"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Роми атакуват вагоните със скрап в Радомир

март 29, 2014 от  
Публикувано в Mix News

Служителите на БДЖ са безпомощни. Ромите се качват по влаковете и в движение

Групи от по десетина роми атакуват товарни композиции и за минути успяват да припечелят повече от 500 лв. по изпитана схема. Преди пристигането на влакова композиция съгледвачи проверяват района, а след като спре, бандите щурмуват. „40 стотинки е изкупната  цената на килограм желязо. За 2 тона 800 лв.“, обяснява охранителят Анжело Янев пред камерите на Нова ТВ. Обирите се извършват посред бял ден пред погледите на пътници и на служители в БДЖ. „Не можем да се намесим, защото може да стане проблем. Чака се полицията и те взимат мерки“, твърди Илчо Крумов, ръководител движение на гара Радомир.
Бандите на влакови обири се страхуват най-много от частната охрана. Фирмите за скрап си наемат такава, защото охранителите са на гарите преди влака. Полицията почти винаги идва след като кражбата е извършена. Краденото желязо обикновено се пласира в незаконни пунктове в съседните села и градове. Щурмоваците в ромските бригади почти винаги са непълнолетни младежи, които бягат бързо, провират се навсякъде и са недосегаеми от закона.
135 кражби на стойност над 380 000 лв. отчита Националната компания „Железопътна инфраструктура“ от началото на годината, съобщи Дарик радио. Главният ревизор по безопасността в компанията Бисер Минчев казвал, че след инцидента с товарния влак между гарите Яна и Мусачево набезите са станали повече въпреки намеренията на правителството за по-строги мерки и контрол.
„За съжаление кражбите не спират. От началото на тази година може би ще отчетем бум на кражбите. Най-честите посегателства са върху кабелите, тъй като в тях има високо съдържание на електролитна мед. Тя е по-скъпа при изкупуване, отколкото желязото“, обяснява Минчев. Крадяло се всичко, което може да бъде откраднато, включително и части от стрелковите обръщателни апарати, контактната мрежа и носещи въжета. А всяко посегателство освен финансови загуби носи и сериозен риск за безопасността и живота на пътниците, допълва Минчев.

ОББ,”Чугунолеене” и Люси Стойков

октомври 31, 2011 от  
Публикувано в Скрап България

Октомври би трябвало да е щастлив месец за Обединена българска банка (ОББ). Тя е успяла да се отърве свои проблемни вземания от сравнително големи металургични компании на стойност над 35 млн. лв. Става въпрос за договори за цесия, чрез които фирма за скрап на Людмил Стойков , в началото на октомври е придобила вземания на ОББ от две публични дружества: “Чугунолеене” – Ихтиман, и “Бесттехника ТМ – Радомир”, както и на още едно дружества от групата на “Бесттехника”. Така Стойков се превръща в най-голям кредитор на трите фирми, едната от които малко след това е обявена в несъстоятелност.

Дали той ще се ориентира отново към металургичния и машиностроителния бранш след излизането си от “Стомана”, или просто е купил изгодно задълженията на фирмите, тепърва ще се разбере. Финансовият директор на “Еврометал”, която е купувачът на вземанията, Емил Божинов каза пред “Капитал”, че ще изчакат съдебните процедури за “Чугунолеене” и ще разговарят с “Бесттехника”, след което ще обявят решението си. В момента са просто кредитори, макар и сред най-големите.
“За потъналия по време на кризата машиностроителен бранш обаче е от жизнено значение две от най-големите фирми в него по възможност да бъдат спасени”, коментира Илия Келешев, председател на Българската браншова камара по машиностроене.

Кредитна тежест

До миналата година “Чугунолеене” е най-големият производител на едрогабаритни отливки, които са ползвали машиностроителни фирми в цяла Европа и България. Става въпрос за тежести, с които се балансират кранове и строителна техника. През миналата година обаче фирмата стига дъното – произвежда под 8 хил. при капацитет от 30 хил. тона. Приходите й падат от 15 млн. лв. през 2009 на 13.5 млн. лв., а кредитната й задлъжнялост расте.

“Чугунолеене” дължи на ОББ над 9 млн. евро по два заема от 2008 г. В края на 2010 г. обаче то престава да ги обслужва и те стават предсрочно изискуеми. Тъй като са обезпечени със самото предприятие и активите му, в началото на 2011 г. банката започва изпълнение на залозите по заемите.
През лятото ОББ назначава свой управител в “Чугунолеене”, но НЕК спира тока заради неплатени сметки. ОББ започва преговори с “Еврометал” и на 7 октомври прехвърля с договор за цесия вземанията си, които с натрупаните лихви са достигнали 20.6 млн. лв.

На каква цена (и съответно с каква загуба за банката) са прехвърлени вземанията не става ясно, тъй като публикуваният в Търговския регистър договор за цесия не е пълен, а Божинов отказа да съобщи колко са платили. “Чугунолеене” не е оповестила финансовите си проблеми в отчетите си, което е задължително за публична компания предвид съществеността на информацията. Всъщност в отчета й към края на юни 2011 г. тя дори не е посочила, че има текущи задължения и че те са предсрочно изискуеми. Според документа “Чугунолеене” има дълг към банки за 17 млн. лв., който е дължим след поне една година, а според договора за цесия 11 млн. лв. дълг на компанията е предсрочно изискуем още от юли 2010 г.  Не е платен и дълг за около 7 млн. лв. с падеж лятото на 2010 г. 

Отделно компанията не е споделила с инвестиционната общност за смяната на основния си кредитор. Веднага след договора за цесия Людмил Стойков назначава депозитар, който да изготви списък на лицата, които имат права върху заложеното имущество.

В същото време обаче съдът присъединява ОББ, а след това на нейно място и “Еврометал” към искането на НЕК за обявяването в несъстоятелност на “Чугунолеене”. На 21 октомври съдът открива процедурата и решава, че ихтиманската фирма е неплатежоспособна, с дата 15 юли 2010 г.
“Ще изчакаме общото събрание на кредиторите и ще решим как да постъпим”, коментира Емил Божинов. Възможностите в случая са две – “Еврометал” да получи парите си като обезпечен кредитор или близка до него фирма да купи активите от синдика. Нито една от двете обаче не предполага “Чугунолеене” скоро да заработи отново.

Случаят “Бесттехника”

Групата “Бесттехника” е един от дългогодишните производители на оборудване за металургията, енергетиката, въгледобива, циментовата индустрия и пристанищата. Кризата сви и нейната дейност и усложни възможностите за обслужване на задълженията й.

След близо три години агония и тук ОББ явно вече е решила, че е по-добре да прехвърли вземанията си на трето лице. За разлика от “Чугунолеене” обаче пълните договори за цесия между банката и “Еврометал” за вземанията от групата на “Бесттехнка” са налични в Търговския регистър. Те са сключени на същата дата, както за “Чугунолеене”. Първият включва прехвърлянето на вземанията на ОББ към “Бесттехника ТМ – Радомир” за около 4.6 млн. евро, като “Еврометал” ги купува без дисконт, т.е. плаща на банката пълния им размер. Пак на 100% изкупува и вземанията за 3 млн. евро на ОББ към “Бесттехника” ЕООД.

Изкупуването на дълговете на “Бесттехника” идва в момента, когато мениджмънтът на компанията е искал смяна на обслужващата банка, т.е. ОББ, и намирането на финансов инвеститор, който да помогне на предприятието да реализира новите договори, които е подписал. Това става ясно от протокола от последното общо събрание на “Бесттехника ТМ – Радомир”, проведено в края на юни. Тогава мениджмънтът критикува липсата на желание от страна на ОББ да им издава нови банкови гаранции. Част от банковите гаранции, които предприятието ползва и не обслужва, датират от 2000 г. и до 2010 г. почти всяка година са преструктурирани под една или друга форма.

Управителите на “Бесттехника” не бяха открити на мобилните си телефони до редакционното приключване на броя.

На дъното на кризата

“Оборотните средства за поддръжка на пещи, агрегати, инвестиции в екология в металолеенето и машиностроенето са големи. Това са съоръжения, които трябва да работят и да бъдат натоварени непрекъснато. В същото време добавената стойност не е толкова голяма, колкото в металургият,а и кризата се отрази силно върху компаниите”, отбелязва Политими Паунова, директор на Българската асоциация по металургична индустрия.

В металургичния сектор през последните две седмици вървят слухове, които от “Еврометал” не потвърдиха – че биха произвеждали наново в “Чугунолеене”, и то капаци за шахти, решетки и инфраструктура за улици и магистрали; че Людмил Стойков ще си изплати инвестицията, ако нареже част от оборудването на някоя от двете фирми на скрап; че става въпрос само за покупка на задължения и тяхното осребряване. “Преди години имаше слухове, че ще нарежем на скрап и “Стомана”, но това не се случи. Обикновено не купуваме, за да режем”, коментира Емил Божинов. Какво ще се случи в тези дружества обаче тепърва предстои да стане ясно.

А междувременно на ОББ явно й предстоят и по-тежки задачи по справянето с лоши кредити. По искане на банката частни съдебни изпълнители вече продават активите на дъщерните дружества на контролираното от Васил Божков “Железопътна инфраструктура – холдингово дружество” за общо над 75 млн. лв. Явно за тях не се е появил желаещ за цесия.

 

Кой е Людмил Стойков?

Бизнесменът има обширна биография от началото на прехода. Той е бивш спортист, който става собственик на “Стомана”, впоследствие на черноморския курорт Дюни, известен спонсор на президентската кампания на Георги Първанов и един от първите обвинени (след това и оправдани) за източване на европари по програма САПАРД. Последно името му нашумя в началото на годината, когато осигури на компанията на бившия вицепремиер Николай Василев средства, с които да кандидатства за Българо-американска кредитна банка.

 

CAPITAL.BG