"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Металургията в България 2013

юли 20, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Когато миналата пролет в металургичния сектор се забелязаха първите негативни сигнали след резкия скок през 2011 г., компаниите се надяваха притесненията им да се окажат неоснователни. Все пак предходната година резултатите им ясно показваха решително измъкване от кризисния спад, независимо че имаше и временни фактори за ръста. Надеждите им обаче не се оправдаха. Освен подновената рецесия в Европа към проблемите на предприятията се добави и рязкото поскъпване на енергоносителите, което ограничи възможностите им да се възползват от останалите жизнени външни пазари и сви маржа им. Така към средата на годината стана ясно, че мрачните прогнози ще се сбъднат, а краткото възстановяване не е било начало на възходяща тенденция.

Такава ситуация показват и резултатите на 15-те водещи металургични предприятия в класацията. Докато през 2011 г. девет от компаниите в челната десетка отчетоха увеличение на приходите, а средният им ръст достигна близо 40%, за миналата година статистика е доста по-песимистична. По-слаби са продажбите на девет от петнайсетте дружества, а средното понижение е 5%.

Разбира се, картината не е еднородна – докато някои компании намаляват приходите си с двуцифрено число, други растат със същото темпо. И едните, и другите обаче разчитат основно на модернизация и инвестиции в по-ефективно производство, за да успеят да “прескочат” трудния период. Както и да се подготвят за растеж, когато времената станат по-добри за бизнес.

Медният лидер

Неизменно и с голяма преднина начело в сектора е “Аурубис България”. Заводът в Пирдоп не само е част от втория в света производител на мед – германската Aurubis, но и притежава най-модерната рафинерия в рамките на групата, след като през 2008 г. бяха изградени нови мощности на зелено и беше увеличен капацитетът за производство на катоди (мед с чистота 99.99%). Независимо от това през миналата година приходите на компанията намаляха леко. Една от причините за това е, че през есента предприятието прекъсна работа за планов ремонт, който продължи няколко седмици. Понижиха се и цените на медта и златото на Лондонската борса за метали, което също частично се отрази на резултатите на дружеството, въпреки че приходите му се формират основно от т.нар. такса за рафиниране. Последната зависи главно от наличието на концентрати на световния пазар – колкото повече суровина се предлага и колкото по-ограничен е капацитетът за преработка на металургичните предприятия, толкова по-висока е таксата. “Аурубис България” изкупува целия концентрат от местните добивни компании “Елаците мед” и “Асарел – Медет”, но това задоволява само 26% от нуждите на завода и затова останалото количество се внася.

Прогнозите на компанията обаче са добри. Заради нарасналия добив на руди и предстоящите ремонти в няколко големи завода в света от Aurubis очакват да увеличат капацитета си, което ще се отрази и на приходите им. “Вече сме готови да постигнем капацитета, заложен в програмата “Аурубис България 2014″, но първо трябва да финализираме екологичната част, за да можем да използваме 100% от мощностите”, каза изпълнителният директор на българската компания Никола Треан. Изпълнението на инвестиционната програма за 44.2 млн. евро започна през 2009 г. и се очаква да приключи догодина, като до момента са завършени около 60% от дейностите. Предстои да бъдат изградени нова газопречиствателна станция, завод за преработка на дъждовна вода и още един допълнителен комин към производството на сярна киселина. “Въвеждането на екологични технологии ни позволява да повишим производството, тъй като сме ограничени от емисиите, които отделяме. Така че колкото повече емисии улавяме, толкова повече можем да увеличим капацитета си”, обясни Треан. В заводите на групата в Пирдоп и Хамбург се използват около 90% от най-добрите налични технологии (Best Available Techniques, BAT). “В технологично отношение сме близо до възможния лимит”, уточни Треан.

Ограничаване на щетите

Единственият останал производител на черни метали в класацията – “Стомана индъстри”, изкара тежка година, въпреки че запазва второто си място в класацията. Приходите на компанията обаче намаляха с двуцифрено число, а загубата й скочи над осем пъти. “Единствената причина за това са високите енергийни цени”, каза представителят на гръцкия собственик Viohalco Антон Петров. По думите му кризата не играе толкова съществена роля за резултатите, тъй като е фактор, който отчитат всички производители в Европа. Това, което има значение, е конкурентоспособността – а тя рязко намалява с поскъпването на електричеството и горивата, тъй като те формират близо половината от разходите на металургичните предприятията. Така, когато повишението на енергийните цени в България не е съпроводено с аналогично повишение в останалите европейски страни, българската продукция трудно се пласира в чужбина, където са основните й пазари. “Фирмата е достатъчно силна, за да може да си позволи тези загуби и да продължи да съществува в очакване на по-добри времена”, уточни Петров. “Но има и намаляване на обемите, което означава, че се опитваме да стабилизираме фирмата на по-ниско ниво, за да намалим щетата”, добави той. Резултатите за първото шестмесечие на тази година не се очертават като по-добри и няма причина да се очаква ръст. Според Петров ако идеите за повишаване на цените на електроенергията за индустрията за сметка на бита се осъществят, това веднага ще се види в резултатите на “Стомана индъстри” като по-голям отрицателен резултат и по-малко производство.

Без конкуренция

Пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) остана без конкуренция в производството на цинк и олово в страната, след като в края на 2011 г. Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) спря работа. През миналата година активите на завода в Кърджали бяха разпродадени, а купувачи се оказаха един от основните кредитори – Първа инвестиционна банка и свързаната с нея “Хармони 2012″. От компанията обявиха намерения да възродят цинковото производство, но в сектора като цяло са скептични към проекта – не на последно място и защото наблизо се намира КЦМ, където в момента тече мащабна програма за модернизация. Ефектът от нея ще се усети в резултатите за тази година. Още през 2012 г. обаче КЦМ отчита лек ръст на приходите си благодарение на увеличеното производство и въпреки по-ниските цени на металите. “Независимо че числата показват само малко повишение, като се имат предвид цените, резултатът ни е доста по-добър, отколкото през 2011 г.”, каза изпълнителният директор на групата “КЦМ 2000″ Румен Цонев. Към края на миналата година започнаха да работят част от новите мощности, свързани с цинковото производство, където целта е да се увеличи делът на преработваните вторични суровини. До края на тази година пък трябва да приключи изграждането на нов оловен завод и да започне въвеждането му в експлоатация. Това е най-големият проект на КЦМ за последните 50 години. За трите години на реализацията му инвестицията ще достигне около 200 млн. лв. Основната част от средствата са под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, останалата част е собствен ресурс на компанията.

Въпреки по-високите приходи обаче печалбата на КЦМ намалява с над 70%. Причината е добре позната на всички металургични предприятия, а и на другите високоенергийни производства. “Анализите ни показват, че за миналата година имаме увеличение на разходите за енергоресурси, които са произвели отрицателен ефект в размер на 7.5 млн. лв.”, каза Цонев. Според него големият проблем е, че този риск не е икономически и е на практика неуправляем. “Ние можем да реагираме на цени на метали и т.н., но не можем да реагираме на еднократни актове на органи, които не контролираме и няма нужда да контролираме”, посочи той. Въпреки това от КЦМ са положително настроени за развитието на бизнеса. “Тази година ще се усетят резултатите от цинковата модернизация и затова като цяло сме умерени оптимисти”, каза Цонев.

Продукти със задържана стойност

Металургичните предприятия, които произвеждат междинни продукти, като цяло са по-уязвими от пазарите и по-силно притиснати от конкуренцията. При тях обаче нямаше сериозни сътресения и всички те запазват позициите си. Най-голямото от тях – “София мед”, което също е част от групата Viohalco, повишава леко приходите си в резултат главно на увеличаването на производството. “Обеми има, но все още няма достатъчно добри цени”, каза Антон Петров. Според него единственото бъдеще е в непрекъснатото увеличаване на обемите и това е посоката, в която върви предприятието. “Така ще можем с по-ниските маржове в момента да преодолеем тези тежки години”, обясни той. По думите му увеличаването на загубата не отразява реално оперативната дейност на фирмата, а по-скоро цените на металите. Прогнозата на “София мед” за тази година обаче е за по-голям ръст на продажбите – около 10%.

Сравнително спокойно и без резки промени мина годината за третата компания на Viohalco в страната – “Етем България” (преди “Стилмет”). През последните две години компанията инвестира в две нови производствени линии от общо четири, което повиши капацитета за производство. Предприятието е познато основно като производител на алуминиеви врати, прозорци и други сградни системи. Заради променената обстановка обаче в момента фирмата развива нови пазари. “Голяма част от производството беше насочено към вътрешния пазар, който поради ниското потребителско търсене залиня, но направихме необходимите структурни промени и се насочихме към автомобилната индустрия на външни пазари”, обясни Петров. В момента “Етем България” е сред доставчиците на водещи автомобилни концерни като BMW, Audi и др.

Шуменският производител на алуминиеви продукти “Алкомет” през миналата година увеличи производството с около 1000 тона в натурално изражение, но въпреки това продажбите спаднаха леко. Причината е в по-ниските цени на алуминия на Лондонската борса за метали и съответно намаление на премията на тон произведена продукция. “Увеличихме леко продажбите на вътрешния пазар, където се работи по-лесно, а експортът ни малко намаля”, каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. Тъй като износът представлява над 90% от продажбите, това намаление се вижда и в приходите. През миналата година компанията инвестира близо 20 млн. лв. в модернизация, основно във валцовия цех, което е и причината за лекото намаляване на валцовата продукция. Проектът тази година ще продължи с инвестиции в пресовия цех. Предстои и изграждане на нови пещи за отгряване, което се финансира със средства по оперативна програма “Конкурентоспособност”. “От няколко години произвеждаме приблизително едно и също количество, затова решихме да направим инвестиции, за да можем да увеличим капацитета”, уточни Динев. По-сериозен спад се наблюдава в печалбата на компанията, която намалява почти наполовина, основно заради по-високите разходи за труд и енергия. През миналата година “Алкомет” увеличи заплатите в завода, което вдигна разходите с около 1.9 млн. лв. Още 2.1 млн. лв. от печалбата изяде увеличението на цените на газа и електроенергията, въпреки че консумацията на ток е спаднала. “Ако тези допълнителни разходи ги нямаше, щяхме да имаме печалба колкото предходната година, около 8 млн. лв.”, каза Динев. По думите му обаче през 2013 г. тези фактори няма да влияят и затова очакванията са по-добри. Това се вижда и от резултатите за първото тримесечие.

Доста сериозен ръст на приходите отчита пловдивската “Хъс”, която е сред най-големите компании в търговията и обработката на черни метали и която стабилно разширява бизнеса си. Наскоро дружеството купи един от основните си конкуренти – “Металснаб”, от германската Kloeckner. Фирмата обяви също, че ще реинвестира печалбата си в изграждането на завод за тръби в Лом.

Суровини

Единствената рудодобивна компания, която предостави данни и участва в класацията, е “Челопеч майнинг”. Тя е и един от най-големите производители на суровини за металургичния сектор. Златодобивното предприятие обаче изнася произведения концентрат, след като проектът му за изграждане на завод за преработка беше отхвърлен преди няколко години. Резултатите на компанията показват рязко увеличение на приходите за миналата година, което се дължи на приключилото разширение и модернизация на производството. За последните три години дружеството инвестира близо 176 млн. долара, за да удвои добива на руда и да повиши капацитета за преработка. Ефектът вече се забелязва и във финансовите резултатите на компанията.

В топ 15 на металургичния сектор присъстват и някои от най-големите предприятия, които се занимават с търговия с метали и скрап, въпреки че трудно може да се определи делът на отделните участници на този пазар, тъй като липсва ясна статистика за добива на отпадъци от черни и цветни метали в страната. Едно от тях е “Металвалиус” (преди “Копервалиус”), което е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и също е свързано с групата Viohalco. То е и отличникът в сектора по ръст на приходите за миналата година.

Леко понижение на продажбите се забелязва при друго дружество от подсектора – “Норд фероиндъстри”, което се дължи на спада в цените на повечето метали на международните пазари. Компанията заложи на увеличаване на обема на дейностите, които придават стойност на суровините, с които търгува, и едновременно с това увеличи търговските обороти за износ. “Така, освен че диверсифицирахме продажбите си, си осигурихме достъп до пазари, на които може да се постигне по-висок марж на печалбата”, каза председателят на надзорния съвет на “Норд холдинг” Борислав Малинов. По думите му кризата в Европа продължава да потиска борсовите цени на основните метали, включително цената на скрапа. Затова и прогнозите на компанията за тази година са умерени – лек ръст на продажбите и без промяна на печалбата.

Едно наум

Предпазливите очаквания на металургичните компании за тази година са свързани главно с политиката, която новото правителство ще следва в областта на енергетиката. Става дума най-вече за идеите за прехвърляне на тежестта от евентуалното повишение на цените на електроенергията върху индустрията, така че сметките за бита да остана непроменени. От сектора обаче предупреждават, че ефектът от такава мярка няма да закъснее. “Това за съжаление веднага означава по-малко работни места или спиране на едно или друго предприятие”, посочи Петров. Треан определи прехвърлянето на енергийните разходи от потребителите на индустрията и обратно като “игра на пинг-понг, която е крайно време да престане”. Според него енергийният сектор в България се нуждае от преструктуриране, защото има много възможности за подобрение. Най-важното е цената за зелената енергия да стане прозрачна.

Индустрията има нужда от подкрепа сега, защото инвестициите, които прави, ще се усетят по-късно, смята изпълнителният директор на “КЦМ 2000″. “В продължение на две години влагаме средства и осигуряваме работа на 300 души, които работят по проекта ни за модернизация, и след време това ще ни донесе изгода. Тази изгода е планирана, но доходът е прогнозен и отложен, а обществото има сериозна полза от проекта днес”, каза Цонев. Затова от сектора се надяват да видят правителство, което мисли малко по-дългосрочно. И по-малко популистки.

40 млн.евро за “София мед”

април 1, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Металообработващото предприятие “София мед” ще получи 40 млн. евро дългосрочен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Част от средствата ще бъдат инвестирани в повишаване на енергийната и производствената ефективност, а другите ще се използват за дългосрочен работен капитал, съобщиха от финансовата институция. Кредитът ще помогне на предприятието да финализира важни инвестиции и да приключи бизнес плана си по график. Това ще подобри позицията му на световния пазар и ще му позволи да отговори на нарастващото търсене.

По-ефективно

От общия финансов пакет 10 млн. евро ще бъдат заделени за финансиране на проекти, които ще направят предпрятието по-ефективно. Това включва подобряване на енергийните параметри на работа и съкращаване на производствените разходи. Целта е заводът да постигне най-добрите международни практики. Средствата ще се използват също за ориентиране на производството към продукция с по-висока добавена стойност като специални сплави и валцовани продукти за индустриални приложения. Това ще стане чрез разширяване на мощностите за производство на такива изделия. “Заемът ще помогне на “София мед” в реализацията на значителни инвестиции в нови продукти с добавена стойност, енергийна ефективност и подобряване на стандартите за корпоративно управление”, посочи директорът на ЕБВР за България Даниел Берг.

Оборотен капитал

Останалите 30 млн. евро ще бъдат използвани за дългосрочен целеви работен капитал, който ще позволи на компанията да увеличи темповете си на растеж. Според Берг това ще й помогне да устои на пазарния натиск, който изисква повишени нива на оборотни средства. Според последния отчет на дружеството към края на 2011 г. оборотният капитал е бил 68.3 млн. лв. спрямо 98.6 млн. лв. година по-рано.

“След като бъдат направени необходимите инвестиции, “София мед” ще бъде в състояние да отбележи динамичен ръст не само в различните продуктови и пазарни сегменти, в които компанията вече има установени позиции и притежава значителни дялове, но и по отношение на продукти, предназначени за индустриални цели, с по-висока добавена стойност, като по този начин се превърне в основен играч на този пазар”, каза главният изпълнителен директор на Halcor Перикъл Сапунцис. Компанията е собственик на “София мед” и е част от гръцката металургична група Viohalco. Освен на кредита от ЕБВР дружеството разчита и на финансовата подкрепа на гръцките банки, с които работи.

Конкурентоспособност

Компанията изпълнява и проект “Инвестиции за екоцелесъобразно производство” по оперативна програма “Конкурентоспособност”. Той е на обща стойност 8.4 млн. лв., като 4 млн. лв. са безвъзмездно европейско финансиране. Договорът беше подписан през август 2012 г., а срокът за изпълнение е 16 месеца. В момента тече процедура за доставка и монтаж на технологично оборудване. Изпълнението на проекта се очаква да повиши производствения капацитет на предприятието с 5% през първата година от въвеждане в експлоатация на новите машини. Като цели са заложени повишаване на износа с 3%, а до две години приходите от продажби трябва да нараснат с 5%. В резултат на изпълнението на проекта компанията ще разшири продуктовия си портфейл с най-малко 20 нови продукта с калаено покритие. С повече от 35% трябва да се повиши количеството на отпадъците, които подлежат на рециклиране и повторно използване. В същото време опасните материали в състава на произвежданите изделия ще намалеят с 8% в рамките на две години.

Трудна среда

Инвестициите в по-ефективно производство ще помогнат на компанията да стане по-конкурентна в условията на криза. Благодарение на увеличените продажби с 32% и на портфейла продукти с по-висока добавена стойност през 2011 г. “София мед” успя да увеличи печалбата си преди лихви, данъци и обезценки с над 40%. В дружеството бяха инвестирани близо 9 млн. лв.

“София мед” изнася близо 83% от продукцията си към Западна и Източна Европа и е силно зависима от икономическата ситуация там. Преди време представителят на Viohalco в България и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров коментира, че предприятия като “София мед”, които правят междинни продукти, са по-уязвими от световните пазари и по-силно притиснати от конкуренцията, отколкото производителите на метали, чиято продукция се търгува на Лондонската метална борса. Така през миналата година развитието при тях беше по-колебливо и с по-малки стъпки. Въпреки това, за разлика от черната металургия, където беше отчетен рязък спад, цветната като цяло запази нивото си от 2011 г. Прогнозите за сектора за тази година са предпазливи и не се очаква растеж.

Профил

“София мед” е част от поделението за медни продукти на гръцката Viohalco – европейския лидер в металообработващата промишленост, която в България е собственик също на “Стомана индъстри” и на предприятието за алуминиеви профили “Стилмет”. Индустриалната група купи активите на фалиралия Комбинат за обработка на цветни метали (КОЦМ) през 2000 г. Досега в “София мед” са инвестирани около 140 млн. евро, като е променена продуктовата гама, която вече не се търси на пазара. В момента предприятието е единственото в страната, което произвежда полуготови продукти от мед и месинг – пръти, кръгове, листове и т.н., които се използват в строителството, машиностроенето, електротехниката и други сектори. Увеличението на производството в “София мед” се отразява и на други фирми в България, от които се снабдява със суровини. Сред доставчиците му са медодобивният комбинат в Пирдоп “Аурубис България” и Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив. Предприятието използва също и меден скрап.

Антон Петров – За бъдещето на BG металургия

март 19, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и изп. директор на “ТеПро Метал” АД:

Държавата да отчита позицията на бизнеса по ключови въпроси като инфраструктурата

Всяка инвестиция в металургията е свързана и с подобряване на енергийната ефективност

Антон Петров започва работа в гръцката индустриална група “Виохалко” с основаването на първото й представителство в България след промените от 1989 г. Като неин регионален мениджър в момента отговаря за представянето на едни от най-големите предприятия в отрасъла като “Стомана индъстри”, Перник, “София мед”, “Стийлмет” и др. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Като представител на бранша е загрижен за промените в Закона за управление на отпадъците, които заплашват значително да свият географския обсег на фирмите, които изкупуват скрап, за го продават за преработка на металургичните предприятия.

 

Г-н Петров, “устойчиво развитие” е модерен термин, какво означава в контекста на металургичната индустрия?
- Устойчивото развитие на металургията – а по същество и на останалите индустриални сектори – трябва да осигурява развитие и балансирано решаване на важни въпроси като: оптимално натоварване на производствените мощности, ефективно използване на суровините и енергоносителите, опазване на околната среда, добри условия на труд и заплащане при отговорно социално партньорство, осигуряване на инвестиции и иновация за обновяване на технологиите и мощностите на основа на най-добрите налични практики.

Кои са основните задачи пред бранша по отношение на екологията, на суровинната база и пазарите?
- В сектора през последните години се направиха огромни инвестиции, които вече надхвърлят 4 млрд. лева. Това позволи металургичното производство да подобри своята конкурентоспособност и да намери реализация на европейските и световни пазари. Паралелно се решават и основните екологични проблеми съгласно изискванията на  европейското законодателство. Този процес е постоянен и отделните производства и фирми решават как да подобряват своите показатели и да се развиват.
Предвид характера на металургията, която е енергоинтензивна и материалоемка индустрия, всяка инвестиция е свързана и с подобряване на енергийната ефективност и използването на суровините. В страната няма богати природни ресурси от черни и цветни метали, а това в голяма степен важи и за Европейския съюз. Затова приветстваме работата на Европейската комисия по “Пътна карта за ресурсоефективност”. Целта е да има дългосрочна визия за използване на наличните ресурси при висока рентабилност на индустрията.
Важно място в този процес трябва да се отдели на вторичните метални суровини, които на практика имат безкраен жизнен цикъл на използване. Тези суровини имат и най-добра екологична и енергоефективна преработка.

Кои са екологичните задачи пред отделните предприятия и сектора като цяло?
- Металургичните производства и технологии имат специфични изисквания с различна значимост по отношение опазването на въздуха, водата и почвите. Безспорен факт е, че в добива на цветни метали тези отговорности имат по-голяма тежест. Затова вложените средства и бъдещите инвестиции за екология в тези производства заемат значителен дял от общите инвестиции. Пример за това са двата най-големи производители на метали в страната: за електролитна мед “Аурубис България” АД, Пирдоп, и за производство на олово и цинк – КЦМ АД. Въпреки че основните проблеми са решени, те вече инвестират в бъдещето. В производството на олово започва мащабна инвестиция и внедряване на нова технология, отговаряща на най-добрите световни практики.
Всички предприятия имат отговорности по изпълнение на европейски директиви и регламенти като REACH, Европейска политика и План за действие по изменение на климата, намаляване на емисии на парникови газове, управлението на отпадъците и др.

Какво е състоянието на българската металургична индустрия през последните пет години, в годините на криза, и какви са основните предизвикателства?
- Отчетните данни за производството през последните години са отражение на състоянието на европейската и световната икономика. Металургията е експортно ориентиран сектор. Около 80% от продукцията се реализира на външните пазари, а над 50% от този износ е за Европейския съюз. Затова състоянието на европейската икономика оказва пряко влияние на работата на българските металургични предприятия. За 2009 г. и 2010 г. има спад почти във всички производства, най-голям – при проката и изделията от черни метали – между 30% и 50%, както и при производството на прокат от мед и медни сплави – около 50%.
От втората половина на 2010 г. и през 2011 г. започна ръст, който изцяло се дължи на износа за ЕС и трети страни. Реализацията на металопродукция за вътрешните пазари и през 2011 г. намалява. Увеличената реализация за външните пазари се дължи и на направени инвестиции за усвояване на нови продукти и изделия, на предприети действия за намиране на пазарни и продуктови ниши. Такива примери има в “София мед” АД, “Алкомет” АД и др.

Какви са предизвикателствата пред свързаните с металургичната промишленост сектори – инфраструктура, услуги и др.?
- Предизвикателствата пред металургичната индустрия в голяма степен са свързани с общата индустриална и икономическа политика на страната. Предприятията са най-големите енергийни консуматори, осигуряват основните товаропотоци, които ползват пристанищната и железопътната инфраструктура. Тези дейности са предимно държавен монопол и решенията за тяхното преструктуриране, промените в цените и качеството на услугите пряко се отразяват на показателите в сектора.
За съжаление при взимането на тези решения нашият бизнес не може да влияе. Засега няма наложена практика при преструктуриране на определени дейности да се отчита и въздействието, което това ще има върху други засегнати от промените индустрии.

В страната приоритетно трябва да бъдат приети и изпълнявани политики, свързани с:
- бързо преструктуриране на енергетиката за създаване на работещ либерализиран енергиен пазар
- предприемане на реални действия за развитие на газопреносната мрежа и осигуряване на алтернативни доставки на природен газ
- създаване на условия за развитие на товарния транспорт на конкурентни начала, без монопол в дейността и при гарантирани инвестиции
- предоставянето на концесии за инфраструктурните обекти да става по ясни и прозрачни правила, да осигуряват свободна конкуренция и развитие.
Действията и поведението на съществуващите засега важни за българската металургия монополни структури са фактори, които имат негативно отражение за доброто планиране и развитие на сектора.

Защо предложените промени в Закона за управление на отпадъците предизвикват всеобщо неодобрение?
- Бизнесът, който има отношение към този закон, не беше чут, не се отчетоха изложените съображения и предложения за промени в проекта на Министерския съвет. Този проект създава предпоставки за концентрация на дейността в ограничен брой фирми и отпадане на много малки и средни предприятия в сектора, има неравнопоставеност между частните фирми и общините, затруднява събирането на отпадъци от цялата територия на страната, нарушава правата на гражданите да предават възмездно и на достъпни за тях площадки различни метални отпадъци, включително от излезли от употреба домакински уреди и редица други проблеми.
В този вид законът може да доведе до рязко намаляване на събираните на територията на страната вторични метални суровини и тяхното предаване за преработка в металургичните предприятия. Това ще има негативен ефект върху околната среда, ще доведе до завишаване на разходите на металургичните предприятия за суровини, а специално в черната металургия може да има недостиг на ресурс, водещ и до намаляване на производството на стомана.

 

 

 

Строителство Градът