търговците откриват някои истински недоразумения в гласения нов закон. „Как да искаме да ни се представят документи за собственост като част от хората просто си изхвърлят вехториите или пък помагат на други, възрастни хора при почистването“, коментират тe. Плюс това досега нито една община в България не е открила площадка, където да се работи, а пък глобата за липсата им е 14 хил. лева. Ако законът беше влязъл в сила, то трябваше да се задействат процедури по налагане на санкции на общините за неизпълнение на изискванията, напомнят търговците. Според тях, ако не бе намерено решение на проблема, то те е трябвало да съкращават хората си почти наполовина. Горе-долу толкова се очаквало и като спад на оборотите на фирмите. Търговците смятат, че новият закон няма да попречи на кражбата на метали, защото нелегалните търговци ще продължат да действат. „Говори се за криминализация и санкции, но от това могат да пострадат невинни хора, които просто си почистват домовете и дворовете“, коментират от бранша.
Около 600 хил. души в страната си изкарват прехраната с предаване на отпадъци. Те можеше да останат без доходи, ако от 13 юли бяха влезли в сила новите ограничения при търговията със скрап. От 14 юли предаващите отпадъци трябваше да получават заплащането си само по банков път. Парадоксът е в това, че тази търговия се захранва от социално слаби хора, които предават отпадъци за минимални суми. Повечето от тях нямат и не умеят да работят с банкови карти. Ограниченията биха свили до минимум дейността на фирмите за търговия и преработване на отпадъци, които в момента имат оборот над 2 млрд. лева годишно.
Плевенските търговци със скрап са удовлетворени от резултата от преговорите с властта. Ограниченията в дейността им се отлагат във времето, поне според обещанията на политиците.
В момента би трябвало техните проблеми с промените в закона да бъдат разгледани в парламентарната комисия по околната среда и водите, а после да се обсъдят в Народното събрание.
Стотици ще останат без прехрана
„Изкупувам стари печки, хладилници“ – всеки е чувал този зов в различни часове на деня. Стотици мургави „бизнесмени“ обикалят градовете и селата с бусове и изкупуват стари уреди от хората. Предприемачите сами ги товарят, след което ги предават в пунктовете за старо желязо. Плащат на собствениците в повечето случаи по договорка. Печелят и двете страни – семействата се отървават от старите си уреди, а ромите изкарват пари от честен труд.
С промените в Закона за изкупуване на скрап обаче това се променя. Така стотици мургави „бизнесмени“ остават без възможност за препитание. Няма как да покрием условията и ще трябва да спрем да работим и да търсим други начини да си изкарваме прехраната, твърди Ангел, който изкупува стари уреди от години. Той е категоричен, че законът удря именно по хора като него, решили все пак да работят нещо, а не да чакат на социални помощи или да крадат. Законът работи и против хора, които ровят в контейнерите и събират желязо, предават го и си купуват хляб. В повечето случаи това са клошари. На тях им остава единствената възможност да просят, за да не умрат от глад.