Скрап бизнес без правила
юни 10, 2014, 16:21
През последните няколко години, икономиката на Грузия е постигнала изключителен пробив. Страната се превърна в пример за възможни реформи, като движещите сили са реални хора с реални ползи Как се случва това?
Пълното преструктуриране на Министерството на вътрешните работи; данъчната система, системата за регистрация и регулация на дейността на юридически лица – всичко това прави Грузия много атрактивен регион за инвеститорите.
Икономиката на Грузия и нейния статус могат да бъдат гледани под различни ъгли и с различни емоции.
В началото на 2000 г., основното мото в икономиката и перспективите на Грузия е изразът “Какво да се каже за икономиката, като основният износ е метален скрап?”. Всъщност, по това време скрапа наистина е основното перо на грузинския износ.
Грузия преживяваше сложени моменти в своето икономическо развитие и това бе причина много хора да търсят варианти за препитание, като един от източниците на доходи оставаше скрапа.
Формирането на системата за събиране на скрап в Грузия е подобна на руската версия. Грузинската металургия имаше дълбока стагнация. Rustavi - Металургичния завод, историята на който започва през 1941 г. бе напълно неактивен от 1999 до 2006. Считано от 2002 г., процесите в завода не биха могли да работят без модернизация и реконструкция. Повечето от оборудването е било издадено за скрап.
На този фон, активно бе разработен износа на скрап, за да се превърне в лидер в икономическия списък на грузинските износи за 2010.
Статистика:
През 2004 г. дяла на износа възлиза на 14,8% – като на трето място са феросплавите (6.6%). През 2006 г. за първи път се дава предимството на скрап-износа . През 2010 г., 16.7% от грузинските износи държат феросплавите (водеща позиция за износ), както и цветни метали – 6,9%, .
Намаляване на износа на скрап допринася за развитието на вътрешни разпоредби на потребление. Скрапа става необходим за новите металургични предприятия в Грузия.
След дълбока и продължителна криза Rustavi – Металургичния завод, който преминава през няколко собственици, модернизира производството си и предприятието започва да консумира 8 – 10 000 тона на месец.
През 2007 г., индийската компания JSW Steel Netherlands BV основава компания LLC “Dzheostil”, която инвестира във фабриката в Rustavi. В сегашни дни, тази компания е лидера във вътрешното потребление на скрап с месечен обем от 15-17 000 тона.
През 2012 г. Откриването на комбината «Форми и метали Грузия» в Поти е също благодарение на индийски инвестиции. Планираното потребление на скрап е 30 000 тона на месец. По организационни и технически причини, заводът работи при ниска мощност и консумира не повече от 10 000 тона на месец.
Всичко това води до лобиране на изискванията на правителството относно ограничаване на износа на скрап от Грузия. Въвеждат се директни забрани и квоти. В резултат на това Грузия има акцизен данък върху износа на отпадъци от черни и цветни метални отпадъци.
Какъв е размерът на данъка? Първоначалният размер на акциза от $ 28 ноември 2009 г. – $ 48, от август 2010 г. – 65 $ на тон. В момента акцизите върху един тон скрап са $ 100.
Какъв беше резултатът? Тази ограничителна мярка е насочена към изкуствена подкрепа на вътрешното потребление и не донеся за дългосрочни положителни резултати. Грузия иска да формира независима професионалена и технологично напреднала система за събиране на скрап. Събиране на скрап да става с по-ниски разходи за събиране и обработване във връзка с преструктурирането на производството на стомана.
В момента скрап почти не се изнася ,а броят на заетите в тази дейност организации е намален , металургичните предприятия не получават необходимото количество скрап и са принудени да купуват липсващите обеми от Казахстан, Армения, като има и варианти за доставка от южните райони на Русия.
Според някои оценки, ел. металургичните предприятия, не използват от повече от 50% от мощностите си .Причината, за която също е ниската колекция на скрап и липса на професионална система за събиране и транспорт.
Заслужава да се отбелажи, че цялата тази ситуация са развива на фона на абсолютната липса на съвременна технология за обработка на скрап-метали. Машините , които в момента се използват са завещани още от съветското време на Грузия,обработката става много бавно поради множеството аварии и ремонти по тях, както и самият резултат не е на ниво по отношение на изходящата продукция от тези машини.
По този начин, скрап индустрията на Грузия, в действителност не е имала време да се формира, да се подготви за промяната в структурата на скрапа и да намери своята ниша.
Затова в Грузия регулирането на скрап-бизнеса е изключително просто и няма сложни процедури за лицензиране и контрол .
Всеки може да започне да се занимава с метален скрап, което е сравнително проста процедура.Необходимо е да се регистрира фирма, това се прави за един ден. Взема се дневник от полицията за получаване на скрап и се следват прости правила. Например, не се приемат железопътния скрап и скрап от електроенергийната система. Няма специални изисквания за околната среда, здравето, безопасността и т.н.
Грузинските власти в това отношение са много либерални. .За транспортиране на отпадъци не се изисква документация. Ако превозът се извършва от физическо лице, той винаги може да посочи, че е негов скрапа и това е – нищо повече. За организации, има проста процедура на регистрация за транспортиране в електронна форма,. Достъпът до системата е в полицията, която контролира движението на товарни автомобили.
Лесно е за правене на бизнес поради липсата на ясно определени правила .
Успех на всички, желаещи да инвестират в грузинската скрап-индустрия!