"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Малко пазарни примери за търговията със скрап

юли 12, 2016 от  
Публикувано в Скрап Света

Ерика прекарва четири часа дневно ходене мили по улици и алеи,за да  рови в боклука и пълни  червена пластмасова количка за пазаруване с алуминиеви кутии и други малки метални предмети, след това ги предава за дребни суми, за да нахрани трите си деца.Това се случва в САЩ – Милуоки, но същото се случва и във всеки един град в Европа и в България.

34-годишната чистачка  е трябвало да работи по-дълго и по-трудно през изминалата година, като подчертава колко драстичен  е спада в металния скрап и цените на суровините – нещо , което се отразява най-много на най-бедните.

Преди две години, Ерика, щеше да спечели около $ 30 за една количка, пълна с отломки. Сега тя прави това за около $ 15 заради цените на спада.

Цените са паднали най-вече заради спад в световното търсене от страна на производителите, особено в Китай, натиск върху доставките, както и увеличеното използване на заместители.

Индексите, показват низходяща тенденция в цените на суровините  в продължение на няколко години, докато  2015 г.  вероятно  е най-лошата година в индустрията в продължение на десетилетия.

Например, цената за  бенчмарк No. 1 тежък скрап е около $ 500 на тон през 2008 г., преди да се  плъзне до  около $ 330 в началото на 2015 г. След това падна до около $ 170 до края на годината.

Спадът на неблагородните метали и цените на стоманата през последните две години е най-голямата криза, минала по най-дългия маршрут, от глобалната финансова криза през 2008 г. през  забавянето на икономическия растеж на Китай, който подхрани опасенията за намаляващото търсенето на индустриални метали.

Когато цените падат до определен момент, те просто нямат никакъв икономически смисъл за уличните търговци да събират скрап, и много от тези амбулантни търговци и събирачи на метали просто  трябваше да погледнат към други начини, от които да правят пари.

Много малки фирми вече не са в бизнеса  поради тази причина.Много големи фирми намалиха оборотите си  на 50%, съкратиха персонал и разпродадоха техника.Много износители просто спряха да изнасят метали и скрап и се пренасочиха към други бизнеси. Дори тези, които оцеляха до момента са на ръба. И ако все още има някой, който си мисли, че може да се справи, да оцелее, да преживее това, трябва да го попитате : “Дали не е по-голям от Китай” :) …или Англия!

Англия повлече и пазарите след “напускането” си от Еврозоната. Растящите цени на едро и нестабилен пазар тласкат нагоре цените на енергията.Тази енергия, която например използват голяма част от заводите в Англия.Съответно слабия паунд изпрати цените нагоре – до девет месечен ценови връх.Това също прави британската  енергия по-евтина за търговци, които се занимават в евро и следователно увеличаване на търсенето.

Всичко това се отразява не само в Британия – фючърсните цени на среброто на  New York Mercantile Exchange се изстреляха нагоре подкрепени от загриженост за перспективите за финансовите пазари след Brexit гласуването, в същото време в Германия паднаха цените на металния скрап : то пък се получи от гореизложените факти – слаб паунд, слаба цена на скрапа, висока цена на енергията ,скъпа продукция ( за Англия и по – евтина за Европа ).

Германците първи се усетиха и дръпнаха цените надолу.По това време в Турция е все още Рамадан и никой не мисли какво ще става след него. САЩ обаче се с една идея по-напред , те са помислили какво ще стане след  Brexit и придвидливо, но ударно изнасят огромно количество скрап, заради по-силния си долар  и техния износ не случайно достига 16 месечен връх по това време.

А в Турция, цените започнаха плавно но постъпенно още от май месец да вървят надолу.В края на май, турците се усетиха, че не бива да свалят много от цената и през първата половина на юни се опитаха да овладеят цени, да задържат поне на едно ниво,но вместо да постигнат тази цел, след Brexit, цените продължиха да падат.Тогава можеха да купуват евтино, но нямаше достатъчни количества скрап от основния им доставчик – САЩ, който изнесе скрапа за Югоизточна Азия.

И Япония се включи : от разрешените максимално 30 000 тона скрап, които може да бъдат търгувани от една фирма, страната намали износната квота до 10,000 тона.С това тя заяви : “Ние няма да продаваме евтин скрап и предпочитаме да го оставим в страната!”.

В заключение какво навързахме : слаб паунд, висока енергийна цена, ниски суровинни цени, висока цена на продукцията,силен долар.Един печеливш – САЩ и много губещи от ситуацията.Игра на котка и мишка…