"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Медта e вече с прогноза за достигане на 4000$

ноември 22, 2015 от  
Публикувано в Скрап Света

Има много дебати има  за това дали цената на медта ще продължава да пада и дали това ще се очертае като основна тенденция за 2016 година. На  LME Copper цената падна до $ 4590 за метричен тон във вторник и се е възстановила много малко след това .Сега е на най-ниското си ниво за последните шест години, а според Thomson Reuters, тя може да падне до $ 4000 за тон, което е очевидно е най-лошия сценарий за  Glencore .

Не всички производители са готови да се присъединят към Glencore и направят съкращения.Bloomberg съобщава ,че  Codelcois са заявили , че  няма да намаляват  производството на мед, тъй като цените са в  криза. Говорейки по време на конференцията на Metal Bulletin в Шанхай, CEO CODELCO са  цитирани от вестника да казват , че биха предпочели да обуздаят  разходите , отколкото да спрат производство , което след това трудно биха рестартирали.

Според  Goldman Sachs  ръстът в търсенето на Китай ще се забави до 3% годишно от 11% през 2013 г., тъй като правителството  измества фокуса от инвестиционните разходи за потребителското търсене и услуги като основен двигател на икономиката. Въпреки, че най-големия  завод  в Китай – ” Дзянси Copper Co” , казва,че  търсенето и предлагането ще бъде в равновесие през 2015 г. и за следващите няколко години, компанията  все пак  говори само за местния, китайския пазар.

Китай се превърна в основен производител на мед ,но вноса на рафинирани метали в Китай падна.

Късите позиции на COMEX също са се увеличили през последната седмица от 16 499 до 19 398 поръчки. Но дори и при  тези залагания цените са достигнали дъното и е малко вероятно до края на годината да има подем в тази насока.

Драстични съкращения на миньорите и програми за намаляване на разходите  изглежда ще  подкрепят позицията на Goldman, че цените на медта в  обозримо бъдеще би могла да навакса част от изгубените досега цени.

Codelco – най-големият производител на мед в света

декември 2, 2014 от  
Публикувано в Mix News

Добивът на най-големият производител на мед в света Codelco нарасна с 4% на годишна база през първите девет месеца до края на септември заради новата си мина Ministro Hales, но продължаващият спад в цената на основния метал орязва печалбите. Чилийската държавна компания произведе 1.23 млн. тона мед през периода януари-септември, ръст от 4% спрямо миналата година. Въпреки това, преди облагане с данъци печалбата намаля с 14% до 2.3 млрд. долара, което според Codelco е до голяма степен от спада в цената на медта с около 14% от началото на годината досега. Ministro Hales, която отбеляза отлична 2014 г., е емблематична в много отношения, както за надеждите, така и за предизвикателствата пред Codelco. Мината произведе 109 хил. тона мед през периода януари-септември, основен фактор за повишаването на производството в Codelco.

Citi Research – потреблението на мед в Китай се увеличава

септември 26, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Според Citi Research, нивото на китайското потребление на мед се увеличава, въпреки че увеличението на производството  на концентрат в мините се забави през 2014 г., Китайското производство на мед се е увеличило през последните месеци  и въпреки продължаващата слабост в сектора на строителството  има положителни признаци за увеличаване на търсенето на” червения метал “в Китай”. Citi Research -експертите прогнозират средната цена на медта около $ 7,050 за тон, което следва да допринесе за относителния дефицит на метала и се очаква силното търсене в Китай.

За намаляващите “медни” цени

септември 25, 2014 от  
Публикувано в Скрап Света

Цената на медта намалява устойчиво в продължение на седмица.

Цената e в очакване на нов спад  поради влошаване на китайските производствени цифри, които се очаква да бъдат публикувани тази седмица. Китай е най-големият в света потребител на мед и представлява около 40% от търсенето. Данните за производството в страната са фактор,който сериозно ще се отрази на цената на медта.

В допълнение към положението в Китай, силния долар, също води до спад в цената на металите, като го прави на базата на  доларовите активи , които са непривлекателни за инвеститорите, притежаващи други валути. Злато, сребро и мед  като цени са твърде вероятни да се движат надолу, докато доларът остава висок.

Какви са основните фактори, които анализаторите смятат, че ще имат вличние на LME цените на медта по време на китайския национален празник седмица по-късно? Историята показва,че LME мед обикновено се представя добре във ваканционни периоди за последните седем години, с изключение на 2008 и 2013 г. Медта се срина в началото на октомври през 2008 г. в резултат на световната финансова криза и се отпусна за същия период на миналата година , което се  дължеше на федералното правителство . Що се отнася до останалите пет години, печалбите в LME медта са били водени най-вече от по-слабия щатски долар и силни икономически данни, по-специално производството и работните места, които бяха основните причини, които стоят зад 12.64% спад  през 2008 и над 4% изкачване през 2011 г. Освен това, анализаторите отбелязват, че цените на медта в Китай обикновено проследяват тенденциите за медните цени на LME по време на почивката за националния прзник на Китай през октомври и  след това.

Китайските цени на скрапа 21.08.2014

август 21, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

 

All China Prices is based on Truckload or Container (20MT Min) Lots , including shipping, customs(VAT) and other costs. — CIF

Shanghai Low High Avg
#1 HMS 293.964 310.027 301.995
Steel Casting 274.687 290.751 282.719
Mix Steel Scrap 194.369 210.433 202.401
cold roll silicon steel 273.081 289.145 281.113
hot roll silicon steel 289.145 305.208 297.176
mixed silicon steel scrap 465.844 481.908 473.876

 

Guangzhou Low High Avg
#1 HMS 300.389 316.453 308.421
Steel Casting 269.868 285.932 277.900
Mix Steel Scrap 200.795 216.858 208.827

 

Tianjin Low High Avg
#1 HMS 310.027 326.091 318.059
Mix Steel Scrap 273.081 289.145 281.113

 

Shandong Low High Avg
#1 HMS 308.421 324.484 316.453

 

Цените на медта ще вървят надолу през 2014 г.

януари 23, 2014 от  
Публикувано в Скрап Света

Перспективите за мед не са  много светли,  анализаторите  очакват цените на метала да паднат тази година.

Goldman Sachs  във вторник заявиха, че очакват  цените  на медта на Лондонската метална борса да са  средно $ 6850 за метричен тон, или около $ 3.11 за паунд през тази година.

Анализаторите виждат излишък в размер на 385 000 метрични тона през 2014 година. Това се дължи на силния ръст в предлагането,  заедно с очакваното силно  металургично производство през 2014 и 2015 година.

За 2015 г. те виждат по-нататъшно намаляване на цените до средно 6600 щатски долара за метричен тон.

На Лондонската борса за метали,  цените в кеш се  търгуват около 7 335 $.  За Март мед ( HGH4 ) се търгуват на Comex  на $ 3.35 за фунт, до по-малко от една стотинка вторник .  -0.57%

Когато Федералния резерв на САЩ да спре да печата пари, за да се купуват облигации, лихвените  проценти може да скочат, а това може да попречи на подобряването на жилищната индустрия на САЩ и може би дори да предизвикат рецесия, каза Джефри Борн ,който е  професор по финанси в D ‘ Amore McKim  - училище по бизнес в Североизточния университет.

“Този страх ще избута  избута всички от пазара , но най- оптимистичните настроения са за слаб растеж (ако има такъв) в производството на продукция за 2014 г.”, казва той.

“В тази среда, моята прогноза за мед е доста мрачна: има  тенденции към намаляване на цените за предстоящата календарна година”, каза Борн.

“Аурубис България” – Миналата година купихме 60 хил. тона медна скрап

април 5, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Никола Треан е изпълнителен директор на медодобивния комбинат в Пирдоп “Аурубис България” (бившия МДК), който е и най-големият износител в страната. Треан е в България от 2001 г., когато поема поста на генерален директор на “Експект България”, а след това оглавява и “Мелексис България”. Има магистърска степен по микротехника от швейцарския университет Hautes Écoles Spécialisées.

 

Г-н Треан, каква бе 2011 г. като обеми и на обороти?
Миналата година бе много добра за нас, тъй като всичките ни пазари се движеха добре едновременно, което е доста рядко. Обикновено не е така – ако пазарът на медни продукти е добър, ще имаме по-слаб пазар на сярна киселина или на рециклирани продукти. Така че 2011 г. определено бе добра, като производството ни бе според разчетите, а цената на медта бе висока. В обеми това се изразява в 220 хил.тона катодна мед, 310 хил. тона анодна мед и 1 млн. тона сярна киселина.

А какви са очакванията ви за 2012 г.?
През настоящата година очакваме подобни обеми и обороти, като отново ще работим на пълен капацитет. Едва от следващата година нататък ще увеличим капацитета си благодарение на инвестиционната ни програма.
Ще отворя обаче една малка скоба по отношение на рециклираната продукция. Миналата година купихме 60 хил. тона медна скрап, но тази година заради новите регулации в страната трудно успяваме да си набавим същите обеми, но се надяваме, че ще успеем – включително и чрез внос.

Този проблем свързан ли е с вноса на медни продукти, който наблюдаваме от националната статистика?
Не бих го определил точно като проблем. Обикновено купуваме по 5000 тона медна скрап на месец, като 3500 от нея си набавяме от България, а останалата внасяме от Гърция, Турция, Румъния. Заради новите регулации, които доведоха до затварянето на някои обекти за скрап, просто очакваме набавяните от България обеми да намалеят за сметка на тези, които купуваме от съседните страни. Иначе, що се отнася до нормалния меден концентрат, ние изкупуваме всичкия наличен на българския пазар и внасяме останалото количество. Оттук си набавяме около 30% от нужното ни количество. Между 10 и 15% купуваме от т.нар. Черноморски регион, а всичко останало идва най-вече от Южна Америка. Съответно от този концентрат правим катодна и анодна мед.

Какво е положението с доставките на медна руда?
Работим главно с дългосрочни договори, но предлагането определено също не е постоянно. Опитваме се да се снабдяване със суровина главно от местния пазар, но той не е достатъчен, а доставките от Чили например са скъпи. Колко точно са резервите в България не мога да кажа, но мога да кажа с кого работим тук. Това са мините на “Елаците мед” и “Асарел медет”. Животът на двете мини е някъде към 15 години. Доколкото знам, има доста залежи на руда в България и региона, но те трябва да се проучват, а след това и да се концесионират, за да се стигне до експлоатация.

Вие бихте ли се включили с дялово участие в концесията на бъдещо находище, ако се отдаде подобна възможност?

Нашата стратегия не включва добива на руда, т.е. ние не се занимаваме с минна дейност. Но подкрепяме добивните компании например с дългосрочни договори за изкупуването на суровината, което може да послужи на концесионерите да се финансират по-лесно и съответно да използват модерна технология за експлоатация.

Къде продавате преработения продукт?
Немалка част отива директно в заводите ни в Европа например за кабели и жици, които са част от групата на Aurubis. Например с българска мед захранваме наш завод в Италия. Реално една трета от крайния продукт на Aurubis медни катоди в България отива за този завод на групата в Италия. Останалите две трети се продават както в региона (Турция, Гърция, Сърбия), така и в различни страни от Близкия и Далечния изток. Около 5% остава в България, така че в нормални времена продаваме основно в региона. Но когато има проблем с потреблението в Европа, както през последните години заради финансовата криза, продаваме и в Китай. Има една съществена разлика между двата типа пазари. В Европа, когато има криза, повечето клиенти предпочитат да не купуват суровината и ако имат поръчки, използват натрупаните си запаси, без да ги възстановяват, преди отново да има поръчки, т.е. купуват суровина само ако имат поръчка и нямат налична. Китай обаче купува не само когато даден клиент търси кабели и прочие, а и защото пълнят държавите си резерви от суровината, т.е. имат сравнително постоянно търсене. Така че, когато в Европа има малки кризи, можем да продаваме продуктите си в Китай.

А как очакваното забавяне на китайската икономика ще се отрази на тези маневри?
Търсенето от страна на Китай е толкова голямо, че един-два процентни пункта по-слаб икономически растеж няма да се отрази сериозно на обемите внесена от тях суровина. Просто икономиката им е огромна. Аз лично не вярвам, че растежът ще спре.

Освен това логистичните разходи за износ към Китай са ни почти същите като да продадем продукцията в Турция. Това се дължи на дисбаланса между вноса и износа от Китай. Реално корабите, с които идват стоките оттам за Европа, реално си тръгват празни и за тях винаги е по-добре да са натоварени с друга стока. Единствената разлика е в работния капитал. Ако до Турция стоката стига за няколко дни и съответно ние си получаваме плащането, до Китай стига за 60 дни, т.е. ние си получаваме плащането след 60 дни, т.е. това се отразява на работния капитал и, честно казано, това си има своите минуси.

Колко изнасяте за Китай?

В момента изнасяме за Китай, но има години, в които просто не изнасяме натам. Друг път пласираме 5%, до 10 дори 15% от продукцията си там според пазара в Европа. Всичко зависи от търсенето в Европа, когато то е по-слабо, веднага реагираме и пренасочваме продуктите си.

Кой диктува цената на медта? Китай?
Тя зависи от глобалното търсене и предлагане, но, разбира се, Китай като голям потребител има своето влияние върху цената. Ако реши, че тя е твърде висока, страната просто може да спре да купува и да използва държавния си резерв за нуждите си, с което свалят и цената на медта. Според мен затова и поддържат сериозен меден резерв, за да могат да поддържат цената на суровината. Докато в Европа не е така. В Европа се купува само толкова, отколкото има нужда.

Споменахте, че работите на пълен капацитет и скоро ще го увеличите. За какво увеличение говорим и как ще го захраните със суровина?
В момента работим по проекта си “Аурубис България2014″, който предвижда инвестиции от над 46 млн. евро. Повече от половината от тях ще отидат за екопроекти, а останалите ще се използват за увеличаването на капацитета ни с 20-25%. Съответно ще захранваме допълнителния капацитет с внос на концентрат. В същото време и износът ни ще се увеличи с 20-25%. Но трябва да имате предвид и цената на медта. Преди две години изнасяхме почти същото количество на два пъти по-ниска цена – около 4000 долара за тон. Днес цената е около 8000 долара за тон и очакваме да остане в рамките на 8000-9000 долара през тази година. Миналата година стигна рекорд от над 10 хил. долара за тон, което според мен за всеки в този бизнес е твърде много и стимулира търсенето на други суровини, които могат да заменят медта.

Смятате ли, че тези рекордни цени се дължат на евтините пари, които централните банки наливат във финансовата система, а оттам вместо в кредитиране в деривати върху стоки? Всъщност дали цената на медта не е част от този “стоков балон”?
Определено инвестициите в деривати върху стоки имат съществен ефект върху цената на базовата суровина. Пример за това е златото, което поскъпна и заради загубата на доверието във валутите най-вече еврото.

Като най-голям износител в страната какви са основните пречки, които срещате тук?
Според мен България вече е време да осъзнае, че не имотите и туризмът са основните сектори, които дават добавена стойност на местната икономика, а производствените компании, добивните, базовите индустрии, машиностроенето и подобни. А те са енергоемки и съответно уязвими ако непрекъснато се товарят с все по-скъпа енергия. На всеки шест месеца чуваме, че цената на електроенергията ще се повиши с 10 – 20%, а това убива конкурентоспособността на тези сектори. Така малко по малко страната се лишава от традиционни производства с изградена верига на добавена стойност, с високо квалифициран инженерен и технически персонал.

Именно конкурентните цени на електроенергията и преференциалното отношение към тежката индустрия успяха да я съхранят в Германия. Обратната политика във Франция пък изгони производителите си. Именно това искаме да обясним и на политиците тук – че не трябва непрекъснато индустрията да бъде притискана с по-висока цена на енергията, защото рано или късно ще спрем да инвестираме. В момента се борим с високата цена на електричесвото и природния газ, тежестта на зелената енергия и трудностите с търговията с вредни емисии. В крайна сметка не сме англичани, които построяват нещо за 100 хил. евро, след това го продават за 200 хил. евро и изчезват. Напротив – нашите инвестиционни планове имат десет-петнадесетгодишен хоризонт, ние сме работодатели на много хора, инвестираме по десетки милиона евро годишно, даваме работа на доста местни компании като пристанищата, железниците и др., имаме например по 2 млн. тона товари годишно.

Споменахте, че и Турция ви е ключов пазар, но тя е силно обвързана с европейската икономика. Над 60% от износът й е за Европа. Това пречка ли е за диверсификацията на вашите продажби?
Донякъде да. Но тя все пак има и значително вътрешно търсене на медни продукти, поради многото инфраструктурни проекти в страната, а отделно изнася много и за Близкия изток. Освен това е доста богата страна и аз вярвам в силното й икономическо бъдеще.

Какви според вас са потенциалните приложими сектори, които ще дърпат пазара на мед нагоре в бъдеще?
Според мен все повече медта ще се използва в автомобилния сектор за електромобили, в енергетиката например, в модернизацията на енергийната инфраструктура и най-вече в зелената енергия. В момента приложението на мед в сектора за производство на енергия от възобновяеми източници преживява бум най-вече заради тенденции като тази в Германия, която се отказа от ядрената енергетика и все повече ще минава на зелена енергия. Реално във всяка вятърна перка има 5 до 6 тона мед

 

capital.bg

Aurubis Group – кризата отминава

април 1, 2012 от  
Публикувано в Скрап Света

През последните един-два месеца има сигнали, че икономическата ситуация се стабилизира. Клиентите са по-предпазливи в поръчките си и доставките трудно могат да се прогнозират дългосрочно, но като цяло не сме песимисти. Това коментира в Хамбург Питър Вилбранд, главен изпълнителен директор на най-големия производител на мед в Европа и втори в света – Aurubis Group. Компанията е собственик и на едноименното металургично предприятие в Пирдоп.
След серията от придобивания, последното от които на подразделението за валцувани продукти на Luvata през септември 2011 г., Aurubis смята да се фокусира върху вътрешния растеж, който е и по-малко рисков в сегашната обстановка. Въпреки това Вилбранд не изключва нови сделки. “Имахме наистина много добри финансови резултати миналата година, така че ако намерим подходяща цел, може да предприемем ново придобиване”, посочи той.

Индустриален двигател
От трите бизнеса на Aurubis – преработка на концентрати до метал, рециклиране на отпадъци и производство на медни продукти, финансовата криза се е усетила най-много в последното звено, където продажбите са намалели. Според Вилбранд обаче влиянието на кризата в Германия е било значително по-слабо, отколкото в други страни. Основната причина за това е, че за разлика от Великобритания например, където се залага предимно на банковите услуги, икономиката на Германия разчита най-вече на индустрията – от химическата и автомобилната до металургичната. “Промишлеността се оказа движещата сила на това бързо възстановяване от първата финансова криза през 2007-2008 г.”, категоричен е Вилбранд.

Колко е важно да инвестираш

Специално за Aurubis предимство са се оказали вложенията, направени през последните три десетилетия. “Инвестирахме много в нови технологии и в момента заводите ни имат нужда от по-малко енергия за единица продукция и отделят по-малко въглероден диоксид и други вредни вещества от предприятията в Индия, Китай и Южна Америка, които са основните конкуренти в сектора”, каза Вилбранд. Според него обаче въвеждането на по-строги екологични изисквания в Европа, без да се прилагат аналогични мерки в другите части на света, може да се окаже сериозно предизвикателство за металургичните компании. “Добре е, че политиците ни разбират това”, каза той. Плюс за компанията се е оказал и богатият й спектър от продукти. Освен мед в заводите на Aurubis се прави също злато, сребро, платина и олово. Освен това компанията е най-големият производител на селен извън Китай.

Предизвикателство

В момента основното предизвикателство за бизнеса е да извлече най-доброто от променящата се среда. Само за последната година цената на медта намаля от над 10 хил. долара за тон през февруари 2011 г. до под 7000 долара към края на септември. “Не може да се правят съкращения при падащи цени, защото когато икономиката отново тръгнe нагоре, ще има нужда от тези хора”, смята Вилбранд. Затова по време на кризата голяма част от работниците в Aurubis са преминали на намалено работно време, но съкращения не е имало.
Цената на медта се очаква да остане волатилна през тази година, но като цяло ще се запази на сегашното ниво от около 8000 долара за тон, прогнозира Вилбранд. Според него потреблението на метала ще се увеличава заради нуждите на новите технологии. Въпреки че рециклирането нараства, без първични суровини търсенето няма да може да се задоволи. Двигатели на повишеното търсене ще са мобилните комуникации, както и възобновяемите енергийни източници.