"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Разделното събиране на отпадъци

май 21, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Ако искаме България да е чиста повече от един ден в годината, е време да разберем веднъж завинаги, че гражданите и бизнесът сме тези, които ежедневно произвеждаме отпадъци от нашите дейности. Също ние сме тези, които в крайна сметка плащамe сметките за управление на отпадъците.

Крайно време е да научим, че ние, потребителите, даваме пари и за т.нар. разделно събиране на отпадъците, за тяхната преработка, рециклиране и оползотворяване. Такова плащане ние осъществяваме още при покупката на опаковани продукти и това е именно прословутата “продуктова такса”. Тоест ние даваме пари за това опаковката на дадения продукт да се събере разделно, да се преработи, да се рециклира и да се оползотвори. В нашенските условия обаче това се случва доволно непрозрачно и поради тази причина е време да потърсим отговор на въпроса какво всъщност се случва с тази част от нашите пари. А също така да потърсим и отговор какви са конкретните ангажименти на бизнеса.

На теория отговорът е ясен. В началото на 90-те години в Европа започва активно рециклиране на битови отпадъци. Решението идва с въвеждането на принципа отговорността за рециклирането на битовата смет да е споделена между общините и бизнеса. Тази отговорност обаче се простира само върху отпадъците от опаковки – за бутилката, за торбичката, за прозрачната кутия, за кашона, за плика. Но не и за вестника и прозоречното стъкло например, което е рециклируем битов отпадък, но не и опаковка.

По този начин субектите, които произвеждат и внасят опакованите продукти, са отговорни и за разделното събиране и рециклиране на отпадъците от амбалажа им. Бизнесът начислява минимална такса в продажната цена на всеки един опакован продукт – описаната по-горе “продуктова такса”. Така потребителят, още при покупката на определен продукт, на практика заплаща цената за разделното събиране и рециклиране.

Плащаме такса “опаковка”, но таксата “смет” не намалява

Отговорността на производителя е да създаде организации на производителите и вносителите, каквито в България са “Екопак”, “Екобулпак”, “Екоколект” и “Булекопак”, които трябва с платените от потребителите продуктови такси, по определени от държавата правила, да поставят контейнери за разделното събиране на опаковките, да ги извозват, да сортират отпадъците по материали и да заплащат разходите, които не могат да бъдат покрити от продажбата на рециклируемите отпадъци – хартия, пластмаса, стъкло и метал.

Основната полза и смисълът на това е да се стимулират гражданите да събират разделно отпадъците си, за да си намалят таксата “смет”. Защото отделяйки рециклируемата от битовата смет, се намалява обемът на боклука и той се извозва по-рядко до депото и съответно се плаща по-малко за това.

В европейските държави ползите от този принцип много лесно се разпознават, защото там е ясно колко струва на гражданите извозването на един метален контейнер с битова смет. Всеки заплаща за своето количество (подчертаваме – количество!) отпадък и знае, че когато отдели и постави обемните бутилки от стъкло, пластмаса, картон в другите контейнери (за разделно събиране), ще заплати по-ниска такса “смет”.

Заплащайки нищожна цена от порядъка на една стотинката за бутилка вода например, се намалява с до 30% такса “смет”. В Белгия за 30 грама опаковка се плаща средно по 1.1 стотинка. Ето какво сочат конкретните данни за таксите за опаковки в някои европейски държави – в Белгия всеки гражданин заплаща по 6 евро на година, в Германия – по 10 евро, в Австрия – около 12 евро, и т.н., което е съвсем поносимо и балансирано решение за съответните икономики и не поражда обществени напрежения. Нека да повторим – посочените данни са “продуктова такса” за година, а не за месец, и се разпределят върху стойността на цената на всички закупени продукти годишно!

Докога ще се облага имотът, а не боклукът?

Така че основният въпрос е дали могат и българските граждани да имат този справедлив шанс. Не е ли време да се запитаме за какво плащаме, когато вместо за количество отпадъци ни начисляват такса “смет” за площ на обитавано жилище или офис? Площта на сградата ли генерира отпадъците или човешката дейност? И нима не е икономическо безумие да плащаме такса “смет” за жилища и помещения, които не ползваме?

В чисто практически план ние вече сме изпълнили в голяма степен ангажимента си за събирането и преработката на отпадъците, след като веднъж сме платили такса “опаковка” при съответната покупка. Така че нека пряко избраните от нас кметове на общини (заедно с общинските съветници) да започнат да задават въпроси и да разберат колко са отпадъците от опаковки от общото количество отпадъци, подлежащи на рециклиране във всяка една община, и колко от тях са задължение на организациите на производителите и вносителите? И в крайна сметка колко реално струват дейностите по отпадъците?

Посоката и ангажиментите отдавна са дефинирани – управлението на отпадъците трябва да се извършва чрез прилагане на най-високи стандарти за опазване на здравето на хората и околната среда посредством заплащане на поносими за бизнеса и гражданите разходи.

Само че “висок стандарт” не означава изхвърлянето на отпадъците на камари на сметищата, а тяхното използване като ресурс чрез рециклиране, компостиране, енергийно оползотворяване и минимално депониране. Или, казано по друг начин, това е прилагане на йерархията на отпадъците според европейските директиви. Всяка от изброените технологии обаче струва пари и за да могат да се прилагат, трябва да се заплащат различни такси, събирани от бизнеса и гражданите.

Но какво всъщност са готови да понесат бизнесът и гражданите като заплащане, защото техните възможности не са безгранични? Всички знаем, че когато в една система таксите са непосилни, тя работи неефективно и се саморазрушава. В същото време експлоатацията на новопостроените депа, отговарящи на европейските норми, рециклирането, компостирането и енергийното оползотворяване на битови отпадъци, които сме задължени като европейски граждани да направим, са неизбежни. Как можем да сме сигурни, че не плащаме повече, отколкото е необходимо, и как да разпознаем и приложим добрите практики, които биха помогнали правилно да се определи такса “смет”?

Побългаряване на европринципите

Основният начин за намаляването на такса “смет” в европейските държави е разделното събиране на отпадъци от опаковки и другите рециклируеми отпадъци – само че още “при източника”, както е прието да се казва. Високият дял за рециклиране на опаковки от стъкло, пластмаса, метал, хартия и картон струва немалко пари, защото – от една страна – за да се отделят тези отпадъци са нужни допълнителни контейнери и да се организират допълнителни дейности. От друга страна – получените пари от продажбата на разделно събраните отпадъци (на рециклиращите предприятия) не са достатъчни за покриване на разходите по разделното събиране, сортиране и транспортиране.

Какви са начините за покриване на необходимите разходи? Елементарният начин е чрез покачване на такса “смет”, с която плащаме събирането на отпадъците в металните контейнери, за да се осигурим заплащане и за разделното събиране чрез допълнителните цветни контейнери.

Това обаче е чисто механичен подход, който води до изсмукване на средства от обикновения гражданин, но не поражда никакви дисциплиниращи стимули – дори напротив. До този момент обаче това е единственият способ, който се промотира в България, а това си е чисто “побългаряване” на принципа за “отговорността на производителя”. Не може институции и фирми да имитират ефективност и съпричастност, а в същото време да не правят нищо друго, освен да се прикриват зад обедняващия джоб на данъкоплатеца.

Ако това продължи, ние отново ще сбъднем мечтата на монополиста – поголовно вдигане на таксите и никакви обяснения. Само че рано или късно това ще доведе до лавина от неплатени сметки, а също така и до тежки последици за средата, в която живеем, да не говорим за неизбежните санкции от Европейския съд за неизпълнени ангажименти в сектора. Така че справедливото разпределение на отговорности, цени и мотивации в сферата на отпадъците е безалтернативно. В противен случай контролирането на такса “смет” става мисия невъзможна.

* Авторите са експерти по околна среда

mediapool.bg

Три фирми за отпадъците в Пловдив

януари 16, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Три фирми ще обслужват разделното събиране на отпадъците в Пловдив. Вече са подписани договорите с „Екопак”, която ще обслужва районите „Тракия” и „Централен”, с „Екоколект”, която ще събира разделно боклуците в „Северен” и „Източен” с „Булекопак”, която ще отговаря за разделното сметосъбиране в „Западен” и „Южен”. Това съобщи заместник-кметът Розалин Петков. Подизпълнител за извозване на отпадъците на фирмите „Екопак” и „Булекопак” е общинската фирма „Чистота”. „Екоколект” сама ще извършва извозването. Отпадъците от контейнерите за разделно събиране ще бъдат извозвани на площадката на „Папир-БГ” на Брезовско шосе.

ЗУО е насочен срещу легалните фирми

януари 11, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Промени в ЗУО предлагат Асоциация на рециклиращата индустрия(АРИ) и Българска асоциация по рециклиране (БАР) шест месеца след като закона влезе в сила

 

Над 32 милиона лева под формата на банкови гаранции се очаква да се блокират в банковите институции в България

 

Искаме законодателни промени, тъй като ЗУО е насочен срещу легалните фирми и въвежда единствено санкции и рестрикции за тях, а нелегалните продължават да работят без проблем“, заяви категорично Иво Георгиев, председател на АРИ. Промените са необходими, тъй като бизнесът с черни и цветни метали е единственият бранш с банкови гаранции, за да работи; единственият бранш с толкова високи санкции при първо нарушение и в който нелегалният бизнес е около 30 % от всички фирми в бранша. Явор Божанков, заместник-председател на АРИ, допълни, че рестрикциите в ЗУО са довели до увеличение на нелегалния бизнес и затваряне на легални фирми, поради очакванията за административен произвол и налагане на огромни санкции за маловажни нарушения, само заради възможността да се усвоят банкови гаранции. По данни на двете браншови организации, до момента в банките са блокирани над 15 млн. лева само от фирми, търгуващи с черни и цветни метали, отделно 17 млн. лв са от оползотворяващи организации. Над 300 000 лева са таксите за обезпечаване на банковите гаранции, платени само от фирмите. „Банковите гаранции могат да бъдат загубени и при най-малкото нарушение и отнемане на разрешителното“, коментира още Иво Георгиев и допълни, че фирмите, трябва да получат подкрепа от държавата, за да продължат да работят. Двете браншови организации предлагат да бъдат направени промени в ЗУО, свързани с намаляване на санкциите при първо нарушение; формулиране на ясни изисквания към фирмите; въвеждане на финансови стимули (освобождаване от данък печалба за следващата финансова година, на фирмите платили банкова гаранция, осигуряване на възможност за финансиране на фирмите по оперативна програма „Конкурентноспособност” и др.; данъчни облекчения за инвестиции в средства, съоръжения и инсталации за събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и др.); промени в НК, за да се ограничи броят на нелегалните фирми и намалят кражбите.

 „Нашият бизнес е най-рестриктивно регулираният не само в България, но и в цяла Европа“ – заяви Борислав Малинов, председател на БАР на пресконференцията, днес.  От 14 януари 2013 година всички фирми, работещи в сферата на рециклиращата индустрия ще трябва да платят банкова гаранция на стойност 25 000 лв и по 5000 лв. за всяка площадка. Освен това именно те ще бъдат санкционирани за първо нарушение с

 

 

глоба от 30 000 до 100 000 лв. При второ провинение освен, че ще ти вземат разрешителното за дейността ще загубиш и банковата гаранция, и няма да можеш да получиш ново разрешение една година след това. Именно тези рестрикции ще доведат до увеличение на сивия сектор, който не е подложен на същите глоби и наказания, както законно заетите в него.

 

Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) предишно наименование: Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране) беше учредена на 10 юни 2011 г., в Пловдив. АРИ обединява и представлява над 130 малки, средни и големи фирми, работещи в областта на рециклиращата индустрия в България. Основната цел на сдружението е подкрепа и приложение на добри европейски и световни практики в България, насърчаващи рециклирането и повторното оползотворяване на отпадъци с цел опазване и съхранение на околната среда.

Глава Трета от ЗОУ 2012

юли 18, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Глава трета
ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Чл. 29. (1) Отпадъците в зависимост от техните вид, свойства, състав и други характеристики се събират, транспортират и третират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо оползотворяване.
(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.
(3) В процеса на събиране, транспортиране и временно съхраняване опасните отпадъци се опаковат и етикетират в съответствие с действащите стандарти на Европейския съюз, както и в съответствие с международните правни актове за превоз на опасни товари, ратифицирани от Република България със закон.
(4) Производството, събирането и транспортирането на опасни отпадъци, както и тяхното съхранение и третиране се извършват при условия, осигуряващи защита за околната среда и човешкото здраве, в съответствие с чл. 1, включително чрез мерките за контрол на отпадъците и осигуряване на възможност за тяхното проследяване от образуването до окончателното им третиране, при спазване на изискванията на глава четвърта, раздел I.
(5) При превоз на опасни отпадъци на територията на Република България те се придружават от идентификационен документ по образец, определен с наредбата по чл. 48, ал. 1. Документът може да е в електронен формат и съдържа данните, определени в приложение IБ към Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Чл. 30. (1) Лицата, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за оползотворяване на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 1, ал. 3.
(2) Когато е необходимо за спазването разпоредбата на ал. 1 и за улесняване или подобряване на оползотворяването, отпадъците се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка, и не се смесват с други отпадъци или други материали с различни свойства.
(3) Когато не е предприето оползотворяване на отпадъците в съответствие с разпоредбата на ал. 1, лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за екологосъобразно обезвреждане на отпадъците в съответствие с разпоредбите на чл. 1, ал. 3 относно опазването на човешкото здраве и околната среда.
Чл. 31. (1) Във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум изпълнението на следните цели:
1. най-късно до 1 януари 2020 г. подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници на не по-малко от 50 на сто от общото тегло на тези отпадъци;
2. най-късно до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Република България през 1995 г.
(2) Целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 15 от преходните и заключителните разпоредби и наредбата по чл. 43, ал. 5.
(3) Методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 5.
(4) Във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 целите по ал. 1 се изпълняват съвместно от всички общини в региона, в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6.
Чл. 32. (1) Системите за третиране на строителни отпадъци осигуряват най-късно до 1 януари 2020 г. повторната им употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци, включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци в количество, не по-малко от 70 на сто от общото им тегло, от което се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние.
(2) Целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 16 от преходните и заключителните разпоредби.
(3) Методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 4.
Чл. 33. (1) Системите за разделно събиране на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 6 и за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхващат не по-малко от  6 000 000 жители на територията на страната и задължително включват всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители, и курортните населени места.
(2) Отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно.
(3) Изключение от изискването по ал. 2 се допуска в населени места, където няма изградена система за разделно събиране на същите отпадъци от домакинствата.
(4) Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места по ал. 1 са длъжни да събират разделно отпадъците по ал. 2 и да ги предават на лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и/или с организация по оползотворяване.
(5) Редът и условията за създаването и функционирането на системите за разделно събиране на отпадъците по ал. 2 и 4 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22.
Чл. 34. (1) Биоотпадъците от поддържане на обществени площи, паркове и градини се събират разделно.
(2) Биоотпадъците по ал. 1, както и отпадъците от зелените площи към търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане, по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда.
(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се извършват при спазване на изискванията на този закон и на наредбата по чл. 43, ал. 5.
Чл. 35. (1) За извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква:
1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
(2) Разрешение не се изисква за:
1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ);
2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби;
3. дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) и излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС);
4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби;
5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за „биомаса“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;
6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми;
7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти;
8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата;
9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.
(3) За извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 – по реда на глава пета, раздел ІV.
(4) В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1, т. 1 и по ал. 2, т. 3 – 5, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 67, включващо всички дейности, което отменя изискването за регистрация и издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.
(5) Регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.
(6) С наредбата по чл. 43, ал. 1 се определят и общи правила при третиране на отпадъците за всяка от дейностите по ал. 2, т. 3 – 5, освободени от изискването за получаване на разрешение.
Чл. 36. Изтичането на сроковете за извършване на регистрация или издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение по чл. 35 в случаите по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се смята за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност.
Чл. 37. Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс I на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
Чл. 38. (1) Дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.
(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат в случаите на обратно приемане на отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА на мястото на продажба на съответните продукти.
(3) Техническите изисквания към площадките за извършване на дейности с ОЧЦМ, метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се определят в наредбата по чл. 43, ал. 1 и наредбите за съответния вид масово разпространени отпадъци по чл. 13, ал. 1.
(4) Разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват по безкасов път.
Чл. 39. (1) Предаването и приемането на ОЧЦМ, които нямат битов характер, включително тези, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници или части или елементи от тях, се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват, и въз основа на сключен писмен договор.
(2) Физическите лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер при наличие на декларация за произход.
(3) Предаването на отпадъци в случаите по ал. 2 се извършва на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете на общини, безвъзмездно за всяка от страните.
(4) Сертификатът и деклaрацията за произход на ОЧЦМ се попълват по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.
(5) Отпадъците по ал. 1 се съхраняват и подготвят за оползотворяване отделно от останалите ОЧЦМ.
(6) В случаите, когато на една площадка се извършват дейности с отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС и ОЧЦМ, както и отпадъците, получени в резултат на тяхната предварителна обработка, те се съхраняват отделно на обособени части на площадката. При последващо предаване на отпадъците от метални опаковки и на ОЧЦМ, образувани след предварителна подготовка преди оползотворяване на ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, те се отчитат отделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.
(7) Лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, са длъжни да осигурят на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаване на разрешението или неговото допълнение с нова/и площадки и да съхраняват записите в продължение на една година.
Чл. 40. Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки и от премахването на строежите се извършват от възложителя на строежа или от собственика на строителните отпадъци или от друго лице, отговарящо на изискванията по чл. 35, въз основа на писмен договор.
Чл. 41. (1) Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и сухоземни транспортни средства се третират непосредствено след влизането им в страната в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009, Закона за ветеринарномедицинската дейност и свързаните с него подзаконови нормативни актове.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват от лица, притежаващи разрешителен или регистрационен документ по чл. 35.
Чл. 42. (1) В случаи на сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, възникнала в резултат от образуването или дейностите с опасни отпадъци, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя с решение необходимите мерки за премахване на опасността, включително при отсъствие на условията по чл. 35.
(2) По предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерския съвет се разрешава използването до 10 на сто от оставащия капацитет на регионалното депо, който е в експлоатация, или проектния капацитет на друг вид регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци за нуждите на други региони, когато е налице обоснована и неотложна необходимост, свързана с изпълнението на Националния план за управление на отпадъците. Депата и/или съоръженията, използването на които се разрешава за нуждите на други региони, трябва да са изградени със средства, над 50 на сто от които са осигурени от държавния бюджет на Република България или от друго национално или международно финансиране.
(3) Отпадъците, предназначени за третиране по ал. 2, се оползотворяват и/или обезвреждат по цените за третиране на битовите отпадъци на съоръжението от съответната регионална система.
Чл. 43. (1) Условията и изискванията към площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, както и за предварително съхраняване, третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци и управление на отпадъци и оборудване, съдържащи полихлорирани бифенили, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването.
(2) Редът и начинът за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци по глава четвърта, раздел IV, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на финансите.
(3) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.
(4) Изискванията за управление на строителни отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали се определят с наредба на Министерския съвет.
(5) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на биоотпадъци, методиката за изчисляване изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 и разпределение на тези цели спрямо регионите по чл. 49, ал. 9 се определят с наредба на Министерския съвет.
(6) Изискванията за управление на утайки от пречистване на отпадъчни води се определят с наредба на Министерския съвет.

2011 г. – 320 000 тона отпадъци

декември 28, 2011 от  
Публикувано в Скрап България

През отминаващата 2011 г. рециклиращите организации в страната са събрали над
320 хиляди тона отпадъци от опаковки.

Близо 60% от тях или 198 хил. т са изгорени в инсталации за вторична
преработка, което е позволило чрез вторичната им преработка да се спестят
суровини и енергия за производство на други продукти. Това съобщи министърът на
околната среда и водите Нона Кардажова в интервю за БТА.

В количествено изражение ефектът от рециклираните отпадъци означава, че през
следващата година депонираните опаковки ще намалеят със 120 хил. куб. м.

Като припомня ползите, които има за природата вторичната преработка на
пластмасовите опаковки, министър Караджова добави, че през 2012 г. се предвижда
да бъдат спасени от изсичане над 830 хиляди дървета. Значителни икономии ще има
при използването на ел. енергия и питейна вода, необходими за производството на
новите опаковки.

Експертните изчисления сочат, че един тон рециклирана пластмаса спестява
електричеството на едно българско домакинство за две години, а всеки тон
рециклирана хартия спасява от отсичане 13 дървета.

Отделно един килограм рециклирана хартия икономисва харченето на 32 литра
питейна вода, а всеки рециклиран тон хартия спестява 1440 л нефт и 4000 киловата
енергия.

За първи път през 2011 г. организациите по оползотворяване на отпадъци от
опаковки в столицата отчитат по-голяма активност сред хората при разделното
събиране на небиологичната смет.

Над половината от гражадните обясняват, че събират разделно боклуците, а
други 30 на сто смятат, че цветните контейнери не са достатъчно близо до
домовете им, което се явява пречка.

Екоминистърът припомни, че от 1 януари 2013 г. ще бъде въведена прогресивно
увеличаваща се продуктова такса и за по-дебелите найлонови торбички с минимална
дебелина от 30 микрона. Караджова изрази задоволство от положителния ефект,
получен след въвеждането през септември т.г. на подобна такса за по-тънките
торбички.

На въпроса какви ще бъдат приоритетите на министерството на околната среда и
водите през следващата година, екоминистърът обясни, че наред с усвояването на
средствата по оперативна програма „Околна среда“ се очаква да бъде приета и
стратегията за развитие на водния сектор.

„Ще вървим към засилване ролята на държавата и по отношение на собствеността
и контрола, за да бъде защитен публичният интерес в този национално приоритетен
сектор. Моето разбиране е, че трябва така да вложим ресурса, с който
разполагаме, че да има достатъчно количество и гарантирано качество вода за
питейно-битовите нужди на социално поносима цена, а водностопанските отрасли да
се развиват при ефективно и интегрирано управление на ползваните от тях води“,
посочва Нона Караджова.

Самата стратегия ще се внесе за разглеждане  в съвета за развитие към
Министерския съвет през януари, след което ще бъде публикувана, така че всички
заинтересовани страни да се запознаят с нея и да дадат своите предложения,
обясни още министър Караджова.