Българската металургия против промените в ЗУО
март 19, 2012, 00:53
Няма металург, съгласен с предлаганите промени в закона за отпадъците
Свие ли се събирането на скрап, намаляваме конкурентоспособността на предприятията, казва изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова
Госпожо Паунова, какво е състоянието на металургичния отрасъл в България и посоката на развитието му?
- С инвестициите в годините досега металургията затвърди мястото си в българската икономика в близките десетилетия. В производството на мед, цинк, олово, стомана, на прокат от цветни метали бяха вложени много средства, от порядъка на стотици милиони евро и долари на предприятие. Няма година, в която инвестициите да са спрели. Променените технологии, изпълнението на изискванията за (опазване на) околната среда, изпълнението на регламентите на Европейския съюз за производство и пазар на продуктите, за доказване на качеството и безопасността на влаганите материали са залог и основа, че те ще продължат да работят години напред не на последно място защото инвестициите в металургията не се изплащат за година или две, а суровината се търси.
Това значи ли, че отрасълът се справя по-добре от широката икономика?
- Не е задължително. По-добре би било, ако вместо 1.15 млн. тона, колкото произведе черната металургия миналата година, бяха 1.5 млн. и бяха задоволени в по-пълна степен потребностите на местния пазар. Но износът показва, че българските предприятия са конкурентоспособни на европейския пазар след големите инвестиции за намаляване на разходите и повишаване на качеството на продукцията, които им дадоха възможността да изнасят. Вътрешният все още е проблем.
Решени ли са екологичните въпроси пред предприятията?
- Да, в действащите металургични предприятия.
Предложения за промени на Закона за управление на отпадъците предизвикаха отрицателната реакция на бизнеса заради ограничаването на територията за действие на фирмите за събирането им. Има ли опасения в металургичния отрасъл?
- Да. Подкрепяме мнението, че предложенията трябва да бъдат променени, макар че не сме пряко засегнати. Този проект би ограничил дейността по събиране на отпадъци, тъй като я обвързва с наличието на устройствени планове. Справка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с която разполагаме, показва, че такива има на една трета от територията на България.
Друг текст посочва, че при липса на устройствен план тази дейност трябва да се организира от общините. Ние, а и поне бившето ръководство на Националното сдружение на общините, сме много скептични, че местните власти ще могат да се справят бързо с тази дейност.
Текстът създава и неравнопоставеност: общината може, частната фирма – не. Допуска се и общината да възложи тази дейност на фирма чрез публично-частно партньорство, което в България не е достатъчно надежден механизъм. Това е неприемлива, неравнопоставена и непрозрачна практика.
Гражданите ще трябва да предават отпадъците на общините безвъзмездно. Трябва да се съобразим и с нашата действителност. Няма как да очакваме някой да закара с колата отпадък на километри без пари. А металът не е никак малко. Десетки проценти от суровината в металургичните предприятия е битов скрап, не задължително откраднат.
Във всеки случай новите0 разпоредби ще създадат проблем в организацията по събирането, намалявайки притока на метали, с което и нашите предприятия ще бъдат засегнати.
Има ли някой, който да подкрепя промените, от заинтересованите отрасли?
- Не и от нашите предприятия, големите металургични заводи, включително външните инвеститори.
Има ли изчисления какъв би бил икономическият ефект от приемането на закона в този вид?
- Не, нито един закон в България няма задължителната по европейското законодателство оценка на икономическото въздействие.
Какво е съотношението между скрап и руда в отделните сектори?
- “Стомана индъстри” работи 100% на скрап. Всяко негово намаление е намаление на производството. Суровината ще увеличи и цената си. Ако площадките не са разположени на цялата територия на страната, по-малките количества трябва да се закарват до площадка с разрешение, където да се обработват и балират, за да се направят в удобен вид за производство на стомана.
Междувременно се предвиждат глоби, ако си изхвърлите например хладилника на боклука. Но как може да бъде глобен този, който си е изхвърлил счупената печка в някое дере?
Ако притокът на скрап намалее и в цветната металургия, производители като “Аурубис” няма да намалят производството си, а ще го компенсират с концентрат. За да се стопи концентратът, се използва повече електроенергия, отделят се газове и остава шлака. Замърсяването в тези направления се компенсира с очистване, което обаче е допълнителен разход. Продукцията става по-неконкурентна.
В Европа рециклирането на оловния скрап е почти 90%. Аз съм сигурна, че в България в 50% от домовете има по някой неизползван акумулатор, който просто си седи. Няма закон, който да изисква при покупка на нов да се върне старият, а като няма и къде да се продаде, той ще продължи да се трупа. А е опасен отпадък, който по закон не може да се съхранява.
Много задължения като видеонаблюдението бяха включени в закона и се приемат от фирмите. Решението да се извадят площадките извън застроените териториите на градовете е чудесно. Никой не протестира срещу действащото изискване да не бъдат в населени места, заради което бяха закрити над 450 площадки. Но има изисквания, които те не приемат, като това изкупените отпадъци да се заплащат само по банков път.
Строителство Градът
на вас ви е лесно защото не живеете на 10 метра от пункт за скрап