Реже се за скрап Циментовия завод „Вулкан цимент” АД
май 30, 2014, 11:35
Днес започна нарязването за скрап на огромните метални туловища на цех мокри мелници. Те недоумяват как е възможно да се унищожават тотално такива важни съоръжения, които са годни за работа и всеки момент могат да се завъртят за да произвеждат цимент.Десетина души, пенсионирали се в този цех, със сълзи на очи наблюдават унищожаването на огромните мелници, които от доста години са в покой. Циментовия завод „Вулкан цимент” АД, който през 1990 година стана собственост на „Италчементи-груп”, най-напред спря въжените линии над река Марица, с които се превозваше варовика, после вагонетките и стоманените въжета също отидоха за скрап. Собствениците на завода твърдят, че през последните години има постоянен спад на пазара за цимент. Засегнат е и вноса в съседни държави, които не са членки на Европейския съюз.
Преди „Италчементи-груп” да започне да стопанисва завода, в опаковъчния цех денонощно се бълваха хиляди тонове цимент. Мокрите и сухи мелници, както и пещите се спираха само веднъж в годината за капитален ремонт. Заводът даваше работа на около 1000 души, които живееха в малките блокчета край завода. Общежитието беше пълно, имаше огромна столова за работещите в цеховете, имаше кино, а вулканци сами си организираха празници на художествената самодейност.
Когато се строеше мостът над Босфора в Турция, тук ставаше огромна опашка от ТИР-ове, които превозваха хиляди тонове цимент за строежа на моста, спомнят си хората. Когато италианската фирма става собственик заводът се ограничава с производството на около 500 хиляди тона цимент годишно, естествено и много от работещите в цеховете си отиват. Днес от заводските блокчета са останали само руини.
Неслучайно кварталът „Вулкан”, който се намира непосредствено край завода, е наречен Малкия Тексас. Завзет е от цели пълчища роми, които отдавна са успели да опоскат всичко, което става за употреба. Тук стават много побои, имаше и убийства, а ромите продължават да прииждат и да населяват все още оцелелите катакомби в квартала. Старите вулканци, които помнят нацъфтелите градинки в квартала, училището, детската градина и яслите, киното и спортната зала, не могат да повярват, че всичко това отдавна си е отишло